Р Е Ш Е Н И Е
№ 260913
гр. Варна, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19461 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.С.М., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв. Т.П. – АК *** срещу З.а.д. „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи на ищеца следната сума, за която е
издадена Заповед за изпълнение от 28.05.2019г. по ч.гр.д.№26110/2019г. по описа
на СРС:
Сумата
от 630 /шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - увреждане на л.а.
марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, в резултат на настъпил на ***г.
застрахователен риск, ведно със законната лихва от 13.05.2019г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът бил собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН № ***. За автомобила била сключена застраховка „Каско на МПС“ с ответното дружества със застрахователна полица № *** със срок на валидност от ***г. до ***г.
На ***г. ищецът паркирал личния си лек автомобил в гр.Варна на ул. „***“. При тръгване забелязал увреждания по автомобила по двете леви врати и задния ляв калник.
Веднага след настъпилото застрахователно събитие, ищецът уведомил застрахователя и попълнил бланка на ответното дружество за уведомление за претенция по застраховка „Каско“. При ответното дружество била образувана преписка по щета № ***г. и бил направен опис на увредените детайли.
Ищецът твърди, че стойността на причинените вреди била в размер на 630 лева, което се установявало от проформа фактура от 25.09.2018г.
Ответното дружество отказало да заплати застрахователно нарушение, като се мотивирало с нарушаване на Глава пета, раздел I, чл.18, т.4 от общите условия по застраховка „Каско на МПС“ – описаните увреждания не кореспондирали с механизма на декларираното събитие.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва сключването на договор за застраховка „Каско на МПС“ между страните със застрахователна полица № *** със срок на валидност от ***г. до ***г. за лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН № ***.
На ***г. ищецът подал уведомление за регистриране на щета до ответното дружество, в която сочел, че на ***г. на паркинг в гр.Варна, ул. „***“ е установил, че застрахования автомобил е охлузен. На същия ден застрахователят извършил оглед, съставен бил опис техническа експертиза по щета № ***г. Констатирани били повреди по следните детайли на автомобила: врата предна лява, лайсна врата задна лява и калник заден ляв. По повод заведената преписка по щета, в хода на проверката било установено, че уврежданията констатирани с Опис техническа експертиза не кореспондират с описаната от ищеца фактическа обстановка. Подаването на уведомление до застрахователя не доказвало настъпването на увреждане по посочения начин. За установяване на ПТП не бил съставен официален удостоверителен документ от органите на МВР, сектор „Пътна полиция“, а имено констативен протокол.
Ответникът оспорва механизма на настъпване на увреждането, както и наличието на причинно-следствена връзка между декларираното събитие и констатираните повреди.
Приложима в отношенията между страните била разпоредбата на Глава пета, раздел I, чл.18, т.4 от общите условия по застраховка „Каско на МПС“. Касаело се за доброволна застраховка, поради което обема на риска, който носи застрахователят се определял с договора между страните, доколкото липсвало нормативно определено съдържание на покритите рискове по имуществена застраховка „Каско“. Неприемането на отделни клаузи от Общите условия, трябвало да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане.
В условията на евентуалност се оспорва исковата претенция по размер. В застрахователния договор било постигнато съгласие начинът на обезщетяване да бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното от застрахования желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по експертна оценка, прилагането на Методиката на застрахователя било задължително. След настъпване на застрахователно събитие, ищецът не можел да се отклонява от постигнатата между страните договорка относно метода на оценка и обезщетяване и неоснователно да претендира оценката на щетите да бъде определена по различен от изброените в договора начини.
Искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението се оспорва по аргумент за неоснователност на главния иск.
Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието заявява, че поддържа исковата претенция и моли за уважаването на същата и присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител оспорва иска като неоснователен и недоказан и претендира присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 29.06.2020г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с ДКН № ***, обективиран в застрахователна полица полица №***
със срок на валидност от ***г. до ***г.; уведомяването на застрахователя за
щети по застрахования автомобил и извършването на оглед на автомобила на ищеца
на ***г.
Като
доказателства по делото са приобщени общите условия по застраховка „Каско“ на
ответното дружество /л.11-16/.
В
чл.18, ал.4 от същите е записано, че застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение, в случай че при извършена проверка се установят различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа
експертиза и снимков материал.
Ищецът
е уведомил ответното дружество за установената щета по леви врати и заден ляв
калник на застрахованото МПС на ***г. /л.17/.
На
същата дата е съставен опис техническа експертиза по щета № *** подписан от
ищеца и представител на ответното дружество. Като увредени детайли в описа са
посочени врата предна лява, лайсна врата задна лява и калник заден ляв /л.18/.
С
писмо от 26.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца, че констатираните
при описа увреждания по автомобила не кореспондират с механизма на
декларираното събитие и са от други събития, поради което отказва да изплати
застрахователно обезщетение /л.5 от гр.д. № 47920/2019г. по описа на СРС/.
С
исковата молба е представено надлежно заверено за вярност копие от стокова
разписка издадена от „***“ ЕООД на стойност 630 лева, според която стойността
на ремонта на увредените части по процесния автомобил е в посочения размер
/л.10 от гр.д. № 47920/2019г. по описа на СРС/.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че вероятната причина за настъпване на
описаните в опис техническа експертиза по щета № ***г. щети е охлузване при
извършване на маневра на паркирало в съседство МПС (най-вероятно лек автомобил,
тъй като охлузванията описани от застрахователя са на същата височина, на която
се намират най-изпъкналите елементи от предната или задна броня на всеки лек
автомобил. Според вещото лице е напълно възможно всички увреждания да са
настъпили от едно и също събитие и в едно и също време. Стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените детайли на процесния лек автомобил е
изчислена от вещото лице в размер на 638.32 лева с включен ДДС при средни
пазарни цени и в размер на 363.68 лева с включен ДДС по експертна оценка,
съгласно Методика, обективирана в Указания/ вътрешни правила на ЗАД „ОЗК З.“/
за извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, одобрени от КФН.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.58-62/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на дължимо застрахователно обезщетение. Спорно между страните е дали
за ответното дружество е налице основание да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, поради различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и
снимков материал, както и какъв би бил размерът на застрахователното
обезщетение, в случай че се дължи такова.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищеца е възложено да установи в условията
на пълно и главно доказване Размера на разходите за отстраняване на причинените
по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно
събитие.
Сключването
на договор за застраховка и действието на същия към момента на произшествието
не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа експертиза
се установява, че щетите по автомобила на ищеца установени при извършения оглед
в присъствието на представител на застрахователя е възможно да бъдат причинени
по степен и вид при описания в исковата молба механизъм. Вещото лице посочва,
че е напълно възможно всички увреждания да са настъпили от едно и също събитие
и в едно и също време и предвид вида и височината на щетите, същите са получени
от охлузване при извършване на маневра на паркирало в съседство МПС – лек
автомобил. В този смисъл не са налице различия между декларираните от ищеца
обстоятелства и установената фактическа обстановка и не е налице основанието
посочено в чл.18, ал.4 от Общите условия на ответното дружество за отказ да
изплати застрахователно обезщетение.
Спорен
по делото въпрос е и в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /
напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016
г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в
сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е императивна и
уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на
страните. Поради това е ирелевантно дали към момента на сключване на договора
или в уведомлението за щета застрахованият е посочил начин на обезщетение по
експертна оценка или в доверен сервиз, след като впоследствие е възникнал спор
между страните относно дължимостта на такова обезщетение. Клаузата на общите
условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не следва да бъде прилагана при разрешаване на спора.
Съгласно
заключението на вещото лице необходимите за отремонтиране на автомобила
средства са в размер от 638.32 лева с включен ДДС, която сума надвишава размера
на исковата претенция.
По
изложените съображения исковата претенция се явява доказана както по основание,
така и по размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 475 лева в исковото производство и 325 лева в заповедното производство по ч.гр.д. № 26110/2019г. по описа на СРС. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на А.С.М., с ЕГН ********** и адрес *** следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение от 28.05.2019г. по ч.гр.д.№26110/2019г. по описа на СРС:
сумата от 630
/шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - увреждане на л.а.
марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, в резултат на настъпил на ***г.
застрахователен риск, ведно със законната лихва от 13.05.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 19461/2019г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: