№ 38
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232000500005 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
15749/27.10.22г. на БОС от И. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: с. К., Община
А., М. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. К., Община А. и Л. Ж. Т., ЕГН:
**********, с адрес: с. К., Община А., всички чрез адв. Я.К. АК-Бургас,
против решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на
21.06.2020г. по път IIІ-539, км.38 в посока А. - К., ведно със законната лихва
върху главниците, така, както е уточнено в исковата молба и разноските по
делото, съобразно уважената част от исковете, както следва: за И. Г. Г. и М.
Б. Г. – за размера над 150 000лв. за всеки, до размера от 200 000лв. за
всеки, за Л. Ж. Т. – за размера над 60 000лв. до размера от 80 000лв., както
и лихвата за забава и разноските по делото, съобразно уважената част от
исковете. Заявяват, че в горните части решението не е правилно, като
несъобразено с принципа на справедливост на присъдените обезщетения.
Излагат аргументи, позовават се на трайно установена съдебна практика. По
отношение на Л. Т. се поддържа, че следва да бъдат преценени и бъдещите
вреди и прогнозата на влошаване на състоянието му. Молят решението да
бъде отменено в атакуваните части и бъде постановено ново, с което исковете
им бъдат уважени изцяло. Нямат доказателствени искания. Молят за
присъждане на разноски.
1
Въззиваемата по тази жалба страна - ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори
С.А., М.С. и др., чрез адв.П.В., не я оспорва, не депозира отговор.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 16137/02.11.2022г. на БОС от
ЗК „Лев инс“ АД, чрез процесуалния представител адв.П.В., против
решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в
частта, с която е уважен предявеният от Г. И. Г., ЕГН ********** иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера от
30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
17.08.2020год. до окончателното й изплащане и извършените по делото
разноски. Твърди, че не са налице основанията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, като се позовава на ТР № 1/21.06.2018г. по т.д.№
1/2016г. ОСНГТК на ВКС. Моли решението да бъде отменено в горната част
и искът - отхвърлен. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх.№ 17178/16.11.22г. на
БОС от ЗК „Лев инс“АД, чрез процесуалния представител адв.П.В., против
решение № 935/12.10.22г. по гр.д.№ 20212100100700/2021г. на БОС, в
частта, с която са уважени предявените от И. Г. Г. и М. Б. Г. искове за
размера над 120 000лв. за всеки, ведно с лихвата за забава върху горницата
над 120 000лв., така, както е присъдено в обжалваното решение и разноските
по делото, съобразно уважената част от исковете. Твърди, че присъдените
обезщетения са несправедливо определени и превишават онзи размер, който
да компенсира понесените от двамата неимуществени вреди. Моли за отмяна
на съдебното решение в горните части и постановяване на акт в този смисъл.
Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемите по тези въззивни жалби ги оспорват. Молят за
потвърждаване на решението в горните части.
Третото лице – помагач на Застрахователя - Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище гр.София, не изразява становище по
въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263 ГПК от
легитимирани лица и са допустими.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от И. Г. Г., М.
Б. Г., Г. И. Г. и Л. Ж. Т., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с предявени искове за
заплащане на обезщетение, както следва: за И. Г. Г. и М. Б. Г. – по 200 000лв.
за всеки, за Г. И. Г. – 50 000лв., ведно със законната лихва върху горните
2
главници, считано от 17.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите и за
Л. Ж. Т. – 80 000лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Твърдят, че на
21.06.2020г. било извършено ПТП. При управление на застрахован при
въззивника-ответник със задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите л.а. "О. А.", с рег. № * **** **, водачът причинил ПТП. При
управление с несъобразена скорост загубил контрол върху лекия автомобил,
навлязъл в дясната канавка и се блъснал в дърво от дясната страна. В
автомобила, който бил с десен волан, пътували Д. Г. – син на И. и М. Г.и и
брат на Г. Г., а също и Л. Т.. В следствие на удара Д. Г. – пътник на предна
лява седалка, загинал, а Л. Т. получил описаните в исковата молба телесни
повреди.
С исковата молба И., М. и Г. Г.и твърдят, че неочакваната смърт на Д.
Г. – едва на 19 години, била тежък удар и непоправима загуба. Заявяват, че
изпитват големи душевни страдания, защото това, двамата родители да
надживеят собственото си дете, е голяма мъка. Твърдят, че инцидентът се
случил непосредствено след завършване на средното образование на Д., че
синът им имал планове да продължи образованието си и смъртта му била
огромен шок, който все още не могат да приемат, а продължават всеки ден да
преживяват нещастието, отнело смисъла на живота им. Въззиваемият Г. Г. –
брат на загиналия, също тежко преживял загубата. Двамата имали много
близка връзка, израсли заедно почти като близнаци, и единственото, което ги
разделило, било образованието на Д.. Твърдят, че смъртта на Д. Г.
представлява тежка загуба за всеки от тях, изпитват големи душевни
страдания, които няма да преживеят. Ето защо молят съда да постанови
решение, с което осъди застрахователя да им заплати обезщетения за
неимуществени вреди в посочените по-горе размери. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
Третият въззивник – Л. Т., също пътник в автомобила, твърди, че в
резултат от удара на лекия автомобил в дървото и навлизането в дясната
канавка, бил затиснат на задната седалка от двете предни седалки и така
получил травматичните си увреждания – счупване на два гръдни прешлена и
9-та ребрена дъга. Като резултат претърпял операция в лечебно заведение, а
след изписването последвал възстановителен период. Общо получил трайно
затруднение на снагата за срок от около 8-12 месеца, през които бил
нетрудоспособен. От нанесените травми изпитал силни болки, приемал
обезболяващи. Заявява, че все още не се е възстановил и не може да води
активен живот – да работи физическа работа, да извършва активни движения,
а се нуждае от повече почивка. Описаното се отразило на психиката му –
станал затворен, мълчалив, изнервен. На основание всичко така изложено,
претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то,
участвало в ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, претърпени битови неудобства и прочее, а също и обезщетение за
3
претърпените имуществени вреди, които не са предмет на въззивната
проверка. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства. В хода на делото е въведено още едно основание за
присъждане на обезщетението в размер на 80 000лв., а именно – получено от
счупването на гръбначните прешлени изкривяване на гръбнака – гибус, което
е трайно и няма да изчезне.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва исковете. На първо място
твърди, че ПТП-то е причинено от неправоспособен водач, който шофирал
със СУМПС, издадено във Великобритания, но не притежава такова, издадено
в Република България, ето защо застрахователят има право на регрес.
Обосновал е подробни аргументи за приложението на чл.500 и сл КЗ, в
контекста на молба за привличане на наследниците на виновния водач в
качеството им на трети лица-помагачи. Признава наличието на сключен
договор за задължителната застраховка „ГО“ за МПС-то, в което пътували Д.
Г. и Л.Т.. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина за инцидента, но
твърди съпричиняване, поради участие в нерегламентирано състезание, със
знанието и съгласието на пътуващите в автомобила. На следващо място
твърди, че пътуващите били в известност, че водачът управлява МПС-то със
СУМПС, издадено във Великобритания и няма надлежни документи, валидни
в РБългария. Знаели и че управлява МПС-то с превишена скорост, на мокра
пътна настилка, но въпреки това били без поставени предпазни колани.
Оспорва претърпените от въззивниците-ищци И. и М. Г.и неимуществени
вреди. Заявява, че претенциите превишават значително справедливото и
достатъчно да компенсира страданията им обезщетение, а по отношение на Г.
Г. изцяло оспорва иска. Твърди, че при приложение на ТР № 1/2016г. от
21.06.2018г. по т.д.№ 1/2-016г. ОСНГТК на ВКС, искът на брата на
починалото лице подлежи на отхвърляне. Излага аргументи. Оспорва обема
на претърпените от Л.Т. болки и страдания. Твърди преекспониран обем на
описаните вреди. Оспорва присъждането на обезщетение в претендирания
размер и го счита за несправедлив. Излага аргументи. Също ангажира
доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че за л.а. "О. А." с рег. № * **** ** е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие –
21.06.2020г., договор за застраховка „ГО на МПС“ със застраховател –
въззивника-ответник. Пред настоящата инстанция не се повдига спорът
относно правоспособността на водача на л.а. "О. А.", причинил ПТП-то,
затова не се и обсъжда в подробности, макар съдът да намира възражението
за ирелевантно по отношение на настоящото дело. Пред настоящия съд не се
поддържа и възражението за съпричиняване.
Страните нямат противоречия относно механизма на ПТП-то и той е
следният: На 21.06.2020г. около 23.20ч. по път IIІ-539, км.38 в посока А. - К.,
водачът на лек автомобил "О. А." с рег.№ * **** **, управляван от Т. Г. К.,
4
причинил ПТП. В автомобила пътували Д. Г. и Л. Т.. При излизане от десен
завой със скорост 152 км/ч, на мокър асфалт и с протектор на гумите – 2 мм –
по-малък от допустимия, водачът К. загубил управление, излязъл вдясно от
пътя в канавка и се ударил в дърво. При произшествието загинал водачът К. и
пътуващият в автомобила Д. Г., а Т. Л.в получил телесни увреждания.
С оглед факта, че страните не спорят по присъденото в полза на М. и
И. Г.и обезщетение за неимуществени вреди до размера от 120 000лв., както и
по отношение на присъденото в полза на Л.Т. обезщетение за размера до
60 000лв., съответно решението е влязло в законна сила в горните части,
съдът приема, че по отношение на изброените лица със сила на присъдено
нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по
чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените им вреди, в резултат от
ПТП, настъпило на 21.06.2020г., около 23.20ч. по третокласен път К. – А.,
като ПТП-то е причинено от водач, управлявал застрахован при въззивника-
ответник по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек
автомобил.
Спорно пред настоящата инстанция е ангажирането на отговорността
на застрахователя по отношение на брата на загиналия Д. Г. – Г. Ив.Г..
По този повод съдът приема следното: От събраните пред окръжния
съд гласни доказателства се установява по безспорен начин, че въззиваемият
Г. Г. и починалият Д. Г. – братя със седем години разлика, били в много
близки отношения. Винаги са живели заедно – първоначално с родителите си,
впоследствие за период от три години – с баба си и дядо си, докато
родителите им работели извън пределите на РБългария. По-големият брат се
грижел много за Д.. Според свидетелските показания на св.Н. – без родство
със страните, през времето, когато родителите им били в чужбина, двамата
били неразделни, постоянно заедно – заедно пазарували, заедно излизали от
къщи, заедно живеели. Според св.Н.а – роднина по сватовство на семейството
на починалия, големият брат се грижел почти като родител за Д.. През време
на престоя на родителите им в РГърция, той му купувал дрехи, маратонки,
лични неща със средствата, които майка им и баща им изпращали. Докато Д.
учел в гр. Ст.З., събота и неделя се прибирал в с.К. и всички в семейството
много се гордеели с него за това, че завършва ветеринарен техникум и има
амбиции да стане ветеринарен доктор. При смъртта на Д. цялото семейство,
включително и брат му, цяла нощ бдели над него и единствена подкрепа в
мъката си Г. срещал в приятелката си, с която очаквали дете и по този начин
събирал сили, за да крепи родителите си в непрежалимата за цялото
семейство скръб.
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно
убедителен за съда начин, че роднините на починалия Д.Г., включително и
брат му, дълбоко скърбят и ежедневно преживяват загубата и необратимото
5
прекъсване на създадената дълбока и силна емоционална връзка с него, което
е оказало трайно въздействие върху психиката им.
Ето защо съдът приема за безспорно, че е налице деликт, осъществен
от лице, управлявало МПС, застраховано при въззивника-ответник със
задължителната застраховка „ГО“, в срока на застрахователния договор, като
връзката между противоправното поведение на третото лице – водача и
вредата е пряка.
По дефиниция, - чл.429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът
може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо въззивникът-
ответник е материално-правно легитимиран да отговаря и по заведения от Г.
Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
преживените болки и страдания от смъртта на брат му.
По основателността на иска съдът приема следното: Съгласно трайно
установената съдебна практика – ППВС № 4 от 25.V.1961г., т.4 приема, че:
„Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на
съпружески начала“, като обезщетението се следва заради загубата на
морална опора и подкрепа, каквато е представлявало починалото лице.
Кръгът на материално-правно легитимираните наследници да получат
обезщетение е разширен с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на
ВС и са включени отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза –
неприложима по конкретното дело.
С ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК е
разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на техен близък, като освен
изброените лица в цитираните по-горе две Постановления на Пленума на ВС
на РБ, са включени и братя и сестри на починалия, както и внуците, при
положение, че бъде установено, че между тях е създадена емоционална
връзка, надхвърляща нормалните отношения на близост и привързаност
между роднини, които не съжителстват в едно домакинство с починалия.
По настоящото дело е установено, че двамата братя са съжителствали
в едно домакинство, между тях е съществувала дълбока привързаност, обич,
взаимно уважение и разбирателство, които принципно са присъщи за
роднините от едно семейство, но в конкретния случай фактическата
обстановка се отличава по това, че въззиваемият Г., седем години по-голям от
брат си, се грижел за известен период от време почти като родител за
починалия. Разпитаните свидетели пряко са възприемали изразите на
6
загриженост и съпричастност от страна на Г.Г. при поява на проблеми на брат
му. Описаното би било обичайно поведение за сложилите се в
народопсихологията ни традиции и разбирания за подкрепа в семейството,
ако не бе обстоятелството, че грижите са полагани по време и във връзка с
отсъствието на родителите на двамата от страната, макар и в дома на баба си
и дядо си. По изложената причина и като се отчете, че двамата са живели
заедно, съдът приема за доказано, че Г. Г. е претърпял страдания и мъка,
които следва да бъдат компенсирани от застрахователя, макар и скръбта да не
се измерва в пари. Ето защо приема, че присъденото от окръжния съд
обезщетение е справедливо, обосновано определено и решението подлежи на
потвърждаване в тази част.
По отношение на въззивниците-ищци И. и М. Г.и: Спорен е размерът
на определеното от първата инстанция обезщетение, като двамата
претендират обезщетение в пълен размер – от по 200 000лв. за всеки, а
застрахователят оспорва присъдената над 120 000лв. сума. За да определи
справедливия размер на дължимото обезщетение, настоящият състав съобрази
следното: Става въпрос за младеж на възраст от 19 години, в добро
здравословно състояние, без данни за заболявания, активен, трудоспособен,
със силно присъствие в семейството, с амбиции за личностното си развитие,
за последващо средното образование обучение, с когото се е гордеело цялото
семейство. Доказано е емоционалното отношение между всички членове на
семейството, топлата им връзка, грижата един към друг. От събраните гласни
доказателства се установява желанието за взаимопомощ между родителите и
Д. и доказателство е приетото от тях решение да заработят в чужбина, за да
могат да помогнат на сина си да сбъдне мечтата си да завърши висше
образование специалност „ветеринарна медицина“ и да направи ветеринарна
клиника в селото. Двамата са желаели да видят детето си изучено,
реализирано, поело собствен път в живота. На фона на описаните очаквания,
надежди и мечти на двамата родители, поради преживения огромен стрес
след смъртта на сина им, И. и М. Г.и преживели тежък душевен срив,
потънали в скръб от тежката загуба, променил се изцяло животът им и
отношението към околните,. Видно показанията на разпитаните свидетели,
двамата все още не могат да се съвземат от трагичното събитие, считат че
животът вече е приключил и няма смисъл, превърнали са се в други хора –
отслабнали, страдат от безсъние, сънуват кошмари, не могат да преживеят
загубата. Безспорно е настъпилото засягане на нематериалната им сфера и то
се изразява в характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания.
За да приеме и определи справедливия размер на дължимото
обезщетение, настоящият състав отчита младата възраст на починалия,
добрите отношения, които са имали с майка си и баща си, добрият социален
статус, който е постигнал благодарение на грижите и отглеждането от тях –
макар и да не е имал висше образование, той е завършил ветеринарен
техникум, който му дава правоспособност за ветеринарен техник, начина им
7
на живот като задружно семейство, изключително тежкия, неочакван и
жесток пътен инцидент, несвоевременно отнел живота му и приема, че
обезщетение в размер на по 150 000лв. за всеки от тях е съответно на
представите за справедливост, съобразно и икономическите условия в
страната към датата на инцидента. Ето защо решението на БОС следва да
бъде потвърдено и в тази част.
По отношение на дължимото обезщетение на Л. Т. съдът приема
следното: Присъденото обезщетение в размер на 60 000лв. не се оспорва от
застрахователя. С исковата молба е предявен иск за сумата от 80 000лв.,
представляваща цялото вземане, което се претендира от застрахователя и то
включва и настъпилите в хода на производството вреди, съгласно Решение №
196 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1724/2009г. ІV г.о. ГК. Ето защо макар
и да са ангажирани след срока по чл.127, ал.2 ГПК, следва да бъдат зачетени
ангажираните в хода на производството пред окръжния съд доказателства за
здравословното състояние на Л.Т.. От извършените СМЕ (стр.185) и
допълнителна СМЕ – стр.336 и разпита на вещите лица, безпротиворечиво се
установяват причинените при ПТП-то фрактури на едно ребро и два
прешлена, довели до оперативна намеса с поставяне на метална рамкова
стабилизация на гръбнака. Безспорен е възстановителният период от
приблизително една година, през която Т. е имал затруднения на движенията
на снагата, изпитвал е болки, неудобства, бил е лишен от физическата
активност, която младеж на неговата възраст от навършени 19 години към
датата на инцидента извършва. За да определи справедливия размер на
дължимото обезщетение, което до известна степен би репарирало
преживения шок от катастрофата, от присъствието в момента на смъртта на
двамата си приятели – водача на лекия автомобил и Д. Г. и последвалите
неблагоприятни преживявяния, съдът взема предвид следното: Касае се за
младеж в добро здравословно състояние, с нормална физика, която
предполага по-кратък възстановителен процес и по-леки остатъчни ефекти от
телесните повреди, с ясно съзнание и спомени за случилото се и последиците
от него. Въпреки това, от извършената допълнителна СМЕ и разпита на
в.лице д-р Г. К. в о.с.з. на 14.09.22г. по гр.д.№ 700/21г. по описа на БОС –
стр.344, се установява, че причинените от удара на лекия автомобил в
крайпътното дърво фрактури на прешлени от гръбначния стълб на Т.
принципно са редки травми и при интензитета на съприкосновението между
возилото и дървото, биха се получили, независимо от това дали е бил или не с
предпазен колен. При извършената операция е поставена метална рамкова
стабилизация на гръбначния стълб. Независимо от това, в резултат от
счупването е установено изкривяване на гръбнака и се е получил гибус – т.е.
гърбица. Състоянието е трайно, представлява козметичен дефект и няма да
изчезне. Според вещото лице д-р Г. К., металната стабилизация ще остане
завинаги на гърба на Т. и при тази травма за него е противопоказно тежко
физическо натоварване. Според в.лице, ако Т. се яви на ТЕЛК, вероятно би
получил 50% инвалидизация. При извършения преглед е установено, че има
8
ограничение в движението напред.
Всичко описано мотивира съда да приеме, че в полза на този
въззивник-ищец следва да се присъди пълния размер на претендираното
обезщетение, доколкото от млад, здрав, енергичен младеж, без каквито и да е
здравословни оплаквания, след ПТП-то е непоправимо увреден, не само с
намалена физическа активност, но и с козметичен дефект, без перспектива да
изчезне. Ето защо съдът приема, че на Т. се следва обезщетение в размер на
80 000лв., която сума е предявена, за да компенсира получените и бъдещите
му увреждания, както е изложил в исковата молба.
На основание описаното се налага извод за постановяване на решение
в горния смисъл.
В полза на Л. Т. се следват допълнително за извършените пред
окръжния съд разноски 22.36лв.
Присъдените в полза на въззивника-ответник разноски за първата
инстанция следва да бъдат намалени до 417.26лв.
В полза на адв. Я. К. се следва по реда на чл.38, ал.2 ЗА допълнително
сума в размер на 600лв. за първата инстанция, определена от съда към
релевантния момент на сключване на договора за правна помощ.
За настоящата инстанция в полза на адв.Ст.Б. се следва сума в размер
на 3050лв. за процесуално представителства на въззиваемия Г. Г., а на
адв.Я.К. – сума в размер на 2200лв., според интереса на обжалваната част.
По отношение на останалите разгледани оплаквания по депозираните
по делото жалби за тази инстанция – решението ще бъде потвърдено,
следователно на процесуалните представители на страните няма да бъдат
присъждани възнаграждения.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 935 от 12.10.2021г. по гр.д. № 700/2021г. по
описа на ОС-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Ж. Т.,
ЕГН: **********, с адрес: с. К., Община А., против ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори
С.А., М.С. и др., чрез адв.П.В., иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 21.06.2020г. около 23.20ч. по път IIІ-539,
км.38 в посока А. - К., за размера над присъдената сума от 60 000лв. до
сумата от 80 000лв., ведно със съответната лихва за забава и разноски и
9
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от изпълнителните директори С.А., М.С. и др. да заплати на Л. Ж. Т., ЕГН:
**********, с адрес: с. К., Община А., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП от 21.06.2020г. около 23.20ч. по път IIІ-539,
км.38 в посока А. - К. в размер на 20 000лв. допълнително, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 22.36лв. допълнително за
извършените пред окръжния съд разноски.
ОТМЕНЯ решение № 935 от 12.10.2021г. по гр.д. № 700/2021г. по
описа на ОС-Бургас в частта, с която И. Г. Г. , ЕГН: **********, Г. И. Г. ,
ЕГН **********, М. Б. Г., ЕГН: ********** и Л. Ж. Т., ЕГН: **********,
всички с адрес: с. К., Община А., са осъдени да заплатят на ЗК „Лев инс“ АД,
гр.София за извършените пред окръжния съд разноски сумата над 417.26лв.
до 462.14лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение в размер на
3050лв. на адвокат С. В. Б., АК-Бургас, с адрес на кантора: гр. Б., ул. "А. Д."
№ * – партер, за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение за двете инстанции
в размер на 2800лв. на адвокат Я. Г. К., АК-Бургас, с адрес на кантора: гр. Б.,
ул. "А. Д." № * – партер.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от изпълнителните директори С.А., М.С. и др. да заплати допълнително на
Апелативен съд – Бургас сумата от 1200лв. за д.такси.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11