Решение по дело №190/2019 на Апелативен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   127/ 22.05.2019г.,           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и четвърти април                                         Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  190   по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от А.Р.М. с ЕГН ********** *** против  решение № 6/23.01.2019г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 58/18г. в частта, в която  е отхвърлен предявения от нея иск против   ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление  гр.София 1000,   р-н Средец,  ул. „Стефан Караджа“ № 2 за заплащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 30.V.2015 г. до окончателното му изплащане за горницата над 35 000лв до първоначално предявения   размер от 80 000,00 лв. като неоснователен. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да увеличи присъденото обезщетение до 80 000лв, като отчете липсата или значително по-нисък размер на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия, ведно със законните последици от това – лихви и разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 КЗ /отм./

          Ищцата А.Р.М. *** претендира от ответното застрахователно дружество ЗАД “Армеец“АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,  р-н Средец,  ул. „Стефан Караджа“ № 2    заплащане на сумата от 80 000лв  обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от нея в резултат на  смъртта на нейния баща и наследодател  -  Р. Р. Р. , починал на 18.04.2015г. при признато за престъпление  ПТП,   причинено по вина на Е. И. А.  при управление на л.а.“Рено Клио“ с ДК № РР ХХХХХ ВА, за което с ответника има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 18.04.2015г.  в землището на с.Богомилци, област Разград, по общински път RAZ-2141/с.Богомилци – с.Хума, област Разград/, при управление на  л.а.“Рено Клио“ с ДК № РР ХХХХХ ВА водачът Е. А. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 ЗДвП, чл.113 ал.1 т.1 и чл.112 ал.1 т.2 от с.з., като по този начин причинил по непредпазливост смъртта на бащата и наследодател на ищцата Р. Р. Р. от с.Богомилци, настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма и травма на главата, както и други травматични увреждания на жизнено важни органи, несъвместими с живота.

С присъда № 33/23.VІ.2017г. по НОХД № 234/2016 по описа на РОС,  влязла в сила на 14.03.2018г. Ердал Ахмед  бил признат за виновен  за осъщественото ПТП , както и за смъртта на Р. Р., за което му било наложено и съответното наказание.

На основание чл. 300 от ГПК настоящият състав  приема за установено със сила на пресъдено нещо, че са налице кумулативно изискуемите се за съставомерността на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД предпоставки: деяние,   осъществено от прекия извършител противоправно и виновно при условията на непредпазливост, в резултат на което  е причинена смъртта на наследодателя на ищцата.

Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение по Застрахователна полица №1111403149244 с ответното застрахователно дружество по   задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

 Доказани са и претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на внезапната загуба на нейния баща. От свидетелските показания на Шевкъ Шефкет Сабри се установява, че пострадалият е живеел в жилището на ищцата и помагал при отглеждането на внучката си, която страдала от психично заболяване, извеждал я на разходка, следял дали си пие редовно лекарствата. А. изцяло полагала грижи за него, той бил жизнен и здрав човек, но трудно чувал. След инцидента А. непрекъснато плачела, не можела да говори за това.

Със заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция, е установен и механизма на процесното ПТП. Според това заключение непосредствено преди произшествието пострадалият Р.Р. се е движел по път RAZ-2141, в права посока от с.Богомилци към с.Веселина / с.Хума/, област Разград, по средната дясна лента за движение. Малко преди самото ПТП Р. предприел отклоняване на праволинейната си траектория на движение и пресичане на пътното платно отдясно – наляво. При локализиране на мястото на удара експертизата е дала два варианта. При първи вариант  ударът е настъпил в лявата лента за движение, на около 1,0м вляво от осевата линия. При втори вариант ударът е настъпил пак в лявата лента за движение, но на около 0,6м от осевата линия. При разрешена скорост за този пътен участък л.а. „Рено Клио“  се е движел със скорост 86,8 км/ч. Скоростта му в момента на удара при вариант № 1 е била 52,6 км/ч, а при вариант № 2 – 57,7 км/ч. При вариант № 1 водачът е възприел пресичащия пешеходец на разстояние 62,5 м от мястото на удара, а при вариант № 2 – на разстояние 58,4 м. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при двата варианта водачът  Е. М. е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка с пешеходеца при положение, че е предприел своевременно аварийно спиране. Той обаче е реагирал със закъснение от 1,0 до 1,3 сек., въпреки че е имал обективна възможност да възприеме движещите се пред него и в неговата посока от 130 м по средата на дясната пътна лента пешеходци и да предприеме необходимите мерки за безопасно преминаване покрай тях. Т.е. процесното МПС е било управлявано без необходимото внимание и концентрация.

От своя страна пешеходецът Р. е следвало да се движи извън пътното платно. Ако условията не са позволявали това е трябвало да се движи плътно в левия край на пътя, т.е. – с лице към приближаващите се към него МПС, за да възприеме своевременно появата им и да си осигури безопасно разминаване с тях. Преди пресичане на пътното платно е трябвало да се огледа внимателно за приближаващи ППС и след като се увери, че такива няма в опасна близост, тогава да пресича.

След съвкупна преценка на целия събран доказателствен материал съдът прави извода за доказаност на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда :    наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката  «Гражданска отговорност на автомобилистите», настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач.

          Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата инстанция е за определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно принципа на справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното му положение, а в процесния случай – и съдържанието на установените по делото семейни отношения на близост, доверие, взаимопомощ и подкрепа.

Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на минималните застрахователни лимити.

С оглед на горното съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че общият размер на претендираното обезщетение следва да бъде определен  на    70 000 лв.

При определяне на окончателния размер на дължимото обезщетение съдът следва да прецени и основното възражение на застрахователя за           съпричиняване на вредоносния резултат  от страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :

Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др.,  за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.

Предвид направения анализ на събраните по делото доказателства и най-вече – на заключението на САТЕ, съдът приема за доказано от фактическа страна, че произшествието е настъпило и в резултат на действията на пострадалия Реджебов, изразяващи се в неправилното му поведение от гледна точка на безопасността на движението, а именно – движение по средата на дясната пътна лента и предприемане пресичане на пътното платно отдясно – наляво, без пешеходецът да се огледа и увери за наличието на безопасни условия за това. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат, което съдът определя в размер на 50 %.

Предвид горното размерът на дължимото от застрахователя обезщетение се определя на 35 000лв.

Налице е съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото застрахователно дружество се присъжда ю.к.възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 ГПК в размер на 150лв.

          Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/23.01.2019г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 58/18г. в обжалваната му част.

          В необжалваната му част решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД “Армеец“АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,  р-н Средец,  ул. „Стефан Караджа“ № 2    ю.к. възнаграждение в размер на 150лв.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :