РEШЕНИЕ
№ 509
гр.Плевен, 05.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, първи състав, в
открито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Даниела Дилова
при секретаря В.Мушакова, като разгледа докладваното
от съдия Дилова адм.дело № 336 по описа за 2020 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното::
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.15 от Закона за социално подпомагане ЗСП).
Административното
дело е образувано по жалба на П.С.Б. , Б.Б.Б., като родители на малолетната С.Б.Б.
и С.Б.Б., представлявана от П.Б. ***, срещу
заповед № ЗСП/Д-ЕН-5710/14.02.2020 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане” –Плевен, потвърдена с решение № РД 15-РД06-0011/20.03.2020г. на
Директора на РДСП Плевен.В жалбата се посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй на детето С.Б. е направена чернодробна
трансплантация и периодично се налага да ходи на контролен
преглед в Бирмингам. Твърди се, че от 05.11. до 20.11.2019г. Б.Б.- баща и С.Б.
са били в Бирмингам на контролен преглед и от здравната каса са поели билетите
на бащата и детето, хотела и изследванията в болницата.Твърди се, че е поета
само храната на детето в болницата, и не са поети дневните разходи на детето и
неговия придружител. Моли съда да отмени
оспорената заповед и върне преписката на административния орган за ново
произнасяне.
В съдебно
заседание оспорващите Полина Б. и Б.Б. се явяват лично и изразяват становище, че подържат жалбата.
Ответникът директорът
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Плевен в дадения срок е представил
писмен отговор, в който оспорва жалбата. Отправя искане жалбата да се остави
без уважение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представеното заявление –декларация от 04.12.2019 година се установява, че П.С.Б. е поискала отпускане
на еднократна помощ за контролни прегледи в чужбина за детето си С.Б.
От представената по делото заповед №
РД-Е-113-01594/08.10.2019г. е видно, че след разглеждане на заявлението
подадено от Б.Б.- баща на С.Б. е разрешено издаване на формуляр за планово
лечение по реда на Регламент № 883/2004на ЕП и на Съвета и е одобрено
заплащането на услуги по чл. 7 и 8 от наредба
№ 2, а именно –транспорт в двете посоки на детето и неговия
придружител, съобразно периодите
определени за лечение, престой на детето и един негов придружител. Видно от представения по делото формуляр S 2 изх.№ Е 112-03-90/17.10.2019г.издаден от
НЗОК е, че за периода 06.11.2019г.-
16.11.2019г. е одобрено лечение на
детето в болницата в гр.Бирмингам за сметка на НЗОК.
Видно от приложеното по делото / стр. 42/ писмо е, че
Директора на АСП Плевен е поискала от
управителя на НЗОК във връзка с подадено от П.Б. заявление-декларация по чл. 17 ЗСП информация относно началната и крайна дата на престоя в Детската клиника на детето С.Б., за кои дни
от пребиваването във Великобритания разходите на детето квартирни и дневни са
за сметка на НЗОК, кои от разходите на бащата Б.Б. като придружител квартирни и
дневни са за сметка на НЗОК.Поискана е и епикриза от детската клиника в
Бирмингам. Видно от представения отговор от НЗОК е, че за лечението на детето е
издаден формуляр S2 за период 06.11.3029г. -16.11.2019г.Отговорила е, че
Съгласно чл.8 от Наредба № 2/27.03.2019г. НЗОК е осигурила самолетните билети
на детето и дин негов придружител с дати на полетите 05.11.-16.11.2019г. Във връзка с отговора отново е отправено
питане до НЗОК относно периода на лечение на детето, направените за сметка на
НЗОК разходи на детето и бащата.
С писмо от 24.01.2020 година до П.Б. *** я уведомява
за удължаване на срока по произнасяне по заявлението й, тъй като е необходимо
изясняване на факти и обстоятелства, които са от значение за произнасянето по
заявлението.
На стр. 44 от делото е приложен социален доклад от 14.02.2020 г. изготвен по подаденото заявление
за отпускане на еднократна помощ, в който са обсъдени представените документи и
е изразено становище, че помощта по чл. 17 от ППЗСП следва да бъде отказано,
тъй като не са налице предпоставки за
отпускане на помощта. Като мотиви е посочено, че за изясняване на
обстоятелствата кои разходи са включени в обхвата на заплащане от страна на
НЗОК, ДСП е отправила запитване и от получения отговор не става ясно покрити ли
са дневните разходи на детето и неговия придружител. Във връзка с неяснотата по
дадения отговор е изпратено второ запитване , по което НЗОК не е дала отговор.
Видно от
приложената по делото заповед ЗСП /Д-ЕН/5710/14.02.2020г директора на ДСП е издал процесната заповед ,
с която се отказва отпускане на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП, тъй като от
дадения от НЗОК отговор не става ясно дали са покрити дневните разходди на
детето и неговия придружител.
Срещу заповедта е подадена жалба до РДСП Плевен и е постановено решение №
15-РД06-0011/20.03.2020 година на директора на Регионална Дирекция за социално
подпомагане –гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата. Мотивите са, че от
страна на жалбоподателката няма представени доказателства за направените от
детето и неговия придружител разходи за храна, транспорт и др. по време на
престоя им в Бирмингам, каквито са изискванията на чл. 17 ал.3 от ППЗСП, за да
се види какви разходи са направени, какъв е техния размер и период на
заплащането им. ел.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган по см. на чл. 13 ал. 2
от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 28, ал. 1 от ППЗСП – директорът на
дирекция „Социално подпомагане“.
