Присъда по дело №160/2022 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ
към Присъда № 20 от 18.07.2022 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по НОХД №160 по описа за 2022 година

Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесла срещу
подсъдимата Ф. А. И., родена на 30.07.1994г. в гр.Харманли, българка,
български гражданин, с адрес гр.Харманли, ул. ****, обл.Хасково,
неомъжена, средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********
обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от
месец август 2021 г. до месец януари 2022г. включително в гр. Харманли,
след като е осъдена с влязло в сила на 01.08.2021 г. съдебно решение №
260092 от 15.06.2021г. по гражданско дело № 1376/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Харманли да издържа свой низходящ - дъщеря си В. Н. Г.,
родена на 10.02.2014 г., чрез нейния баща и законен представител - Н. Д. Г.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно шест месечни вноски по 160,00лв., или общо сума в
размер на 960,00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли, представителят
на РП-Хасково, ТО-Ивайловград - мл. прокурор К. К. в хода на съдебните
прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по
несъмнен начин. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност, като предлага на основание чл.183, ал.3 от НК да не я наказва и
да се възползва от привилегията на закона, с оглед на обстоятелството, че
сумата, предмет на обвинителния акт, е изплатена на низходящата й В. Н. Г..
На основание чл.76 от НПК В. Н. Г., родена на ****, действаща със
съгласието на баща си - Н. Д. Г. заявява, че не желае да се конституира като
частен обвинител в процеса.
Защитникът на подсъдимата адв. Теодора Димитрова от АК - гр.
Хасково счита, че от събраните по делото доказателства, направените от
подсъдимата признания, по категоричен начин се установявало, че внесеното
от РП – Харманли обвинение е доказано. Пледира за прилагане на
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимата Ф. А. И. от гр. Харманли заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновна по него. В хода на предварителното
изслушване заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае за тях да се събират
доказателства - основание за провеждане на съдебното следствие по реда на
Глава 27 НПК, а в своя защита - че се придържа към заявеното от неговия
1

защитник. В даденото й право на последна дума заявява, че желае съдът да не
я наказва.
В проведеното на 18.07.2022г. разпоредително заседание защитникът
направи искане да бъде изменен процесуалния ред за разглеждане на делото и
същото да премине по реда на глава 27 от НПК, а подсъдимата заяви, че
признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, както и
вината си и иска делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие, като се отказва от протичането му по общия ред. С оглед
направените волеизявления на страните съдът допусна предварително
изслушване на страните, разясни същността на диференцираната процедура
за провеждане на съдебното следствие на подсъдимата Ф. А. И., правата и
по чл. 371 от НПК, последиците от направено самопризнание по чл. 371, т. 2
от НПК и привилегиите по чл. 373, ал. 2 от НПК. В хода на предварителното
изслушване подсъдимата Ф. А. И. заяви, че е наясно с правата си и разбира
последиците от разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно
следствие и желае такова да бъде проведено. Заяви, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е
съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Изрази съгласие
направеното самопризнание заедно със събрания доказателствен материал в
досъдебното производство да се използват за постановяване на присъдата.
Същото е заявено и от нейния защитник. Предвид изразените становища и
изявлението на подсъдимата Ф. А. И., че се признава за виновна и признава
фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт на РП-Хасково,
както и че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателство с определение по чл. 372, ал.
2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът допусна провеждане на съкратено съдебно
следствие и е обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от
доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящото производство е проведено при условията на чл. 371, 2 от
НПК.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
самопризнанието на подсъдимият в съвкупност със събраните доказателства
при условията на глава ХХVІІ чл.371 т.2 ,чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Ф. А. И. е родена на 30.07.1994г. в гр.Харманли,
българка, български гражданин, с адрес гр.Харманли, ул.****, обл.Хасково,
неомъжена, средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост с рег. №1 от
04.01.2022г., издадена от Районен съд – Харманли, същата е Неосъждана.
Свидетеля Н. Д. Г. и подсъдимата Ф. А. И. живеели съпружески в
дома на Г. в гр.Харманли, ж.к.“Тракия“. От съвместното им съжителство на
2

**** им се родило дете - В. Н. Г.. Въпреки че нямали брак, Г. припознал
детето, и от раждането му живеели заедно. Взаимоотношенията между Г. и И.
се влошили, започнали да се карат и някъде в края на 2017г. тя напуснала
жилището в което живеели. Първоначално отишла да живее при баба си в с.
Върбово, общ. Харманли, а впоследствие се преместила при мъж, с който в
момента живеела в гр.Харманли. След като И. напуснала Г. и детето им, той
завел съдебен иск за родителски права. Образувано било гр.дело
№1376/2020г. по описа на PC — Харманли. Със съдебно решение № 260092
от 15.06.2021г. по гражданс¬ко дело № 1376/2020г. по описа на Районен съд -
гр. Харманли, Г.а била осъдена да заплаща на Неделин Г., като родител и
законен представител на ненавършилото пълнолетие дете - Валентина Г.а,
месечна издръжка в размер на 160,00 лева, решението на съда влязло в сила на
01.08.2021г. До месец януари 2022г. обвиняемата не била заплатила нито една
от дължимите суми по издръжката или общо шест. Впоследствие видно от
обясненията, дадени от И., разпитана като обвиняемо лице, тя била внесла
някакви суми по издръжката, доказателства за което обаче няма. Дори и при
такива обстоятелства обаче, при вземания за издръжка, тъй като същата е за
текущи нужди, първо се погасява дължимата за месеца издръжка и след това
сумите се отнасят за предходни месеци, ако са били надвнесени такива.
По тази причина Районна прокуратура, ТО-Ивайловград образувала
наказателно производство срещу подс. Ф. А. И. за престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, за това, че в периода от месец август 2021 г. до месец януари 2022г.
включително в гр.Харманли, след като е осъдена с влязло в сила на 01.08.2021
г. съдебно решение № 260092 от 15.06.2021 г., по гражданско дело №
1376/2020г. по описа на Районен съд - гр. Харманли да издържа свой
низходящ - дъщеря си В. Н. Г., родена на ****, чрез нейния баща и законен
представител - Н. Д. Г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно шест месечни вноски по 160,00лв.,
или общо сума в размер на 960,00 лв.
В хода на разследването е установено, че в периода от месец август
2021 г. до месец януари 2022г. включително, подсъдимата не заплатила нито
една от дължимите 6 /шестте/ месечни вноски от 160,00 лева всяка по
издръжката на дъщеря си В. Н. Г., родена на ****, чрез нейния баща и
законен представител - Н. Д. Г., въпреки че е осъдена с влязло в сила на
01.08.2021 г. съдебно решение № 260092 от 15.06.2021г. по гражданско дело
№ 1376/2020г. по описа на Районен съд - гр. Харманли. Общия размер на
неизплатените от обвиняемата месечни вноски на дължимата от нея издръжка
за процесния период възлиза на 960,00 /деветстотин и шестдесет/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, досежно
самото извършване на деянието, установяват отделни елементи от състава
3

на престъплението: времето на извършване, мястото, начина, по който е
извършено, обекта на посегателство и неговото авторство; от гласните
доказателства, обясненията на подсъдимата, свидетелски показания на
пострадалия Н. Д. Г. от гр. Харманли, Съдебно решение № 260092 от
15.06.2021 г., по гражданско дело № 1376/2020г. по описа на Районен съд - гр.
Харманли, влязло в законна сила на 01.08.2021г., справка за съдимост,
характеристична справка, удостоверение за раждане на В. Н. Г., родена на
10.02.2014 г., кореспонденция /писма/ с ДСИ-Харманли, ТО-Ивайловград,
общ. Харманли, ТП на НОИ-Хасково, РС-Харманли, ТД на НАП- гр.
Пловдив, офис Хасково, КИАД-гр.Хасково, ТР – гр. София, СВ – гр.
Харманли, както и от писмените доказателства - приобщени и съдържащи се
в 84 листа по опис в ДП № 579/2021г., всички преценени във връзка с
изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от нея в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признанията на подсъдимата, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна страна:
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата
да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.
Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
4

оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК-подсъдимата е осъдена с влязло в сила
решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след
влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни
вноски, а именно шест месечни вноски по 160,00 лв.
Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка
до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.“ В този смисъл, в настоящия
случай не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г.
по н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение №
111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016
година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на
ВКС, Решение №138/27 октомври 2017 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н.
д. № 828 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение .
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две
условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка; да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е
приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица,
която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото
по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично
следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика простата липса
на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат
низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да
обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му
състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа да
5

бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило задължението си да се
регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на
минималните възможни и необходими усилия, които лицето би могло да
положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи.
Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на дължащия издръжка в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да
изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд,
което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано
наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна
невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжка-
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно
се установи обективната страна на деянието, че в периода от месец август
2021 г. до месец януари 2022г. включително в гр. Харманли, след като е
осъдена с влязло в сила на 01.08.2021 г. съдебно решение № 260092 от
15.06.2021г. по гражданско дело № 1376/2020г. по описа на Районен съд - гр.
Харманли да издържа свой низходящ - дъщеря си В. Н. Г., родена на ****,
чрез нейния баща и законен представител - Н. Д. Г., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно шест месечни вноски по 160,00лв., или общо сума в размер на 960,00
лева.
Подсъдимата Ф. А. И. не е изпълнила доброволно своето
задължение. Срещу нея не е образувано изпълнително производство за
принудителното събиране на дължимата издръжка, но от гледна точка
обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
същото не представлява съставомерен елемент от обективната му страна.
Налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през
инкриминирания период от време, поради което подс. Ф. А. И. следва да
понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си
в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за сумата общо в размер на шест месечни вноски по 160,00
лева, или сума в общ размер на 960,00 лева за детето В. Н. Г., родена на ****
Подсъдимата Ф. А. И. е извършила деянието при условията на пряк
6

умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, който
не се променя от заявеното от подсъдимата пред съда, че е платила
инкриминираната парична сума в общ размер на 960,00 лева, както и
твърдението, че ще продължава да плаща за в бъдеще дължимата ежемесечна
издръжка на детето си.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече от
два месеца – а именно шест месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
От друга страна, е налице последващо нейно поведение, в резултат
на което фактически същата да е изпълнил задължението си до постановяване
на присъдата от първата инстанция, поради което съдът приема, че е
осъществено основанието да се приложи привилегирования състав на чл.183,
ал.3 от НК. Този подход освен, че се следва по силата на закона, съответства
и на неговия смисъл, предвид положените усилия за възстановяване в пълен
размер причинените вреди, изразеното от подсъдимия съжаление за
случилото се и осъзнаване, че следва занапред да полага усилия и да
изпълнява своевременно и с приоритет задълженията си за издръжка, още
повече, че в работоспособна възраст и здравословно състояние, които
позволяват това. Това е от решаващо значение за преценката на съда, че в
случая намира приложение разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
7

Номер на акта:	20
Дата:	18 юли 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20225630200160
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 март 2022 г.

Присъда по дело №160/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите