Решение по дело №735/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.09.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16.09.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		735		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0348-000406 от 10.07.2020 г., издадено от Началник РУ към  ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на същия, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. М., който излага множество доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения. Моли съда за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата, не взема участие и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2020 г., в 18.00 ч., при сухо време, в гр. Дупница по ул. „Хан Аспарух“, с посока на движение към ул. „Страхил Войвода“, в района на магазин „Лидъл“ жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 335“, с рег. № КН9552ВС. По време на движението си автомобилът излиза вдясно, извън пътното платно и се качва на тротоара като блъска последователно няколко метални оградителни колчета. За това ПТП бил подаден сигнал до органите на КАТ-ПП гр. Дупница като на място пристигнал автопатрул съставен от свидетелите Х. и С.. Св. Х. съставил АУАН на жалбоподателя Д., който бил подписан и връчен на същия, както и подписан от св. С.. В текста на АУАН било посочено, че ПТП е настъпило тъй като водачът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. 

По-късно, на 15.04.2020 г., образуваната по съставения АУАН преписка била прекратена на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН от АНО и материалите изпратени по компетентност на Районна прокуратура - гр. Дупница, с оглед наличието на данни за престъпление.

С постановление от 16.06.2020 г., прокурор при РП гр. Дупница е прекратил наказателното производство по досъдебно производство с вх. № 631/2020 г., ДП 218/2020 г., по описа на РП – Дупница, ДП – 169/2020 г., по описа на РУ-Дупница, водени за престъпление по чл. 343, ал.1, б. А, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК и е постановил препис от постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят на Началника на РУ на МВР - гр. Дупница по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 10.07.2020 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 20-0348-000406 от 10.07.2020 г., издадено от Началник РУ към  ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

 Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изложеното при разпита от свидетелите Х. и С., които добросъвестно разказват това което си спомнят за случая. Съдът не кредитира единствено заявеното от актосъставителя Х. по отношение на посоката на движение на автомобила при инцидента и това, дали същият е пресякъл платното за насрещно движение, което според съда се дължи на объркване на свидетеля и загуба на ясен спомен за случая поради ежедневната му професионална ангажираност. Вярно е заявеното от св. С., че автомобилът е излязъл вдясно от пътя по посоката си на движение, което се потвърждава и от останалите доказателства. Събраните писмени доказателства и снимков материал потвърждават изцяло заявеното от свидетелите.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, който е бил съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., приложена към преписката.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е образувано по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН бл. № 406/30.03.2020 г. АНО, обаче не е отчел обстоятелството, че самият той, в качеството си на наказващ орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, на 15.04.2020 г. е постановил мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство във връзка с нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, и е разпоредил изпращането на АНП на Районна прокуратура - гр. Дупница. Тази резолюция по правна характеристика е стабилен правоохранителен акт. ЗАНН не предвижда възможност този акт да бъде отменен по-късно от издалия го орган, както и предпоставки за това – виж. Решение № 1/09.01.2019 г., по КАНД № 259/2018 г. на АС-Кюстендил;Решение № 184 от 21.09.2018 г. по КАНД № 170/2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение от 15.01.2019 г. по КАНД № 3/2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 149 от 27.06.2018 г. по КАНД № 126/2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 228 от 05.11.2018 г. по КАНД № 193/2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 90 от 07.03.2014 г. по КАНД № 9/2014 г. на Административен съд – Кюстендил и др. В този смисъл действията на АНО по санкциониране по административен ред на жалбоподателя, във връзка със фактите изложени в съдържанието на АУАН и възпроизведени идентично в НП са неправилни и опорочени, тъй като производството по АУАН е било прекратено много преди издаването на оспореното пред съда НП. В тази насока е и волята на наказващия орган, който е издал НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като е получил постановлението на РП-Дупница за прекратяване на наказателно производство, което е и изрично отбелязано като номер и дата след санкциите в диспозитива на НП, но без да се позовава на установени в хода на това производство факти и обстоятелства и събрани във връзка с тях допълнително доказателства. Редът за административно наказване в процесния случай следва да бъде общия такъв по ЗАНН, включващ процедура по съставяне на изцяло нов АУАН, с нов номер и едва тогава и въз основа на него издаване на НП. С подобно решение, при спазване на общите процесуални правила за административно наказване в най-пълна степен ще бъдат защитени правата на нарушителя и основните начала на правото по смисъла на чл. 1 от ЗАНН. Издаденото НП нарушава този ред за наказване, поради което е незаконосъобразно на процесуално основание.

Налице е съществено процесуално нарушение на чл. 54 от ЗАНН. След прекратяване на преписката АНО не разполага с правомощие за административно санкциониране на дееца, тъй като вече е упражнил сам правоизключващото правомощие за прекратяване на преписката. Издаденото НП без наличие на висяща административнонаказателна преписка е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Наред с това, извън изложеното и на самостоятелно основание, атакуваното НП съдържа и още един много сериозен недостатък, представляващ съществено процесуално нарушение относно дължимото според ЗАНН задължително минимално съдържание на АУАН и НП. Постановлението е съставено в нарушение чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от .

Нито в АУАН, нито в издаденото по-късно НП е описана в необходимата степен фактическата обстановка, по начин да се разграничат отделните хипотези на нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Видно от текста на разпоредбата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“  Никъде в текста на разпоредбата не се съдържа употребеното в АУАН и НП общо понятие „пътни условия“. Това обобщаващо понятие не посочва точно, при коя от изброените в закона хипотези за избиране и съобразяване на скоростта си на движение водачът не е сторил това. Неясното описание на нарушението води до опорочаване обвинителната функция на АУАН и препятства правото на защита на жалбоподателя. Тази неяснота е пренесена идентично от АНО и в съставеното от него по-късно НП.

Извън горното нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е и недоказано, доколкото двамата свидетели при разпита си не сочат за наличие на някакви специфични пътни условия довели до несъобразяване на скоростта на движение с тях и реализиране на ПТП. И двамата сочат, че ПТП-то и съответно нарушението описано в АУАН е било извършено при нормална пътна обстановка и условия, топло и сухо време, на улица с нормален релеф и състояние на пътната настилка, без данни за неизправност на процесното МПС или ограничена видимост. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя няма как да бъде ангажирана в която и да е от хипотезите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП при липса на надлежни доказателства, каквито АНО не е ангажирал по делото.

С оглед всичко посочено по-горе съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0348-000406 от 10.07.2020 г., издадено от Началник РУ към  ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на М.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: