РЕШЕНИЕ
гр. София, …….07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети юли през двехиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11939 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 20.05.2019г., постановено по гр.
дело № 541/2018г. на Софийски районен съд, 24 състав, поправено с решение от 31.07.2019г. по същото
дело, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от дружеството - жалбоподател
срещу Ф.К.П. и В.К.П. искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение
на жалбоподателя, че всеки от въззиваемите дължи плащане на по 1/2 от сумата 3 991. 86 лв. - – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м. 10.2013г. – месец април 2016г., както и сума за реално
потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2014г., №
**********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2016г. и на по 1/2 от сумата 838. 37 лв. – лихва за забава за
периода 15.08.2014г. – 31.07.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата,
като неоснователни и недоказани.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
атакуваната част. Въззивникът – ищец поддържа, че по делото е доказано правото
на собственост на ответниците на основание наследство върху процесния
топлоснабден имот, тъй като съгласно представеното писмо от СО, Дирекция
„Общински приходи“, същите са декларирали имота за данъчни цели като собствен
при равни квоти. Сочи, че е налице идентичност между наследодателя на ответниците
А.Ф.П. и лицето, описано като приобретател в представения нот. акт за дарение №
12/80г. с имена А.Ф.Ф.. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените
искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници Ф.К.П.
и В.К.П. оспорват жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Молят съда
да потвърди решението в обжалваната част като правилно и да им присъди разноски
за въззивната инстанция.
Третото лице помагач „Т.“ ООД
не заявява становище по жалбата.
Решението в частта за
прекратяване на производството е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
По същество обжалваното първоинстанционното
решение е частично неправилно.
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № ч.гр.д. № 57263/2017г. на СРС, 24 с-в срещу ответниците за заплащане разделно,
по равно, на сумата общо от 4392. 91 лв. – главница за периода м.05.2013г. – м.04.2016г.
и сумата общо от 838. 37 лв.
В срока по чл. 131 ГПК
ответниците са направили възражение по чл. 299, ал. 2 ГПК за частична
недопустимост на производството, поради формирана сила на присъдено нещо с
решение по гр. № 58925/10.03.2017г. на СРС, 125 с-в в частта за периода
м.05.2013г. – м.09.2013г. В останалата част исковете са оспорени като
неоснователни, с възражение за давност и поради общо оспорване на наличието на
облигационна връзка между страните, но без конкретни твърдения в тази връзка.
СРС
е отхвърлил исковете срещу въззиваемите – ответници в частта по иска за
главницата за периода м.10.2013г. – м.04.2016г., по съображения, че не е
доказано облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия при условията на пълно и главно доказване. Изложил е съображения, че
искът е предявен срещу ответниците в качеството им на правоприемници на А.Ф.П.,
а по делото няма доказателства за правото на собственост на последната, доколкото
представеният нотариален акт за дарение № 12/80г. легитимира като собственик на
имота лицето А.Ф.Ф.. В останалата част е прекратил производството, на основание
чл. 299, ал. 2 ГПК.
По делото не е спорно и установено /удостоверение за наследници №
3785/03.10.2016г./, че ответниците са наследници по закон на А.Ф.П., като нейни
дъщери, а процесният топлоснабден имот е придобит с договор с дарение, сключен
с нот. акт № 12/80г. на нотариус Б., от А.Ф.Ф..
Съгласно мотивите на представеното по делото решение от
10.03.2017г. по гр.д. № 58723/2016г. на
СРС, 125 с-в, същото е постановено по предявени от В.К.П. и Ф.К.П. срещу „Т.С.“
ЕАД отрицателни установителни искове за недължимост на суми за топлинна енергия
за процесния имот с абонатен № 7817, за предходен период, поради погасяване на
вземанията по давност. Исковете са
предявени от ищците – ответници в настоящото производство, в качеството им на
наследници по закон на А.Ф.П..
Ответниците В.К.П. и Ф.К.П. са декларирали процесния имот с административен
адрес гр. София, жк *********на
18.12.2018г. като тяхна собственост за данъчни цели – писмо от СО, Дирекция
Общински приходи.
По делото е представено писмо от Агенция по вписвания от 21.12.2018г.,
съгласно което за процесния имот няма удостоверени записи, а по отношение на
лицето А.Ф.П. няма установени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода
след 1990г.
Титуляр на партидата за абонатен № 7817, открита за процесния имот,
съгласно представените документи за топлинно счетоводство, е А.Ф.Ф..
При така изложеното, въззивният съд не споделя изводите на СРС за липса
на доказано облигационно правоотношение между лицето А.Ф.П. /Ф. за процесния
период досежно спорния топлоснабден имот. В първоинстанционното производство в
срока по чл. 131 ГПК не е направено изрично оспорване на идентичността на
наследодателя на ответниците и приобретателя на процесния имот по нот. акт №
12/80г., с оглед индивидуализацията му с различни фамилни имена.
Обстоятелството, че самите ответници са декларирали имота като техен пред
данъчните органи след смъртта на наследодателя им, преценено съвкупно с
индивидуализация на наследодателката им в предявената от самите тях искова
молба, с имена А.Ф.П., обуславя извод, че правото на собственост на
ответниците като наследници по закон на А.Ф.Ф. /вероятно с брачно фамилно
име П./, е безспорно установено по делото. Следва да се отбележи, че с исковата
молба по чл. 124, ал.1 ГПК, предявена от наследниците на А.Ф.П., вземанията на топлофикационното
дружество за предходен период за същия имот са оспорени единствено с твърдения за
наличие на погасителна давност, но не и за липса на облигационно
правоотношение, отделно те самите са предявили иска си за част и от процесния
по настоящия дело период.
Представеното писмо от АВп не налага различен извод, тъй като справката
от Имотния регистър за А.Ф.касае период след сключване на договора за дарение
от 1980г.
От
изложеното следва изводът, че ответниците, в качеството им на наследници по
закон на собственика на имота - клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153 вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ – А.Ф.П., са материалноправно легитимирани
да отговарят по исковете и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на цената
на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо исковете са доказани по основание.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство,
съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на
СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.“ ООД, с договор, също приет като писмено доказателство.
Същият е сключен от упълномощени представители на етажните собственици,
съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на приетата неоспорена СТЕ, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите
към този момент нормативни разпоредби, като за целия процесен период, предмет
на въззивното производство, стойността
на незаплатената главница е в размер на сумата 3 991. 86 лв.
Вещото
лице е дало заключение, че в рамките на исковия период за трите отчетни периода
в имота не е осигурен достъп, като в процесния апартамент № 12 има един
трипанелен радиатор и щранг – лира в баня. Съгласно заключението, поради
неосигурен достъп, ТЕ за отопление е начислена по реда на т.6.7 от Наредба №
16-334/2007г. за топлоснабдяването, по служебен разход на максимална мощност. Сумите
за топла вода за периоди 2013/2014г. и 2014г./2015г. са формирани на база 2 броя потребители, на
основание чл. 69, ал. 2 от Наредба №
16-334/2007г. по 140 л на обитател за едно денонощие на потребление /поради
липса на достъп за отчет/, а за периода м.05.2015г. – м.март 2016г. – по 0. 28 куб .м. на един потребител, на
основание чл. 69, ал.4, т. 2б от Наредба
№ 16-334/2007г. /когато отчетеното от водомера пред предгревателя на БГВ
количество вода е по-голямо от стойността на отчетената по индивидуалните
водомери вода/.
Представените
по делото от третото лице помагач протоколи за неосигурен достъп не са
оспорени.
Съгласно
т. 6.7 вр. т. 6.5. от Методиката към чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., при неосигуряване на
достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите
на т. 6.5, т.е. се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата.
По
изложените съображения искът за главницата е доказан по основание и размер
съобразно заключението на вещото лице до пълния отхвърлен от СРС размер.
По възражението за давност, което не е
разгледано от първоинстанционния съд: Същото е частично основателно.
Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна
енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително
в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в
края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът
следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество
– задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
Давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая по отношения на
вземанията за периода м. октомври 2013г. – 12.03.2014г. безспорно е налице
изтекла погасителна давност, съобразно уговорения в чл.33, ал. 1 от действащите
към този момент Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., с падеж
– 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на вземанията за периода при
следващите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г.: Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана, поради което и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на възникване на вземанията. Издаването
на обща фактура не променя падежа на общото задължение, респ. давността не започва
да тече от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването й за фактурираните и
потребени услуги за минал период.
Предвид изложеното, вземанията за
главница и лихви, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК /21.08.2017г./, а именно за периода м.10. 2013г. – м. юни 2014г., са погасени
по давност.
Съобразно заключението на приетата
СТЕ, размерът на непогасените по давност вземания за периода м. юли 2014г. – м.
април 2016г., възлиза на сумата 2 626. 56 лв. Не е погасена по давност и сумата
186. 53лв. от изравнителни сметки за процесния период, тъй като е формирана от
три фактури, обективиращи задължения за доплащане от абоната, най –ранната с падеж
31.07.2014г. Следователно искът за главницата е основателен до размера на
сумата общо 2 813. 09 лв. за периода м. юли 2014г. – м. април 2016г. , дължими
по разделно по равно от всеки ответник.
По отношение на иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
С погасяването по давност на
част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за
забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
В случая процесният във
въззивното производство период на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е 15.08.2014г. – 31.07.2017г., към който са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД, одобрени
с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., както и следващите Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.
33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на
покана, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за осъществяване
на този факт. По делото не се твърди и доказва да е изпратена покана до
длъжника по друг начин.Предвид изложеното, съдът намира, при действието на ОУ
от 2014г., настъпила забава не е доказана.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично
основателен само за сумата 123. 38 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 1392. 40 лв. по фактура № *********/31.07.2016г. за периода
15.09.2016г. – 31.07.2017г., съгласно заключението на ССчЕ. По арг. от
приложимия чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ от 2016г., падежът на
задължението за плащане на доставената топлинна енергия е 45 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. По изложените съображения, досежно
визираната фактура е налице доказана забава за плащане на задължението по арг.
от ОУ от 2016г. в посочения от заключението на ССчЕ размер.
В останалата част искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и недоказан.
При горните мотиви, жалбата е
частично основателна и решението на СРС за отхвърляне на иска за главницата за
сумата общо 2813. 09 лв. и на иска за лихва за сумата общо 123. 38 лв., следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго за уважаване на исковете до
гореопосочените размери, а в останалата част – потвърдено, макар и по други
мотиви.
При този
изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта досежно
присъдените в полза на всеки ответник разноски над сумата 746 лв. до пълния
присъден размер от 1700 лв. за всеки.
На
въззивника - ищец следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съобразно уважената част на исковете в общ размер на сумата 86. 80
лв.; за първоинстанционното производство – сумата 477. 72 лв. и за въззивното
производство – сумата 94. 12 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно материалния интерес във въззивното производство.
На
въззиваемите следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. Всяка от тях претендира и доказва разноски в размер на по 1100
лв. Направеното своевременно от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно,
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде
намалено до размера на сумата 400 лв. за всяка въззиваема, съизмеримо с минималния
размер по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения /399. 06 лв./
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
от 20.05.2019г., поправено с решение от 31.07.2019г., постановени по гр. дело №
541/2018г. на Софийски районен съд, 24 състав,
в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ф.К.П. и
В.К.П. искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на сумата общо 2 813.
09 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м. юли 2014г. – м. април 2016г. и на сумата 123. 38 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1392. 40 лв. по фактура №
*********/31.07.2016г. за периода 15.09.2016г. – 31.07.2017г., както и в частта за присъдените разноски за разликата
над сумата 746 лв. до пълния присъден
размер от 1700 лв. в полза на Ф.П. и на В.П. /за всяка/ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ф.К.П., ЕГН ********** и В.К.П., ЕГН **********, дължат разделно, по равно, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, общо сумата 2 813. 09 лв. /по 1406. 55 лв. всяка/ за периода м. юли 2014г. – м.
април 2016г., ведно със законната лихва
върху сумата от 21.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
общо 123. 38 лв./по 61. 69 лв. всяка/, представляваща лихва за забава
върху главница от 1392. 40 лв. по фактура № *********/31.07.2016г. за периода
15.09.2016г. – 31.07.2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 57263/2017г.
на СРС, 24 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 20.05.2019г., поправено с решение от 31.07.2019г., постановени по гр. дело №
541/2018г. на Софийски районен съд, 24 състав, в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА
Ф.К.П., ЕГН ********** и В.К.П., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 86. 80 лв. – разноски за заповедното
производство; сумата 477. 72 лв. – разноски за първоинстанционното производство
и сумата 94. 12 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ф.К.П., ЕГН **********
и на В.К.П., ЕГН **********, сума от по 400 лв. /на всяка/ – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението в частта за
прекратяване на производството е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.