Р Е Ш Е Н И Е
№ 260071
Димитровград, 13.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар:
Т.Д.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№26 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В искова молба се твърди, че на 29.05.2020г.
между ищеца „Би Енд Джи Кредит“ООД и ответника Т.Г.П. бил сключен Договор за
кредит № mах_********* в съответствие с разпоредбите на
закона. Съгласно Договора, кредитополучателят се задължила да върне заемната
сума съобразно погасителен план, ведно с договорна лихва, на 11 погасителни
месечни вноски, всяка от които в размер от 183,64 лева. Първата вноска била
дължима на 20.06.2020г., а последната на 20.04.2021г. Размерът на общото
дължимо задължение по кредита бил 2020,04 лева. Ответникът Т.Г.П. не заплатила
цялата дължима по договора за кредит сума, като незаплатената част била в
размер на 1509,92 лева. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем чрез
изпращане на СМС. По повод подадено от ищеца на 10.11.2020г. заявление до
РС-Димитровград за претендираната от него сума от 1509,92 лева, било образувано
ч.гр.д.№1397/2020г., по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение
в полза на ищеца. С Разпореждане съдът уведомил кредитора, че против издадената
заповед за изпълнение от страна на длъжника е постъпило възражение, поради
което му се указвала възможността в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си. Предвид това, в дадения му срок, иска съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че Т.Г.П. дължи на „Би Енд Джи Кредит“ООД
по Договор за кредит № mах _*********
от 29.05.2020г. сумата от 1509,92 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 11.11.2020г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена Заповед №260230/13.11.2020г. по
ч.гр.д.№1397/2020г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на
направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът
Т.Г.П. не депозира отговор на исковата молба. В приложеното по настоящото дело
ч.гр.д.№1397/2020г. по описа на РС-Димитровград е направила писмено възражение
по реда на чл.414 от ГПК, в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената по делото Заповед №260230/13.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, което е дало повод на ищеца да предяви настоящия
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В проведеното на 23.03.2021г. съдебно заседание
по делото, страните не изпращат представител. Ищецът не представя доказателства
в подкрепа на предявения иск и във връзка с дадените от съда указания с
определение от 22.02.2021г.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото с
исковата молба Договор за кредит с номер МАХ-********* от 29.05.2020г. е, че за
страни в него са посочени „Би енд Джи Кредит“ООД, в качеството на кредитор, и Т.Г.П.,
в качеството на кредитополучател. В чл.1 от Договора е посочено, че за
сключването му страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние, които по смисъла на ЗПФУР са всички средства, които могат да се
използват за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на Кредитора и Кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Договора, кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявка
по образец на сайта на кредитора. Размерът на кредита по Договора е 1000 лева,
като той трябвало да бъде предоставен на ответника по негова банкова сметка, ***
каса на Изи пей при заявено желание в заявката за кредит от страна на
кредитоискателя. Срокът на кредита бил
11 месеца, като задължението трябвало да се погаси на 11 вноски, всяка от които
в размер на 106,36 лева. Общата стойност на плащанията възлизала на 1169,96
лева. Първата вноска по Договора била дължима на 20.06.2020г., а последната на
20.04.2021г. Договорът е подписан от Кредитор /пълномощник/ Г.Д.И., а срещу
Кредитополучател не е положен подпис, нито е посочено име. Представени са и
Общи условия към договор за потребителски кредит, които отново са подписани
единствено от пълномощника на ищеца Г.Д.И., като срещу „Кредитополучател“
липсва както подпис, така и име на задълженото лице.
От представеното с исковата молба
пълномощно се установява, че Г.Д.И. е упълномощен от управителя на ищцовото
дружество да го представлява пред съда във връзка с водене на дела, както и
пред други изрично посочени институции, но липсват данни това лице да има
правомощие от името на „Би енд Джи кредит“ООД да сключва и подписва договори за
кредит с трети лица.
На
11.11.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се
издаде заповед за изпълнение за сумата от 2030,04 лева – главница, неизплатено
задължение по Договор за кредит №max_300752929 от
29.05.2020г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 11.11.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева -
платена държавна такса, и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид така постъпилото
заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№1397/2020г., по което на
13.11.2020г. съдът издал Заповед №260230 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на
ищеца-заявител сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника,
който в законоустановения срок депозирал възражение с твърдение, че не дължи
посочените в заповедта суми. Поради това за ищеца възникнал правен интерес да
предяви настоящия установителен иск.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявеният
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260230 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград на 13.11.2020г. по ч.гр.д.№1397/2020г.
Така предявеният
иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1
от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.
За да бъде уважена
исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да докаже
кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния
период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът като страна по
последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил
дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на
ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е
издадена заповед за изпълнение по
отношение на претендираните с иска суми.
На първо място
съдът намира за безспорно установено, че е налице проведено заповедно
производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение,
като длъжника е депозирал в срок възражение срещу нея с твърдение, че не дължи
плащане на посочените в заповедта суми. Предвид това и даденото от съда
указание, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, както и не се яви в проведеното по делото
съдебно заседание. Същевременно от приложеното по ч.гр.д.№1397/2020г. по описа
на РС-Димитровград възражение по чл.414 от ГПК тя е заявила, че не дължи
изпълнение на сумите, посочени в издадената от съда заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
За успешното
провеждане на предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да
установи основанието на заявеното в заповедното производство вземане, в т.ч. и
юридическия факт, пораждащ същото. С оглед
установяване на основателността на предявената в настоящото производство
претенция ищецът се позовава на сключен между страните Договор за кредит с номер МАХ-300752929
от 29.05.2020г., твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя
по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на
чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според
който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В
разпоредбата на чл.18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис/ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните
удостоверетилни услуги, електронен документ е
електронен документ, по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент
/ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар. Т.е. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ /чл.3 ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги/.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за валидно
сключен с ответника договор за кредит - обстоятелство, обуславящо
неоснователността на иска, основан на неточното му изпълнение.
В тази
връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването
на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено
съдържанието на този електронен документ, ако такива са били съставени. По делото беше представен
на хартиен носител единствено препис от Договор за
кредит с номер МАХ-********* от 29.05.2020г., но от него не се
доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не посочи, нито представи в настоящото производство каквито и да било доказателства относно
разменени между него и ответника съобщения, установяващи сключването на договор
за кредит от разстояние.
По делото не
бяха
представени доказателства, че
ответника е бил запознат с Общите условия на договора, нито пък такива, от
които да се установят водени между страните преддоговорни отношения,
финализирани със сключването на процесния договор. По делото липсват представени
преписи от направената заявка за кредит. Липсват каквито и да е доказателства,
че клиента е имал възможност да се запознае с общите условия към Договора,
както и че е заявил, че е запознат и приема същите. В случай, че
кореспонденцията между кредитор и клиент във връзка със сключване на договор за
кредит от разстояние действително се е осъществила, то ищеца би следвало да
разполага с въпросните документи, доказващи предварителните преговори между
страните по договора и да може да ги представи по делото. В настоящия случай по
делото е представен единствено неподписан от страна на ответника препис от Договор за
кредит с номер МАХ-********* от 29.05.2020г. От него е видно, че срещу
Кредитополучател няма нито положен подпис, нито изписани имена. Наред с това, за кредитор се е подписало лице с
имена Г.Д.И., за когото не става ясно в какво качество е подписал Договора-
същият не е сред лицата, посочени като представители на ищеца, нито пък има
доказателство, че е бил упълномощен от тях да сключва подобни договори.
На следващо място, въпреки изрично
дадените от съда указания, ищецът не представи доказателства за това, че е
превел уговорената между страните сума на ответника. От съдържанието на
процесния договор пък е видно, че не става ясно по какъв начин заемната сума е
трябвало да бъде предоставена на заемополучателя, като в случай, че това е
трябвало да стане по банков път, липсва изписана банкова сметка ***. От страна
на ищеца не бяха представени никакви доказателства, че ответника е посочил своя
банкова сметка ***та по кредита, нито пък, че е изразил да получи в брой парите
в офис на Изи пей. От друга страна по делото не бяха представени изобщо
доказателства, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е превело
въпросната сума по банкова сметка *** Т.П. или че тя й е била изплатена в брой
чрез Изи пей. В тази връзка, следва да се посочи и обстоятелството, че ищецът
не доказа твърдението си, че част от задължението на ответника е било платено
от него, като не представи писмени доказателства за извършване на такова
плащане.
На последно място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е
изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията
на ЗЕПЕД.
Предвид това, че в настоящото производство, въпреки
разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи попълнена от
ответника заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на
договор за кредит, не представи доказателство за потвърждение на сключването на
договора, нито пък такова за предоставена на ответника по телефон или е-мейл
информация, с която да са му
били разяснени основните параметри на договора, нито успя да докаже, че
процесната сума е била получена реално от ответника, съдът
приема за изцяло недоказано твърдението, че с него е бил сключен процесния Договор за
кредит с номер МАХ-********* от 29.05.2020г. под формата
на електронен документ.
Поради изложеното,
съдът намира предявения от ищцовото дружество иск за неоснователен и недоказан,
предвид което същия следва да бъде отхвърлен.
С оглед
отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от ответника в
полза на ищеца на визираните суми в ч.гр.д.№1397/2020г. по описа на
РС-Димитровград, на последния не трябва да бъдат присъждани и направените в
заповедното производство деловодни разноски.
Доколкото по делото
от страна на ответника не бяха направени деловодни разноски, такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
в ********************************, действащо чрез пълномощника си Г.Д.И., иск с правно
основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по
отношение на Т.Г.П., с ЕГН **********,***, че дължи на „Би енд Джи кредит“ООД
присъдените със Заповед за изпълнение №260230/13.11.2020г. по ч.гр.д.№1397/2020г.
по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 1509,92 лева /хиляда петстотин и девет лева и деветдесет и две
стотинки/ главница – неплатено задължение по Договор за кредит с номер МАХ-********* от 29.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: