№ 3965
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100509974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7949 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 50747/2021 г. Софийски
районен съд, 166 състав отхвърлил като неоснователен предявения от „ЗД
Б.И.“ АД, ЕИК *******, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ******, осъдителен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 487.26 лева,
представляваща регресна претенция по щета № ********** – застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за вредите, причинени на
застрахованото при ищеца по имуществена застраховка „Каско” МПС
„Шевролет Круз“ с рег. № ******* от ПТП, настъпило на 14.12.2019 г. в гр.
София, на ул. „Хенрих Ибсен”, поради виновното противоправно поведение
на водача на застрахованото при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” МПС „Киа“ с рег. № СВ *******. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 170 лева –
разноски в производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗД Б.И.“ АД,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд
неправилно преценил събраните по делото доказателства и отхвърлил иска.
От свидетелските показания и от заключението на САТЕ следвало, че вина за
ПТП имал водачът на МПС „Киа”, който навлязъл частично в лентата за
движение на МПС „Шевролет”, след като същият трябвало да го изчака да
премине и едва тогава да навлезе в лентата. Погрешно съдът счел, че
доказателствата по делото безспорно установяват, че вина за ПТП има
водачът на МПС „Шевролет”. Автотехническата експертиза посочвала, че
именно водачът на МПС „Киа” е навлязъл в лентата за движение на МПС
„Шевролет”, като по този начин сам отнел предимството на МПС „Шевролет“
и допринесъл за настъпване на инцидента. Ако водачът бил съблюдавал
движението на автомобилите и едва след като се увери, че е безопасно бил
навлязъл в лентата за движение на автомобилите, намиращи се вляво от него,
ПТП нямало да настъпи. От друга страна, като свидетел бил разпитан само
водачът на МПС „Киа”, който описвал единствено своята версия за случилото
се. Водачът на МПС „Шевролет” не бил разпитан, а това, което той описвал
като механизъм в уведомлението за щета било, че дясностоящият автомобил
му отнел предимството и го ударил. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна „Д.З.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
2
основание чл. 411 КЗ за сумата 487.26 лв. - регресно вземане по щета №
**********, включващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 472.26 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за
имушествени вреди, причинени по застрахованото при ищеца по
имуществена застраховка „Каско” МПС „Шевролет Круз“, рег. № *******,
при ПТП, настъпило на 14.12.2019 г. в гр. София, на ул. „Хенрих Ибсен”,
поради виновното противоправно поведение на водача на застрахованото при
ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” МПС
„Киа“, рег. № СВ *******.
Ищецът твърди, че причина за ПТП било противоправното поведение
на водача на МПС „Киа“, рег. № СВ *******, който при движение по ул.
„Хенрих Ибсен“ при престрояване от дясна в лява лента не се убеждава, че
пътят в съседната лява лента е свободен, и реализира ПТП с движещото се
отляво МПС „Шевролет Круз“, рег. № *******.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил иска по основание и размер. Оспорил е механизма на
ПТП и твърди, че вина за същото имал изцяло водачът на застрахования при
ищеца автомобил, тъй като съгласно констативния протокол за ПТП МПС
„Киа“, рег. № СВ *******, било в покой към момента на ПТП. Евентуално е
поддържал, че пробладаващ принос имал водачът на МПС „Шевролет Круз“.
Оспорил е и в причинна връзка с процесното ПТП да са причинени вреди в
претендиранияа размер. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата
доводи е правилно по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
3
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната
стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
В случая не е било спорно, и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са
приети за безспорни обстоятелствата, че ищецът е заплатил по валиден
договор за имуществено застраховане „Каско“ застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер на собственика на уреденото МПС
„Шевролет Круз“, рег. № *******, за вредите, причинени при процесното
ПТП, както и че гражданската отговорност на водачите на МПС „Киа“, рег. №
СВ *******, е била застрахована при ответното дружество към датата на
ПТП. Спорни и пред настоящата инстанция са въпросите относно наличието
на предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение на твърдяния причинител на
вредите.
Доводите в жалбата по делото да се установило, че процесното ПТП се
е състояло по вина на водача на МПС „Киа“ въззивният съд намира за
неоснователни. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства – констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетеля А.Н., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и от приетото
заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм: На 14.12.2019 г. около 12:00 ч. в гр. София водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № *******
при движение по ул. „Хенрих Ибсен” в района до Мол „Парадайс” при
потегляне на зелен сигнал на светофарната уредба реализира ПТП с частично
4
навлезлия и спрял в неговата пътна лента лек автомобил „Киа“ с рег. № СВ
*******.
С оглед така установения механизъм, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на водача на застрахованото при ищеца МПС
„Шевролет Круз“ с рег. № *******, който в нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 1 ЗДвП потеглил преждевременно и не изчакал изнасянето на
навлезлия в неговата лента, но преди него водач на МПС „Киа“ с рег. № СВ
*******. По делото се установява по безспорен начин – не само от
показанията на свидетеля А.Н., но и от посоченото в двустранния
констативен протокол, че към момента на удара МПС „Киа“ с рег. № СВ
******* е било в спряло състояние, изчаквайки в колона зелен сигнал на
светофарната уредба. Водачът на МПС „Шевролет Круз“, който спрял вляво и
зад МПС „Киа“, е имал възможност да го възприеме, но при разрешителен
сигнал на светофарната уредба потеглил преждевременно и не изчакал
изнасянето на навлезлия в неговата лента преди него и спрял водач на МПС
„Киа“, с което е станал причина за настъпване на ПТП.
Твърденията на ищеца, че причина за ПТП било поведението на водача
на л.а. „Киа“, който при престрояване от дясна в лява лента не се убедил, че
лявата лента е свободна, са напълно недоказани, а се опровергават и от
подписания от двамата водачи констативен протокол, съгласно който към
момента на удара л.а. „Киа“ е бил в спряло състояние. Твърденията на водача
на л.а. „Шевролет“ в уведомлението до застрахователя не съставляват годно
доказателствено средство, а същите противоречат и на отразеното в
двустранния протокол. Въпреки дадената и от въззивния съд възможност на
въззивника, водачът на л.а. „Шевролет“ не беше разпитан като свидетел. Ето
защо, и предвид недоказване от ищеца причина за настъпване на процесното
ПТП да е било виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Киа“,
предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско
5
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7949 от 12.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 50747/2021 г. на Софийски районен съд, 166 състав.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* № 68, на
основание чл. 78 ГПК сумата 80 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6