Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 032
гр.Русе,21.ІХ. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 21 август през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 397 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„С. П.“ООД със седалище град П. чрез
управителя Г. е обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по
гр.д.№ 5212/19 год.,с което е отхвърлен предявения иск срещу Г.П.П. за заплащане на обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестие.Развива оплаквания за неговата неправилност и
иска отмяната му и уважаване на иска по подробно изложени в жалбата и
поддържани в съдебно заседание съображения.
Ответникът по жалбата счита същата
за неоснователна и иска потвърждаване на решението по съображения,подробно
изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание .
Съдът,като взе предвид оплакванията
в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния
срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено,че страните били в трудово правоотношение,считано от 22.І.2019
год.със 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя, като ответникът
заемал длъжността „п. разносна търговия“.С молба от 9.ІV.е поискал съгласие на
работодателя за прекратяването му,считано от същата дата.Върху молбата е
поставена резолюция на управителя работникът да се освободи след отработване на
срока на предизвестие.Всяка от страните е представила по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение .И двете заповеди са под № 10/9.ІV.2019 год.,но в тях е посочени
различно основание за прекратяване-в представената от работника соченото
основание е чл.325,ал.1 КТ с дата на прекратяване 9.ІV.,подкрепена и с
уведомление от работодателя по чл.62,ал.5 КТ,докато в представената от
работодателя заповед основанието за прекратяване е чл.326,ал.1 КТ,считано от
3.V.2019 год.,а посоченото по-горе уведомление по чл.62,ал.5 КТ било заличено и
подадено ново такова за прекратяване на трудовия договор между страните на 3.V.
От събраните по делото доказателства
се установява също че и двете заповеди са съставени от служител в обслужващата
работодателя счетоводна къща,както и че дейността по оформяне на трудовите
книжки и други,свързани с трудовото правоотношение документи,в това число и
заповеди,били възлагане на различни служители,в това число и от съпругата на
управителя,която не е служител в дружеството.
Работодателят претендира обезщетение
за неспазен срок на предизвестие.За успешното му реализиране той следва да
установи наличието на предпоставките за възникване на това право,отнасящи се до
прекратяване на трудовото правоотношение без да бъде отработен срока на
предизвестие.
В обжалваното решение районният съд е стигнал
до извода,че това право не е възникнало в полза на работодателя.Този
извод,както и съображенията,които стоят в основата му,се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав.На първо място,и настоящият съд приема,че трудовият
договор между страните е прекратен на 9.І.2019 год.Издаването на заповед № 10
от същата дата с посочено основание чл.325,ал.1 КТ,своевременно изпратеното до
НАП уведомление по чл.62,ал.5 КТ ,съдържащо основанието и датата на
прекратяване на трудовия договор,са основание да се счете,че работодателят е
дал поисканото от работника в молбата му от 9.ІV. съгласие за прекратяване на
трудовия договор и така съгласието на двете страни е обективирано
в документите,удостоверяващи прекратяването на трудовото правоотношение между
страните.Тезата на жалбоподателя,че прекратяването е по инициатива на
работника,който не е спазил срока на предизвестие,не може да бъде споделена ,а
и не се подкрепя категорично от събраните в хода на делото доказателства.Няма
спор,че работникът не се е явявал на работа след 9.ІV.Работодателят е следвало
да прекрати трудовия договор,считано от тази дата,като отбележи неспазването на
срока на предизвестие,или ако е считал,че страните са обвързани в трудово
правоотношение,да го санкционира с дисциплинарно наказание за неявяване на
работа.Вместо това в представената от него заповед е посочена дата на
прекратяване на трудовия договор 3.V.,т.е.ако се приеме поддържаната от
работодателя теза за основанието на прекратяване на трудовия договор,то с оглед
посочената дата следва да се приеме,че работникът е отработил срока на
предизвестие.
По тези съображения и изложените в
мотивите на първоинстанционното решение,към които
съдът препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата се явява неоснователна,а
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361
от 2.ІІІ.2020 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5212/2019
год.по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: