Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
24.10. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 537 2019
дело № по описа за година.
„Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, гр. София, е предявило срещу Т.К.М.,***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 99, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: сумата от 471.48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 21.11.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 83.80 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 28.12.2016г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 17.01.2018г. (падеж на последната вноска по договора); 22.90 лв.-такса за оценка на досие; 117.30-такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 273.64 лв.-такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и 55.20 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 29.12.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 21.11.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитодател и Т.К.М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *********, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 500.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на 98.36 лв., на 60 равни седмични погасителни вноски, в размер на 9.98 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 30.11.2016г., а на последната-на 17.01.2018г.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25.00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.42 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". В конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 127.95 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2.13 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е в размер на 298.55 лв. е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4.98 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 426.50 лв.
Така, общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1050.13 лв., която включва: главница в размер на 500.00 лв., договорна лихва в размер на 98.63 лв., такса за оценка на досие в размер на 25.00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 127.95лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 298.55 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17.50 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 9.98 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0.42 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 2.13 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 4.98 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 17.01.2018г., /датата на последната погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На кредитополучателя, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 29.12.2016г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 55.20 лв.
Ищецът сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 81.00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 10.65 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 24.90 лв., такса за оценка на досие: 2.10 лв., договорна лихва: 14.83лв. и главница: 28.52 лв.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/21.11.2016 г,, сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и ответницата, е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена, 8 качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт7' АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземамия на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010г. Също така е изпратено до ответницата и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост, тъй като пратката не е потърсена от получателя. На 22.02.2019г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С- ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 22.02.2019г. Писмото отново се върнало в цялост.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2225/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. Е.М.-П., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Счита, че включените в договора клаузи за такси „Кредит у дома“ са нищожни поради противоречие със закона. Възразява, че посочените в исковата молба договори за цесия, на които ищецът основава активната си процесуална легитимация, не са надлежно съобщени на длъжника и не са породили действие по отношение на него. Излага подробни правни съображения.
Дупнишкият
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено за фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Със заповед заповед от 05.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2225/2018г. по
описа на ДРС, е разпоредено длъжникът Т.К.М. да заплати на
кредитора- цесионер „Агенция за събиране на вземания” АД процесните суми. Видно
от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2225/2018г. по описа на ДРС,
длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за
трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен
установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410
от ГПК парични вземания.
По делото е приложен сключен между ответника -
кредитополучател Т.К.М. и кредитодателят „Провидент файненшъл България” ООД
договор за потребителски кредит № *********/21.11.2016г., по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в размер
на 500.00 лв., а последният да му върне сумата от общо 1050.12 лв. (включваща
освен предоставената в заем сума от 500.00 лв. още и сумата от 25.00 лв. –
такса за оценка на досие, фиксирана лихва в размер на 98.63 лв. и такса за
услугата „Кредит у дома“ в размер на 426.49 лв.), със срок на погасяване 60
седмици, платима на седмични вноски от по 17.51 лв. всяка (последната в размер
на 17.03 лв.) за периода, считано от 30.11.2016г. при фиксиран годишен лихвен
процент 31.82% и ГПР 48.00%. Към сключения договор за потребителски кредит
ищецът са представени общи условия, подписани от ответника, представен е и
подписан от ответника стандартен европейски формуляр по чл. 5 от ЗПК, съдържащ
изискуемата преддоговорна информация.
Ищцовото дружество установява своята активна легитимация по
иска чрез следните приложени и приети като доказателства по делото документи:
Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. (л. 74-78 от делото), сключен
между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който се установява, че заемодателят
„Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори
за паричен заем, описани в Приложение 1 (неразделна част от договора).
Приложено е и пълномощно от 04.07.2017 г. (л. 79), с
което първоначалният кредитор, вече с наименование „Файненшъл
България“ ЕООД (след промяна на наименованието, отразено в търговския регистър),
е упълномощил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от негово име всички длъжници
за цесията, с което е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Представено е и потвърждение за прехвърляне на процесното вземане – л. 78).
Тези доказателства са представени по делото по реда на чл. 192 ГПК от трето,
неучастващо в делото лице-„Изи Асет Мениджмънт“ АД, по искане на ищеца.
На 01.11.2017 г. е сключено Допълнително споразумение към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество (л.14-19), от които е
видно, че ищецът е закупил вземания от неизправни длъжници на
продавача, посочени в Приложение № 1. Допълнителното споразумение и приложението
към него включват и вземането към ответницата по процесния договор (л. 22).
Ищцовото дружество е било упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
длъжниците за цесията.
Ищцовото дружество е изпратило на ответницата четири
уведомителни писма (л.26-31) на посочените по договора адреси, но
видно от приложените обратни разписки същите не са получени.
Уведомяването
на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид
от съда. Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о.,
Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК).
В настоящия
случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени
доказателства, са били връчени на назначения на ответницата особен представител
на 26.08.2019г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на
вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е
произвело действие спрямо последната. Съгласно приетото с Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. № 193/2018 г., връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици.
По изложените съображения, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от последното дружество на ищеца с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения й от съда особен представител. В този смисъл прехвърлянията имат действие спрямо длъжника и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
В отговора на исковата молба са направени възражения за
недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл.
22 от ЗПК, като изготвен при съществени нарушения на изискванията на ЗПК. Последователната
практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо
основание и съгласно чл. 24 ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени
в индивидуалния договор с ответницата, а не в общите условия към него, клаузите
на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае
се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по
договора да са били уговорени с ответницата индивидуално. По тези съображения
съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл, съдът счита, че са нищожни, като заобикалящи
закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр.с чл. 33, ал. 1 ЗПК, клаузите от
договора, според които ответницата се е задължила да заплати на първоначалния
кредитор такси за оценка на досие с цена 25.00 лв., такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на ответника с обща цена от 426.49
лв.
Безспорен факт е, че кредиторът има право да събира такси
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но „видът, размерът и действието, за което се
събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит“ – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В случая в договора е посочено, че таксата за
услугата „Кредит у дома“ е 426.49 лв., като в чл. 25 от договора е
посочено, че 30 % от тази такса е за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя. Отделно е посочена таксата за оценка на
досие 25.00 лв. Такса оценка на досие в размер на 25.00 лв. е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касае действия, свързани с
усвояване на кредита. Освен това въобще не е ясно на каква база и по какъв
начин е определена.
По отношение на уговорката за заплащане на услуга „Кредит у
дома“ съдът приема, че същата противоречи на императивни правни норми – чл.
10а, ал. 2 и 4 ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение е свързано с
управлението и погасяването на кредита, а освен това е определено общо. Заплащането
на това възнаграждение е предварително, т.е. то е дължимо само за бъдещи възможности
и действия /събиране на погасителните вноски по местоживеене/, поради което е
без значение дали тези действия ще бъдат извършени по време на действие на
договора. Но принципът за добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга,
а не хипотетично ползване на такава. По делото не са представени никакви
доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тези
суми. В заключение, съдът счита, че е драстично недобросъвестно и противоречи
на добрите нрави, при предоставен кредит в размер на 500.00 лв. длъжникът да
„се съгласи“ да заплати за такси и услуги (и то още при сключване на договора)
с обща цена от 426.49 лв., почти равна на номиналния размер на кредита. Добрите
нрави са морални норми и като такива те нямат правно действие. По силата на чл.
26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се
приравнява по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите
нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на
интересите на отделните правни субекти. Съществено е обстоятелството, че
преценката накърнени ли са добрите нрави следва да се прави към момента на
сключване на договора, тъй като това е моментът на заявяване намеренията на
страните, съответно на регламентиране на възможните последици.
В исковата молба се признава, че ответницата е заплатила
сумата от 81.00 лева, което се доказва и от заключението на изслушаната и
приета като доказателство по делото съдебно-икономическата експертиза.
Процесният договор за потребителски кредит има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
В случая съдът констатира, че в съдържанието на договора за
кредит, респ. като приложение към него, което да е подписано от страните липсва
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и какви вземания включва месечната
вноска. Това представлява нарушение на задължително изискуемия
реквизит на потребителския договор за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Отделно от това, в договора за кредит липсва задължителното съдържание
на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК относно посочване от кредита на наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 от същия, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Ето защо всяко от горните нарушения
представлява самостоятелно основание за нищожност на договор за кредит съгласно
нормата на чл. 22 от ЗПК.
В тази случаи, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК постановява,
че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Видно от заключението по извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда се
установява, че общо платените по договора за кредит суми от длъжника са в
размер на 81.00 лв., като по делото няма данни останалия дължим размер на
чистата стойност на кредита до предоставената в заем сума от 500.00 лв. да е
погасен. Това означава, че искът за главницата, представляваща предоставената в
заем чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК се явява основателен за
дължимия остатък на сумата от 419.00 лв., ведно с акцесорната претенция от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. В останалата
част над дължимия размер от 419.00 лв., до претендирания от общо 1024.32 лв.,
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид всичко гореизложено следва да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество единствено
сума в размер на 419.00 лв., представляваща остатък от дължимата главница по
сключения между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за
потребителски кредит № *********/21.11.2016г. В останалите части, искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът следва
да се произнесе по разноските от заповедното и исково производство, с оглед
изхода на спора. Разноските се дължат съразмерно с уважената част, поради което
по заповедното производство ответникът ще дължи разноски в размер на 30.68 лв.
Искане за заплащане на разноски по делото е направил ищецът
по списък на разноските по чл. 80 ГПК – л.81. Този списък включва и разноските
по заповедното производство, които няма да бъдат обсъждани, тъй като по-горе
съдът се произнесе по тях, съобразно изхода на делото и задължителната съдебна
практика. По настоящото производство се претендира заплащане на д.т. 275.00 лв.,
възнаграждение за особен представител 300.00 лв., депозит за вещо лице в размер
на 200.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК възнаграждението за юрисконсулт в случая се определя на
осн.чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и е от 100 до 300 лв. Съдът счита, че в настоящия
казус възнаграждението следва да бъде в размер от 100.00 лв. и по този начин
разноските общо на ищеца са в размер на 875.00 лв. Съразмерно с уважената част
от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
исковото производство в размер на 357.92 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че
на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, същата дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж.к.
Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, следните неплатени парични задължения по договор за потребителски
кредит № *********/21.11.2016г., сключен
между длъжника и кредитодателя „Провидент Файненшъл България”ООД, а именно:
сумата от 419.00 лв. /четиристотин и деветнадесет лева/, представляваща остатък от
неплатената главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със
заповед от 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2225/2018г. по описа на ДРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за дължимост на главницата в останалата част над уважения размер от 419.00
лв. до претендирания от 471.48 лв., КАКТО И ИЗЦЯЛО исковете за дължимост на следните суми: 83.80 лв.-договорна лихва, начислена за
периода от 28.12.2016г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до
17.01.2018г. (падеж на последната вноска по договора); 22.90 лв.-такса за оценка на досие; 117.30-такса услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя;
273.64 лв.-такса услуга „Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и 55.20 лв.-лихва за забава, начислена
за периода от 29.12.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП, направените разноски в настоящото исково
производство в размер на 357.92 лв. (триста петдесет и седем лева и деветдесет
и две стотинки), както и разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
2225/2018г. по описа на ДРС, в размер на 30.68
лв. (тридесет лева и шестдесет и
осем стотинки), съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: