РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 06.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
328/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен иск от К.С.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.
Б. от САК, срещу „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, за осъждане да заплати обезщетение от 50 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило в гр. Р., община Пазарджик, на 07.12.2017 г. по
вина на К.Д. Д., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, заедно със
законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2017 г. ищцата била
блъсната от лек автомобил, уточнен впоследствие като лек
автомобил марка „М.“, рег. № РА 0799 КВ,
който влязъл в забранена зона, регулирана с пътен знак, движейки се назад, при което
тя паднала на земята и получила счупване на горния край на лъчевата кост, навяхване
и разтягане на ставния апарат на дясната лакътна става, повърхностни травми на
дясната китка и дланта, с поставена диагноза: фрактура радии
декстри субкапитате. Вследствие на тези наранявания ищцата изпитвала
болки и страдания в продължение на една година след инцидента, а именно
затруднения да се движи сама, страх от МПС, изпаднала в състояние
на продължителен плач и паника, през деня и нощта постоянно изпитвала силна
уплаха, неработоспособна е, физически в невъзможност да се обслужва сама,
получила е също страхова невроза, постоянно безсъние и главоболие, постоянна
тревожност и т. н. След установяване, че за процесното МПС има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, била предявена претенция пред него за заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди. Предвид това, че в тримесечния срок не е постигнато
споразумение за дължимото, ищцата предявява настоящия осъдителен иск, ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП -
07.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата заяви, че не претендира
разноски. Посочва се начин на изплащане чрез пощенски
запис на адреса на адвоката – чл. 127, ал. 4 ГПК. В първо съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител, уточнява имената на делинквента,
управлявал процесното МПС – К.Д. Д..
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Лев инс“ АД
е подал отговор на исковата молба, чрез адв. Т.. Прави се искане за спиране на делото
за завеждане на претенцията пред застрахователя и евентуално доброволно
изпълнение, сочи, че не е спазено изискването на чл. 380 от КЗ за представяне
на точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията. Излага,
че не са представени доказателства относно участие на застрахован при ответника
водач на автомобил, дата, час, място на събитието, метеорологични данни и т. н.
Не са представени доказателства за начина на възникване на ПТП. Оспорва се иска
по основание и размер. Оспорва се изобщо настъпването на ПТП на 07.12.2017 г. в
гр. Р.. Оспорва се пасивната легитимация на ответника понеже няма данни той да
е застраховател на виновния за произшествието водач. Оспорва се причинно-следствената
връзка с уврежданията от ПТП от 07.12.2017 г., представеното медицинско
свидетелство е от 28.05.2018 г., а ПТП е от 2017 г. Размерът на претенцията е и
завишен. Твърди се съпричиняване, въпреки че липсват конкретни данни за
условията, при които е настъпило ПТП, с твърдението, че ищцата е излязла
внезапно на пътното платно, без да се огледа. Акцесорната претенция също е
неоснователна по арг. от чл. 380, ал. 3 КЗ. Моли за отхвърляне на иска,
евентуално за намаляване на размера на обезщетението. Претендират се разноски в
минимален размер.
В срока по чл.
372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, с което двойната размяна
на книжа е преустановена.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди
от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при
ответника-застрахователно дружество.
Относно
технически погрешното първоначално посочване в исковата молба за ответник
Гаранционен фонд, вместо впоследствие уточнения с молба вх. № 194 от 10.01.2019
г. ответник ЗК „Лев инс“ АД, осъществено преди връчване на препис
от исковата молба, съдът намира следното:
Допуснатата
от ищеца грешка при обозначаване на действителния ответник също може да бъде
поправена, без това да съставлява изменение на иска (така и Решение № 446 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1080/2010 г., I г. о.).
За
да съставляват поправка на исковата молба, действията във връзка с промяната на
ответника следва да са предприети, докато още не е връчен препис от исковата
молба на ответника. Това е така, защото съдът дължи произнасяне в рамките на
спора, с който е сезиран, а това означава и по отношение на правните субекти,
между които, с връчването на препис от исковата молба, възниква процесуално
правоотношение (така и Определение
№ 110 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1078/2016 г., I г. о.).
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът
счита,
че претенцията на ищцата за присъждане и на
законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане на
обезщетението представлява последица от евентуалното уважаване на
главния иск и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищцата не
е длъжна да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, тъй като ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е
сезирала с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с
подаване на молба на 06.06.2018 г., респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от негова страна, вкл. и към настоящия момент.
Искът е предявен на 28.11.2018 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото се приеха доказателства, че за лек
автомобил марка „М.“, рег. № РА 0799 КВ, собственост
на К.Д. Д., е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното
дружество, валидна към датата на инцидента.
Не е спорно по
делото, че Районна прокуратура – Велинград е образувала досъдебно производство
срещу неизвестен извършител, видно от прокурорска преписка №
241/2018 г. за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Същото е спряно с постановление на прокурор на 19.05.2019 г., на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, поради невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде
разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна
конференция.
Не е спорно, че въпреки пострадало при инцидента лице –
ищцата, няма съставен констативен протокол, посочващ участниците и описващ евентуалния
механизъм на произшествието.
От събраните по делото гласни доказателства се установи
следното:
Св. Мария С. Кривонозова, сестра на ищцата, сочи, че знае за
инцидента през месец юли 2017 г., но не е присъствала на място. Разбрала
от други хора, че ако не било момчето от махалата, „оня“ (има предвид шофьора)
„щеше да я удари“. Ищцата й се обадила да й каже, ча са я ударили, но не искала
операция на крака. Гипсирали й ръката на три места. Макар че инцидентът
е преди две години, ръката на ищцата още била отекла.
Св. Жана Илиева Миланова, съпруга на брата на ищцата, сочи,
че знае за инцидента от 07.12.2017 г. Разбрала от една съседка, че ищцата била
пострадала. Ръката й била счупена на рамото и лакътя. Гипсирали й ръката. И към
днешна дата още била подута ръката на ищцата. Пищяла нощем от страх от
катастрофата. Тя и първата свидетелка й помагали в ежедневието около два
месеца. И сега й помагат от време на време.
Св. М.И.В., излага показания, че е запозната със случката от
07.12.2017 г. Заявява, че водачът на процесния автомобил К.Д. й е мъж.
Процесният ден на 07.12.2017 г. било зима, сравнително топъл ден, без сняг, но
със заледявания. Случката настъпва пред магазин за железария, преди обяд.
Излага, че с мъжа й К.тъкмо напазарували и излезли от магазина. Автомобилът
марка „М.“ бил паркиран пред самия магазин, за да може да натоварят закупената
стока. Това им било изрично разрешено от момчето от магазина. След като
натоварили стоката, мъжът й влязъл в колата, за да я изкара от магазина.
Твърди, че е била пред магазина, пред колата, за да го навигира, тъй като
отстрани имало много артикули. След като започнал да прави маневра назад,
свидетелката забелязала как една жена паднала зад колата. Жената била на около
2 метра от задната част на автомобила. Свидетелката му дала знак да спре и той
спрял, бил изминал около половин метър. Веднага отшили при падналата жена и я
попитали дали е добре. Тя отговорила, че е паднала, но е добре, боли я само
ръката. Свидетелката е категорична, че падането не е вследствие на удар, а предполага,
че поради това, че на определени участъци има заледени места. Твърди, че няма
как да е от удар, защото жената била на почти на 2 метра от автомобила когато
пада, а и терена е освен заледен и неравен, има и наклон. Предложили на ищцата
да я заведат на лекар. В началото тя отказала, но после се съгласила. Отишли до
медицинския център в гр. Р., но там заявили, че трябва да се направи рентгенова
снимка, тъй като няма очевидни наранявания. Предложили да я закарат до гр.
Велинград, но ищцата отказала. Закарали я до дома й. Не ги е обвинявала за
нищо. След инцидента 1-2 седмици след това, отишла до къщата на К.в гр. Р., за
да му иска 1000-2000 лева, иначе щяла да предяви иск срещу него. Заявили й, че
не й дължат пари, защото нямат вина, не са я бутнали. След това пак е ходила до
къщата, като искала пари от майката на Красимир.
Св. Б.И.Д., сочи, че знае за инцидента от 07.12.2017 г., познава
ищцата от повече от 30 години, откакто живее в махалата. Не познава водача на
автомобила и жена му. Заявява, че самия удар не го е видял. Излага следните
непосредствени възприятия: При влизането в дворчето на магазина кофата, която държала
ищцата изхвърча и пада пред него. Ищцата била паднала пред него по лице, на
около 3 метра. В този момент изкрещял „Какво става?“ и колата спряла.
Предполага, че спирането е от това, че извикал. Краката на жената били 40 см
под автомобила. Тогава шофьорът преместил колата малко напред. Твърди, че мъжа К.Д.
и жената с него били в колата при падането на К.Н.. След това и двама излезли
от колата и помогнали да вдигнат ищцата. В началото ищцата била неадекватна, не
отговаряла на въпроси. Той започнал да говори на цигански с нея. Свидетелят ги
оставил, когато двамата й предложили да я закарат до болницата. Навежда
предположение, че водачът на автомобила не я е видял при потеглянето назад.
Свидетелят уточнява, че не е видял нито удара, нито падането, а само това, че
ищцата лежи на земята – вече паднала, лежаща в покой. Нямало сняг, било сухо.
От изслушаната по делото медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице ортопед, неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена,
се установява, че всички медицински документи,
съставени шест месеца след инцидента, нямат отношение към травмата, но тези,
съставени три дни след нея отговарят на начина на получаване. А начина на
получаване на уврежданията са във връзка с падането на ищцата на земята, а не
от удар от автомобил. От удар от автомобил ищцата няма никакви наранявания.
Всичко се получава от падането върху ръката, при падането върху терена. Изрично
вещото лице сочи, че ако е докосната от автомобила е било съвсем леко, колкото
да загуби равновесие.
От изслушаната по делото автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице автоексперт, оспорена от ответника, приета от съда за компетентно изготвена, се установява следното: на първо място следва да се посочи, че вещото лице отговаря на
въпросите като най-вероятен от техническа гледна точка механизъм, като черпи
изводи основно от показанията на свидетелите. Водачът на процесния автомобил К.Д.
е спрял автомобила пред входната врата на магазина, за да натовари стоката.
Пешеходката К.Н. е била в магазина и след като е напазарувала, излизайки от
магазина е минала покрай автомобила, движейки се бавно, перпендикулярно на
задната част на автомобила. В един момент водачът взема решение да потегли на
заден ход, превключва на задна предавка и потегля назад към изхода на магазина.
Вещото лице сочи, че не може да се направи категоричен извод какъв път е
изминал автомобила от момента на потеглянето и къде точно е мястото на удара.
Счита, че водачът е реагирал веднага на извикването или на шума от паднали
предмети, като в режим на спиране изминава около 2 метра и спира автомобила.
Скоростта на автомобила е приета за около 10 км/ч или по-ниска. Като евентуална
причина за настъпване на удара приема, че е ненаблюдаване на ситуацията зад и
встрани от автомобила при движението му назад. Като второстепенна причина се
излага, че пешеходката се е движела продължително време в полосата на
автомобила, който се е движел на заден ход, тя е била в непосредствена опасна
близост до автомобила, имала е възможност да го възприеме. В открито съдебно
заседание експертът заявява, че поради липсата на протокол за оглед, извършен
следствен експеримент, преглед на автомобила своевременно, запазване на
местопроизшествието, лицето не е освидетелствано веднага, не може да бъде
категоричен в заключението си.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
цитираната норма увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищцата лежи доказателствената
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно
дадени предпоставки: 1/ противоправно поведения от физическо лице, изразяващо се в
действие или бездействие; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (презумира се); 5/ наличие
на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Изискването за кумулативно наличие на посочените
предпоставки означава, че липсата и на една от тях, води до неоснователност на иска.
Доказването е пълно, когато се цели
създаването на сигурно убеждение у съда за истинността или неистинността на
съответно фактическо твърдение, да се създаде абсолютна достоверност за дадения
факт. Непълното доказване цели да се създаде вероятно, не напълно сигурно
убеждение на съда, че даден факт е настъпил. Доказването е главно, когато тежестта на доказване е на
доказващия, т. е. на този, който твърди изгодния за него факт.
В настоящия случай за установяване на първата предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно
противоправно поведение от страна на делинквента К.Д., липсват писмени
доказателства, като напр. Констативен протокол за ПТП, който се издава при смърт или раняване на човек, протокол за оглед на
местопроизшествието и т. н., поради което страните по делото са ангажирали само
гласни доказателства – показанията на двама свидетели: св. М.В. и св. Б.Д.. Останалите показания на св.
Жана Миланова и св. Мария Кривонозова са досежно претърпени от ищцата
неимуществени вреди, като обстоятелствата относно самото произшествие не са
непосредствено възприети от тях, а преразказани от други лица (друг е въпросът,
че и в частта относно самия инцидент показанията им не са точни – напр.
инцидентът бил юли месец /а той е декември/; ищцата не искала операция на крака
/а е пострадала ръката й/; щяла да бъде ударена от колата, ако не бил човек от
махалата /а се твърди да е реално ударена/ и т. н.).
Изслушаните по делото експертизи биха подпомогнали съда в
случай, че бъде установено противоправното деяние, в частта за медицинската
експертиза – за установяване на претърпените увреждания, респ. в частта за
автотехническата експертиза – за установяване конкретния механизъм на ПТП. В
случая обаче вещото лице – ортопед заяви, че уврежданията са в резултат на
падането на ищцата върху терена, а не от удар от автомобил. По същия начин
вещото лице – автоексперт заявява в сферата на предположенията, че ако е имало
удар от МПС, то най-вероятния механизъм е описания в заключението, но в
откритото съдебно заседание изрично заяви, че поради
липсата на протокол за оглед, извършен следствен експеримент, преглед на
автомобила своевременно, запазване на местопроизшествието, не може да бъде
категоричен в заключението си.
Показания на св. М.В. и св. Б.Д. са противоречиви.
Св. М.В. категорично заявява, че няма удар между автомобила и ищцата, че тя
е била пред автомобила, навигирайки мъжа си К.Д. при управлението на автомобила
назад, забелязала е ищцата да пада зад автомобила и е дала знак на водача да
спре, който след около половин метър движение назад спрял. Изразява мнение, че
падането на жената е от подхлъзване или спъване, тъй като участъци от терена
били заледени, но в никакъв случай от удар с автомобила.
Св. Б.Д. заявява, че не е видял удар между
процесния автомобил и ищцата. Не е видял и самото падане на ищцата на терена. Видял
е лежащата на земята, вече паднала, ищца в състояние на покой. Дали обаче това падане
е от удар с автомобила или от собствено подхлъзване или спъване, не може да
каже. Действително ищцата пада пред него на около 3 метра, при което изкрещял
„Какво става?“ и колата спряла. М.В. сочи, че е дала сигнал на мъжа си да спре,
когато забелязала ищцата да пада зад автомобила и той спрял след около половин
метър движение назад. Разминаването между показанията на двамата свидетели е в
това, че Б.Д. твърди, че М.В. била вътре в автомобила по време/непосредствено
след падането, докато самата В. твърди да е била извън автомобила, пред него, навигирайки
водача при движението на МПС назад. Противоречие има и в това, че Д. сочи, че след
падането около 40 см от краката на ищцата са били под задната част на
автомобила, докато В. твърди да е останало около метър и половина разстояние
между автомобила и ищцата (доколкото твърди преди това ищцата да е била на
около 2 метра от задната част на автомобила и след сигнала водачът спрял след
около половин метър движение назад). Дори да се възприемат за верни твърденията
на Б.Д., то и при подлъзване/спъване на самата ищца, без удар от автомобила,
напълно възможно е част от краката й да се намират под задната част на процесния
автомобил, тъй като същият се е движел назад, но в един момент е спрял.
Принципно съдът не може да цени свидетелските показания на
разпитваните в досъдебното производство лица, тъй като това ще противоречи на
принципа на непосредственост – чл. 11 от ГПК, освен когато показанията на
свидетелите по настоящото дело и по приложеното досъдебно производство са
противоречиви, и то доколкото протоколът, който ги съдържа е официален
документ, който важи като писмено доказателство (виж в този смисъл Решение № 162 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7320/2013 г., III г. о.). В тази връзка, след
запознаване с приложените по досъдебното производство протоколи от разпит на
свидетелите Б.Д. и М.В., не се установява противоречие в показанията им по ДП и
по настоящото дело. За другите лица, които са разпитвани в досъдебното
производство (К.Д. и др.) забраната е абсолютна, доколкото те не са били
разпитвани по настоящото дело изобщо.
Като обобщение може да се заключи, че липсват доказателства,
които категорично да водят до извод за удар между процесния автомобил и ищцата.
Няма други данни по делото, въз основа на които съдът да кредитира едните
показания вместо другите. Принципно няма пречка при липса на
преки доказателства, както е в случая, доказването на определен
факт (в случая ударът) да може да бъде изведен въз основа на
поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено да водят
до несъмнен извод за наличието му. В случая обаче това не е така, тъй като
всички събрани по делото доказателства
както писмени, така и гласни, не могат да доведат до несъмнен извод (дори и по косвено
път) за наличие на удар между процесното МПС и ищцата, тъй като и в хипотеза на
собствено падане при подхлъзване или спъване (каквито показания има по делото),
ще се стигне до това, което е констатирал св. Б.Д. – ищцата да лежи на земята и
процесния автомобил да покрива една част от краката й, тъй като МПС е спряло
своевременно, преди да я прегази.
Като обобщение, съдът приема, че ищцата не доказва при условията
на пълно и главно доказване факта на удар от процесното МПС, поради което
липсва първата от кумулативно изискуемите предпоставки – за извършено деяние,
което да е противоправно. Това обосновава извод за неоснователност на предявения
иск.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски за
сумата от 2 080 лева – 50 лева депозит за свидетел и 2 030 лева адв.
възнаграждение, за което обаче съдът не установи да са представени
доказателства за реалното му изплащане, поради което същото е недължимо. Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати единствено сумата от 50 лева, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу
„Застрахователна компания Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждането му да заплати обезщетение от 50 000 (петдесет
хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило в гр. Р., община Пазарджик, на 07.12.2017 г. по вина на
делинквента К.Д. Д., застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, заедно
със законната лихва за забава от датата на ПТП - 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН **********,
с
адрес: ***, да заплати на „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, а
именно – депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: