Решение по дело №748/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 505
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20234400500748
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Плевен, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.А

Е.ИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500748 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от Ц. С. Д. с ЕГН********** чрез
адв. Е. П. срещу Решение № 1155/ 03. 08 2023 г. по гр. д. № 6337/ 2022 г. по
описа на РС- Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемаите страни В. М. Д. с ЕГН********** и С. Ц. Д. с
ЕГН********** като законни наследници на Х. С. Л., починала на 23. 07.
2023 г. не са изразили становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
1
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е отменил дарение, обективирано в нотариален акт за
дарения на недвижим имот № 40, том VІІ, рег. № 2537 от 03. 09. 2004 г. на
нотариус Г. Б. с рег. № 360 на НК, с който Х. С. Л. б. ж. на гр.Плевен е дарила
на Ц. С. Д. с Е ГН********** следния недвижим имот: 1/ 3 идеална част от
УПИ, находящ се в гр.Плевен, **********, целият с площ от 335 кв. м., по
нотариален акт,у а по скица 365 кв. м., съставляващ поземлен имот ХІХ –
7964 в кв. 457 по плана на град Плевен заедно със самостоятелно жилище,
находящо се в построената в този имот едноетажна жилищна сграда,
състоящо се от кухня с дневна и антре с вграждане на санитарен възел, на
площ от 28 кв.м. и лятна кухня от стая, коридор и баня с тоалетна на площ от
18 кв. поради отказ на дарения да даде на дарителката издръжка, от която тя
се нуждае, по предявения иск от Х. С. Л. с ЕГН********** срещу Ц. С. Д. с
ЕГН********** на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. С решението Ц. С. Д. е
осъден да заплати на Х. С. Л. сумата от 650 лв. деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.1 ГПК и да за плати по сметка на РС- Плевен от 1300 лв.
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства е приел, че спорният въпрос по
делото е налице ли е възможност за ответника да дава нужната издръжка на
ищцата, което съгласно съдебната практика следва да се преценява с оглед
фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като следва да се
вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни потребности, индивидуалните потребности, социалната среда,
както и условията на икономическия живот в страната. Въз основа на
допуснатата ССЕ става ясно, че линията на бедност за страната е определена
за 2022 г. в размер на 413 лв., а необходимата средномесечна издръжка за
ищцата е в размер на 858, 12 лв. Районният съд е изчислил, бе общият
установен по делото доход от пенсията на дарителката е в размер на 794, 57
2
лв., към която следва да се прибави средномесечната получавана рента от 25,
00 лв.( за цялата година е 300 лв.) и се получава, че разполагаемите от ищцата
средства са в размер на 819, 57 лв. месечно, т.е. по- нисък от минимално
необходимия средно определен разход за нея , който е 858, 12 лв. Районният
съд въз основа на изчисленията е приел, че доходът на ищцата е недостатъчен
да се издържа с получаваните от нея средства, като се е позовал на писмените
доказателства, заключенията на експертите и гласните доказателства по
делото. Съобразени са показанията на свидетелките Л. и Т., че ищцата е
вземала заеми от приятелката си и че социалният асистент е този, който през
последната година е осигурявал част от нужните й консумативи, лекарства и
дърва за огрев. Съдът е съобразил и възрастта на ищцата ( на 90 години) и
влошеното й здравословно състояние (същата е била с тежък инсулт) и е
обосновал извода си за обективната невъзможност на ищцата да полага труд,
за да се издържа съобразно потребностите си.
Във връзка с възможностите на надарения да предостави необходимата
на дарителя издръжка районният съд се е основал на ТР №1/ 21. 10. 2013 г.
на ВКС, ОСГК съгласно което правото на дарителя да иска отмяна на
дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на
надарения, да съставлява непризнателност, когато отказът му да дава
издръжка е неоправдан. Когато надареният е в обективна невъзможност за
престиране, когато предоставянето на издръжка ще накърни задоволяването
на собствените му минимални нужди и тези на лицата, на които дължи
издръжка по закон и цялостното му поведение скочи, че изпълнява моралното
си задължение за признателност към дарителя, то предпоставките за отмяна
на дарението на основание чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД не са налице. Съдът е
съобразил възрастта на надарения (47 години), липсата на задължение за
издръжка към други лица по закон, липсата на трудово правоотношение
повече от 16 години за ответника и обстоятелството, че е издържан от своите
родители. Преценявайки тези обстоятелства районният съд е приел, че
ответникът, който се намира в трудоспособна възраст, без данни два страда от
заболяване, което да му пречи да полага труд и с който да реализира доходи
около средните за страната или тези в страната, в която имуществено
пребивава, с които да покрие своите потребности и евентуално тези на
надарения, е отказ на даване на издръжка и е акт на непризнателност. Прието
е, че цялостното поведение на ответника сочи, че същият не изпълнява и
3
моралното си задължение за признателност към дарителя, като се е
дезинтересирал от баба си, не й помага физически, не я е посещавал повече от
пет години, с което да я подпомогне емоционално, дори не й се обажда по
телефона. Въз основа на всички изложени обстоятелства районният съд е
приел, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е
основателен и доказан и го е уважил.
Въззивнияат съд изцяло възприема фактическите констатации и правни
изводи изложени в мотивите на обжалваното решение, като счита, че същото
е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и
следва да бъде потвърдено. От доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че ищцата е имала сериозна необходимост от издръжка
предвид възрастта си и тежкото здравословно състояние, което я е
обездвижило и е ограничило значително комуникацията й с външния свят.
Вследствие на заболяването ищцата е изцяло безпомощна без лица, които да
полагат грижи за нея за обичайните ежедневни грижи , за нейното
домакинство и за нейното лечение. От доказателствата по делото е
установено, че за ищцата грижи са полагани от социалния й асистент, но
средствата на ищцата не са достигали непрекъснато за закупуване на
лекарства и кансумативи свързани с ежедневната й хигиена, за отопление и за
храна. От събраните гласни доказателства е установено, че ответникът
живеел извън страната в дома на родителите си без да полага необходимия
труд за издръжката си и съответно не е проявявал какъвто и да е интерес към
ищцата, нейния начин на живот и възможностите си да се издържа
самостоятелно, като това дезинтересиране е продължило и след поканата от
ищцата да й заплаща издръжка. Налице е безспорно установен отказ
ответникът да заплаща издръжка, от каквато ищцата е имала нужда, поради
което е налице основанието на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на
дарствения акт.
Във възивната жалба са изложени доводи, че в случай въззивникът
(надареният) е бил в обективна невъзможност за престиране на средства за
издръжка, а не е налице виновно поведение, каквото би било налице пи
недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Въззивният съд
не възприема доводите на въззивника относно негова обективна
невъзможност да предоставя издръжка на дарителката, тъй като същият
4
разполага с възможности да полага труд, от които същият не се е възползвал
– в трудоспособна възраст е, не са налице здравословни проблеми, които да
ограничават възможностите му да полага труд, липсват лица, за които следва
по закон да предоставя издръжка (децата му са пълнолетни). Установено е, че
от 16 години въззивникът не полага труд, не се издържа самостоятелно и
живее заедно с родителите си, което означава, че въззивникът необосновано
се е лишил от възможността си самостоятелно да полага грижи за живота си и
съответно да реализира доходи не само в своя полза , но и в помощ на
дарителката си, от която същата е имала нужда. Съдът не възприема
изложените доводи и затова, че обвързвайки дарствения акт с необходимост
и възможност за изплащане на издръжка на дарителя , договорът се превръща
в договор за покупко- продажба на имот срещу издръжка и гледане, тъй като
при дарението задължението за издръжка възниква само при нужда на
дарителя, а при алеаторния договор задължението за издръжка и гледане
възниква от момента на сключване на договора. В случая необходимостта от
издръжка на дарителката е възникнала с нарастване на възрастта й и
влошаване на здравословното й състояние, поради което е възникнало и
основанието за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД, когато
въззивникът не е предоставил необходимите средства и внимание на
дарителката, за да й бъде осигурен спокоен и нормален начин на живот.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК въззивникът
следва да заплати по сметка на ОС- Плевен държавна такса в размер на 25 лв.,
както и да заплати на въззиваемите сумата от 1500 лв. платени да особен
представител на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 , пр.1 вр. чл.
272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1155/ 03. 08 2023 г. по гр. д. № 6337/ 2022 г. по описа на РС- Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Ц. С. Д. с ЕГН**********
5
да заплати по сметка на ОС- Плевен държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Ц. С. Д. с ЕГН**********
да заплати на С. Ц. Д. и В. М. Д. сумата от 1500 лв. заплатена за особен
представител на въззивника.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 3 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6