№ 4203
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110150694 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Oбразувано e по подадена от А. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Д/АДРЕС/, искова молба против „У....“, чуждестранно акционерно
дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма
„У..... – ...“, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни и един установителен иск както следва: 1. Иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 713 лв., представляваща сбор от неизплатени
„секторни плащания“ за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г.; 2. Иск с
правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 5
491,86 лв., представляваща сбор от неплатени командировъчни пари за
периода 01.08.2020 г. – 31.03.2023 г.; 3. Иск с правно основание чл. 177, ал. 1
КТ за сумата от 5 769,71 лв., представляваща сбор от неизплатени
възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода м.10.2020 г. - м.12.2022 г.; 4. Иск с правно основание чл. 264
КТ за сумата от 491,39 лв., представляваща сбор от неизплатени
възнаграждения за положен труд през официални празници за периода
30.04.2021 г. – 01.01.2023 г.; 5. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: 5.1. за сумата от 3 587,16 лв., представляваща обезщетение за
забава на „секторни плащания“ за период от 10.09.2020 г. до 11.09.2023 г.; 6.2.
за сумата от 928,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск за периода от 10.11.2020 г. до 11.09.2023 г.; 6.3. за сумата от
84,47 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждения за
положен труд през официални празници за периода от 10.05.2021 г. до
1
11.08.2023 г.; ведно със законната лихва върху сумите по т. 1, 2, 3 и 4 от
подаване на исковата молба – 13.09.2023 г. до окончателното плащане.7. Иск с
правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване
недействителността на клаузата от чл. 5а от трудовия договор от 30.05.2019 г.,
съгласно която „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б
и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради
противоречието със законна, а в условията на евентуалност – поради
заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ,
вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Ищцата твърди, че на 30.05.2019 г. между нея и ответника бил сключен
трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който ищцата била назначена
на длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Била уговорена брутна
заплата в размер на 10 685лв., платима на 12 равни месечни вноски, в
зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци.
Ищцата твърди, че страните са постигнали съглашение общата брутна заплата
да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен
характер, както следва: основна брутна заплата – 6 720 лв. годишно или 560
лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над
изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1
075 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна
еднократна сума от 1 613 лв. годишно за работните часове по време на
следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за
прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в
последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата,
предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.
Било уговорено и т.нар. „секторно плащане“, като сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят
няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните договорили, че
допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден,
ще се заплащат допълнително – в размер на 20,54 лв. месечно. Твърди се, че
страните договорили ищцата да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на
работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще
удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като
възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ
текущия. В исковата молба се посочва, че на 01.01.2020 г. страните сключили
анекс, съгласно който, считано от 01.01.2020 г. страните се споразумели за
2
следното: служителят ще получава брутно възнаграждение в размер на 11 573
лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от
действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено
общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата –
7 320 лв. годишно или 610 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на
586 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна
база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна
фиксирана сума от 1 171 лв. годишно за часовете, в които служителят е в
режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на
готовност; брутна еднократна сума от 1 757 лв. годишно за работните часове
по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв.
годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Ищцата
твърди, че считано от 01.04.2020 г., договорът досежно размера на
възнаграждението се изменил, както следва: ищцата да получава брутна
заплата в размер на 12 234 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в
зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било
уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата –
7 767 лв. годишно или 647,25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на
621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна
база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна
еднократна сума от 1243 лв. годишно за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато
служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на
постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1864 лв.
годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на
сключване на договора. Анексът от 01.01.2020 г. предвиждал, че всички
останали разпоредби на основния договор остават в сила. Твърди, че на
31.07.2020 г. страните сключили нов анекс, съгласно който от 21.06.2020 г.,
ищецът заел длъжността „стюард/стюардеса“, с уговорено брутно
възнаграждение в размер на 12 288 лева годишно, платимо на 12 равни
месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при
работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва:
основна брутна заплата от 7 803 лева годишно, по 650,25 лева месечно; брутна
фиксирана сума в размер на 624 лева годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове,
или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ, брутна еднократна сума от
1248 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на
постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума от 1873,44 лева годишно за работните часове по време на
3
следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739,56 лева годишно
за прослужено време. Било уговорено, че впоследствие служителят ще има
право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за
длъжността, заемана от ищеца по това време. Било предвидено сумите за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните
отново договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са
приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в размер на 18,40 лева
месечно. На 12.12.2020 г. страните подписали допълнително споразумение
към трудовия договор, с което, считано от 13.12.2020 г. служителят бил
назначен за неопределен период от време. Твърди, че на 05.08.2021 г. страните
сключили нов анекс, съгласно който от 07.08.2021 г., ищецът заел длъжността
„старши член на кабинен екипаж“, с уговорено брутно възнаграждение в
размер на 14 681 лева годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в
зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било
уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата
от 9 421 лева годишно, по 785,08 лева месечно; брутна фиксирана сума в
размер на 732 лева годишно за допълнителна работа, извършена извън
графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен
ден в съответствие с чл. 143 от КТ, брутна еднократна сума от 1464 лева
годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на
постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна
еднократна сума от 2 195 лева годишно за работните часове по време на
следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 869 лева годишно за
прослужено време. Било уговорено, че впоследствие служителят ще има
право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за
длъжността, заемана от ищеца по това време. Било предвидено сумите за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните
отново договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са
приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в размер на 40,09 лева
месечно. Ищцата сочи, че на 01.08.2023 г., трудовият договор бил прекратен
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се твърди, че през
периода 01.08.2020 г. – 31.07.2023 г., ответникът е следвало ежемесечно да
начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутната заплата,
посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор, представляваща 1/12 от сбора от
основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни
възнаграждения, наричани „брутни еднократни суми“; секторни плащания – в
размер на 18,40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 22,08 лв. за
всеки изпълнен „среден сектор“ и 27,60 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“,
4
33,12 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ - за периода 01.08.2020 г. – 31.12.2020
г.; по 24,45 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 29,34 лв. за всеки
изпълнен „среден сектор“ и 44,01 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 44,01
лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 01.01.2021 г. – 06.08.2021 г.; по
40,09 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 48,11 лв. за всеки
изпълнен „среден сектор“ и 60,14 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 72,17
лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 07.08.2021 г. – 31.03.2022 г.; по 44
лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 52,90 лв. за всеки изпълнен
„среден сектор“ и 66 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 79,40 лв. за всеки
„свръхдълъг сектор“ за периода 01.04.2022 г. – 31.03.2023 г.; по 55,88 лв. за
всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 67,06 лв. за всеки изпълнен „среден
сектор“ и 83,82 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 100,58 лв. за всеки
„свръхдълъг сектор“ за периода 01.04.2023 г. – 31.07.2023 г.; командировъчни
пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на
екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство,
изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни
възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни
пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.08.2020 г. –
31.07.2023 г. не са били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите
суми са представени в Таблица 1, съгласно която дължимото възнаграждение
за изпълнени сектори възлиза на 24 713 лв., а лихвата, дължима до 11.09.2023
г. - на 3 587,16 лв. Ищцата твърди, че клаузата от трудов договор от 30.05.2019
г., съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за
всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания
за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в
условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в частност
разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал.
2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Твърди се още, че на ищцата не са били заплащани в пълен размер и
командировъчни пари съгласно Раздел IV от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно ставка, определена в заповед на
работодателя. Съгласно посоченото в Таблица 2, общият размер на дължимите
командировъчни пари за посочения период е в размер на 5 491,86 лв. На
следващо място, доколкото ответникът не е начислявал в пълен размер
дължимите „секторни плащания“ и не е взел предвид всички дължими
секторни плащания, включително тези за първите два изпълнени сектора през
съответния ден, е заплатил на ищцата по-малко възнаграждение по чл. 177 от
КТ. В Таблица 3 са посочени дните използван отпуск за периода 01.10.2020 г. –
31.12.2022 г., като общият дължим размер на неизплатеното възнаграждение
за дните на платен годишен отпуск възлиза на 5 769,71 лв. Претендира и лихва
за забава в общ размер на 928,69 лева. Ищцата твърди, че в периода 30.04.2021
г. – 01.01.2023 г. е работила по време на официални празници, за което не й е
5
бил заплащан удвоеният размер на дължимото й се трудово възнаграждение,
поради което счита, че й се дължи и сума в общ размер от 491,39 лв.
Претендира и лихва за забава в размер на 84,47 лева. В заключение се
претендира и законна лихва върху всички гореизброени главници от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Оспорва се допустимостта на исковете с твърдения, че същите са предявени
срещу „У....“, а не срещу клона, който бил работодателят на ищцата и
надлежен ответник по делото, като излага подробни аргументи в тази насока,
като това оспорване е по същество. Твърди, че ответното дружеството не се е
намирало в трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът
на ответника в Република България. Твърди се, че всички дължими суми към
ищеца били изцяло заплатени. Ответникът оспорва установителния иск за
прогласяване на недействителността на цитираната в исковата молба
договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от
постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат
след втория прелетян сектор за деня. По отношение на претендираните
„секторни плащания“ ответникът твърди, че са налице неправилни изчисления
от страна на ищеца, тъй като тези плащания били дължими след втория сектор
за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това
тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1- 30
число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят
през следващия. Оспорва се претенцията за командировъчни плащания, като
се твърди, че на ищцата са заплатени всички дължими командировъчни пари.
Сочи, че ищцата неправилно се позовавала на размера, записан в Приложение
№ 3А от НСКСЧ, тъй като той бил приложим само за екипажите на
въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни
знаци на Република България, като в тази връзка ответникът твърди, че
самолетите му не летят с такива знаци. Командировъчните плащания се
определяли със заповед на работодателя, без в трудовия договор и анексите
към него да има препращания към Приложение № 3А от НСКСЧ.
Препращането към Раздел IV от НСКСЧ имало за цел само да внесе яснота, че
тези престации ще имат характер на командировъчни. Съгласно вътрешните
правила на„Уиз еър“ командировъчните се изчислявали и плащали между 21 и
20 число, а не между 1-30 число на месеца. Поддържа, че работодателят имал
право да определя командировъчните плащания, вкл. и в размер, по-малък от
55 евро на ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ.
Отделно, посочва, че покривал предварително всички разходи, които би
възникнали за ищцата по време на полет, доколкото й осигурявал пълен
пансион. По отношение на претенцията по чл. 177 КТ ответникът посочва, че
база за определяне на това плащане бил чл. 17 от НСОРЗ. В случая трудовото
възнаграждение се определяло според времетраенето на работата, а не според
6
изработеното, поради което била определена фиксирана основна годишна
брутна заплата, която не се влияела от броя на прелетените сектори. Не била
налице смесена система за заплащане на труда – трудът на ищцата бил
заплатен изцяло с уговорената основна работна заплата. Оспорва твърдението
на ищцата, че „секторните плащания“ следвало да се включват към базата за
изчисляване на обезщетението по чл. 177 КТ, тъй като счита, че те не
представлявали допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
Това било така, защото тези плащания не зависели само и единствено от
отработеното време, както регламентира чл. 15 от НСОРЗ, а били зависими от
обстоятелства, върху които страните не можели да влияят, а именно – дали
през съответния месец ще има полети и колко ще са те. Ответникът оспорва и
претенцията за заплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение за
работа през дните на официални празници, като посочва, че в трудовия
договор имало изрична клауза /чл. 5а/ за заплащане на фиксирана сума, която
покривала и труда, положен през официални празници. Ответникът посочва,
че добавките за секторни плащания не са част от годишната брутна заплата,
тъй като са с променлив характер, поради което не можели да се причислят
към елементите, които формират базата за изчисляване на дължимото
възнаграждение по чл. 177 от КТ. Оспорва и акцесорните претенции. Прави и
общо възражение за давност по отношение на всички претендирани суми с
исковата молба, дължими повече от 3 години преди датата на завеждането й.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С уточнителна молба с вх. № 351430/06.12.2023 г. ищецът е
конкретизирал периодите на претенциите, заявени под букви „В“, „Д“, „Е“ и
„Ж“, като претенцията по буква „В“ – искът по чл. 177 КТ е предявен за
периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2022 г.; искът по буква „Д“ - обезщетение за
забава на „секторни плащания“ е предявен за период от 10.09.2020 г. до
11.09.2023 г., а искът по буква „Е“– обезщетение за забава върху
неизплатените възнаграждения за дните, през който ищцата е ползвала платен
годишен отпуск е предявен за периода от 10.11.2020 г. до 11.09.2023 г.; искът
по буква „Ж“ - обезщетение за забава върху възнаграждения за положен труд
през официални празници предявява за периода от 10.05.2021 г. до 11.08.2023
г.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 15.10.2024 г.
ищецът е поискал изменение на предявените искове досежно техния размер,
като с протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214
ГПК е допуснал исканото изменение, като искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да
се счита предявен за сумата от 24 832,98 лв., искът по чл. 215 КТ следва да се
счита предявен за сумата от 36 143,52 лв., искът по чл. 177 КТ се счита
предявен за сумата от 6 098,98 лв., искът по чл. 86 ЗЗД върху претендираното
възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ да се счита предявен за сумата от 3 652,57
лв., а този по чл. 86 ЗЗД върху претендираното обезщетение по чл. 177 КТ да
се счита предявен за сумата от 1 006,58 лв.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
7
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото са отделени следните обстоятелства, а именно, че страните в
настоящото производство са се намирали в трудово правоотношение въз
основа на сключен трудов договор от 30.05.2019 г., както и че трудовият
договор е прекратен на 01.08.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение се доказва и от приложения по делото трудов договор от
30.05.2019 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „младши член
на кабинния екипаж“ при ответника. В чл.1 от договора е предвидено, че
„Работодателят наема служителя на основание чл. 68, ал. 4, във връзка с чл. 68,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (Република България) за определен срок в
размер на 18 месеца, който започва на 13.06.2019г. На основание чл. 70 от
Кодекса на труда страните се договарят за 3-месечен изпитателен срок“.
Съгласно чл. 5а от трудовия договор между страните е постигнато
съгласие работодателят да заплаща брутно трудово възнаграждение на
служителя в размер на 10 685.00 лв., платимо на 12 равни месечни вноски, в
зависимост от броя на месеците, действително отработени за работодателя,
като общата брутна заплата на служителя ще включва всички допълнителни
месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя
съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно: основна
заплата: брутна сума в размер на 6 720.00 лв. годишно, което се равнява на
560.00 лв. на месец; брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за
допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над
изискваните часове на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от
КТ; брутна фиксирана сума в размер на 1075.0 лв. годишно за часовете, в
които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа
по време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1613.00
лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени;
брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време
от датата на трудовия договор. В чл. 5б страните са постигнали съгласие, че
след всеки планиран и приключен сектор, работодателят ще заплаща на
служителя така наречено „секторно плащане“. Съобразно посоченото в
трудовия договор, сумите за първите два планирани и приключени сектора за
всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори. Страните постигнали съгласие, че към
момента на подписване на трудовия договор размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в
допълнение към първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н,
сектор в един ден), ще бъде в размер на 20.54 лв. бруто, като тази сума ще
бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец. Страните се
8
съгласили също, че служителят ще има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по
смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в
чужбина, в размери, допълнително установени в изрична заповед на
работодателя.
На 29.03.2019 г. между страните бил сключен договор за обучение за
придобиване лиценз за кабинен екипаж, в който страните декларирали, че
тяхното правоотношение, възникнало съгласно договора за обучение, не се
счита за част от срочното им трудово правоотношение и ще се урежда от
гражданското право.
На 01.01.2020 г. между страните бил сключен анекс към трудовия
договор, съобразно който бил изменен размерът на брутното трудово
възнаграждение на служителя, считано от 01.01.2020г., на 11 573 лв. годишно,
включващ: основна заплата от 7 320.00 лв. годишно, т.е. 610.00 лв. на месец;
брутна еднократна сума в размер на 586.00 лв. годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни
часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на
труда; брутна еднократна сума в размер на 1 171.00 лв. годишно за часовете на
резерв или повикване за дежурство по време на готовност; брутна еднократна
сума в размер на 1 757.00 лв. годишно за работни часове по време на
следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 739.00 лв.
годишно за прослужено време. Съобразно същия анекс, считано от
01.04.2020г., брутнатa заплата се увеличавала на 12 234.00 лв., платима на 12
равни месечни вноски ежемесечно, от която: основна заплата бруто 7767.00
лв. годишно, т.е. 647.25 лв. на месец, както и допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер: брутна еднократна сума от 621.00 лв.
годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база,
или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл.
143 от българския Кодекс на труда; брутна еднократна сума от 1 243.00 лв.
годишно за часовете на резерв или повикване за дежурство по време на
готовност; брутна еднократна сума от 1 864.00 лв. годишно за работните
часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от
739.00 лв. годишно за прослужено време. Уговорено е, че всички останали
разпоредби на основния договор остават в сила.
С анекс от 29.04.2020 г. страните са уговорили, че считано от 01.05.2020
г., за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., се изменя клаузата за т.нар.
„секторно плащане“ – сумата, заплащана от работодателя на служителя след
всеки планиран и приключен сектор, като за първите два сектора за всеки ден
сумата ще се счита включена в размера на основната брутна заплата, без
работодателят да прави отделни плащания за тези сектори. Допълнителните
сектори след първите два /т.е 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н сектор/, приключени в един
ден, следва да се заплащат допълнително, като е уговорено за всяко
стандартно секторно плащане сума в размер на 15,40 лв. бруто месечно.
Съгласно Анекса всички останали разпоредби на основния договор остават в
9
сила.
С анекс от 31.07.2020 г., считано от 21.06.2020 г. ищцата е била
преназначена на длъжност „стюардеса“, като считано от същата дата страните
се съгласяват, че общата брутна заплата в размер на 12 288 ще включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя съгласно разпоредбите на КТ, а именно: 7803,00 лв - основна
заплата - брутна сума, което прави 650,25 лв. брутна сума на месец; - 624,00 лв
- брутна фиксирана сума годишно за допълнителна работа, извършена извън
графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен
ден в съответствие с чл. 143 от КТ; 1248,00 лв. - брутна фиксирана сума
годишно за часовете, през които е полагано дежурство в условията на
постоянно разположение на повикване или или когато е бил извикан на работа
по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване;
1873,44 лв. - брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа по време
на следобедни и нощни смени; 739,56 лв. -брутна фиксирана сума годишно за
прослужено време. Договорено е след всеки планиран и приключен сектор,
работодателят да заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“,
като страните изрично са се съгласили, че сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма
да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се
споразумяват размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите,
приключени в един ден, в допълнение на първите два сектора - за всеки 3-ти,
4-ти сектор в един ден, да бъде в размер на 18,40 лева бруто, плащани всеки
месец.
С анекс от 12.12.2020 г., считано от 13.12.2020 г., трудовото
правоотношение на ищцата се е превърнало в безсрочно.
С анекс от 13.10.2021 г., считано от 07.08.2021 г. ищцата е била
преназначена на длъжност „старши член на кабинен екипаж“, като считано от
същата дата страните се съгласяват, че общата брутна заплата в размер на 14
681 ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен
характер, дължими на служителя съгласно разпоредбите на КТ, а именно: 9
421 лв. - основна заплата - брутна сума, което прави 785,08 лв. брутна сума на
месец; 732 лв. - брутна фиксирана сума годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на
работа, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ; 1 464 лв. - брутна
фиксирана сума годишно за часовете, през които е полагано дежурство в
условията на постоянно разположение на повикване или когато е бил извикан
на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване; 2 195 лв. - брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа
по време на следобедни и нощни смени; 869 лв. - брутна фиксирана сума
годишно за прослужено време. Договорено е след всеки планиран и
приключен сектор работодателят да заплаща на служителя така наречено
„секторно плащане“, като страните изрично са се съгласили, че сумите за
10
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б
и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези
сектори. Страните се споразумяват размерът на всяко стандартно секторно
плащане за секторите, приключени в един ден, в допълнение на първите два
сектора - за всеки 3-ти, 4-ти сектор в един ден, да бъде в размер на 40,09 лева
бруто, плащани всеки месец.
Не се спори между страните и се установява от представената Заповед
№ 22334/31.07.2023 г., че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие на страните, считано
от 01.08.2023 г. Видно от отбелязването в заповедта, последната е била
връчена на ищцата на 31.07.2023 г. Разпоредено е на основание чл. 224 от
Кодекса на труда да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на ищцата, ако такова се дължи.
Представени са фишове за заплати за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2023 г. и фиш за м.06.2023 г.
Представени са още работни графици на ищцата за периода 01.08.2020 г.
– 31.07.2023 г., правилник за вътрешния трудов ред от 02.04.2019 г., както и
политика за отпуските, в сила от 01.04.2020 г.
По делото е прието като доказателство „обяснение на заплатите –
кабинен екипаж“, според което на членовете на екипажа се заплащат „дневни
пари“ за прелетени първи два сектора, на различна стойност за исковия период
съобразно вида на сектора, обяснение на фиш за работната заплата от 2018 г.,
както и вътрешни правила за работната заплата от 01.04.2022 г. Представеното
обяснение на фиш за работната заплата от 2018 г. е оспорено от ответника с
довод, че няма яснота от кого е прието и липсва подпис, което оспорване не се
споделя. Действително, представеното „обяснение на фиш за работната
заплата от 2018 г.“ не носи подпис и не е ясно от кого и как е прието, но носи
наименованието на ответника. При все това, посочената в него информация
относно начина на начисление на заплатите и техните компоненти е изследван
от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в която подробно е
описан отговора на всеки въпрос, като вещото лице е формирало своите
отговори, използвайки фишовете за заплати. Установената от вещото лице
информация, обективирана в дадените отговори, се припокрива с
информацията, съдържаща се в този документ, поради което оспорването му
не е обосновано.
Представено е копие от извлечение от трудовата книжка на ищцата.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна материална
легитимация по отношение на унгарското дружество по делото се представят
списък на операторите с одобрен от ЕААБ удостоверение за въздушен
оператор, протокол решение, справка от ТР, годишен финансов отчет,
становище от БНБ, становище от ГД „ГВА“.
Представени са още заповеди за увеличение на основната заплата на
служителите на кабинен екипаж за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и
удостоверения за удържан данък за 2021 г. и 2022 г.
11
Представено е становище от Министерство на здравеопазването с изх.
№ РД-01-625/16.11.2023 г.
Представени са и други, неотносими към настоящия спор писмени
доказателства.
Ищцата е изслушана по реда на чл. 176 ГПК, като в обясненията си
последната посочва, че по време на полетите са получавали храна, която не е
била достатъчна, а в някои случаи, не е била и използваема. Всеки от тях си е
носил храна за работното време, за да може да покрие свои базови нужди от
към хранене. Това, което било предоставяно за борда било 2 различни вида
храна, една за сутрешните хранения - сандвичи, и друга за дневните полети.
Посочва още, че във времето между полетите, стояли в самолета. Заявява, че
„Уиз еър“ е осигурявал нощувката, като за престоя им там храна не е имало, а
единствено това, което е било включено като закуска от хотела. При
пребиваването в чужбина са получавали суми като командировъчни,
покривани били разходите за нощувка, давани им са пари за командировъчни.
От разпита на свидетеля Ц. Г. С., служител при ответника, се установява,
че в периода юни 2017г. до м. април 2021г. е била ръководител база Варна.
Посочва, че имат договори с компании, които имат лицензии и право да
доставят храна на борда на самолета. Излага, че предният ден компаниите
получавали справка на конкретен тип и конкретна регистрация на самолет,
колко екипажа ще оперират и на базата на това, качвали така наречените
пакети с екипажна храна - по един пакет за всеки един член от екипажа – за
конкретното дежурство на конкретен екипаж. Всеки човек от екипажа имал
пакет –менютата били различни, за всеки имало вода - литър или литър и
половина, зимата и другите сезони - по литър и половина, а лятото - два
литра, чай, кафе, айрян или кисело мляко, сандвич или кроасан, някакъв
десерт – вафла и плодове. Менютата били различни, като ги сменяли между 3
и 6 месеца, за да не се отегчават екипажите и да ядат по-разнородна храна.
Посочва още, че можело да се стигне до такава ситуация, да не стигнат
пакетите с храна. Това можело да се случи при форсмажорни обстоятелства -
ако е закъснял самолета или се е явил допълнителен член на екипажа като
обучаем, или проверяващ, или някой одитор, ако се е качил и съответно е част
от екипажа, но имало разработена процедура в техните наръчници, при която,
ако нямало достатъчно екипажна храна, екипажът имал право да вземе от
пътническата такава, която се качвала на самолета, както и вода и след това се
попълвала една специална бележка, въвеждали се в устройства, където се
въвеждали всички бордни продажби, след това се описвал рапорт за събитието
и го имали като данни в система, като тази храна била безплатна за екипажа.
Имало и вегетариански менюта и на самолета се разбирали кое меню за кого е.
Нямало проблем членове от екипажа да си качват храна. Посочва, че когато
кацнел самолета, екипажът имал задължения, свързани със следващия полет,
поради което не слизал от борда.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени
на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена, се
установява, че съгласно Трудов договор от 30.05.2019 г., т. 5, буква „б“
размерът на всяко стандартно секторно плащане/ S/ за секторите, приключени
12
от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки
3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто,
като тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец.
Впоследствие с анекси към договора сумата на секторните плащания е
променена, така както е описано в анексите по-горе. По данни от ведомостите
и индивидуални фишове за РЗ /прил. от л.80-л.114 /, както и от полетен
график-„Личен кабинетен график отчет" по отделни месеци вещото лице е
изготвило Таблица № 1, където са показани общо прелетените и платените по
ведомост сектори, съгласно договореното с ТД от т.5 а) и анекси към него, вкл.
+ възнаграждението за прелетените сектори L, М и XL, които са изплатени над
стойността на „стандартен сектор” като „секторен бонус“. Така общо
изчислена и платена сума за прелетените сектори за всеки 3-ти, 4-ти и т.н.
сектори , след 1 - ви и 2-ри сектор за всеки полетен ден и отбелязани във фиша
за работни заплати като брой, изчислена според договореното в ТД и анекси:
общо 164 бр., равни на 6 311,99 лв. / Таблица № 1, колона 4/. Освен това са
изчислени суми за прелетените сектори L, М и XL, които са изплатени над
стойността на „стандартен сектор”, като секторен бонус: 9 395,06 лв. и общо
секторни плащания за периода в размер на 15 707,05 лв. / Таблица № 1, колона
5+6/. Вещото лице посочва, че другият вид секторни плащания, показани в
кол.5, са секторни бонуси, които се изчисляват според вида на сектора - среден
сектор М 120-164 минути; дълъг сектор L 165 - 239 и свръх- дълъг сектор XL
240 + минути, като съгласно действащите трудови договори и допълнителни
споразумения за периода 01.08.2019 г е определена цената само на стандартен
сектор / S/ от 20,54 лв., а от м. 05.2020 г. e 18,40 лв. Според броя и вида на
извършените сектори се изплаща секторен бонус, който се изчислява на база
стандартен сектор S плюс увеличение 20 % за среден сектор М; 50 % над
стандартния сектор за дълъг сектор L и 80 % над стандартния сектор за свръх
дълъг сектор XL.
От експертизата на вещото лице се установява, че изчислената сума за
секторни плащания, по данни от фишове за работни заплати на ищцата, за
прелетените от ищцата S, М, L и XL сектори, за периода от 01.08.2020 г. до
31.07.2023 г. включително, за всеки 3-ти,4- ти ,5-ти и т.н. сектори, приключени
от служителя в един ден, е изплащана сума в размер на: 18,40 лв. бруто от
м.08.2020 до м.12.2020г., 24,45 лв. от м.01.2021 до м.07.2021 г., 40,09 лв. от
м.08.2021 до м.03.2022 г., 44 лв. от м.04.2022 г. до м.03.2023 г. и 55,88 лв. за
м.04.2023 г., която е показана във ведомостите за РЗ за съответния месец като
допълнително трудово възнаграждение, договорено с трудовия договор т.5а.
Общият брой платени сектори / 3-ти, 4-ти сектор и т.н. / съгласно данни от
фишове за РЗ е 164 бр., равни на 6 311,99 лв. Общо прелетени сектора, вкл. и
1-ви и 2-ри сектор - 862 бр., равни на 31 144,97 лв. Вещото лице посочва, че
сумата, претендирана с ИМ по буква „ А“ за прелетени 1 -ви и 2-ри сектор от
24 832,98 лв., е изведена като разлика между 31 144,97 лв. - стойност на
всички сектори за периода и 6 311,99 лв. - платени сектори за периода.
Мораторната лихва върху всяка една главница за периода от 11.09.2020 до
11.09.2023 г. вещото лице е изчислило в общ размер на 3 652,57 лв.
Установява се още, че общо изплатените командировъчни дневни пари
13
за общо 336 бр. летателни дни са в размер на 23 805,70 лв. Съгласно чл.31,
ал.1, от Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Р.България,
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № За. В това приложение е посочено, че командировъчните пари
на ден за длъжност „стюардеса“ сав размер до 55 евро. Така вещото лице е
изчислило, че командировъчните при 55 евро на ден/107,57 лв., за периода
01.08.2020 - 30.03.2023 г. за общо 336 бр. летателни дни х 55 евро на ден/
107,57 лв./ ще са в общ размер на: 18 480 евро х 1,95583 = 36 143,52 лв.
Следователно сумата на претендираните от ищеца командировъчни пари ще е
в размер на 12 337,82 лева, която е изведена като разлика между сумата
36 143,52 лв. / изчислени командировъчни пари по 55 евро на ден/107,57 лв./,
минус сумата от 23 805,70 лв./платените командировъчни дневни пари.
Установява се, че съгласно приложения график на извършените полети/
сектори/ от ищцата, за периода от м. август 2020 г. до м. март 2023 г., същата е
изпълнявала международни рейсове.
От заключението става ясно, че възнагражденията по чл.177 от КТ,
които ответникът е изплатил на ищцата за дните, през които същата е ползвала
платен годишен отпуск през периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2022 г.
включително са в размер на 3 504,83 лева. При извършена проверка от вещото
лице, същото е установило, че възнаграждението по чл.177 от КТ е изчислено
съгласно договореното в ТД и платено в общ размер на 3 504,83 лв. Посочено
е, че възнаграждението по чл.177 от КТ, изчислено като към брутната базисна
заплата се прибавят и „секторните плащания“, вкл. и за първи и втори сектор,
секторният бонус и комисион, то за периода от м.10.2020 г. до м.01.2023 г.
общият размер на преизчислените възнаграждения за платен годишен отпуск
ще е 9 603,81 лв., като общият размер на преизчислените възнаграждения за
платен год. отпуск, съгласно претенцията на ищеца по т. В от ИМ, ще е в общ
размер на: 6098,98 лв. / 9603,81лв. общо изчислени от експертизата - 3504,83
лв. платени от ответника = 6098,98 лв. / Таблица № 5, колона 6/. Посочено е,
че законната лихва върху главницата за периода от 11.11.2020 г. до 11.09.2023
г. възлиза на сумата в размер на 1006,58 лв.
В експертизата се посочва, че през процесния период ищцата е
положила труд в 8 празнични дни, за които възнаграждението по чл.264 от КТ
възлиза в размер на 463,68 лв. Мораторната лихва върху главницата за
периода от 11.05.2021 до 11.09.2023 г. е общо в размер на 84,41 лв.
От заключението на вещото лице се установява още, че осигурителните
вноски и данъци на ищцата са декларирани в НАП и внасяни от „У..... - ...“, а
трудовото възнаграждение е превеждано по банковата сметка от
банковата сметка на „У..... - ...“, като титуляр на банковата сметка, от която са
извършвани плащания към ищцата, е „У..... - ...“. Вещото лице посочва още, че
от предоставените при проверката уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда за ищцата се установява, че сключеният трудов договор, както и
неговото прекратяване са регистрирани в НАП с уведомления по чл. 62, ал. 5
14
от Кодекса на труда от „У..... - ...“, ЕИК *********. Установява се още от
представения Правилник за вътрешния трудов ред, че за дейността си в
България клонът има утвърден такъв правилник на „У..... - ...“, ЕИК
*********, утвърден на 02.04.2009 г., а от Вътрешните правила за работна
заплата се установява, че за дейността си в България клонът има утвърдени
такива Вътрешни правила на „У..... - ...“, ЕИК *********. Експертът посочва,
че проверките от ИА „ГИТ“ са били извършени по отношение на дружеството
работодател „У..... - ...“. Посочва се, че „УИЗ ЕЪР УНГ АРИЯ Црт. - ...“ е
имало служители в България, като списъкът на служителите, съгласно
подадените в НАП уведомления, са посочени в таблицата, клонът също е имал
служители, които са посочени поименно и по длъжности в таблицата в
Приложение № 1. Заключава, че дружеството работодател на ищецата е „УИЗ
ЕЪР УНГ АРИЯ Црт. - ...“, ЕИК *********, видно от подадени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за ищцата, както и от справка от НАП за
сключени трудови договори на „У..... - ...“, ЕИК *********- Приложение № 1,
лист 21 от експертиза.
В експертизата подробно се посочва и какво съдържа всеки един фиш за
работна заплата. Посочва се още, че ищцата е летяла от база Варна през
процесния период, като при извършена проверка и анализ на фактурите,
издадени от фирма „Варна Мениджмънт консултинг „ АД, ЕИК *********
към получател Уиз Еър ..., се установява, че за всеки един месец, в който
ищцата е изпълнявала полети, има осчетоводени фактури при ответника за
доставка на храна на кабинния екипаж на полетите на Уиз Еър. Вещото лице
установява, че на екипажа, вкл. и на ищцата, се е предоставяла безплатна
храна само по време на командировка /летателен ден/ на борда на самолета,
като не е предоставяна храна на екипажа за дните, в които са били на
разположение, почивните дни и др. отсъствия / обучения/ отпуски/, които се
смятат за работно време, видно от фишовете за РЗ . В този смисъл
предоставяната храна на борда на самолета не представлява безплатна храна
по смисъла на КТ. Вещото лице дава следния пример: през м. март 2021 г.,
видно от фиш за работна заплата пр. на л.488 от делото, ищецът е получил
трудово възнаграждение за 17 р. дни, а 5 дни е бил в командировка /летателни
дни/ и само за тях са платени командировъчни дневни пари /Таблица № 2,
кол.5, ред 8/ и е получила храна като част от командировката, а не за 17
работни дни. Т.е. стойността на храната по време на командировка е разход за
командировка, а не е разход за трудово възнаграждение. Дружеството не е
декларирало стойността на храната, която твърди, че е предоставил на ищцата,
като част от осигурителния й доход, тъй като не е част от трудовото
възнаграждение.
В открито съдебно заседание от 15.10.2024 г. вещото лице посочва, че
командировъчните се осчетоводяват като разход, какъвто е счетоводния
стандарт, те не са осчетоводени като заплати, а като разход, дефинирани са в
една сметка „други разходи“. Посочва, че няма никакви документи, които да
указват, че са плащани първите два сектора, включително и във фишовете за
работни заплати не фигурират като перо. Пояснява, че дневните
командировъчни се изплащат на брой полетен ден, а не на сектори.
15
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е
част от търговското предприятие, която се персонифицира единствено чрез
собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на
известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като
правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения, а
страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се приема,
че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната
форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес. В
хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, клонът, като организационно обособената структура на
търговеца, може да участва като страна в производство по трудови спорове, но
постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна
страна в процеса могат да участват както организационно обособената
структура, поради призната от Кодекса на труда правоспособност по трудови
спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято
правна сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл са и
разясненията, дадени с Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 204 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5022/2008 г., II г. о. и др. По делото действително се установява, че в
процесното трудово правоотношение голяма част от работодателските права и
задължения са упражнявани от “У..... – ...”. В случая обаче в трудовите
договори на ищцата и последващите анекси към тях като работодател е
посочено ответното дружество „У.....”, което е и страна по трудовото
правоотношение. В този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на
ответното дружество – „У.....” се явява неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ:
Преюдициален за разрешаването на спора се явява въпросът относно
действителността на клаузата от трудовия договор от 30.05.2019г. и
последващите го анекси от 29.04.2020 г., 31.07.2020 г. и от 13.10.2021 г.,
съгласно която:„ Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б
и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“.
Същата се оспорва като недействителна поради противоречие със закона
и в условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона, в частност -
разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал.
2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положеният труд по трудови
правоотношения е възмезден, а нормата на чл. 247, ал. 1 КТ предвижда, че
размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на
16
работата или според изработеното. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ въвежда забрана
за замяна с колективен или индивидуален трудов договор на основната
работна заплата или части от нея с допълнителни или други възнаграждения и
плащания, а нормата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ регламентира начина за
изчисляване на брутната работна заплата.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната
работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107
КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за
трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за
нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните
на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е
на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др.
В чл. 5а от трудовия договор от 30.05.2019 г. страните са уговорили, че
служителят ще има право да получава брутна заплата в размер на 10 685.00
лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени за работодателя, като общата брутна заплата
включвала следните допълнителни месечни трудови възнаграждения с
постоянен характер: основна заплата: брутна сума в размер на 6 720.00 лв.,
брутна фиксирана сума в размер на 538.00 лв. годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
на работа, или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от българския трудов
кодекс, брутна фиксирана сума в размер на 1075.00 лв. годишно за часовете, в
които служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност, брутна фиксирана сума в размер на 1 613.00 лв.
годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени и
брутна фиксирана сума в размер на 739.00 лв. годишно за прослужено време,
като било уговорено впоследствие служителят да има право да получи
стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от
ищцата по това време. С последващите анекси е бил променен размерът на
изброените възнаграждения.
В чл. 5б от трудовия договор между страните е постигнато съгласие, че
при приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава
допълнително възнаграждение за положен труд, като първите два сектора са
включени в основната брутна заплата, а следващите ще се заплащат
допълнително. Поради това уговорените секторни плащания представляват
трудово възнаграждение, част от което е включено в основното трудово
възнаграждение, а друга част се заплаща отделно в зависимост от реализирани
летателни часове. В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното
дружество, по отношение на което съдът приема, че има характер на
Вътрешните правила за работната заплата по смисъла на чл. 37 КТ, вр. чл. 22
НСОРЗ, доколкото съдържат приетите от работодателя установени елементите
17
на заплатата, в която е посочено, че се включва секторно плащане: облагаема
компенсация за броя прелетени сектори; плаща се от 3-тия сектор на деня на
дежурството; първите два сектора се покриват от дневните пари;
допълнителните и офисните сектори се заплащат по ставка за стандартен
сектор, като секторите са диференцирани и по продължителност на полета /S
0-119 min – който е стандартен, M 120- 164 min, L 165-239 min, XL 240+ min /.
В Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество са
предвидени и дневни пари, които се заплащат според броя отработени дни и
не се облагат с данък, както и командировъчни пари – плащане за нощувка
далеч от дома в размер на брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка, авансово в
началото на месеца според планираните пътувания, която съответно се
добавя/приспада от заплатата спрямо реално извършените пътувания.
