Решение по дело №2780/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 88
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630202780
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Шумен, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202780 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22 – 0869 - 002694/25.10.2022г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП на К. М. М., ЕГН ********** от гр. Шумен
са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. В жалбата до
съда, жалбоподателят моли наказателно постановление да бъде отменено като излага
съображенията си за това. Излага, че от изложеното не ставало ясно къде точно било
мястото на извършване на нарушението. Посочва също така, че в АУАН имало дописвания.
Оспорва и отразеното в акта, че нямал възражения. По отношение вменените нарушения на
ЗДвП не излага доводи по същество. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуален представител.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
17.09.2022г., в 14.45 часа жалб. М. управлявал л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. №Н 3058 ВА,
собственост на „БАУМАШИНЕН“ ЕООД, гр.Велики Преслав, в промишлената зона на
гр.Шумен по ул. «Индустриална», в посока изхода на града. В този момент свидетелите М.
С. Х. и П. С. П. - мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР - Шумен работили в района
по КАТ. Забелязали, че водачът бил без поставен обезопасителен колан, поради което го
спрели за проверка. В хода на проверката при извършената справка с АИС на МВР била
получена информация, че МПС не било представено на ГТП. На жалбоподателя бил
съставен АУАН серия GA № 715383/17.09.2022г. като актосъставителят е приел, че с
действията си е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Преди предявяване на
акта, актосъставителят – св.Х. саморъчно дописала в разпечатаните три екземпляра на акта,
че лекият автомобил бил собственост на „БАУМАШИНЕН“ ЕООД. В съставения акт е
1
отразено, че жалбоподателят няма възражения. Впоследствие М. не се е възползвал от
законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно –
наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, чл.185
от ЗДвП на К. М. М., ЕГН ********** от гр. Шумен са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените
доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка,приобщените в
хода на съдебното производство, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – М. С. Х. – актосъставител и П. С. П. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички
минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен
на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57
от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Не е налице твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на нарушението. В
АУАН и в НП ясно е посочено, че нарушенията са извършени при управление на МПС в
промишлената зона на гр.Шумен, по ул. «Индустриална». Посочена е и посоката на
движение на автомобила - към изхода на града. Също така АУАН е съставен на место при
извършване на проверката, в присъствието на нарушителя, поради което същият не е
възпрепятстван да узнае мястото на извършване на вменените му нарушения.
По отношение възражението, че в съставения акт имало дописвания съдът намира
следното: По делото са приложени две ксерокопия на съставения АУАН серия GA №
715383/17.09.2022г. - едно от жалбоподателя и едно от АНО, което би следвало да са
ксерокопия на предоставения на М. екземпляр на акта и този, който е останал в АНО. На
двата екземпляра е налице идентично саморъчно дописване с химикал с едно и също
съдържание, за което и в двата екземпляра не е отразено от кого е направено. От
показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание се установява, че дописването е
направено от актосъставителя в разпечатаните три екземпляра на акта, в присъствието на
жалбоподателя. Екземплярът, който жалбоподателят е приложил към жалбата съдържа
същото дописване, от което следва, че корекцията е била направена преди връчване на
ексземпляр от акта на жалб. М. и последния е бил запознат с него. Налице е идентичност
между отделните екземпляри на документа, поради което направеното дописване само по
себе си не води до незаконосъобразност на съставения АУАН и не опорочава изцяло
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.Още повече, че не се касае за дописване или поправка на задължителни
реквизити от АУАН, или на обстоятелство, което е елемент от състава на нарушението.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на
делото от фактическа страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В
конкретният случай извършването дописване не е довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя, както и до неизясняване на фактите и обстоятелствата по делото.
Също така закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно –
наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
2
нарушителя и неговата вина.
Отразяването в акта дали нарушителя има или няма възражения също не нарушава
правото му на защитна, доколкото закона му предоставя възможност да депозира писмени
възражения в 7 дневен срок от връчване на акта, от което жалб. М. не се е възползвал.
Съдът намира за безспорно установено от доказателствата по делото, че на
процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. №Н 3058
ВА, в посочения пътен участък. В жалбата М. потвърждава факта, че е бил спрян за
проверка. По отношение вменените нарушения на ЗДвП не излага доводи по същество.
Възраженията му касаят единствено съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП.
По отношение нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
М. С. Х. и П. С. П.. Същите пресъздават това, което са възприели непосредствено като
показанията им са безпротиворечиви. Същите категорично заявяват, че са видели, че
жалбоподателят управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Показанията на
свидетелите изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от
тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Двамата
са имали добра видимост към приближаващият се към тях лек автомобил и са възприели, че
жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, поради което и е бил спрян за
проверка. В този момент те са работили по КАТ в района и вниманието им е било насочено
именно към спазване на правилата за движение. Показанията на свидетелите не са оборени
и за съда не съществува причина да не ги кредитира. Съдът намира, че в хода на съдебното
производство не се събраха доказателства, че жалбоподателят е изпълнил задължението си
регламентирано в чл.137а ал.1 от ЗДвП. Същият не ангажира доказателства в тази насока.
Не са налице и хипотезите на ал.2, освобождаващи водачите от това задължение.
Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение
са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.137а ал.1 от
ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения
акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени
в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от
субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на ЗДвП.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази част е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По отношение на наложеното на основание чл.185 от ЗДвП наказание за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е представено на технически
преглед. В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Посочената за нарушена норма регламентира кои МПС подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в АУАН
и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от представените от
ОО «АА» - Шумен писмени доказателства се установява, че управлявания от М. автомобил
не е бил представен на годишен технически преглед. Поради изложеното съдът счита, че
наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. В
същото време обаче наказващият орган е наложил наказание на основание чл.185 предл.1 от
ЗДвП, който предвижда налагане на наказание на виновните лица за нарушение на този
закон, за което не е предвидено друго наказание. Жалбоподателят е наказан в качеството му
на водач. Посочената от наказващият орган санкционна разпоредба е неприложима към
3
извършеното от М.. Автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение
има собственика, или съответно длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 181. т.1 от ЗДвП
предвижда отговорност за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Те се явяват
субект на нарушение. Безспорно установено е по делото, че МПС е собственост на
„БАУМАШИНЕН“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Велики Преслав, на което дружество
жалбоподателят е собственик и управител, поради което К. М. има качеството на
длъжностно лице и е следвало да бъде санкциониран съгласно разпоредба на чл. 181. т.1 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.В случая обаче, жалбоподателят е
санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181 т.1 от ЗДвП.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата начл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният
случай доколкото специалната разпоредба на чл. 181. т.1 от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер на 50 лева, т.е. размера на наказанието е по-голям от предвиденото и
наложено наказание по чл.185 от ЗДвП, съдът не може да преквалифицира нарушението и
да го санкционира по чл. 181. т.1 от ЗДвП, тъй като в тази хипотеза това ще доведе до
прилагане на закон за по – тежко наказуемо нарушение, за което съдът не разполага с
правомощията предвидени в чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, в частта с която на основание чл.185 предл.1 от ЗДвП е наложено
наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено, а в
останалата му част потвърдено.
Предвид изхода на делото основателно се явява искането на административно
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5 от
ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното
производство е осъществено процесуално представителство в едно открито съдебно
заседание от юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22 – 0869 - 002694/25.10.2022г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - гр.Шумен в частта, с която на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на К. М. М., ЕГН ********** от гр. Шумен е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а
ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22 – 0869 - 002694/25.10.2022г. на
Началника на сектор ПП при ОДМВР - гр.Шумен в частта, с която на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.185 от ЗДвП на К. М. М., ЕГН ********** от гр. Шумен е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4
5