№ 1533
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20251100900548 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника "ВИТАФРУКТ" ЕООД договор за покупко – продажба на лист бръшлян сух, с
единична цена за килограм 5,30 лв. без ДДС, по силата на който доставил 9 720 кг. от
стоката, която предал на ответника на 08.07.2024 г., за което е подписана експедиционна
бележка и е издадена Фактура № **********/08.07.2024 г. на стойност 61 819, 20 лева с
ДДС, получена от ответника, с падеж на задължението за плащане на цената 02.09.2024 г.,
което задължение към настоящия момент не е изпълнено. Предвид изложеното ответникът
изпаднал забава и дължи законна лихва за периода от 03.09.2024 г. до 06.01.2025 г. в размер
на 2949,08 лв. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати посочените
суми.
С първоначалния отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете с
твърдения, че не е налице сключен между страните договор, извод за какъвто не може да се
направи и от представената фактура, която не е подписана от представител на ответника.
Оспорва стоката да е предадена, както и да е от сочения вид и количество като в тази връзка
твърди, че експедиционната бележка не е подписана от лице, овластено да приема от името
на дружеството, и оспорва подписа, положен за П. Б.. В съдебно заседание оттегля
оспорване автентичността на документа. В евентуалност твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предаде стоката на посоченото във фактурата място – с. Александрово,
тъй като в експедиционната бележка е посочено място – гр. Търговище, поради което този
1
документ касае доставка по различно от процесното правоотношение и на различна стока, а
именно цвят липа. По изложените съображения оспорва и акцесорния иск за лихва, както и с
твърдения, че не е изпаднал в забава, тъй като не е поканен да изпълни.
В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че стоката е предадена на
посочения от "ВИТАФРУКТ" ЕООД превозвач в склада на „П. - ХЕРБС ЕНД ФРУТС“ ООД
находящ се в с. Александрово, обл. Ловеч, а лицето П. Б., подписало бележката, е шофьорът
извършил превоза на стоката от базата на ищеца в с. Александрово, до посочения от
ответника адрес. Твърди, че стоката /лист Бръшлян/ е в количеството, описано във фактура
№ **********/ 08.07.2024 г. като фактурата за липата е издадена по - рано от датата на
натоварване и предаване на стоката /липа/ на превозвача, което се е случило на 28.06.2024 г.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва да е възлагал превоз
на стоката и да е получил същата от превозвача. Поддържа възраженията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
За установяване на факта на сключен между страните договор за покупко – продажба
на стоки по делото е представена фактура № **********/08.07.2024 г. издадена от ищеца, с
получател ответното дружество, за стока лист бръшлян сух, количество 9 720 кг., с посочена
единична цена 5.30 лв. и обща стойност 51 516 лв. без ДДС и 61 819.20 лв. с ДДС. От
представеното по делото писмо от НАП се установява, че ответното дружество е включило
фактурата в дневника за покупки по ЗДДС за м.07.2024 г. с посочената стойност.
Отразяването на фактура в счетоводството на ответника /купувач / като дължима и
ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание
на задължението и доказва съществуването му, в който смисъл е трайната съдебна практика
на ВКС. Тежестта да опровергае верността на изявлението за признание на посочените по –
горе неизгодни факти е на страната, която твърди, че признатият факт в действителност не
се е осъществил, към което възражение е относима проверката за редовността на водене на
счетоводството на ответника. Редовно водените счетовидни книги на търговеца могат да
служат още като доказателство е негова полза, в който случай също следва да се установи
редовното им водене, за да се позлва търговеца от доказатествената сила, тъй като фактът на
тяхната редовност не се презумира. По делото ответникът не възразява извънсъденото
признание, с включване на фактурата в дневниците за продажба, да е направено по причина
на нередовности при водене на счетоводството му, поради което проверката на този факт, е
ирелевантна за извода, относно последиците от признанието.
Предвид това следва да се приеме, че фактурата доказва възникнало между страните
договорно правоотношение с източник договор за покупко - продажба на бръшлян, с
2
посоченото количество, цена и падеж, доколкото съдържа описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
С включване на фактурата в дневника за продажби по ЗДДС се признава и факта на
доставяне на стоката. Признанието се подкрепя и от представената експедиционна бележка
от 08.07.2024 г. и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
Относно експедиционната бележка по искане на ответника ищецът е задължен да представи
оригинал като са му указани последиците от неизпълнение на задължението. В съдебно
заседание ответникът е заявил, че не е в държане на оригинала, тъй като същият е
предоставен на ответника при доставяне на стоката. Този факт се установява от показанията
на свидетеля Б., който заявява, че е предал оригинала на бележката на ответника при
доставката на стоката в гр. Търговище, поради което няма основание за прилагане на
последиците на чл.183 ГПК поради непредставяне на оригинала. От събраните
доказателства се установява, че ищецът е натоварил в с. Александрово и предал стоката (
бръшлян ) на превозвач и превозвачът я е доставил на ответника в гр. Търговище ( така
еднопосочно всички разпитани свидетели ). Тези доказателства, както беше посочено
установяват в тяхната съвкупност, заедно с признанието изпълнението на задължението за
предаване, поради което известното противеречие в показанията на свидетеля А., относно
количеството ( свидетелства за около 10 т. и 50 по 30 кг. ) не може да обоснове извод за липса
на пълно и главно доказване на този факт. Фактът, че свидетелите А. и Стефанов са
работници при ответника сам по себе си не е достатъчен за дискредитиране на показанията
им, доколкото същите се подкрепят, а не се опровергават от останалите доказателства по
делото.
Отделно от горното следва да се посочи и следното: По делото не се установява
уговорка между страните продавачът да изпрати и превози стоката за сметка на купувача
франко определено от купувача място (чл. 330 ТЗ), поради което приложение намира
правилото на чл. 68, ал., б.б ЗЗД поради което задължението за предаване е търсимо като
основно задължение на купувача е да потърси и получи стоката по местонахождението на
вещта ( към момента на сключване на договора ) в склада на продавача в с.Александрово.
Доколкото не е уговорен срок може да я поиска в разумен срок ( чл.319 ТЗ ). Същевременно
общото правило на чл.327, ал.1 ТЗ, за настъпване на изискуемостта, не намира приложение,
тъй като с посочения във фактурата падеж 02.09.2024 г. страните са уговорили отклонение от
правилото за плащане на цената при предаване на стоката като изрично са отразили, че
заплащането ще се извърши на посочената дата, в срок, с продължителност, съгласно
правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ, който е изтекъл към настоящия момент.
Следователно плащането на цената не е обвързано от предаване на стоката. При
неизпълнение на задължението на купувача да получи стоката същият не се освобождава от
задължението да заплати цената й, за която е предложено точно изпълнение, а именно била е
на разположение в склада. Изложеното е аргумент за това, че дори и по делото да не беше
установено, че продавачът е предал стоката на превозвач, който я е доставил на купувача в
гр. Търговище, за последния би възникнало задължение за заплащане на уговорената цена,
3
поради настъпване на падежа за плащането й, което задължение страните, в отклонение от
диспозитивното правило на чл.327, ал.1 ТЗ, са уговорили да се изпълни независимо от факта
на предаване на стоката.
Уговореният срок за плащане е настъпил, а ответникът, който носи доказателствената
тежест, не твърди, респективно не доказва изпълнение на задължението за плащане, поради
което, в приложение на правилата на доказателствената тежест, съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществен.
Предвид изложеното искът за заплащане на цената по договора е основателен и
следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 61 819, 20 лева с ДДС.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за цената по договора е възникнало като срочно, забавата настъпва с
изтичане на срока, посочен във фактурата без да е необходима покана. Съдът достигна до
извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което забавата по процесната фактура
е с начална дата 03.09.2024 г. От тази дата до 05.01.2025 г. ( след тази дата се претендира
лихва за забава като правоувеличаваща последица от подаване на исковата молба ) лихвата е
в размер 2925.68 лв., до който размер акцесорният иск е основателен и следва да се уважи,
съответно да се отхвърли за пълния предявен размер от 2949.08 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 8630.61 лв. за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете, за адвокатско
възнаграждение в размер 2.70 лв. като възражението за прекомерност на претендирания
размер съдът намира неоснователно.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИТАФРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул. “********, ап.4 да заплати на „П. – ХЕРБС ЕНД ФРУТС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Ловеч, ул.“******** на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата 61819,20 лева с ДДС, представляваща цена по
договор за покупко – продажба на бръшлян, обективиран във Фактура №
**********/08.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 06.01.2025 г. до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
4
2925.68 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 03.09.2024 г. до
05.01.2025 г. като отхвърля иска за сумата над 2925.68 лв. до пълния предявен размер от
2949,08 лв.
ОСЪЖДА „ВИТАФРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул. “********, ап.4 да заплати на „П. – ХЕРБС ЕНД ФРУТС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Ловеч, ул.“******** на
основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 8630.61 лв., разноски за производството за държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П. – ХЕРБС ЕНД ФРУТС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. Ловеч, ул.“******** да заплати на „ВИТАФРУКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “********, ап.4 на
основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 2.70 лв. - разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5