РЕШЕНИЕ
№2506/3.12.2019г. гр. Пловдив, 03.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2790 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 167,
ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на З.С.А., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат Я. Т., съдебен адрес: *** срещу Принудителна
административна мярка (ПАМ) –принудително задържане с
техническо средство “Скоба”, наложена на 22.08.2019 г. от служители на Център
за Градска мобилност ЕАД, гр. София, съгласно Съобщение № В1482353, по
отношение на товарен автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ***.
Жалбоподателят
твърди се, че приложената ПАМ е използвана неправилно и незаконосъобразно. Излага
доводи, че управляваният от него автомобил е бил паркиран преди знака, указващ
началото на зоната за платено паркиране (зелена зона), определена съгласно
НОДТСО и издадените въз основа на цитираната наредба заповеди на Кмета на
Столична община. Поради това и твърди, че такса за паркиране на автомобила не е била дължима. Претендира
разноски.
Ответниците по жалбата П.С.А. и В.Й.Б., екип за принудително
задържане към Център за Градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез процесуалния
представител адв. М. Г., в представено
писмено становище, излагат съображения за законосъобразност на мярката. Претендират
се разноски.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Между страните
не е спорно, че на 22.08.2019 г. в 09:54 часа, в гр. София, на ул. „Екзарх
Йосиф“ жалбоподателят е бил паркирал управляван от него товарен автомобил марка
„Фолксваген пасат“ с рег. № ***. На посоченото място и време В.Й.Б., на
длъжност "Контрольор автомобилен транспорт", той и шофьор, в дирекция
"Паркиране и мобилност", отдел "Паркиране", сектор
"Принудително задържане"/Контрол платено паркиране, при Център за
градска мобилност ЕАД извършил проверка за изпълнение на правилата за паркиране
в платена зона, при която констатирал, че посоченият автомобил бил паркиран в
"Зелена зона" и не била заплатена съответната такса за почасово
паркиране в платени зони.
В резултат на
установеното, проверяващият служител поставил на автомобила техническо средство
- скоба за принудително задържане и поставил съобщение № В1482353/22.08.2019г.
на Център за градска мобилност ЕАД, съгласно което ПАМ е поставена в 09:54 ч., на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
посочен е контрольор № 45.
По делото са
приети доказателствата, представени от оспорващия и от ответниците с
административната преписка, а именно: Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на
кмета на Столична община, с която са въведени на територията на Столична община
улици, булеварди и площади – общинска собственост, с режим на почасово платено
паркиране "Синя зона" и Зелена зона", с граници, посочени в
заповедта; Заповед № СОА18-РД95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община,
с която са одобрени ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на
колелото на неправилно паркирало пътно превозно средство в зоните за почасово
платено паркиране, чрез използване на техническо средство тип
"скоба"; Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичен общински съвет, с
което се определя цена за паркиране в зоните с въведен режим почасово платено
паркиране; извадка от електронната система на Център за градска мобилност ЕАД
за извършена проверка на процесния автомобил и регистрирането му в системата.
От протокол за
блокирани автомобили от 22.08.2018 г на Център за градска мобилност ЕАД, се
установява, че оспорената в настоящото производство ПАМ е наложена на същата
дата, като е поставено техническо средство "скоба" на МПС марка
"Фолксваген", с рег. №***. Екипът на Център за градска мобилност ЕАД се
е състоял от шофьор П.А. и оператор В.Б..
От приложения
снимков материал на паркиралото превозно средство, е видно, че на посочена дата
– 22.08.2019 г. и час – 09:54, автомобил марка "Фолксваген", с рег№***. е паркиран в района на ул. „Екзарх Йосиф“, гр.
София, факт, който не е спорен между страните
по делото.
Представени са
също схема на режима на почасово платено паркиране на подзона № 14, както и Инструкция
за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт,
той и шофьор", в сектор „Принудително задържане“, от отдел „Паркиране“, на
дирекция „Паркиране и мобилност“; снимков материал, допълнително
споразумение към трудов договор от 06.08.2019 г., по силата на което П.А.,
считано от 01.08.2019 г. е преназначен в „Център за градска мобилност“ ЕАД на
длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", сектор
Принудително задържане/Контрол платено паркиране, отдел "Паркиране",
Дирекция "Паркиране и мобилност"; допълнително споразумение към
трудов договор от 01.08.2019 г., по силата на което В.Б.., считано от 01.08.2019
г. е преназначен в „Център за градска мобилност“ ЕАД на длъжност
"Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор", сектор Принудително
задържане/Контрол платено паркиране, отдел "Паркиране", Дирекция
"Паркиране и мобилност" и длъжностна характеристика на заеманата
длъжност.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на установения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона.
Съгласно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Съобразно разпоредбата на чл. 23
от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ.
Съгласно
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.
99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
По
аргумент на противното за ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не се изисква
писмена форма. Поради това съдът приема, че същата е наложена с фактическото
действие по поставяне на техническото средство тип "скоба", т. е ПАМ
не страда и от порока липса на форма, визиран в чл. 142, т. 2 от АПК.
В
раздел Раздел VI, Глава IV от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община /НОДТСО/, е регулирано блокиране
на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез използването на техническо
средство /"скоба"/.
В
нормата на чл. 124 от НОДТСО е регламентирано, че оперативната дейност по
използването и прилагането на техническото средство тип "скоба",
таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и
освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от
общинското дружество "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД по ред и при
условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на
основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по
пътищата. В случая това е Заповед № СОА18-РД95-454/03.08.2018 г., с която
кметът на Столична община е одобрил реда и условията за принудително задържане
чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово
платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба".
С цитираната заповед, кметът на Столична община е определил "ЦЕНТЪР ЗА
ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД като орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК, на
когото са възложени административните правомощия по налагане на принудителната
административна мярка, и е оправомощил служители на "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА
МОБИЛНОСТ" ЕАД с властническите правомощия по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Във
връзка с оправомощаването на служители на общинското предприятие,
изпълнителният директор на "ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ" ЕАД е приел
Инструкция за работа на служителите на длъжност "Контрольор автомобилен
транспорт, той и шофьор", в сектор „Принудително задържане“, от отдел
„Паркиране“, на дирекция „Паркиране и мобилност“. В цитираната инструкция са
установени правилата при действията на длъжностните лица, които са оправомощени
да налагат принудителната административна мярка. Видно от представеното по
делото допълнително споразумение към трудовия договор на служителя В.Б. към
момента на налагане на процесната принудителна административна мярка, същият е
бил служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт, той и
шофьор" в сектор "Принудително задържане"/Контрол платено
паркиране, отдел "Паркиране" на дирекция "Паркиране и
мобилност", като на 22.08.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения в
екип с друг служител на дружеството, с оглед на което съдът приема, че същият е
бил компетентен да наложи атакуваната ПАМ.
С
оглед на горното съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуемата форма и съдържание, с
оглед на което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разпоредбата
на чл. 99 от ЗДвП определя, че в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране. В конкретния случай, видно от представените доказателства по делото
– Заповед № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. кметът на Столична община е определил улиците,
булевардите и площадите – общинска собственост, в обхвата на които се въвежда
режим на почасово платено паркиране "синя зона" и "зелена
зона". По делото е представен снимков материал за
означаване началото на „зелена“ зона.
Съгласно
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярката "използване на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство" се прилага, когато не
е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на
цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Цена за паркиране
в "зелена зона" е дължима при паркиране в посочените в чл. 55 от
НОДТСО зони. Съобразно чл. 54 от НОДТСО на улици, булеварди, площади и паркинги
- публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както
и други терени - общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и
обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична
община, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС. Върху
разрешените за паркиране места на тротоари, се разрешава паркиране на ППС с
допустима максимална маса до 2.5 тона и на микробуси и автобуси с до 12
пътнически места.
В
случая, за да бъде приета за законосъобразна процесната принудителна
административна мярка е нужно изпълнението на следните кумулативни
предпоставки: да е било извършено паркиране в обхвата на зона за платено
почасово паркиране и да не е заплатена дължимата цена за това.
Начините
за заплащане в зоните за почасово платено паркиране са посочени в т. II от Заповед
№ СОА18-РД95-690/31.10.2018 г., като в т. 2. 1-2. 3 са описани методите за
самотаксуване.
В
настоящия случай несъмнено е мястото на паркиране на процесния автомобил, а
именно на „Екзарх Йосиф“, гр. София, както и фактът на управлението на
автомобила от жалбоподателя и обстоятелството, че не е заплатена съответната
такса по цена съгласно представено Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Софийски
общински съвет.
Неоснователно
е възражението, че жалбоподателя бил спрял извън зоната за платено паркиране, и
е паркирал МПС преди поставения знак, указващ началото на действие на „зелена
зона“.
Видно
от представена схема на режим на платено паркиране "зелена зона",
подзона № 14, „Екзарх Йосиф“ попада в обхвата на зоната. Той е установен и в
представената заповед № № СОА18-РД95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична
община. В същата обхватът на зоната е описан чрез посочване на нейните граници,
а именно изрично изброени в заповедта булеварди и улици, тоест територията,
която попада в тези граници е "зелена зона" и не е необходимо да се
обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табели. Ето защо
жалбоподателят е бил запознат, че се намира в "зелена" зона, и е
видял обозначителни знаци и маркировка за
зелена зона, с оглед на което няма как да се приеме за обосновано възражението
му, че мястото, на което е паркирало е извън тази зона. При паркиране в тези
зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Съответното лице има задължението
да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за
платено паркиране респективно това налага прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2,
т. 2 ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. Ето защо е безспорно доказано наличието на материалноправна
представка за налагане на ПАМ "поставяне на скоба" - паркиране в зона
за платено почасово паркиране.
На
основание гореизложено съдът намира оспорената принудителна административна
мярка - принудително задържане на лек автомобил чрез поставяне на устройство
тип "скоба", съгласно съобщение № В1482353 от 22.08.2019 г. г. на
Център за градска мобилност ЕАД за законосъобразна, а жалбата на З.А. срещу нея
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360,00
лв.-заплатени разноски за един адвокат, съгласно представен списък, договор за
правна защита и съдействие и месечно извлечение по разплащателна сметка (л.98)
Ето защо, съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.А., ЕГН **********,***
срещу Принудителна административна мярка–принудително задържане с техническо
средство “Скоба”, наложена на З.А. на 22.08.2019г. от служители на Център за
Градска мобилност ЕАД, гр. София, съгласно Съобщение № В1482353/22.08.2019г. по
отношение на товарен автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ***
ОСЪЖДА З.С.А., ЕГН **********,*** да
заплати на Център за Градска мобилност ЕАД, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 84,
ЕИК *********, сумата от 360,00 /триста и шестдесет/ лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: