РЕШЕНИЕ
№260068
Гр.Русе, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 11 май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното търговско
дело №396 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХХII ГПК.
Исковете са обективно кумулативно съединени, с правно основание чл.79 ЗЗД,
вр. чл.430-432 ТЗ.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК000694749, чрез
пълномощник адв. Г.Р.В., АК-Кюстендил, твърди, че на 21.03.2008г. между банката
/тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ и ответника В.Г. Ц. бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL36218, съгласно който банката му предоставила кредит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 56400 евро за покупка на недвижим
имот и други разплащания. Размерът на предоставения кредит в швейцарски
франкове е 90803 швейцарски франка. За обезпечаване на кредита, вкл. главница,
лихви, такси, комисионни и др. разноски била учредена договорна ипотека върху
недвижим имот. Банката изпълнила задължението си и предоставила на
кредитополучателя договорената сума.
Съгласно чл.5 от договора крайния срок за издължаване е 216 месеца,
считано от усвояването на кредита на 25.03.2008г., т.е. до 25.03.2026г.
Погасяването е на месечни вноски във валутата, в която е разрешен /чл.6, ал.2/.
Ответникът дължи лихва, определена по реда на чл.3, която се завишава с 10
пункта при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост /чл.3, ал.3/. В чл.4 страните уговорили дължимите такси за
обслужване на кредита. В чл.15 от договора е уговорено задължение на
кредитополучателя да направи застраховка на предоставения като обезпечение
имот, като дава съгласието си и упълномощава банката да застрахова имота от
негово име и за негова сметка, като заплаща застрахователните премии със
средства от сметката му, а в случай, че по сметката не е осигурена необходимата
сума, банката да я преведе и със същата да увеличи задължението му по договора.
На основание чл.29, ал.1 страните се съгласили, че банката може едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на трети лица, вкл. на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД. Банката прехвърлила вземанията си на последното
дружество с договор от 03.10.2007г.,
приложение №2. На 03.09.2012г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания
между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД-цедент и ищеца /с предишно наименование
„Юробанк И Еф Джи България“АД/-цесионер, по силата на който вземанията по
договори за ипотечни кредити по Приложение №1 били прехвърлени на цесионера,
вкл. и по процесния. За прехвърляне на вземанията по двата договора за цесия,
ответниците били уведомени по реда на чл.47 ГПК на 12.05.2016г. На 27.03.2009г.
било сключено допълнително споразумение, неразделна част от договора за кредит
между „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и ответника, с което се договорили
просрочените задължения към датата на сключването му да бъдат преоформени чрез
натрупване към редовната главница по т.1.3, въведен е 12-месечен период на
облекчено погасяване на кредита, променена е банковата сметка, по който той се
обслужва. С допълнително споразумение от 20.01.2010г. бил въведен 4-месечен
период на облекчено погасяване на общия дълг, чрез намаляване на вноските,
както и фиксиране на лихвата на 5.39% за този период. С допълнително
споразумение от 28.05.2010г. бил преоформен размерът на дължимата главница,
като към непогасената част и непросрочена част от нея са добавени просрочените
задължения към датата на споразумението /чл.4/, въведен е 11-месечен период на
облекчено погасяване, през който е фиксирана лихвата на 5.41% и е намален
размера на вноските. Съгласно чл.7 ответника се задължава след изтичане на
периода на облекчено погасяване, да погасява остатъка на месечни анюитетни
вноски, като върху общия размер на дълга се начислява лихва. В чл.13 е
уговорено задължение на ответника да заплаща месечна такса за администриране на
просрочен кредит в размер, определен по Тарифа на банката. С допълнително споразумение от 14.02.2011г.
било прекратено действието на въведеното с предходното споразумение облекчено
погасяване на дълга, като страните се съгласили, че върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. С
допълнително споразумение от 29.02.2011г. отново било извършено преоформяне на
главницата чрез прибавяне на просрочени задължения и е дадена възможност
ответника да ползва за 6-месечен период облекчения в лихвения процент и размера
на вноските, като е уговорено, че след изтичане на периода, върху дълга
/главница/ се натрупва начислената, но непогасена лихва и се начислява годишна
лихва, съгл. чл.6. Съобразно преоформянията с допълнителните споразумения общия
размер на главницата е 97847.25 швейцарски франка. Съгласно договора за
кредит-чл.19, ал.1, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, или при
неизпълнение на което и да е задължение, банката може да направи кредита изцяло
и частично предсрочно изискуем. Банката твърди, че към 21.08.2019г. ответника
не е погасил 94 месечни вноски за главница, считано от 25.10.2011г. и 101
месечни вноски за лихви, считано от 25.03.2011г., както и всички следващи
погасителни вноски, което представлява неизпълнение на задълженията му и е
настъпило основание за обявяване кредита за предсрочно изискуем, което банката
сторила с уведомление чрез ЧСИ М.Македонска, което се счита връчено на
ответника на 30.09.2019г. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита е
настъпила на основание чл.19, ал.1 от договора и съобразно връченото
уведомление за обявяването й, на 30.09.2019г. Претендира съдът да осъди
ответника да заплати следните суми: 1.Главница – 33757.55 швейцарски
франка-предсрочно изискуема главница, считано от 25.10.2014г., частично от общо
дължимата главница 94759.82 швейцарски франка; 2. Такси в размер на 1022.48
швейцарски франка за периода 26.10.2016г.-24.10.2019г., частично от общо
дължимите 3704.28 швейцарски франка, дължими за периода 25.03.2011г.-24.10.2019г.; 3. Застраховки –
64.30 швейцарски франка за периода 09.03.2017г.-24.10.2019г., частично от общо
дължимите заплатени застраховки за периода 15.05.2012г.-24.10.2019г. в размер
на 329.79 швейцарски франка; 4. Нотариални такси-529.83лв. за периода
15.02.2018г.-24.10.2019г., частично от 697.83лв. за периода
23.10.2015г.-24.10.2019г. Претендира присъждане на законна лихва върху главницата
от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба чрез назначения му особен представител адвокат И.Г.. Счита
исковете за допустими. Заявява възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, настъпили преди 18.11.2014г. Прави възражение за нищожност на
допълнителните споразумения, поради липса на съгласие, тъй като са сключени от
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД, без това дружество да е било титуляр на вземанията
по договора за кредит. Прехвърлянето на вземанията от банката на това дружество
с договора от 3.10.2007г., не би могло да прехвърли и вземанията по процесния
договор, тъй като към датата на прехвърлянето те не са съществували, а са
възникнали по-късно, със сключването на договора на 21.03.2008г. Освен това
твърди, ако се приеме, че допълнителните споразумения са действителни,
извършеното с тях преоформяне размера на главницата, чрез прибавяне към нея на
просрочени лихви представлява анатоцизъм, допустим само в отношенията между
търговци, а в случая ответника не притежава такова качество, което ги прави
нищожни. В резултат на нищожните уговорки размера на главницата е станал
97847.25 швейцарски франка, т.е. със 7044.25швейцарски франка повече от размера
на отпуснатия кредит. Счита, че размера на главницата следва да бъде намален с
неоснователно натрупаната в резултат на недействителни уговорки сума в размер
на 7044.25 швейцарски франка, което прави иска за главница неоснователен над
26713.30 швейцарски франка. Оспорва претенцията за такси, като счита, че не е
ясно каква част са тези, уговорени в чл.4 и каква-тези по чл.11, ал.2 от
договора. Възможността за едностранна промяна съгласно чл.13 от договора, на
непредвидени в него основания не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие между правата на страните и следва да се квалифицира като
неравноправна клауза и тъй като не е индивидуално договорена, тя е нищожна.
Предвид това, част от претендираните такси, произтичащи от тази неравноправна
клауза не се дължат от ответника, а тъй като липсва разграничение, то цялата
претенция за такси е неоснователна. Не са посочени в исковата молба фактически
основания, даващи правото на банката в съответствие с уговореното в чл.15, ал.5
да увеличи задължението със заплатени от нея застрахователни премии и да
претендира заплащането им, поради което счита, че това право не е възникнало в
полза на ищеца, което прави неоснователен иска. Счита, че искът за главница над
сумата 26348.02 швейцарски франка е неоснователен, а останалите искове-са
неоснователни изцяло.
С допълнителна искова молба
ищецът е пояснил първоначалната и е отговорил на възраженията на ответника.
Счита възражението за нищожност на
допълнителните споразумения за
неоснователно. Сочи, че с договора за цесия вземанията на банката са
прехвърлени на цесионера без да се променят. Вземанията са придобити от
цесионера ведно с техните привилегии, обезпечения и други принадлежности.
„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД и „Юробанк България“АД в качеството на цесионери
по първата и втората цесия са носители на процесните вземания и могат да се
разпореждат с вземанията си, вкл. сключвайки анекси, които не променят
характера на вземанията. И с двата договора за цесия не се създават нови
вземания, а само се прехвърлят вече съществуващи такива, произтичащи от
договора за банков кредит. Прехвърлени са правата по договора за кредит, едно
от които е да се сключват анекси, с които са предоговарят условията за
погасяване на задълженията. Счита, че допълнителните споразумения са
действителни. Счита за неоснователно възражението за наличие на анатоцизъм.
Пояснява, че с допълнителните споразумения е постигнато съгласие за преоформяне
на главницата, като към нея са прибавени просрочените задължения към датата на
подписването им. По волята на страните е променен вида на задължението,
страните са променили правоотношението по договора като са увеличили дължимата
главница с размер на всички просрочени и дължими задължения, които са се
погасили. С подписване на допълнителните споразумения ответника е признал, че е
неизправна страна по договора и е договорено чрез взаимни отстъпки да се
извърши корекция на дълга, по отношение на дължимите главници, възнаградителни
лихви, гратисен период и да се формира ново по размер задължение. Няма пречка
при наличие на съгласие с допълнителните споразумения да се капитализира
лихвата и уговорките са действителни, доколкото са индивидуално уговорени и ги
обвързват. Няма начисляване на лихва върху лихва, тъй като при капитализацията
тя загубва този си характер, а става част от преструктурираната главница, а
дължимата договорна лихва се начислява върху преструктурираната главница,
поради което няма анатоцизъм. С оглед горното, не е настъпила погасителна
давност за процесния период и главницата е изцяло дължима. Оспорва твърдението
за неоснователност на претенцията за главница над 26348.02 швейцарски франка,
тъй като начина на изчисление е некоректен и не отговаря на договореното.
Уточнява претенцията за такси и застраховка.
Не е подаден отговор на
допълнителната искова молба.
Като трето лице-помагач на
страната на ищеца е привлечено и конституирано „Колект БГ“ЕАД София, което е
встъпило за участие в делото.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и е
установено от събраните доказателства, че на 21.03.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД и ответника В.Г.Ц.-кредитополучател е сключен Договор за кредит
за покупка на недвижими имот HL35218, по силата на който банката му предоставила кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56400 евро, по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността
в швейцарски франкове на 7100 евро-за покупка на описан недвижим имот и равностойността
в швейцарски франкове на 49300 евро-за други разплащания. Кредитополучателя се
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Посочено е, че кредита се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредополучателя В.Ц. и се ползва от него, след
предоставяне на посочени документи /чл.2, ал.1/. Според чл.2, ал.3 усвоеният
кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по
търговския курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро. Според чл.3,
ал.1 за усвоения кредит кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на сбора
от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове , плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, към
момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е
4.5%. В ал.3 на чл.3 е уговорено, че при просрочие на дължими погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита се дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница, съгл. ал.1, плюс наказателна надбавка
от 10 пункта. В ал.5 е посочено, че действащия БЛП за евро не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и за датата
от окято е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.
Договорените надбавки не се променят. В чл.4 са договорени таксите, които
кредитополучателя заплаща: 1. В началото
на всяка година, следваща откриването на заемната сметка по кредита-годишна
такса за управление в размер на 0.5% върху непогасената главница; 2.Административна
такса за обработка на документи-20лв. еднократно при подаване молбата за
кредит. Крайния срок за погасяване
/издължаване/ на кредита, вкл. лихвите е 216 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита, като датата на усвояване се удостоверява чрез подписване на
приложението по чл.1, ал.3-Приложение №1 /чл.5/. Кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план /Приложение №2/, неразделна част от договора-чл.6, ал.1. В
ал.2 на чл.6 е уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която е разрешен и усвоен-швейцарски франкове, а в ал.3 е посочено, че при
промяна на БЛП на банката, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателя дава своето
неотменимо и безусловно съгласие с подписване на договора. Според чл.14 за обезпечаване на вземанията по
кредита, банката вписва договорна ипотека върху недвижим имот, описан в чл.1, а
според чл.15, ал.1 кредитополучателя се задължава да направи застраховка на
предоставения за обезпечение имот, която застраховка следва да бъде прехвърлена
в полза на банката и да бъде подновявана ежегодно, до издължаване на кредита. В
ал.3 на чл.15 е посочено, че кредитополучателя дава неотменимото си и
безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката да застрахова от
негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение имот, както и да
подновява сключената застраховка, както и да заплаща от негово име и за негова
сметка необходимата премия за сключване и за ежегодно подновяване на
застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките
на кредитополучателя-ал.4, както и при липса на средства по сметките, банката
да преведе дължимата за застрахователната премия сума, с като със същата
увеличи задължението на кредитополучателя по договора. В чл.19, ал.1 страните
са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено,
че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично,
целия остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните. В чл.22, ал.1 е посочено, че кредитополучателя има право да поиска
от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове,
съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна, съгласно действащата Тарифа на банката към датата на превалутиране.
В ал.2 е договорено, че кредитополучателя се съгласява в случаите по ал.1,
банката да превалутира кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутиране, както и да прилага по отношение
на превалутирания кредит лихвените проценти за съответната валута и вид на
кредита. Според чл.29, ал.1 страните се съгласили, че банката във всеки един
момент може да прехвърли вземанията си по договора, вкл. на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“АД. Договорът е двустранно подписан и не е оспорен. Според Приложение
№1 към договора, датата на усвояване на кредита е 25.03.2008г., като усвоения
кредитен лимит е 90803 щвейцарски франка. С договор за прехвърляне на вземания от
3.10.2007г., „Българска пощенска банка“АД-цедент е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД-цесионер всички
свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, изброени в
Приложения №1 и №2, неразделна част от договора, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, вкл. начислената лихва. В Приложение №2 под
№372 е посочен процесния договор, съответно с размера на прехвърлените
вземания. С обратна цесия от 13.09.2012г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД
прехвърля на „Юробанк И Еф Джи България“АД, вземанията, посочени в първата
цесия, като в Приложение №1 под №5 е посочен процесния договор и размера на
прехвърлените вземания. С уведомление за прехвърляне на вземания, „Юробанк
България „АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД уведомяват ответника за двете
цесии, както и че към датата на уведомлението задълженията по договора и
допълнителните споразумения е дължимо на банката. Уведомлението е връчено от
нотариус при отказ да бъде получено от родителите на длъжника. С уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост банката е уведомила ответника, че към 21.08.2019г.
имат натрупани просрочия по договора и допълнителните споразумения в общ размер
117174.58 швейцарски франка, считано от 25.03.2011г., а поради непогасяване на 94
месечни вноски за главница, считано от 25.10.2011г. и 101 месечни вноски за
лихви, считано от 25.03.2011г., банката обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Посочен е общ размер на задължението-175328.87 швейцарски франка и
673.83лв., като кредитополучателя е уведомен, че ще потърси правата по
установения от закона ред и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията
си. Поканата е връчена на ответника на 30.09.2019г. по местоработата му във
фирма „Виктори Груп 88“ЕООД, при отказ да я получи, удостоверен от връчител Д.
В., деловодител-призовкар при ЧСИ М. М.
След предявяване на иска, в хода на делото с договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.03.2020г. ищеца е прехвърлил вземанията, вкл. по
процесния договор на „Свети Георги Груп“ЕАД /с настоящо наименование „Колект
БГ“ЕАД/. Представени са бордеро №1878870/25.03.2008г., бордера за премии по
имуществена застраховка /л.162-163/, пълномощни. Между „Бългериън Ритейл
сървисиз“АД и ответника на 27.03.2009г. е сключено допълнително споразумение
към процесния договор, с което страните са констатирали размера на задълженията
по договора към датата на споразумението-89435.82, приет е облекчен ред за
погасяване на вземанията, както и кредитополучателя се съгласил сумата,
представляваща разликата между сумата 773.82 швейцарски франка /еднократно
погасяване за да влезе в сила споразумението/ и просрочените главница и лихви
да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. С допълнително
споразумение от 20.01.2010г. между същите страни, е констатиран размера на
задълженията-90633.69 швейцарски франка, съгласили са се кредитополучателя да
ползва 4-месечен период на облекчено погасяване, през който да погасява общия
дълг на равни месечни вноски, в размер определен в двустранно подписан
погасителен план, при фиксирана годишна лихва 5.39%. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, дългът се погасява на равни месечни вноски анюитетни вноски, в
размер, определен с погасителния план по т.3, като олихвяването е при годишна
лихва, равна на БЛП за жилищни кредити в съответната валута прюс договорна
надбавка 0.57 пункта. Договорени са и други условия, не е представен
погасителен план. С допълнително споразумение от 28.05.2010г. страните по него
са констатирали размера на задълженията-просрочени и редовни, ответника се
задължил да внесе 415 швейцарски франка-задължително условие да влезе в сила
споразумението и да започне периода на облекчено погасяване, съгласили са се че
кредитополучателя ще ползва 11 –месечен период на облекчено погасяване на
дълга, през който ще се начислява фиксирана годишна лихва 5.41%, като дълга ще
се погасява на равни месечни вноски в размер на 415 швейцарски франка, съгласно
погасителен план, неразделна част от споразумението. След изтичане периода на
облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
този период лихва, както и годишна лихва в размер на БЛП плюс надбавка 0.94
пункта /чл.6 и 7/. Погасителен план не е представен от ищеца. С допълнително споразумение
от 14.02.2011г. страните се съгласили да прекратят действието на въведеното
облекчено погасяване, считано от датата на подписването му, както и че върху
дълга се натрупва начислената, он непогасена през този период лихва. С
допълнително споразумение от 29.02.2011г., страните по него констатирали
размера на задължението по договора, съгласили са се, че всички просрочени
плащания по кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовно
усвоената главница по първоначалния кредит. Уговорен е 6-месечен период на
облекчено погасяване, фиксирана лихва 3.45% за периода и погасяване на кредита
на равни месечни вноски от 270 швейцарски франка, съгласно погасителен план.
След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга ще се натрупва
начислената, но непогасена през този период лихва. Договорени са и други
условия. По делото е изслушано и прието заключение на икономическа експертиза,
по което страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано. Вещото
лице е констатирало, че по сметка на ответника В.Ц. на 28.03.2008г. са постъпили
90803 швейцарски франка с основание-усвояване на кредит и 4540.15 швейцарски
франка с основание –Кеш бонус 5%. Кредитът
е усвоен в швейцарски франкове. Вещото лице е дало заключение, че с оглед
договора и скючените 5 допълнителни споразумения, последното плащане е
извършено на 28.02.2011г., като последната платена изцяло погасителна вноска е
с падеж 25.09.2010г. Кредитът е в просрочие на лихва, считано от 26.03.2011г. и
в просрочие на главница, считано от 26.10.2011г. Общият размер на внесените
суми за погасяване на дълга за периода 25.04.2008г.-28.02.2011г. е 15290.85
швейцарски франка, от които 12474.96 швейцарски франка са внесени в лева
/16417.99лв./ и 2815.89 швейцарски франка-в евро /1922 евро/. Според вещото
лице непогасената главница към датата на исковата молба след извършените
капитализации с допълнителните споразумения е: Просрочена редовно падежирала в
периода 25.10.2011г.-30.09.2019г.-38521.57 швейцарски франка и предсрочно
изискуема от 30.09.2019г.-56238.25 швейцарски франка. Остатъкът от непогасената
главница е 94759.82 швейцарски франка. Размерът на просрочената главница за
периода 27.10.2014г.-30.09.2019г. е 82831.69 швейцарски франка, от която
просрочена редовно падежирала в периода 27.10.14г.-30.09.19г.-26593.44
швейцарски франка и предсрочно изискуема от 30.09.2019г.-56238.25 швейцарски
франка. Размерът на неплатените и дължими такси от 25.03.2011г. до 24.10.19г. е:
годишни такси за управление на кредита-3590.73 швейцарски франка и такси за
администриране на просрочен кредит-113.55 швейцарски франка. За периода
26.10.2016г-24.10.2019г. те са съответно: 987.48 швейцарски франка и 19.41
швейцарски франка. Вещото лице е посочило размера на разноските за нотариални
такси-529.83лв. Вещото лице е дало варианти на дължимите суми при
капитализирана и при некапитализирана главница /при незачитане на сключените
допълнителни споразумения/ и при договорения съгласно договора лихвен процент.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото сключването
на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35218 от 21.03.2008г. между „Българска пощенска
банка“АД, чиито правоприемник е ищеца и ответника-кредитополучател, по силата
на който на последния е отпуснат кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 56400 евро, със срок за погасяване 216 месеца, на
месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. Безспорно
е установено от заключението на вещото лице, че ищецът е изпълнил задължението
си по договора за предоставяне на кредита, като е превел на 28.03.2008г. по
сметка на ответника 90803 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит“ и
4540.15 швейцарски франка с основание „Кеш бонус-5%“ . Безспорно е установено
от заключението на вещото лице, че ответника не е изпълнил поетото задължение
да връща кредита, съгласно уговореното в договора, изпаднал е в просрочие за заплащането на
дължими лихви от 26.03.2011г. и на главница от 26.10.2011г., като последното
плащане по кредита е извършено на 28.02.2011г. Предвид това, за ищеца е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 19, ал.1 и 2 от договора и
той го е упражнил, посредством изпратено до ответника уведомление, връчено му чрез
ЧСИ М.М. на 30.09.2019г. при отказ от получаване. Отказът на получателя не
засяга редовността на връчването, съгл. чл.44, ал.1, пр.посл. ГПК, поради което
съдът приема, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника.
Принципното разрешение, залегнало в мотивите на т. 18 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в
който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на
предявен осъдителен иск с надлежното връчване на исковата молба и приложените
към нея документи на назначения от съда особен представител на ответника,
включваща и горепосоченото уведомление до ответника, той е надлежно уведомен за
волеизявлението на банката и предсрочната изискуемост е проявила своето
действие. Предвид това и установеното, че ответника е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита с уведомление, връчено при отказ да бъде получено, безспорно
е че той е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и тя му е обявена.
Ответника чрез назначения особен представител е
направил възражение за нищожност на
клаузите на допълнителните споразумения, с които страните са се съгласили
всички плащания във връзка с кредита да се преоформят служебно от банката чрез
натрупване към редовната главница, поради липса на съгласие, тъй като при
сключването им „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД не е бил титуляр на вземанията и
не е можел да договаря изменения в договора, както и поради наличие на
анатоцизъм, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Първото наведено възражение – за
липса на съгласие, съдът намира за неоснователно. По отношение сключването на допълнителните споразумения: „Бългериан ритейл
сървиз“ АД е имала право да сключи същите в качеството си на кредитор, на
когото е цедирано вземането по процесния договор за кредит, ведно с
произтичащите от този договор права, включително правото да предоговаря
условията по кредита. Договорът за цесия от 3.10.2007г е рамков. Прехвърлянето
на бъдещи вземания, индивидуализирани в отделни Приложения, с конкретно
посочване на договорът от който произтичат и размера им е допустимо и
произвежда действие. Второто възражение е основателно. Във всяко от
допълнителните споразумения към договора за кредит се съдържа клауза за
преоформяне на просрочена главница и просрочена лихва чрез натрупване към
редовна главница. Подобно „капитализиране“ на лихва представлява забранен от
закона анатоцизъм. Според решение № 66/ 29.07.2019 г. на ВКС, постановено по т.
д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, „Уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 33Д, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по
чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в Наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 33Д.“ Ето защо същите са сключени в противоречие
със закона и не произвеждат правно действие.
От експертното заключение е установено, както бе
посочено, че кредита е в просрочие на лихва от 26.03.2011г. и на главница от 26.10.2011г.
