№ 197
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260056/03.11.2020г. по НОХД № 7932/2019г. по описа на
Районен съд Пловдив, съдът е признал подсъдимата АН. ИГН. К. за виновна в
това, че на 27.11.2019г. в гр. Пловдив е държала без надлежно разрешително
високорисково наркотично вещество – 23,49 гр. марихуана със съдържание на
активно наркотично вещество ТХК-11,3 тегловни процента, на стойност
140,98 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т.1 от НК вр. с чл. 54 от
НК я е осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.,
като на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години, приспаднал е и
времето на задържане на лицето по ЗМВР - на 27.11.2019г.. Произнесъл се е
по веществените доказателства – остатъкът от наркотичното вещество да се
отнеме на основание чл. 354а, ал.6 от НК и унищожи след влизане в сила на
присъдата, а полиетиленовите торбички – да се унищожат като вещи без
стойност. На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на
подсъдимата разноските по делото – 134,48лв. от ДП, които да заплати по
сметка на ОДМВР Пловдив и сумата от 60 лв. – разноски от съдебното
1
производство - по сметка на РС Пловдив.
Присъдата се обжалва от адв. М.Г. - защитник на подсъдимата, като във
въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, а
наложеното наказание явно несправедливо. Отправя се искане за отмяната й
и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невинна и
оправдана.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва, че
събраните в хода на производството доказателства подкрепят установената от
първата инстанция фактология, като същите са били надлежно обсъдени от
районния съд, който в мотивите си е дал отговор на всички възражения на
защитата. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо.
Защитникът на подсъдимата – адв. С.Н., преупълномощен от адв. Е. със
съгласието на подсъдимата, застъпва диаметрално противоположна на
държавното обвинение позиция – че по делото няма събрани по надлежния
ред доказателства, които да доказват престъплението и авторството на
същото в лицето на подсъдимата. Сочи, че обвинението се гради единствено
на писмени обяснения на подсъдимата от досъдебното производство. Пледира
подсъдимата да бъде оправдана.
Жалбоподателят К. поддържа казаното от защитника си адв. Н. и моли
съда да бъде оправдана.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на
страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на
атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и при
наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК
лице.
Обвинителният акт е бил внесен в съда по реда на чл.357, ал.1, т.3 от
НПК, като пред първата инстанция производството е протекло с провеждане
на пълно съдебно следствие.
За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимата АН. ИГН. К. е родена на *****, живее в същия град, тя е
***, българска гражданка, неомъжена и неосъждана, със специално средно
образование, с ЕГН ***.
Към м. ноември 2019 г. подсъдимата работела като *** на търговски
обект - магазин на „***“ ЕООД, който се намирал на партерен етаж на
търговски център МОЛ Пловдив в гр. Пловдив. По това време тя живеела на
семейни начала с Н.Е.Т. в апартамент в гр. Пловдив на *** и била бременна.
Преди обяд на 27.11.2019г. свидетелите М.Я.-*** и Е.Б.-*** в „***“
ЕООД посетили търговския обект на „***“ в МОЛ Пловдив за извършване на
проверка. Към момента на посещението им в магазина били на работа като
продавач-консултанти свидетелите Г.К., Д.М. и С.Я.. Подсъдимата К. по това
време не била там. Свид. Я. влязъл в складовото помещение на магазина,
което представлявало обособено помещение, отделено с входна врата, която
не се заключвала и започнал да разглежда артикули от минали колекции.
Сред стоките той видял кошница, в която имало стари аксесоари, започнал да
ги вади и под тях видял намачкан полиетиленов син на цвят плик, в който
като го разгърнал, видял още пет на брой по-малки полиетиленови пакетчета
със съдържание в тях. Развил едно от тях и усетил остра миризма, която
оприличил на миризма от марихуана, а съдържанието в пакетчето-като
изсушена листна маса от марихуана, канабис. Свидетелят показал на
колежката си Б. намереното, която също оприличила видяното на изсушена
листна маса от марихуана. Я. поставил кошницата с полиетиленовите
торбички на намиращото се там бюро и със свид. Б. решили да попитат
работещите по това време в магазина лица за произхода на намереното. Всяка
една от свидетелките обаче заявила незнае за показаното им, а свидетелите Г.
и М. също го оприличили на марихуана.
Мениджърите Я. и Б. снимали намереното в кошницата и изпратили
снимката на подсъдимата К. в текстово съобщение да дойде при тях. След
около половин час подс. К. дошла в магазина и влязла направо в складовото
помещение, където се намирали свидетелите Я. и Б.. На въпроса им дали знае
на кого е това и какво представлява, тя отвърнала, че не е на работещите в
магазина продавачки, а вероятно е на нейния приятел. Мениджърите
приканили подсъдимата да излезне от склада и взели решение да уведомят
полицията за намереното, като свид. Я. позвънил на тел. 112, като за работа
3
па случая били изпратени *** от Второ РУ Пловдив, на чиято територия се
намирал търговския център. На място се отзовали свидетелите Н.Ф., П.Б. и
П.И. - *** към Второ РУ Пловдив. На полицейските служители Ф. и Б.
подсъдимата им била визуално позната от работата им предишна година с
нейния приятел Н.Т. по случай с наркотици, а свид. И. познавал подсъдимата
от квартала, в който били израснали. Полицаите попитали на кого е
съдържащото се в кошницата, на който въпрос К. в присъствието на
свидетелите Я. и Б. заявила, че е нейно. Тогава свид. Ф. й поставил
белезници, уведомени били във Второ РУ Пловдив за изпращане на група за
извършване на процесуално-следствени действия. След узнаване от
полицаите за бременносттта на подсъдимата, белезниците й били поставени
пред тялото, а известно време след това и махнати изцяло.
Било извършено претърсване и изземване в склада на търговския обект,
при което като веществени доказателства били приобщени 1 брой синя на
цвят полиетиленова торба и 5 броя сини на цвят полиетиленови парчета със
съдържащата се в тях марихуана. Количеството на марихуаната било с него
тегло 23,49 грама. В изготвения протокол за претърсване и изземване
подсъдимата К. собственоръчно записала, че намерената синя найлонова
торба е нейна и съдържа трева /марихуана/, която оставила в склада на
съхранение, за лична консумация, за да не бъде намерена на адреса, на който
живее. След това подсъдимата била отведена във Второ РУ Пловдив, където
била документално оформена Заповед за задържане на лице, като още същия
ден в 16,50 часа била освободена.
В хода на досъдебното производство била изготвена дактилоскопна
експертиза, според чието заключение по представените за изследване един
брой синя полиетиленова торба и пет броя сини на цвят политиленови
парчета няма наличие на дактилоскопни следи.
Била изготвена и съдебно-химическа експертиза, според чието
заключение сухата, зелена на цвят растителна маса представлява марихуана с
нето тегло 23,49 грама и съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 11,3 тегловни %.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена
частично въз основа на обясненията на подсъдимата, от показанията на
свидетелите Я., Б., Г., М., Т., Я., Ф., Б. и И., дадени пред първия съд, от
4
приобщените по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК частично
показания на свид. Ф. от ДП, от заключенията на вещите лица от двете
посочени експертизи, от писмените доказателства, подробно изброени на стр.
от мотивите към присъдата.
Във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на
процесуалните правила, а се излагат общо оплаквания за
незаконосъобразност на присъдата. Произнасянето по основателността на
оплакването, направено от защитата и насочено към основанието, обхванато
от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй
като проверката за правилното приложение на материалния закон може да
бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция
фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. При проверка на
мотивите към присъдата, настоящият състав не открива да е допуснато
нарушение при формирането на вътрешното убеждение на първата
инстанция, което да е рефлектирало върху правата на страните. Районният
съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на
доказателствата, напротив – задълбочено, обстойно и мотивирано е изложил
съображения касателно всяко събрано доказателство, като го е съпроставил и
с останалите. Изложил е съборажения защо кредитира едни доказателствени
източници и причините, поради които не дава вяра на други отчасти /бел. –
обясненията на подсъдимата/. Проявил е собствена процесуална активност
/призовавайки за разпит като свидетел Н.Т./, за да изясни обективната истина
по делото.
Не може да бъде споделено и възражението на адв. Н., че съдът е
базирал изводите си единствено на несъбрани по реда на НПК доказателства.
Не стана ясно кои писмени обяснения на подсъдимата визира защитата, но
ако има предвид т.нар. „извънпроцесуални“ ръкописни обяснения на К. /л. 54
от ДП/, то прочитът на мотивите на районния съд не дава основание да се
възприеме това възражение. Видно е, че нито са били обсъждани от долния
съд тези извънпроцесуални обяснения, нито са послужили за изграждане на
доказателствената съвкупност и формиране на правни изводи /а и правилно,
тъй като не е сред способите за доказване в процеса/. При извършената
служебна проверка настоящата инстанция не счита, че районният съд е
нарушил нормите на чл. 107, ал.3 от НПК, на принципите на чл. 13 и чл. 14 от
5
НПК.
В съдебно заседание от страна на защитата се излагат възражения за
липса на доказателства, които по несъмнен начин да сочат авторството на
престъплението. Възраженията касаят правилност на формираните изводи в
следствие аналитичната дейност на съда. Установената от районния съд
фактология съответства на събраните доказателства.
Районният съд е обърнал специално внимание в мотивите си на
обясненията на подс. К.. Всъщност същата не признава вина по повдигнатото
й обвинение, но същевременно не излага обстоятелства, които да налагат
различен извод от този, формиран от долния съд въз основа анализа на всички
събрани доказателства. От показанията на свидетелите Я. и Б., а така и от тези
на пристигналите по сигнала ***, несъмнено се установява признание на
подсъдимата, че оставеният в кошницата наркотик е неин. При това прав е
районният съд да приеме за верни тези им твърдения, тъй като в случая
показанията на свидетелите напълно си кореспондират по този съществен
факт. Показанията на всеки един от посочените петима свидетели правилно са
оценени от районния съд и като логични, последователни, същите и
настоящата инстанция намира за екзактни и непротиворечиви.
Приобщаването отчасти на показания на свид. Ф. от досъдебното
производство поради липса на спомен за конкретно обстоятелство – съставяна
ли е била заповед за задържане на подсъдимата – не дава основание да се
поставят под съмнение достоверността на твърденията му. Липсата на
конкретен спомен обяснимо се оправдава с изминалия период от време, а и
ежедневното естество на дейността, която същият изпълнява и свързаните в
тази връзка негови задължения. Освен това този факт документално е бил
фиксиран, което се установява непротиворечиво от приобщената на
досъдебното производство заповед за задържане.
Към момента на произнасяне на посочената от всички изброени
свидетели реплика на подсъдимата относно това чия е намерената марихуана
в склада, подсъдимата несъмнено не е била задържано по смисъла на закона
лице, тъй като нито е била ограничавана в правото си на свободно
придвижване, нито са й били поставени белезници. Още при пристигането на
полицейските служители същата е визирала себе си като държател на
пакетчетата, което и според свидетелските показания е наложило след това
6
поставянето на белезници. Обструкциите на подсъдимата, обективирани в
обясненията, които е дала пред първата инстанция, се ограничават до внасяне
на съмнение в обективността на показанията на полицейските служители
поради контакти с подсъдимата по повод предходен случай на разследване на
престъпление с наркотични вещества с участието на приятеля й. Не е
останало извън вниманието на районния съд обаче обстоятелството, че
заявлението на подсъдимата относно принадлежността на намерената в
склада марихуана е било възприето не само от полицейските служители, а
така и от напълно неангажираните с предходни отношения между полицаите
и близки на подсъдимата по предходни казуси свидетели Я. и Б.. Впрочем
релевантните факти, заявени от полицейските служители пред съда, под страх
от наказателна отговорност, намират подкрепа в показанията именно на
посочените двама служители на дружеството „*** С.“ ЕООД, за които и
защитата не изтъкна каквото и да е съмнение в достоверност на заявеното от
тях, а и настоящата инстанция не намира основание да не кредитира
показанията им. Ето защо, прав е бил районният съд да намери за правдиви не
само показанията на Я. и Б., но и на разпитаните ***, а така твърденията им
намират подкрепа и в показанията на служителите в търговския обект – Г.,
М., Я., досежно отделните етапи от развоя на събитията, на които всеки един
от тях е станал свидетел.
Протоколът за претърсване и изземване е изготвен при спазване
изискванията на НПК, получил е последваща положителна санкция от съдия
от съответния съд, т.е. е годно доказателство за отразените в същия действия
и намерените вещи и е напълно в подкрепа заявеното от свидетелите.
Настоящата инстанция не се съгласява единствено с посоченото в мотивите
на районния съд, че ръкописно отразеното в протокола изявление на
подсъдимата касателно произхода на марихуаната, следва да се приеме в
подкрепа на обвинителната теза. Следва да се посочи, че към времето на
извършване на това действие /от 14,20ч. до 14,50ч./ подсъдимата вече е била
задържана /от 13,30 ч./, което освен от изготвената заповед за задържане на
лице се установява и от свидетелските показания. Към този момент не е била
представлявана от защитник, поради което това нейно писмено изявление не
може да се ползва в процеса, доколкото в този момент не е било обезпечено
правото й на защита, независимо от факта дали при извършване на действията
по претърсване и изземване формално са й били поставени белезници или не
7
/с оглед свидетелските показания, че в даден момент са били махнати изцяло/.
Това обаче по никакъв начин не води до промяна в правилността на
установената от останалите доказателствени източници фактология или
правни изводи на първия съд.
При изслушване на вещото лице М. в съдебно заседание, същият
обосновано е обяснил поради каква причина е възможно да не се открият
дактилоскопни следи не само от подсъдимата, но и от други лица, които
установи се от гласните доказателства, са били в контакт с полиетиленовите
торбички /свид. Я./. Заключението като компетентно изготвено, правилно е
било кредитирано от районния съд. Химическата експертиза, също е
изготвена от лице с професионални познания в съответната област, правилно
е било кредитирано заключението й от районния съд, като коректно съдът е
обсъдил само заявеното от вещото лице Г. в качеството й на експерт, изготвил
назначената в хода на досъдебното производство експертиза. Същата
установява вид и процентно съдържание на веществата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че така събраните
доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция, като
съдът е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимата е извършила от
обективна и субективна страна вмененото й престъпление по чл. 354а, ал.3,
т.1 от НК.
Обосновано е прието, че деянието е реализирано при една от формите
на престъпна деятелност – държане на наркотичното вещество, като без
значение е продължителността на държането за съставомерността на
деянието. Установява се и че подсъдимата няма надлежно разрешително за
държане на наркотичното вещество, а същевременно марихуаната има
наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под контрол, като е включена в Приложение №1 към чл.3, т.1
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото
здраве. Съгласно ПМС №23/29.01.1998г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество е 140,98
лева.
Обоснован е и изводът на съда, че деянието е извършено от
8
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл - същият е доказателствено
подкрепен от показанията на свидетелите Я. и Б., които посочват, че когато са
съобщили на подсъдимата, че са повикали полиция, същата започнала да
плаче, попитала ги защо са го направили.
При индвидуализация на наказанието като смекчаващи обстоятелства
съдът е оценил чистото съдебно минало, бременността на подсъдимата към
инкриминирания период, а към момента на разглеждане на съдебното
производство – подсъдимата е майка на малко дете, добри характеристични
данни. Напълно коректна е оценката на долната инстанция, че така
посочените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
е изключително, щото да налага прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1
от НК. Съпоставени с отегчаващите такива – количеството наркотично
вещество, при това държано на работното място на подсъдимата, налагат
определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК в долната граница
на размера на наказанията, както правилно е преценил и районният съд.
Наложените от районния съд наказания лишаване от свобода в минималния
размер от една година и глоба в размер на 2000 лв. напълно ще постигнат
целите на наказанието и основно – превъзпитаването на дееца с оглед на
нейната личност.
Правилно съдът е отчел, че са налице кумулативно предпоставките на
чл. 66, ал.1 от НК - формалните такива, а така и констатацията, че и с
отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ще се постигнат
целите на наказанието. И според настоящия съдебен състав предвид
личността на дееца и особено положението на същата вече като майка на
малолетно дете, за което са необходими ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание, условното осъждане за посочения от районния съд срок би
изиграло много по-голямо влияние в насока да се превъзпита дееца и
превентира неговото поведение от евентуални бъдещи противообществени
прояви.
Законосъобразно е произнасянето по веществените доказателства и по
разноските, което не налага корекция на присъдата и в тази част.
С оглед на изложеното и на основание чл. 338 вр. чл.334, т.6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260056/03.11.2020г. по НОХД №
7932/2019г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10