Определение по дело №513/2020 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

гр. В. Търново, 09.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в закрито заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ДИАНКА  ДАБКОВА  КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

при секретар		и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно административно дело №513 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по жалба на М.М.М. ***. Търново, срещу Разпореждане №1233/30.06.2020г. по гр. д. №917/2018г. по описа на Районен съд Свищов. Жалбоподателят твърди, че неправилно делото е било прекратено без районният съд да конституира служебно като ответници посочените в частната жалба държавни органи и длъжностни лица. Счита, че производството е от административен характер, а не гражданско такова, независимо, че се провежда пред районен съд. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената пред него молба на частния жалбоподател. 

Административния съд – В. Търново, в настоящия си състав, намира, че така образуваното дело не му е подсъдно.

Първоначално производството е било образувано под АД №549/2018г. по описа на АСВТ по подадена жалба от М.М. против решение на общото събрание на правоимащите на заличената АФ „Дунав I“ – Свищов по протокол от 23.12.1997г. С определение №311/29.08.2018г. състав на АСВТ е прекратил производството пред него и е препратил делото по подсъдност на РС – Свищов, където е било образувано производство по гр. д. №917/2018г. по описа на този съд. Видно от първоначално подадената жалба, с нея не се обжалва административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ, а решение в производство по § 29 от ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 45/1995г., попр. ДВ бр. 46/1995г. Органите по § 29, ал. 1 от ЗИДЗСПЗЗ не са административни, а техните решения не са административни актове, тъй като не отговарят на изискванията за такива съгласно разпоредбите на чл. 21 от АПК и респ. чл. 2, ал. 1 от ЗАП/отм., действал към момента на издаване на обжалваното решение/. 

По изложените вече съображения, с Определение №44/13.11.2018г. по КАД №10343/2018г. на АСВТ настоящия състав вече постанови, че производството следва да продължи като гражданско такова пред районен съд, а актовете на този съд подлежат на обжалване пред ВТОС.

Тъй като участващите в производството упорито продължават да смесват процесуални разпоредби от различен характер, настоящият състав намира за нужно да изложи допълнителни аргументи по отношение на характера и вида на производството, образувано с подадената молба от жалбоподателя, с цел да се избегнат неясноти и грешки най-вече у жалбоподателя, настоящият състав нима за нужно да посочи следното:

Разпоредбата на чл. 29, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 45/1995 година, на която се позовава жалбоподателят, визира определени категории решения на органите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които са нищожни при настъпване на определени обстоятелства, визирани в хипотезата на цитираната правна норма. Нищожността обаче не настъпва по силата на посочената законна разпоредба, а може да бъде обявена по два начина. Единият от начините е, като бъде оспорено решението на общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗЗ, а този ред за оспорване е визирания в чл. 52, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а именно  - с жалба в 7-дневен, респективно 14-дневен срок пред съответния Районен съд. В този смисъл производството е изцяло от гражданскоправен характер и за него важат съответните правила на ГПК.

В § 29, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, изр. ІІ е визирано, че имуществото, което е предмет на обявените за нищожни търгове и решения се изземва посредством заповед на областния управител издадена на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост. С този административен акт - Заповедта на областния управител също могат да бъдат обявени за нищожни решенията на органите посочени в чл. 27, ал. 1 при настъпване на обстоятелствата визирани в § 29 , ал. 9 от ЗРЗ на ЗИДЗСПЗЗ. Това е вторият начин, като издаването на тази заповед от областният управител вече представлява административно производство и тогава оспорването на заповедта би  предизвикало наличието на съдебен процес пред компетентния административен съд. Такава хипотеза в случая обаче не е налице. Посоченият в закона административен орган /областен управител/ не участва в това производство, негови актове не се оспорват, а частният жалбоподател пряко пред районния съд претендира обявяване за нищожност на решения по реда на чл. 52, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Това производство е от компетентността на общите съдилища, поради което както вече се посочи, правилно е било образувано гражданско дело пред съответния районен съд.

Административният съд няма компетентност да се произнася по посоченото искане, респективно не може да разглежда и частни жалби, образувани във връзка с актове по движението на такива производства.

Поради това делото следва да бъде прекратено пред Административен съд – В. Търново и изпратено по подсъдност на Великотърновския окръжен съд.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК,  Административният съд – В. Търново

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по касационно административно дело №513/2020г. по описа на Административен съд – В. Търново, като

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.