Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 14641 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението С.О.срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.П., постановено на 10.09.2019 г., по изп.д. № 20198510401956 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851
в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали по направено възражение за прекомерност на разноските, дължими на
взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени,
доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално
действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С
оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при
съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита,
че не е определен правилно и размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.
Взискателят по изпълнителното
дело – ЗД „Б.И.” АД, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Твърди, че към момента на образуване на изпълнителното дело не може
да се извърши преценка какви и колко процесуални действия ще бъдат извършени от
упълномощения от взискателя адвокат за събиране на вземането, поради което и не
може да се направи извод, че производството не се отличава с фактическа и
правна сложност.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20198510401956 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д.
№ 20198510401956 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.” АД срещу
длъжника С.О., за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 03.07.2019
г., издаден по гр.д. № 85187/ 2017 г. по описа на Софийски районен съд, а
именно сума в размер на 462, 56 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, както и сума в размер на 572, 41 лв.,
представляваща направени разноски.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат Мариан Г., като в хода му са представени
доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение
за образуване и процесуално представителство по делото в размер на 350 лв. Това
се установява от договора за правна зашита и съдействие от 23.07.2019 г., който
е подписан от адвокат Г., който е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение,
и е удостоверил факта, че сумата от 350 лв. му е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено
без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от
минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а
именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита
по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което предвид размера на вземането
на взискателя, коeто възлиза
на 1 034, 97 лв., следва да се определи в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2,
предл. 3 от Наредбата/ и възлиза на 151, 22 лв.
От договора за
правна защита и съдействие от 23.07.2019 г. се установява, че на адвокат Г. е
възложено да извършва правни действия
както по образуване на изпълнително производство срещу длъжника ЗД „Б.И.”
АД, така и да осъществи процесуално
представителство по изпълнителното дело, поради което и минималният размер на
възнаграждението, което му се следва за това, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата и възлиза на 351, 22 лв.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско
възнаграждение под 351, 22 лв., без
значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко
процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на
присъдените в негова полза суми. Претендираното от взискателя и платено в полза
на упълномощения адвокат възнаграждение е по-ниско от тази сума, тъй като
стойността му възлиза на 350 лв. Ето защо и направените от взискателя разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение не могат да бъдат намалени в хипотезата
на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника.
Съдебният изпълнител обаче е възложил в тежест на С.О.разноски за заплатено от
взискателя възнаграждение в размер по-висок от стойността на това, което се
доказва, че е реално заплатено – възложени са разноски в размер на 420 лв. На
присъждане в изпълнителното производство подлежат само тези разноски, които са
реално платени от взискателя, които в случая се установява, че са само в размер
на 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В производството от ЗД „Б.И.“
АД няма представени доказателства за реално заплащане на адвокатско
възнаграждение за сумата над 350 лв. до 420 лв., поради което и тя не следва да
се възлага в тежест на длъжника по изпълнението.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 10.09.2019 г., постановено по изп.д. № 20198510401956 по описа
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде
отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от длъжника
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата над 350 лв. до 420
лв.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 1 034,
97 лв. – присъдените вземания съгласно изпълнителния лист и 350 лв. –
разноски за адвокатско и възнаграждение. С оглед на това размерът на таксата по
т. 26, б. „г” ТТРЗЧСИ възлиза на 130, 79 лв. без ДДС, съответно 156, 95 лв. с
ДДС. По делото липсват данни какъв е точният размер на тази такса, определен от
съдебния изпълнител, поради което съдът не може да извърши проверка дали тя е
правилно изчислена. Ето защо и за да има яснота относно нейния размер, тя ще
бъде определена с настоящото решение.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 10.09.2019 г., постановено по изп.д. № 20198510401956 по описа
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с
която е отказано намаляване на дължимите от С.О.разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 350 лв. до 420 лв., както
и намаляване на размера на дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника С.О.,
посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20198510401956 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851
в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ,
че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника С.О., за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя на упълномощения адвокат, възлиза на
сумата от 350 лв. вместо на определения
от ЧСИ М.П. размер
от 420 лв., както и размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника С.О., за дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер
на 130, 79 лв. без
ДДС, съответно 156, 95 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.