Следователно, според уговореното в чл.19, ал.1 и 2, най-късно от 26.10.2011г. е
са настъпили условията кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем. С
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост банката е обявила на
ответника, че кредитът е изцяло предсрочно и изискуем. Според експертизата /7.1/, съобразно
поставената от ищеца задача, размерът на дължимата некапитализирана главница
/без да се взема предвид договореното в допълнителните споразумения/ за целия
период - от 25.10.2014г. до 25.03.2026г. е в размер на 76152.72 швейцарски
франка, от която просрочена редовно падежирала главница за периода
25.10.2014г.-25.09.2019г.-26958.72 швейцарски франка и предсрочно изискуема от
30.09.2019г.-49194 швейцарски франка. Основателно се явява възражението на
особения представител на ответника за погасяване по давност на вземанията,
възникнали преди 18.11.2014г. Независимо от това, частично заявената претенция
за периода 18.11.2014г. до 25.09.2026г., за сумата 33757.55 швейцарски франка, с оглед заключението на вещото лице се
явява основателна и доказана и следва да бъде уважена за тази сума, от общо
дължими 94759.82 швейцарски франка за периода 25.10.2011г.-25.03.2026г., така,
както са заявени в исковата молба.
Частично основателна е претенцията за такса за
периода 26.10.2016г.-24.10.2019г., за 1022.48 швейцарски франка-частично от 3704.28
швейцарски франка за периода 15.05.2012г.-24.10.2019г. Задължението за непогасените такси, произтича от чл. 4,
т. 1 от договора, където е предвидено ежемесечно заплащане на комисионна за
управление на кредита. Според вещото лице дължимите такси за периода
възлизат на 1006.89 швейцарски франка
до който размер претенцията следва да се уважи, а в останалата част до
предявения размер следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Основателна изцяло е частично заявената претенция
на ищеца за заплащане на застрахователни премии в размер на 64.30 швейцарски франка, заплатени от
банката на основание чл.15, ал.4 от договора на застрахователя /л.162-163/, за периода 9.03.2017г.-24.10.2019г., частично
от общо 392.79 швейцарски франка за периода 15.05.2012г.-24.10.2019г.
Съдът намира за неоснователна претенцията за
заплащане на сумата 529.83лв.-нотариални такси за периода 15.02.2018г.-24.10.2019г.,
частично предявена от общо 697.83лв. дължими за периода
23.10.2015г.-24.10.2019г. Не са представени надлежни платежни документи, които
да установят заплащането им от ищеца. Заключението на вещото лице, че разноски за
нотариални такси са направени не води до извод за дължимостта им, тъй като
констатациите му са основани на представени му от банката документи, които не
са приобщени като доказателства по делото, чрез представянето им от ищеца,
както бе посочено. Отделно от това, заплатените
нотариални такси представляват такива за административни
разходи, които следва да се покриват от таксата за
администриране на кредита. Ето защо тази претенцията следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 5418.64лв. Не се присъждат на ищеца разноски за особен
представител и разноски за депозит за експертиза, тъй като същите не са
направени от него, а от третото лице-помагач.
Мотивиран
така Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН**********,***
/настоящ адрес ***/ да ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата 33757.55 швейцарски франка-дължима
частично предявена предсрочно изискуема главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL35218 от 21.03.2008г., за
периода 18.11.2014г.-25.03.2026г., от
общо 94759.82 швейцарски франка за периода 25.10.2011г.-25.03.2026г., ведно със законна лихва от завеждане на
делото-18.11.2019г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 25.10.2014г.-17.11.2014г., като
неоснователен, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН**********,*** / настоящ адрес
***/ да ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата
1006.89 швейцарски франка- такса за периода
26.10.2016г.-24.10.2019г., предявена частично за 1022.48 швейцарски франка
от общо 3704.28 швейцарски франка за
периода 15.05.2012г.-24.10.2019г. и ОТХВЪРЛЯ
частично предявения иск в останалата му част.
ОСЪЖДА В.Г.Ц., ЕГН**********,*** / настоящ адрес ***/ да ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата 64.30 швейцарски франка,
заплатени застраховки за периода 09.03.2017г.-24.10.2019г., частично от общо
392.79 швейцарски франка за периода 15.05.2012г.-24.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на нотариални такси, предявен частично за 529.83лв. за периода
15.02.2018г.-24.10.2019г., от общо дължими 697.83лв. за периода
23.10.2015г.-24.10.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН**********,*** / настоящ адрес
***/ да ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път № 260, сумата 5418.64лв. направени разноски по делото, съобразно уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „КОЛЕКТ БГ“ЕАД гр.София,
ЕИК203693558, като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: