РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 368
гр. Силистра, 06 юли 2021 г.
Административен съд – Силистра, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 129 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
„МБАЛ – Тутракан“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101, против Писмена покана за възстановяване на
суми, получени без правно основание № РД – 1309 – 30 от 25. 05. 2021 г.,
издадена от Директора на РЗОК – Силистра, с която е постановено:
1.
На
основание чл. 76а, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл. 390, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020
– 2022 г. възстановяването на неоснователно получена сума за КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни
и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ на стойност 1200. 00
лева за 23 хоспитализирани пациенти, при които не са спазени изискванията за
завършеност на клиничната пътека, тъй като по време на болничния престой на
пациентите не е извършено изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване
на „COVID-19“, което
е задължителна диагностична процедура за отчитане на КП;
2.
На осн. чл.
76а, ал. 1 ЗЗО възстановяване на получената сума за КП № 74.1 на стойност 1034.
00 лева за 1 пациент, приет и отчетен за заплащане с планов прием в нарушение
на Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД –
01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на
временни противоепидемични мерки на територията на Република България при
обявена епидемична обстановка.
Жалбоподателят оспорва, че посочените в поканата суми
са получени без правно основание. Относно т. 1 от поканата изтъква, че със
Заповед № РД – 01 – 724 от 22. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването
бързите антигенни тестове се добавят като лабораторен критерий в дефиницията на
COVID-19, което е създало допълнителна
възможност за лабораторна диагностика на заболяването в страната. Счита, че
заповедта, в качеството ѝ на общ административен акт, е издадена в
условията на неотложност и е с предварително изпълнение. В този смисъл посочва,
че още към м. януари, когато са били лекувани посочените в поканата 23
пациенти, бързият антигенен тест е бил средство за лабораторно изследване за
потвърждаване на случаи на COVID-19, съответно част от задължителната
диагностична процедура при отчитане на КП № 104, въпреки че реално промяната в
този смисъл на НРД за МД за 2020 – 2022 г.
е извършена с Договор № РД – НС – 01 – 4 – 10 от 01. 04. 2021 г. Счита,
че поканата е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като при
реално оказана медицинска помощ в обем и обхват договорен с индивидуален
договор, в условията на извънредно положение и при ангажирането на цялата
медицинска общност до предела на силите е правно неаргументирано да се търси
възстановяване на суми за оказана навременна, достъпна и в договорения пакет
дейност. Позовавайки се на отбелязването в съставения при проверката от
контролните органи Протокол за неоснователно получени суми, че е допуснато
нарушение на чл. 390 от НРД, жалбоподателят счита, че органът е допуснал
смесване на процедурите но чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Счита, че в съставения
протокол липсват съществени реквизити, поради което формата му е опорочена.
Твърди също, че в издадената писмена покана не са отразени и обсъдени
подадените от лечебното заведение възражения срещу протокола. По т. 2 от Поканата
твърди, че липсва основание за възстановяване на сумата съгласно чл. 390 от
НРД. Счита, че нарушението на забраната за приемане на пациент по планов прием,
наложена със заповед на министъра, евентуално е основание за налагане на
санкция за неспазване на заповедта. По тези съображения моли за отмяна на
оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК от
лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето
защо жалбата се явява процесуално
допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Жалбата е подадена съгласно правилото на 152, ал. 1
АПК и органът е представил заверено копие от цялата административна преписка,
като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се произнесе в
първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Допълнително от страна на органа следва да се представят доказателства
относно връчването на Решение № РД – 15-3 от 07. 06. 2021 г., постановено на
основание чл. 62, ал. 1 от АПК, както и медицинската документация относно
лицето П. С. К., свързана с искането за възстановяване по т. 2 от Поканата.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на
административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения
акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за
издаването му.
Жалбоподателят следва да установи в процеса своите
твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни
последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1,
157, ал. 1, чл. 163 и чл. 170 АПК съдът
Р А
З П О
Р Е Д
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание
за 20. 09. 2021 г. от 14. 00 часа, за
която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: „МБАЛ –
Тутракан“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101;
Ответник по жалбата: Директора
на РЗОК – Силистра.
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на
страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен
орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок
от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото
съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно
указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на
настоящото определение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ: