№ 651
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001001147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ ЕООД
чрез пълномощника му адв. С. Б. против решение № 380/21.02.2018 г. на CГC, ТО, VI-7
състав., постановено по т.д.№ 1307/2016 г., с което е отхвърлен като неоснователен
предявения срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание
чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./.
С решение № 292/31.01.2020 г. по т.д.№ 2822/2018 г. на Софийски апелативен
съд е било потвърдено решение № 380/21.02.2018 г. по т.д. № 1307/2016 г. на СГС, с което е
отхвърлен предявеният от „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ ЕООД срещу Фонд за
гарантиране на влоговете в банките, гр.София при участието на третото лице-помагач на
страната ответника „Корпоративна търговска банка“АД /н/ иск с правно основание чл.23,
ал.1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 27 000лв., представляваща частичен иск от
общо дължимата 159 091.25 лв., съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“АД
/н/ към 06.11.2014 г. - датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност.
С решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о. е отменено
решение № 292/31.01.2020 г. по т.д.№ 2822/2018 г. на Софийски апелативен съд и делото е
върнато на САС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният
касационен съд е дал указания на въззивния съд да събере посочените в касационното
решение доказателства.
Във въззивната си жалба жалбоподателят „ДИКС 2001 Електроснабдяване“
ЕООД е изложил доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли въззивния съд да го отмени като неправилно и постанови
друго, с което уважи предявения иск. В съдебно заседание чрез процесуалния си
1
представител поддържа жалбата като представя и подробна писмена защита.
Ответникът в първата инстанция Фонд за гарантиране на влоговете в банките
чрез пълномощника адв.Д. Л. оспорва жалбата и развива подробни доводи за нейната
неоснователност и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението.
Постъпил е отговор и от третото лице помагач на ответника „Корпоративна
търговска банка“АД /н/ чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт Е. Б., в който
също се развиват доводи за неоснователност на жалбата на ищцовото дружество. Моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от „Дикс
2001-Електроснабдяване” ЕООД за осъждане на ответника ДП „Фонд за гарантиране на
влоговете в банките” на основание чл.23, във вр. с чл.4 от ЗГВБ /отм./ да заплати сумата от
27 250 лева, представляваща частичен иск от общо дължими 159 091.25 лева,
представляващи гарантиран, но неизплатен влог в КТБ АД /н/ към 06.11.2014 г. - датата на
отнемане на лиценза на банката за банкова дейност. Ищецът твърди, че има качеството на
вложител в КТБ по силата на договор за откриване на разплащателна сметка като средствата
по сметката имали характер на гарантирани влогове. Поддържа, че не е договарял
привилегировани лихвени условия с КТБ, поради което квесторите на КТБ следвало да го
включат в списъка на лицата с гарантирани влогове.
Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките е оспорил иска като
неоснователен с твърдения, че по откритата на името на ищеца разплащателна сметка са
били предоставени привилегировани лихвени условия, поради което и сумите по нея
попадат в изключението на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките,
съгласно която разпоредба не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на
лицата, на които са били предоставени привилегировани условия в отклонение от обявените
от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.
Третото лице помагач на страната на ответника „Корпоративна търговска
банка”АД е по. В постъпила писмено становище КТБ поддържа възражение за
недопустимост на иска поради това, че вземането на ищеца за изплащане на сумите по
разплащателната сметка е включено в Списъка на приетите вземания, по които не са
направени възражения, поради което и за ищецът не съществувал правен интерес от
предявяването на настоящия иск. При условията на евентуалност се поддържа становище за
неоснователност на иска.
По делото е представен договор за разплащателна сметка със специално
предназначение, сключен на 30.04.2013 г. между „Корпоративна търговска банка“АД /н/ и
„Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД, по силата на който банката е открила на името на
„Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД банкова разплащателна сметка със специално
предназначение. Съгласно договора, сумите по разплащателната сметка са служат за
обезпечаване задълженията на титуляра на сметката по сделките му с електрическа енергия,
съгласно разпоредбите на чл.12 от Правилата за уславията и реда за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи. Съгласно чл.3 от цитирания
договор, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер
на 4,5%. Съгласно чл.11 Общите условия на банката по договори за разплащателни сметки
на физически и юридически лица, Скалата за стандартните лихвени проценти, които банката
прилага към привлечените средства от клиенти, както и Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага. Съгласно Раздел 2, чл.6 от договора задълженията на
титуляра са: да поддържа по откритата сметка сума, която да служи за обезпечаване на
задълженията му на търговец на електрическа енергия в размер на 1/24 част от годишния си
оборот от търговия с ел.енергия, но не по-малко от 150 000 лева, съгласно изискванията на
чл.12, ал.1 от ПУРДЕЕМ; да се разпорежда със сумите по сметката единствено и само за
2
изпълнение на задълженията си по сключени договори за попупко-продажба на ел.енергия.
По делото е представена Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ
прилага към привлечени средства от клиенти, представляваща неразделна част от процесния
договор. В нея е посочено, че лихвите по безсрочни привлечени средства по разплащателни,
особени, ликвидационни сметки за сметки в лева е 0.10%. Съгласно чл. 3, раздел III от
Скалата освен посочените в раздели I и II на Скалата стандартни лихвени проценти,
Банката може да начислява по привлечени средства от клиентите лихвени проценти до 10 %
на годишна база, за което сключва индивидуални договори.
Представена е и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката
прилага, в чл.7 от която е пояснено, че особена сметка е сметка с титуляр, за който е открито
производство по несъстоятелност.
Представени са и Общите условия на банката по договори за разплащателни
сметки на физически и юридически лица.
Представени са извлечения от сметката на „Дикс 2001-Електроснабдяване”
ЕООД в „Корпоративна търговска банка“АД /н/ за периода от 30.04.2013 г. до 06.11.2014 г.,
в които е посочена и сумата на натрупващата се лихва по сметката. Видно от тях наличната
сума по откритата разплащателна сметка със специално предназначение банкова сметка на
„Дикс 2001-Електроснабдяване”ЕООД при „Корпоративна търговска банка”АД към
06.11.2014 г., когато е бил отнета лиценза за извършване на на банкова дейност на банката
възлиза на 159 091.25 лева.
Видно от представените решение № Л-414/23.09.2013 г. на ДКЕВР и
лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-414-15/23.09.2013 г. „Дикс 2001-
Електроснабдяване” ЕООД е лицензиран търговец на ел.енергия.
Квесторите на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ са съставили и
предоставили на Фонда за гарантиране на влоговете в банките списък на лицата с
гарантирани влогове в банката, в който списък не е включен влогът на ищцовото дружество
с мотиви, че средствата по сметката на ищеца в КТБ попадали в обхвата на влогове,
договорени при привилигировани лихвени условия.
Представено е възражение вх.№ Н2310-79/07.01.2015 г., подадено от „Дикс
2001-Електроснабдяване” ЕООД срещу това, че не е включено в списък на лицата с
гарантирани влогове в банката.
Изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
в първата инстанция е потвърдила, че наличната сума по откритата на 30.04.2013 г. на
основание Договор за разплащателна сметка със специално предназначение банкова сметка
на „Дикс 2001-Електроснабдяване”ЕООД при „Корпоративна търговска банка”АД към
06.11.2014 г., когато е бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на банката
възлиза на сумата от 159 091.25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Предявен е иск срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, гр.София
при участието на третото лице-помагач на страната ответника „Корпоративна търговска
банка“АД /н/ с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 27 000
лв., представляваща частичен иск от общо дължимата 159 091.25 лв., съставляваща
гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“АД /н/ към 06.11.2014 г. - датата на отнемане на
лиценза на банката за банкова дейност.
Към датата на приемане на Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на
"К. Т. Б. " АД, действа Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. (отм. - ДВ,
бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), и в случая са приложими нормите на този
закон.
Съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.); , след като Българската
народна банка отнеме издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, Фондът
3
изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантирания размер,
представляващ пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка
независимо от броя и размера им до 196 000 лева.
Съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ (отм.); , действаща към датата на
отнемане на лиценза на "КТБ" АД, в посочената сума се включват и начислените лихви към
датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 от закона.
За прилагането на закона е издадена Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за
условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания
размер (отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.), чиито разпоредби са приложими в разглеждания
случай. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата, лице, което претендира, че притежава влог по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, но не е включено в списъка на правоимащите да получат
гарантираната сума лица или оспорва данни от него, може да предяви писмените си
възражения в срок до една година от началния ден на изплащане на гарантираните размери
по влоговете, подкрепени с доказателства за правата му пред квесторите, ликвидаторите или
синдиците на банката с отнет лиценз, които се произнасят по възраженията в 7-дневен срок
от получаването им. При отказ за включване в списъка по чл. 7, ал. 3 или коригиране на
данните в него вложителят може да предяви правата си по установения в действащото
законодателство ред.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е възразил
пред квесторите на "КТБ" АД (н.) в предвидения в чл. 10, ал. 2 от Наредбата едногодишен
срок, считано от началния ден на изплащане на гарантираните размери на влоговете (т. е. от
04.12.2014 г. съгласно решение на Управителния съвет на Фонда). Ищецът е получил отказ
от квесторите на "КТБ" АД (н.) с изх. № Н2310-522/02.02.2015 г. за включването на
вземането.
Както вече е посочено, съгласно чл.23 във вр. с чл.4 от ЗГВБ /отм./ Фонд за
гарантиране на влоговете в банките изплаща задължения на съответната банка към нейни
вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова
дейност на търговската банка, като Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по
влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева.
Възраженията на фонда са основани на изключението в чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ
/отм./, съгласно което гарантираните размери на влоговете в банката не се изплащат на
лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от
обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители.
Разпоредбата е транспонирана във връзка с разпоредбата на чл.7, ал.2 и Приложение I към
него от Директива 94/19/ЕО, съгласно която Държавите - членки могат да предвидят
определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат
гарантирани на по-ниско ниво. Изключенията са изброени в Приложение I като в т.11 от
Приложение I „Списък на изключенията, посочени в чл.7, § 2“, е предвидено изключението
„Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна
институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на
финансовото й състояние“.
При съпоставяне на текстовете на разпоредбите от националното право и
правото на ЕС се установява, че директивата въвежда изрично допълнително условие,
необходимо за изключване от обхвата на гаранцията на съответния депозит - съответната
индивидуално уговорена финансова отстъпка да е спомогнала за влошаване на финансовото
състояние на кредитната институция. Текстът на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./ разширява
приложното поле на изключението и ограничава обхвата на гаранцията в степен, по-голяма
от предвиденото в директивата. По този начин разпоредбата на националното
законодателство не реализира в пълнота предписанието на директивата за осигуряване на
гаранция на депозитите и се явява, че конкретната разпоредба на Директива 94/19/ЕО е
неточно транспонирана в текста на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./.
Тъй като според апелативния съд са били изпълнени условията за пряко
4
приложение на цитираната разпоредба на директивата, то задължението на Фонда по чл.23,
ал.1 ЗГВБ /отм./ за изплащане задължението на банката към нейните вложители до
гарантирания размер от 196 000 лева следва да бъде преценявано при пряко приложение на
нормите на чл.7, §2, във вр. с т.11 от Приложение I от Директива 94/19/ЕО.
Процесният договор за разплащателна сметка със специално предназначение е
сключен на основание чл.12 от ПУРДЕЕМ, поради което релевантен в процесния случай е
въпросът при какви условия, включително при какъв лихвен процент банката е сключвала
договори по чл. 12 от ПУРДЕЕМ /Приложение № 1 към т. 1 на Решение № П-2 от 4.06.2004
г. Издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно регулиране, обн., ДВ, бр.
67 от 2.08.2004 г., отм., бр. 56 от 10.07.2007 г. /; чл. 8 а от ПУРДЕЕМ /приети с Решение П-4
от 8.06.2007 г. на ДКЕВР, ДВ, бр. 56 от 2007 г. / и чл. 19 от ПУРДЕЕМ. Установяването на
тези обстоятелства има значение за извършването на съпоставка с условията по процесния
договор от 30.04.2013 г., което ще позволи да се направи извод дали по отношение на
другите търговци с електрическа енергия банката е предоставяла същите лихвени проценти
по разплащателните сметки във връзка с издадените им лицензии и дали е налице допуснато
от същата отклонение от обявените лихвени условия.
В чл.1,ал.1 от договора страните са уговорили, че банката открива на името на
титуляра банкова разплащателна сметка със специално предназначение, чрез която срещу
възнаграждение приема и извършва плащания по нареждане на титуляра до размера на
разполагаемостта на сметката и при условията, поставени от Титуляра при откриването й.
Разкритата от ищеца сметка в "КТБ"АД /н/ притежава характеристиките на разплащателна,
както е посочено и в решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о.
Доколкото тя е открита с оглед нормативно определено задължение по отношение на
регулиран от държавата сектор от икономиката – на енергийния пазар, а както и с оглед
конкретно посочената в Правилата функция - за обезпечаване на задълженията на
лицензирания търговец по сделките с електрическа енергия, то предназначението й е да се
осигури изпълнение на целите по чл. 2 ЗЕ, включително създаване и развитие на
конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. В тази връзка е неоснователно
позоваването на ищеца в исковата молба на раздел 2, т.2 от Скалата. Разпоредбата касае
стандартния лихвен процент при срочен депозит и поради това не е приложимо за
процесната разплащателна сметка, доколкото стандартните лихвени проценти по
разплащателните сметки се уреждат в раздел 1, т.1 на същата Скала. При определянето дали
определени лихвени условия са привилегировани следва да се отчита договорът, сключен с
банката и вида и условията, при които се води съответната сметка. Особеностите на
процесната разплащателна сметка налагат характеристиката на Специална/особена сметка и
съответно необходимостта съпоставката да бъде извършена само сред кръга субекти, които
са задължени да поддържат подобна сметка с оглед посочените по-горе Правила, а не сред
всички потенциални титуляри на разплащателни сметки в банката, за да се яви обоснован и
законосъобразен изводът относно наличието на предвиденото по чл.7, § 2 от Директива
94/19/ЕО и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.); изключение.
За установяване на така посоченото релевантно обстоятелство въззивният съд
е допуснал указаната с решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.№ 1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о.
ССЕ като вещите лица са се запознали с договорите за откриване на сметки във връзка с
лицензиите за търговия с електрическа енергия т. е. на аналогични на разкритата от ищеца
сметка, които са представени от третото лице-помагач по делото "КТБ"АД /н/ въз основа на
издадено удостоверение от КЕВР относно това кои лицензирани търговци на електрическа
енергия са представили пред комисията изискуемо по Правилата удостоверение, издадено
от "КТБ"АД/н/, за налична сметка в тази банка, открита по ПУРДЕЕМ и на осн. чл. 190
ГПК.
Съдът възприема изводите на вещите лица, че на девет дружества /от
посочените в представен от ищеца списък/ са били открити сметки в банката и по нито една
от тях не е договорен лихвен процент от 4, 5%, а в размер на 0, 1 %.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че чл.З от Скалата на
5
стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от
клиенти, предвижда обявени от банката стандартни лихвени проценти. Съгласно чл. 3,
раздел III от Скалата освен посочените в раздели I и II на Скалата стандартни лихвени
проценти, Банката може да начислява по привлечени средства от клиентите лихвени
проценти до 10 % на годишна база, за което сключва индивидуални договори. Смисловото,
граматично и логическо тълкуване на тази разпоредба, както и на нейното място в Скалата,
налага извода, че същата урежда лихвени проценти, които са извън посочените в раздел I и
II от Скалата стандартни лихвени проценти. В раздел I от Скалата са уредени лихвите по
безсрочни привлечени средства, а в раздел II от Скалата са уредени лихвите по срочни
привлечени средства. Обсъжданата разпоредба на чл.3 е в раздел III уреждащ не лихвените
проценти, а условията за олихвяване и с тази разпоредба банката е предвидила възможност
при определени условия да договори други, различни от стандартните лихвени проценти за
привлечените от нея средства, на които лихви е сложила единствено горна граница без да
посочва каквито и да било характеристики на договорите, за които тези лихвени проценти
може да се отнасят.
Уговореният с чл.3 от договора от 30.04.2013 г. за разплащателна сметка със
специално предназначение лихвен процент в размер на 4,5% е специално и
привилегировано уговорен. С договора на ищеца е предоставен лихвен процент, който
надвишава около 45 пъти стандартно приложимия лихвен процент за разплащателните
сметки. Това се установява и от изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи,
включително и тройната такава, изслушана по настоящото дело. Обсъжданият лихвен
процент значително надвишава стандартно прилагания лихвен процент за същия вид
депозити за същия период и по тази причина съдът следва да прецени дали този
индивидуално уговорен лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото
състояние на банката, в приложение на т. 11 от Приложение I на директивата и за
установяване на евентуалната причинна връзка.
В заключението на изслушаните експертизи, както в първоинстанционното
производство, така и при първото въззивно разглеждане на делото съдебно-икономическа
експертиза е посочено, че влоговете в „КТБ“ АД /н./, по които са договорени
привилегировани лихвени условия, са спомогнали за влошаване на финансовото състояние
на банката. Вещото лице е изчислило, че ако депозитите е преференциален лихвен процент
бяха олихвявани със стандартните лихвени проценти, банката е щяла да спести разходи за
лихви в размер на 26 650 641.31 лева, при което са изследвани привилегированите влогове
за период само от две години /две години преди началната дата на неплатежоспособността/.
Това означава, че за по-дълъг период загубите на банката, причинени от заплащането на по-
високи лихви от обичайните, биха били още по-големи. За малко повече от година, за
периода от 30.04.2013 г. до 6.11.2014 г. начислената лихва по разплащателната сметка на
жалбоподателя е в размер на 9 091.27 лева и същата е отразена в пасива на банката. Вещото
лице е посочило, че в случай, че банката не е предоставяла по-високи лихви от обичайните,
стойностите на коефициентите й за ликвидност щяха да бъдат по-високи, което означава и
по-добра ликвидност. Решението на БНБ от 20.04.2014 г. за поставяне на КТБ под специален
надзор е взето поради възникнали ликвидни проблеми на банката и невъзможност на КТБ да
се разплаща със своите вложители. Вещото лице в допълнителната задача е посочило, че по-
високите разходи на банката за заплащане на привилегировани лихви по влогове са довели
до по-лоши финансовите резултати като в случай, че не е било така печалбата на банката би
се увеличила, загубата й би се намалила, а собственият й капитал би бил по-висок.
Следователно уговарянето на индивидуален по-висок/привилегирован лихвен
процент е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката.
Предвид изложеното искът е неоснователен и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззивният съд намира, че с оглед изхода на делото отговорността за
направените по него разноски следва да бъде носена от въззивника, който следва да заплати
6
и тези, които са направени от въззиваемия по представения от него списък на разноски в
последното съдебно заседание – 1 498 лв., както и заплатените от него и поискани в
последното съдебно заседание разноски пред касационната инстанция в размер 1011 лв.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/21.02.2018 г. по т.д. № 1307/2016 г. на СГС.
ОСЪЖДА „Дикс 2001-Електроснабдяване”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Здравец”№1, със съдебен адрес гр.София,
ул.”Любен Каравелов”№ 80, ет.1, ап.2, чрез адв. С.Б. да заплати на Фонд за гарантиране на
влоговете в банките, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Владайска”№7 на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от него съдебно деловодни разноски по производството
в размер на сумата от 1 498 лв. и направените по касационно търговско дело 1459/2020 г.
разноски в размер 1011 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на
ответника „Корпоративна търговска банка“ - АД /Н/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7