Заповедта е издадена при спазване на административно-производствени
правила, в установената форма, но при неправилно прилагане на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 17, ал.1
от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане в редакцията му към датата на постановяване на заповедта урежда право на
еднократна помощ на лицата,
получили от Националната здравноосигурителна каса одобрение за заплащане за
медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от
Закона за здравето, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на
разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато
те не са включени в сумата, определена за заплащане. Разпоредбите на
чл. 17, ал. 3 от ППЗСП гласят, че в зависимост от момента на подаване, към молба-декларацията
се прилагат - преди провеждане на лечението
- копие от разрешение за
лечение в чужбина, издадено от МЗ;
потвърждение от лечебното заведение, което ще проведе лечението, в което
да са указани срок и начална дата, а след завръщане в
страната: документите от т. 1 - копие от
епикриза, издадена от лечебното заведение провело лечението; оригинални
разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувка на правоимащото
лице и придружителя му, когато има право на такъв. Според чл. 17, ал. 5 от ППЗСП, размерът на помощта по
чл. 17, ал. 1 от ППЗСП се определя въз основа на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. ,
а съгласно чл. 17 а4 от ППЗСП обстоятелството по ал. 1, че разходите за дневни
и квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл.
8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82,
ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване,
ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването, се установява
служебно.
Не се спори от страните по
делото, че заявлението за отпускане на еднократна помощ е подадено в 14-дневния срок по чл. 17, ал. 2 от ППЗСП.
Право на социално подпомагане имат българските
граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални
и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите,
реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по закон да
ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени
потребности.
Спорен по делото е
въпросът, налице ли са специалните предпоставки на чл. 17, ал.1 от Правилника за
приложение на Закона за социалното подпомагане.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП следва, че на
първо място предпоставки за отпускане на еднократната помощ за разходи за
дневни и квартирни е същите да не са включени в стойността на отпуснатата сума
за лечение на лица, получили разрешение за лечение в чужбина от МЗ за сметка на
бюджета му. По делото се установи безспорно, че разходите са направени във
връзка с лечението на детето в чужбина, за което е разрешено финансово и
организационно подпомагане, като включени в стойността на отпуснатата сума са
разходи за пътни и престой, т. е. лицето има право на еднократна помощ само за
дневните разходи. Както вече беше отбелязано, в производството по издаване на
заповедта това е останало неуточнено. На следващо място, при реализирано
условие на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, предпоставка за отпускане на помощта е
прилагане от заявителя на документите, в случая посочените в чл. 17, ал. 3, т.
2, във връзка с т. 1 от ППЗСП. Въпреки предвидената в чл. 17, ал. 1 от ППЗСП
възможност за изплащане на помощ за дневни разходи, ал. 3, т. 2, във връзка с
т. 1 на чл. 17 от ППЗСП не изисква прилагане на конкретни разходооправдателни
документи за извършени разходи за дневни. Но такъв разход за дневни, следва да
се приеме за доказан при представяне на всички останали документи, съпоставени
вкл. с разходооправдателните документи в случая за нощувка на детето и неговия
придружител, какъвто престой несъмнено е обвързан и с дневни разходи. След като Правилникът за приложение на Закона за
социалното подпомагане определя размера на помощта съобразно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, според която разходите, които
се покриват от сумите за командировката включват освен квартирни пари, т.е.
сумите за нощувка, и дневни, покриващи необходимите средства за храна и
съответно пътни разходи на лицата в съответното населено място, то и на лицата,
на които е разрешено лечение в чужбина, следва да бъдат признати същите разходи
в предвидения от същата наредба обем. При това положение настоящия съдебен
състав приема за безспорно доказано по делото извършването на разходи за дневни
на детето и неговия придружител, в случая негова майка, за периода от 05.11.2019 година до 20.11.2019 година и в
пълен обем по смисъла на НСКСЧ. Във връзка с тези разходи лицето има право на
еднократната помощ по чл. 17, ал. 1 от ЗПЗП, тъй като материалноправните
предпоставки за това са налице. Претендираната еднократна помощ за разноски за
дневни следва да бъде изплатена в пълния й размер, след съобразяване на
доказателствата и според указанията по тълкуването и приложението на
материалния закон, дадени в настоящото решение. Предвид изложеното са налице
основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 от АПК
С оглед изложеното, съдът
намира че процесната заповед, с която се отхвърля претенцията на оспорващата за
отпускане на еднократна помощ, не съответства и на целите на закона – чл. 1,
ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от ЗСП – подпомагане на гражданите, които без
помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности,
като социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото
достойнство на гражданите. Налице е и основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за
отмяна на оспорената заповед.
На основание гореизложеното съдът приема, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
рефлектирали и върху правилното приложение на закона, в несъответствие с
материалноправните разпоредби, както и е несъответен на целта на закона.
Оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, като на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния
орган за произнасяне по заявление – декларация на П.С.Б. за отпускане на
еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно
решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ, във връзка с чл. 173, ал. 2, предл. трето, във връзка с чл. 174 от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Плевен, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ЕН /5710/14.02.2020 година, издадена от
директора на Дирекция Социално подпомагане Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0011/20.03.2020
година на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) Плевен
като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА административната преписка за ново произнасяне по заявление –
декларация вх. № ЗСП/Д-ЕН/5710/04.12.2019г. подадена от П.С.Б., при
съобразяване със задължителните указания на съда по прилагането на закона,
дадени в мотивите на съдебното решение, в 14 – дневен срок от влизането му в
сила.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ /п/