За да се определи кои плащания могат и кои не могат да бъдат отнесени
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, извън
изрично посочените в чл. 15, ал. НСОРЗ, следва да се съобразят конкретните
договорености за трудови възнаграждения, определени в колективен трудов
договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието,
и в индивидуалния трудов договор, доколкото изброяването в сочения
източник не може да е изчерпателно. Наложителната преценка трябва да се
основе върху уговорените компоненти от общото възнаграждение на
работника. /в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
330/2022 г., IV г. о., ГК/.
В случая буквалното граматическо тълкуване на оспорените клаузи във
връзка с Обяснение на заплатите на кабинен екипаж на ответното дружество,
в които се определят условията за получаване и размерите на допълнителните
трудови възнаграждения, осъществените от ответника плащания, приети от
ищцата, както и във връзка с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 НСОРЗ, води до
извод, че страните са постигнали съгласие т. нар. секторни плащания да се
разделят на два отделни компонента – първите два сектора (1-ви и 2-ри) да са
част от основната заплата и следващите (3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н.) сектори за деня
- като допълнително възнаграждение, съобразно посочена ставка. Волята на
страните е била допълнителното възнаграждение да се дължи всеки месец,
като плащането му е уговорено срещу престиране на определен труд,
съобразно количеството на който, се определя и размера му.
Секторното заплащане, впоследствие разделено на два компонента, като
част от общото възнаграждение на служителя, което се дължи за изпълнение
на трудови задължения на служителя има същностна връзка с изпълнението на
възложените му с трудовия договор задачи. Видно от представените по делото
документи, тези плащания са добавяни всеки месец при изчисляване на
общото възнаграждение на работника. От естеството на основанието за
заплащането на сочените компоненти предвид специфичния характер на
процесния трудов договор следва да се приеме, че те са сигурни и
предвидими, и аргумент за противното не може да се черпи от различния им
размер, поставян в зависимост само от възлаганите за осъществяване полети и
кацания. /в този смисъл решение № 50233 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
330/2022 г., IV г. о., ГК/.
18
Процесните плащания за всеки реализиран сектор, са сигурни и
предвидими, тъй като са изчислявани за съответния месец при изчисляване на
общото възнаграждение на ищцата, като е без значение различният им
месечен размер. С оглед на това, съдът приема, че между страните липсва
уговорка за престиране на безвъзмезден труд, доколкото с оспорените клаузи
се уговарят условията за получаване на допълнително трудово
възнаграждение и неговия размер в зависимост от броя на прелетени сектори
за деня, тяхната продължителност и според броя на отработени дни. С
оспорените от ищцата клаузи не се изключва дължимостта на основната
работна заплата, като с оглед естеството на изпълняваната от ищцата
длъжност, е въведена минимална продължителност на отработеното време и е
определен минимумът, за който на ищцата се дължи основна работна заплата.
Престирането на труд над тази норма е съответно възмезден чрез въвеждането
на количествени показатели за заплащане на изпълнените полети за работния
ден, като страните са постигнали съгласие относно условията за получаване и
размера на допълнително трудово възнаграждение съобразно положения труд
и извършената работа.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ,
защото страните са уговорили положеният от ищцата труд, съобразно
изпълнението на определените характерни и минимални за длъжността
трудови задачи, се покрива от основната заплата, така и полагането на
допълнителния труд се заплаща, поради което не е налице безвъзмездност на
престацията. В разпоредбата на чл. 13 НСОРЗ изрично е предвидена
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение, като в
процесния случай страните в приетите по делото Обяснение на заплатите на
кабинен екипаж на ответното дружество са определили условията и размера
на това възнаграждение. Следователно не е налице противоречие с нормите на
чл. 242 и чл. 247 КТ.
Постигнатото съгласие с визираните клаузи е в рамките на свободата на
договаряне и не противоречи на закона. Не е налице и заобикаляне на закона
посредством оспорената от ищцата клауза, тъй като със същата, така и с
измененията в трудовия договор посредством сключените между страните
анекси, не се цели постигането на забранен от закона резултат, доколкото от
волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия
и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.
По изложените съображения съдът приема, че предявените
установителни искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи
заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. За
основателността на предявения иск необходимо е да се установи, че в
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение и
полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките за
начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през процесния период и техния
19
размер, както и падежа на това задължение.
По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че
страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение,
в рамките на което ищцата първоначално изпълнявала длъжността „младши
член на кабинния екипаж“, а впоследствие и „стюардеса“ и „старши член на
кабинния екипаж“, въз основа на трудов договор от 30.05.2019г. и
последвалите го анекси, считано от 13.06.2019г. Не е спорно също, че със
заповед на работодателя № 22334/31.07.2023 г. трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие
на страните, считано от 01.08.2023 г.
Спорно е плащането на трудовото възнаграждение на ищцата в пълен
размер за времето от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично
на служителя по ведомост или срещу разписка, а по банков път – само при
писмено поискване от служителя. В чл. 5б от подписания трудов договор се
сочи, че работодателят превежда заплатата на служителя по негова банкова
сметка, като възнаграждението е платимо до десетия ден от месеца, следващ
текущия месец.
С оглед приетото за установено от съда въз основа на заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитирана от съда,
ответникът е начислил и изплатил дължимите се „секторни плащания“ за
прелетените сектори след 1-ви и 2-ри сектор за периода от 01.08.2020 г. до
31.07.2023 г. Платени от работодателя на ищцата са суми в общ размер
6 311,99 лв. за прелетените 164 броя равни сектори след 1- ви и 2-ри сектор и
отбелязани във фишовете за работни заплати като брой; както и суми за
прелетените сектори L, М и XL, които са изплатени над стойността на
„стандартен сектор“ като секторен бонус за периода в общ размер от 9 395,06
лв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че са изплатени сумите за секторни плащания за
извършените полетни сектори след втори сектор, които съгласно трудовия
договор не са включени в основната заплата, в размер на 6 311,99 лв. Предвид
това се установява, че работодателят е изплатил на ищцата дължимите
секторни плащания съгласно договореното помежду им в чл. 5б от трудовия
договор и анексите към него, при съобразяване на броя извършени сектори в
процесния период, като недължимо е изплащането на първите два сектора,
доколкото същите попадат в обхвата на определеното за длъжността брутно
трудово възнаграждение.
Липсата на главен изискуем дълг обуславя и неоснователността на
претендираното акцесорно вземане за лихва за забава.
Предвид изложеното, претенциите на ищцата за сумата от 24 832,98 лв.,
представляваща неизплатените от ответника „секторни плащания“ за периода
от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 13.09.2023г., до окончателното плащане, както и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 652,57 лв. - лихва за
20
забава за периода от 10.09.2020 г. до 11.09.2023 г. върху главното вземане за
„секторни плащания“ от падежа на всяко от тях, следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По иска с правно основание по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2
НСКСЧ:
За основателността на иска по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ
в тежест на ищеца е да докаже, че е бил командирован, както и относно
посочения твърдян период, също така размерът на командировъчните пари за
всеки ден командировка и падежа на задължението.
В случая, по делото не се спори, че в рамките на исковия период –
01.08.2020 г. – 31.03.2023 г., ищцата не е била член на екипажа на
въздухоплавателно средство, което пътува с национални регистрационни
знаци на Република България.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период 01.08.2020 г. – 31.03.2023 г. ищцата е била
в 336 броя полетни дни.
Естеството на трудовите функции на ищцата, я определят като лице,
включено в състава на екипажа на въздухоплавателните средства по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, поради което за дължимите командировъчни пари следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от раздел ІV на Наредбата. Съгласно
чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които
летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
включително екипажите на „Авиоотряд 28“, получават командировъчни пари
на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а в ал. 6 на същия
член е посочено, че ръководителите на предприятия могат да определят
размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложенията, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на
работа и организация на международните рейсове. Размерът на дневните пари,
съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от НСКСЧ за длъжността
„стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден.
Съобразно приетото в решение № 753 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1283/2010 г., IV г. о., ГК, не е допустимо с подзаконовия нормативен акт по
чл. 215 от КТ да се предоставят на работодателите права да намаляват
едностранно определените размери на дължимите обезщетения при
командироване. Законодателят е овластил МС да определи долни граници на
размерите на обезщетенията, а не да прехвърли тази възможност на
работодателите. Ако МС при издаване на наредбата по чл. 215 от КТ е излязъл
извън рамките на законовото овластяване, актът му противоречи на
нормативен акт от по-висок ранг (КТ) и не намира приложение (чл. 15, ал. 3 от
ЗНА). Именно поради това нормата на чл. 17, ал. 1 от НСКСЧ, доколкото
предвижда максимален размер на обезщетенията по чл. 215 от КТ, не се
прилага като противоречаща на КТ. Съответно нормата на чл. 31, ал. 6 от
21
НСКСЧ следва да се тълкува в смисъл, че работодателят може да определи
по-голям размер на обезщетенията при командироване от посочените в
приложенията на наредбата, но не и по-малък такъв.
В чл. 5б от трудовия договор и последващите го анекси страните са
уговорили, че служителят ще има право да получава за времето на изпълнение
на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на
Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в
размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Не се
установява да е установен между страните по-висок размер на дължимите
командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при
изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат
определените в НСКСЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215
КТ законова делегация. Доколкото страните са постигнали изрично съгласие за
заплащане на командировъчни средства, неотносимо е въведеното от
ответника обстоятелство, че самолетите на дружеството не летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, като
недопустимо би било лишаването на български екипажи на самолети от
основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение
спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на
регистрационните знаци на въздухоплавателното средство.
Следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че на ищцата е предоставяна безплатна храна, поради което
размерът на дневните пари по НСКСЧ следва да се намали със 70 %., поради
следното: Установените в НСКСЧ дневни командировъчни пари могат да
бъдат намалявани само при изрично определени случаи, посочени в
наредбата. Такава е хипотезата на поемане на част от разходите от приемащата
държава или организация при установен относителен дял на разходите - чл.18,
ал.3, вр. ал.20, ал.2 НСКСЧ или при осигурен от приемащата държава пълен
пансион в натура, когато се изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари –
чл.20, ал.1 НСКСЧ. С позоваване на обстоятелството, че по време на
изпълняваните полети, на ищцата като част от екипажа, е осигурявано едно
хранене ответникът цели да обоснове основание за намаляване на
установените размери на командировъчните дневни пари съгласно чл.18, ал.3
НСКСЧ. Съдът намира позоваването на посочената норма за неоснователно,
защото нормата има предвид поемане на дневни разходи на командирования
служител от страна на приемащата държава или организация, т.е. от
държавата или организация, в която работникът/служителят е бил изпратен от
работодателя за изпълнение на трудовите си задачи. Организирането на
хранене от самия работодател по време на командировката не е предвидено
като основание за намаляване на дължимите дневни командировъчни пари.
При това ирелевантно от гледна точка решаване на въпроса за дължимия
размер на дневни командировъчни пари е дали ответникът е осигурявал
хранене на ищцата като част от екипажа на самолета по време на полетите,
доколкото както се посочи по – горе, дневните командировъчни пари са
установени в абсолютни размери с нормативно предвидена долна граница и
не подлежат на възстановяване срещу реално доказани разходи. Условията за
22
тяхното изплащане, вкл. основания за намаляването им, също са нормативно
регламентирани.
Установено е въз основа на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че размерът на дължимите командировъчни пари съгласно
посочената наредба възлиза на 36 143,52 лв. Общо изплатени от работодателя
командировъчни пари по ведомост за общо 336 бр. летателни дни е в размер
на сумата от 23 805,70 лв., с оглед на което работодателят е останал задължен
за сумата от 12 337,82 за периода от 01.08.2020 г. – 31.03.2023 г.
По възражението за погасителна давност следва да се посочи, че
вземането за командировъчни пари не е обвързано със срок – нито е доказано
уговарянето на срок, нито такъв е предвиден в закона, поради което давността
започва да тече от възникването на вземането (чл.114, ал.2 ЗЗД), т.е. от първо
число на месеца, следващ месеца, в който са дължими дневните
командировъчни пари. Исковата молба е заведена на 13.09.2023г., поради
което погА.о по давност е вземането за м.08.2020г., чиято изискуемост е
настъпила на 01.09.2020г., при приложение на тригодишната погасителна
давност (чл.358, ал.1, т.3 КТ). Разликата между дължимия и платен размер на
дневните командировъчни пари за м.08.2020г. възлиза на 635,70 лева. При
това искът по чл.215 КТ следва да се уважи до сумата от 11 702,12 лева (12
337,82 – 635,70) за периода 01.09.2020г. – 31.03.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 13.09.2023г., до окончателното плащане
и да се отхвърли за м.08.2020г. и за разликата до пълния предявен размер от
36 143,52 лв.
По исковете по чл.177, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. Елементите от брутното трудово възнаграждение,
служещото като база за определяне на обезщетение за ползван платен
годишен отпуск, са посочени в нормата на чл.17, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като сред тях са :
1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за
заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Спорът относно дължимия размер на обезщетението по чл.177, ал.1 КТ
се отнася до въпроса дали в базовото брутно трудово възнаграждение следва
да се включат и секторните плащания. Допълнителните възнаграждения с
постоянен характер са тези по чл.11 (за научна и образователна степен) и по
чл.12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) НСОРЗ (чл.15, ал.1
НСОРЗ), а също така и допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
23
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време – чл.15,
ал.2 НСОРЗ.
Съгласно приетото по – горе, валидна е уговорката в трудовите договори
за това, че за първите два стандартни сектора на полетен ден не се дължи
допълнително възнаграждение под формата на секторно плащане. Такова
съгласно валидната между страните уговорка се дължи след 2 – ри сектор, т.е.
за 3 – ти, 4 – ти и т.н. сектори. При това релевантно е дали следва да се
включват уговорените секторни плащания. Съдът намира, че предвид
обстоятелството, че е уговорено същите да се плащат ежемесечно (т.е.
изплащането им е постоянно), както и предвид обстоятелството, че основно
трудово задължение на ищцата е да изпълнява трудови функции като част от
екипажа на самолетите, обслужващи полетите, оперирарани от ответника –
работодател, изпълнението на сектори, т.е. полети с различна
продължителност, характеризира секторните плащания като такива с
постоянен характер. Показателно за това е, че през процесния период на
ищцата ежемесечно са изплащани суми за секторни плащания, видно от
събраните доказателства – приети фишове за заплати и заключение на вещото
лице. При това и секторните плащания са сигурен доход за ищцата съгласно
уговореното и предвид естеството на изпълняваните от нея трудови функции.
Секторните плащания зависят от продължителността на изпълнените полети, в
които ищцата е участвала в екипажа, а последните се определят според
полетния график. При това следва да се приеме, че секторните плащания,
дължими съгласно уговореното след 2 – ри сектор на полетен ден
представляват допълнително възнаграждение, установено с трудовия договор
и вътрешните правила на работната заплата, което има постоянен характер и
плащането му зависи единствено от отработеното време, т.е. представлява
допълнително възнаграждение по чл.177, ал.1, т.3 НСОРЗ. В този смисъл е
решение от 06.06.2023г. на ВКС по гр.д. № 330/2022г. на IV ГО.
Съдът намира, че в секторните плащания следва да се включат и т.н.
„секторни бонуси“, доколкото те също имат характеристиката на
допълнително възнаграждение с постоянен характер, защото представляват
допълнително плащане съобразно плануваните и изпълнени сектори, когато
първите два изпълнени сектора за полетен ден са над стандартната
продължителност. При това така посочените плащания – начислените във
фишовете за заплати секторни плащания и секторни бонуси, следва да се
включат в базовото брутно трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл.177, ал.1, т.3 КТ.
Плащането, представляващо комисионна за продажба на стоки на борда
на самолета, не се включва в базата за определяне на обезщетението по чл.117,
ал.1 КТ, защото не е допълнително възнаграждение с постоянен характер –
чл.17, ал.1, т.3, вр. чл.15 НСОРЗ. По същество неговото плащане не е сигурно
и предвидимо и то касае дейност на ищцата – продажба на стоки на борда на
самолета, която не е иманентно присъща на изпълняваната от нея длъжност, а
е само придружаваща основната й дейност. Отделно от това комисионната не
зависи само от отработеното време (арг. чл.15, ал.2 НСОРЗ). Комисионното
плащане има за цел да стимулира работника/служителя да увеличи броя на
24
продажбите на борда на самолета и е възнаграждение за определен трудов
резултат – постигнат оборот от продажби на стоки на борда на самолета.
Същото плащане няма и характеристиките на дължимо възнаграждение над
основното възнаграждение според прилаганите системи за заплащане на труда
(чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ), защото в случая е уговорена повременната система за
заплащане на труда, а както се посочи, комисионнната е допълнително
възнаграждение, което не е поставено в зависимост само от отработеното
време.
При това в базата за определяне на обезщетението по чл.177 КТ следва
да се включи основната заплата, секторни плащания след втори сектор, както
и секторните бонуси с характер на секторни плащания, както и всички
останали фиксирани суми като допълнителни възнаграждения, уговорени в
трудовите договори като елементи от брутното трудово възнаграждение.
Съдът намира, че дължимото от работодателя обезщетение възлиза на сумата
в размер на 8 130,27 лв., определена от съда на основание чл.162 ГПК.
Установи се от заключението на вещото лице, че работодателят е изплатил на
ищеца сумата в размер на 3 504,83 лв., при което неплатения остатък от
обезщетението по чл.177 КТ се равнява на сумата от 4625,44 лева.
Обезщетението по чл.177, ал.1 КТ следва да се плати заедно с работната
заплата, поради което ответникът изпада в забава с изтичане на уговорения
срок за плащане на трудовото възнаграждение – 10 – тия ден на месеца,
следващ месеца, за който е положен трудът. Размерът на обезщетението за
забава е установено от вещото лице в размер на 1 006,58 лева, като следва да
бъде коригирано от съда на сумата от 1 392,11 лева на основание чл.162 ГПК
съгласно изложеното по – горе предвид установения размер на неплатен
остатък от обезщетението по чл.177, ал.1 КТ, доколкото обаче претенцията е
заявена в по-малък размер от 1 006,58 лева и предвид диспозитивното начало
в процеса, искът подлежи на уважаване до заявения размер от 1 006,58 лева.
Неоснователно е възражението за погасителна давност, защото
вземането по чл.177 КТ следва да се изплати заедно с трудовото
възнаграждение, като изискуемостта на най – старото претендирано вземане –
това за м.10.2020г., настъпва на 11.10.2020г. и от посочената дата до завеждане
на делото – 13.09.2023г., не са изтекли повече от три години (чл.358, ал.1, т.3
КТ, вр. чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и
акцесорното вземане.
От горното следва, че искът по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до
сумата от 4625,44 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния
предявевн размер от 6 098,98 лв. Искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатен остатък от обезщетение по чл.177, ал.1 КТ
следва да се уважи в пълния предявен размер от 1 006,58 лева.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл. 264 КТ в доказателствена тежест
на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по
което за процесния период е полагала труд по време на официални празници,
25
както и продължителността на положения от нея труд и размер на
възнаграждението.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер
на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетото по делото заключение в периода 30.04.2021 г. –
01.01.2023 г. ищцата е полагала труд в 8 празнични дни , за които
възнаграждението е 463,68 лв. и същото не е изплатено, до който размер
предявеният иск се явява основателен и неоснователен за разликата до пълния
предявен размер от 491,39 лв.
Горната сума се дължи ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане.
Вещото лице е изчислило, че законната лихва върху сумата от 463,68 лв.
за процесния период възлиза общо на 84,41 лв., до който размер предявеният
иск се явява основателен и неоснователен за разликата до пълния предявен
размер от 84,47 лв.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, защото
изискуемостта на най – старото дължимо вземане за увеличено
възнаграждение за работа в официален празник – това за 30.04.2021г., е
настъпила на 11.05.2021г. и от посочената дата до завеждане на делото –
13.09.2023г., не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок (чл.358,
ал.1, т.3 КТ, вр. чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и
акцесорното вземане.
По разноските:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете
или от разноски в общ размер от 4829 лева (2000 лева – адв. възнаграждение и
876,20 лева – разходи за преводи на документи), за извършването на които са
представени доказателства, следва да се присъди сумата от 711, 28 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, като доказва разноски за платено адвокатско възнаграждение общо в
размер на 11 230,99 лева, видно от представените нотификации за извършени
плащания, които позволяват да се формира извод за плащане на сумата, както
и разноски за депозит за вещо лице в размер на 300 лв. При това от доказания
размер на разноските на ответника съразмерно се следва сумата от 8 679,40
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 756,51 лв. за държавна
такса и сумата от 209,83 лв. възнаграждение за вещото лице съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
26
ОСЪЖДА „У.....“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в
търговския регистър на У.. под № 01-10-140174, извършващо дейност в
Република България чрез клон с фирма „У.....- ...“, ЕИК *********, със
седалище със седалище и адрес на управление: София 1540, България, А.., да
заплати на А. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д/АДРЕС/,
сумите, както следва:
на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от
11 702,12 лева, представляваща неизплатените от ответника
командировъчни пари за периода от 01.09.2020г. – 31.03.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.09.2023г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълно предявения на стойност от 36 143,52 лв. и за
м.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
13.09.2023г.;
на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 4625,44 лева, представляваща
неизплатените от ответника възнаграждения за времето на платен
годишен отпуск за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 13.09.2023г., до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1 006,58 лева – лихва за забава за периода от 10.11.2020 г. до 11.09.2023 г.
върху главното вземане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
177, ал. 1 КТ в частта за сумата над 4625,44 лв. до пълния предявен
размер от 6 098,98 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 13.09.2023г., до окончателното плащане, като неоснователен;
на основание чл. 264 КТ сумата от 463,68 лв., представляваща
неизплатените от ответника възнаграждения за работа през дните на
официалните празници за периода от 30.04.2021 г. – 01.01.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.09.2023г., до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 84,41
лв. - лихва за забава за периода от 10.05.2021 г. до 11.08.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 264 КТ в частта за сумата над
463,68 лв. до пълния предявен размер от 491,39 лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 13.09.2023г., до окончателното
плащане и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата
над 84,41 лв. до пълния предявен размер от 84,47 лв., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. Д/АДРЕС/, срещу „У.....“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано
втърговския регистър на У.. под № 01-10-140174, извършващо дейност в
Република България чрез клон с фирма „У.....- ...“, ЕИК *********, със
седалище със седалище и адрес на управление: София 1540, България, А.., иск
с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за обявяване за
нищожна, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на
27
закона, клауза от трудовия договор от 30.05.2019г. и последващите го анекси,
със следното съдържание: „Страните изрично се съгласяват и признават, че
сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези
сектори“, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 832,98 лв.,
представляваща сбор от неизплатени „секторни плащания“ за периода от
01.08.2020 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 13.09.2023г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3 652,57 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни
плащания“ за периода от 10.09.2020 г. до 11.09.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У.....“ - чуждестранно
акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У.. под № 01- 10-
140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У.....-
...“, ЕИК *********, със седалище със седалище и адрес на управление: София
1540, България, А.., да заплати на А. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Д/АДРЕС/, сумата в размер на 711, 28 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Л. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Д/АДРЕС/, да заплати на „У.....“ - чуждестранно
акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У.. под № 01- 10-
140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У.....-
...“, ЕИК *********, със седалище със седалище и адрес на управление: София
1540, България, А.., сумата в размер на 8 679,40 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК „У.....“ - чуждестранно
акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У.. под № 01- 10-
140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У.....-
...“, ЕИК *********, със седалище със седалище и адрес на управление: София
1540, България, А.., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата 756,51 лв. за държавна такса и
сумата от 209,83 лв. възнаграждение за вещото лице.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на постановеното
решение по делото в частта относно присъдените възнаграждения по чл. 177
КТ и чл. 264 КТ и обезщетение по чл. 215 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
28
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
29