Решение по дело №886/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 768
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520200886
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 08.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 886 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Х.Д.Х., чрез адв. Ц.Б. - ВАК, депозирана против наказателно постановление № 18-1085-003621/17.12.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че АУАН е съставен без да е спазен 3 месечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. На следващо място се ангажират твърдения, че не е установено по категоричен и безсъмнен начин, кой е управлявал моторното превозно средство и в самата декларация жалбоподателят не е посочил кой е управлявал автомобила, тъй като му е било обяснено, че е най-добре извършителят да е неизвестен и няма да бъде издавано наказателно постановление. Посочва се лице, което се твърди, че е управлявало моторното превозно средство.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения от него защитник, поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се релевират съображения, че именно лицето посочено от жалбоподателя е управлявало автомобила, поради и което последният не е осъществил състава на нарушението и е следвало да му бъде даден срок да посочи данните на действителния водач, а полицейските служители са го накарали да подпише, като са му обяснили, че после може да обжалва.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

По допустимостта на жалбата

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 05.01.2018г., в 11,24 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № В 59 41 ВК, собственост към датата на нарушението на Х.Д.Х., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 105 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 52 км/ч.

Въз основа на установеното с техническото средство, след установяване на собственика на моторното превозно средство, видно от приобщеното по делото писмо на ОДМВР – Варна от дата 22.11.2018г., (лист 14), на жалбоподателя бил съставен АУАН № 18-1085-003621 (бл. № 0679574) от 27.11.2018г. от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, в чиито район е било извършено нарушението, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил изпратен за предявяване и бил предявен на жалбоподателя, който не отразил в същия, да има възражения.

Такива възражения срещу съставения АУАН не са били депозирани по реда и в срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-003621/17.12.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана, въз основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показания на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д.М.Г., показанията на свидетелите И.Д.И. и В.Х.П., както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН № 18-1085-003621 (бл. № 0679574) от 27.11.2018г., Декларация по чл. 188 ЗДвП от 19.11.2018г., снимка от Клип № 0109 от 05.01.2018г., 11:24:09 часа, Протокол № 235-ИСИ/05.12.2017г. от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, Договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2018г., Договор за покупко-продажба на МПС от 16.06.2017г., справка за нарушител, писма до ОДМВР – Варна и писмо до ОДМВР - Русе.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Неоснователни са изложените твърдения, че АУАН е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Видно от писмените доказателства по делото административнонаказващият орган е бил уведомен от ОДМВР – Варна на 27.11.2018г., когато са му били представени декларацията по чл. 188 ЗДвП и копие на договор за покупко-продажба на МПС и от този именно момент, за административнонаказващия орган са станали известни всички съставомерни факти за конкретното нарушение и нарушителят, поради и което именно това е началната дата, от която започва тече тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставянето на АУАН. Самата декларация по чл. 188 ЗДвП е от дата 19.11.2018г. АУАН е съставен на 27.11.2018г., именно когато на административнонаказващия орган е станало известно, че собственик на моторното превозно средство към датата на нарушението е именно жалбоподателят и че в депозираната от него декларация по чл. 188 ЗДвП, същият не е посочил лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство на датата на нарушението, поради и което е спазен, както тримесечния срок от откриване на нарушителя, така и едногодишния срок от извършване на нарушението, доколкото същото е извършено на 05.01.2018г. Наказателното постановление, също е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че е бил заблуден от служителите на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Законът не вменява задължения на административнонаказващия орган, той по собствена инициатива да издирва дали автомобила е бил предоставен от собственика си на друго лице и кое е то. Както при попълване на приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, така и към момента на съставянето на АУАН, жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила към датата на нарушението не е посочил лицето, на което е бил предоставил моторното превозно средство, поради и което правилно и в съответствие с разпоредбите на закона е ангажирана именно неговата отговорност за това нарушение, като последващото посочване на лицето, едва в хода на производството по обжалване на наказателното постановление не може да има за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление, тъй като тази възможност е ограничена с предвиден в ЗДвП срок - чл. 186, ал.4 ЗДвП.

Незнанието на закона не може да бъде извинително и лицето не може да черпи права от това. Жалбоподателят е санкциониран, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, като в хода на образуваното административнонаказателно производство, същият в депозираната от него декларация по чл. 188 ЗДвП, не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство на посочените дата и час, поради и което правилно е била ангажирана именно неговата отговорност за извършеното нарушение, в качеството му на собственик на моторното превозно средство.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 05.01.2018г., в 11,24 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № В 59 41 ВК, собственост към датата на нарушението на Х.Д.Х., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 105 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 52 км/ч.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От представените договори за покупко-продажба на МПС от 16.06.2017г. и от 07.12.2018г. безспорно се установява и доказва, че именно жалбоподателят е бил собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението на посочените дата и час.

Самото нарушение е установено с техническо средство от одобрен тип, преминало последваща проверка.

Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, като превишението е именно 52 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкциониран жалбоподателят е именно 52 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 700 лева., както и на жалбоподателя е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – Лишаване от право да управлява МПС, което също е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-003621 от 17.12.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на Х.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 лева (седемстотин лева) и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: