№ 40
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина С. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника А. К. М., ЕГН: ********** с адрес:
град Пловдив, ул.***, подадена против Постановление за разноски от
08.03.2021 г., инкорпорирано в Покана за доброловно изпълнение, връчена на
11.03.2021 г., и против отказ за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя, инкорпориран в съобщение с изх.№
11439/22.03.2021г., връчено на 24.03.2021г., постановени по изпълнително
дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
действията на ЧСИ при определянето на таксите и разноските по
изпълнителното дело от 230, 62 лева с ДДС, както и на отказа на ЧСИ да
намали юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лева на 50
лева. Поддръжа се, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията
на РБ и се излага довода, че въз основа на два изпълнителни листове,
издадени в полза на взискателя против длъжника, са образувани две отделни
изпълнителни дела, по които са извършени идентични обезпечителни мерки, с
което се кумулирали двойни такси в полза на ЧСИ. Конкретно досежно
обжалваните действия по изп.д. № 20218210400364 възразява за
прекомерност на приетото юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на
взискателя спрямо размера на дълга по изпълнителния лист от 50 лева.
Възразява, че осъществените от процесуалния представител на взискателя
действия по депозирането на молбата за образуване на изп.дело, която намира
за бланкетна, не обосновават размера на възнаграждението от 150 лева.
Позовава се на разпоредбата на чл.27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и на гореизложените обстоятелства за определянето на
възнаграждението в минимален размер от 50 лева, което обосновава и с
твърдението, че задължението по изпълнителния лист от 50 лева е заплатено
на взискателя.По изложените съображения оспорва отказа на съдебния
изпълнител за намаляване на разноските на взискателя за юрисконскулско
1
възнаграждение. Искането към съда е да отмени отказа за намаляване на
юрисконсултско възнаграждение на взискателя и изобщо да не бъде
постановено заплащането от длъжника на разноски за юрисконсултско
възнаграждение на взискателя, а ако все пак съдът прецени, че на последният
му се следват такива - да бъде постановен размер на възнаграждението от 50
лева.
На следващо място оспорва възложените такси по ТТРЗЧСИ в размер на
230, 62 лева с ДДС като неправилни, незаконосъобразни и недължими.
Поддържа за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в
чл.442а ГПК с довода, че извършените от съдебния изпълнител
обезпечителни действия, за които е начислил сумата от 90 лева по т.9 от
ТТРЗЧСИ, не са пропорционални на дълга от 50 лева, поради което не дължи
тяхното заплащане, а така и начислените във връзка със същите такси за
пощенски услуги от 11.62 лева. Поради това моли за отмяната на
постановлението за разноските относно тези суми. Оспорва такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева по съображения, че същата е неправилно
изчислена и следва да бъде определена в размер на 10 лева въз основа на
дълга по изп.лист от 50 лева. Поддържа, че съдебният изпълнител неправилно
е приложил разпоредбата на чл.73а ГПК при определяне на максималния
размер на таксите по изп.дело и намира, че при приложенето на цитираната
норма разноските по изпълнителното дело следва да представляват 30 % от
МРЗ за страна от 650 лева, тоест 195 лева. Предвид на последното и след
припадане от сумата 195 лева на горепосочените суми от 90 лева и пощенски
разходи от 11, 62 лева, както и след редуциране на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ до размера на 10 лева, се моли за отмяна на постановлението за
разноските за сумата над 79, 38 лева. По изложените в жалбата доводи и
твърдения за начисляване на таксите и разноските от съдебния изпълнител с
цел финансовото му обогатяване, както и предвид погасяването от длъжника
на дълга от 50 лева в срока в срока за доброволно изпълнение, се иска изцяло
да се отмени постановлението за разноските за сумата от 230, 62 лева. Моли
за присъждането на разноските за настоящото производство – за платена
държавна такса и платени такси в полза на ЧСИ. Прилага банково извлечение
за заплащането на дълга по изп.дело от 50 лева.
Ответната страна по жалбата – взискателят „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД –
гр.София, ЕИК:*********, чрез пълномощника си юрисконсулт А.Г., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи, че с поведението си длъжницата
е довело до нейното „неправомерно увреждане“, същата имала задължения
към други кредитори, като отказвала да погасява задълженията си, което
обосновавало необходимостта от образуването на отделни производства за
събирането на вземанията по двата изп.листа и всяко от тях следвало да бъде
обезпечено.По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение
от 150 лева се сочи, че за сумата от 100 лева е налице друго правно
основание. По отношение активността на взискателя се сочи, че същата е
производна на дейността по изготвяне на документите за иницииране на
изп.производство.Намира за ирелевантно извършеното плащане на дълга по
изп.лист. Излага подробни доводи за недобросъвестното поведение на
длъжницата. Поддържа, че правилно са изчислени таксите от ЧСИ. Моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждането на юрк.възнаграждение в
размер на 300 лева на осн.78, ал.5 ГПК. Моли да не се уважава искането на
жабоподателката за присъждането на разноски с довода, че липсват
доказателства за същите. Прилага съдебна практика и платежни нареждания
за заплащане на сумата от 50 лева и 200 лева от А.М. на 24.03.2021 г.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по изпълнителното дело, намери следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна -
длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подадена е на 24.03.2021 г. в
законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК от съобщението за
приетите разноски с поканата за доброволно изпълнение и за отказа на
съдебния изпълнител да намали юрисконсултското възнаграждение на
пълномощника на взискателя. Съдът събразява задължителните разяснения в
т. 2 на ТР 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСТГК, че на обжалване
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, включително
обективираният в поканата за доброволно изпълнение и актът на съдебния
изпълнител, с който се произнася по искане на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето
защо, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Изпълнително дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с
рег.№ 821 от КЧСИ е образувано по молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД –
гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт А.Г., против А. К. М., въз основа
на изпълнителен лист издаден на 29.07.2020г. по в.гр.д.№ 720/2020 г. от
Окръжен съд Пловдив за заплащане на сумата от 50 лв. – разноски. Поискано
е събирането на направените разноски, както и на 150 лева юрисконсултско
възнаграждение в изп.производство. С молбата е възложено на ЧСИ на
осн.чл.18, ал.1 ЗЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи
начина на изпълнение.
На 11.03.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение за задължението му по изп.дело към 08.03.2021 г. в общ размер на
430, 62 лв., от които: 50 лв – присъдени разноски по изпълнителния лист, 150
лв. - разноски по изп.дело, както и 230, 62 лева с ДДС - такси по ТТРЗЧСИ.
По изпълнителното дело е наложен запор на вземанията на длъжника в
„Транскарт Файненшъл сървисис“АД, „ОББ“АД, „Юробанк България“АД,
Банка „ДСК“АД, както и запор на трудовото възнаграждение на длъжника в
„Инвест 2020“АД. С уведомително писмо от 15.03.2021 г. работодателят на
длъжника е уведомил ЧСИ, че трудовото възнаграждение на длъжника е в
размер на 503, 65 лева, който доход е несеквестируем.
По искане на длъжника от 15.03.2021 г. за индивидуализиране на
сумите, които са включени в таксите от 230, 62 лева, със съобщение изх.№
10302/16.03.2021 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника , че сумата е
образувана от следните такси с ДДС: 24 лева - т.1 от ТТРЗЧСИ, 42 лева - т.3
от ТТРЗЧСИ, 24 лева - т.5 от ТТРЗЧСИ, 12 лева - т.4 от ТТРЗЧСИ, 90 лева -
т.9 от ТТРЗЧСИ, 11, 62 лева - т.31к от ТТРЗЧСИ, 3 лева - т.31а от ТТРЗЧСИ,
24 лева - т.26 от ТТРЗЧСИ.
Според постъпилото удостоверение от ТД на НАП Пловдив на
16.03.2021 г., публичните задължения на А.М. са в размер на 8 160, 74 лева, за
обезпечаването на които са наложени запори на банковите й сметки в „Алфа
Банк“ АД, Банка „ДСК“АД, „ОББ“ АД и „Юробанк България“АД, запор
върху вземането й от работодателя, както и върху дяловете й в две търговски
дружества и безналични ценни книжа. Постъпила е и информация от Банка
„ДСК“АД за наложени предходни запори върху вземанията на длъжника от
ТД на НАП - Пловдив и по още пет изпълнителни дела.
На 16.03.2021 г. е постъпило възражение до ЧСИ от М. срещу приетия
размер на юрисконсултското възнаграждение на взискателя от 150 лева с
искане на осн.чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване на 50 лева.
С отговор от 17.03.2021 г. „Транскарт Файненшъл сървисис“АД е
уведомило ЧСИ, че договорните отношение с М. са прекратени и същата няма
вземания
3
Със съобщение изх.№ 11439/ 22.03.2021 г., връчено на 24.03.2021 г.,
длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение на взискателя.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
По отношение на юрисконсултското възнаграждение на взискателя:
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г. / в полза на
юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в
изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв. С така
посочената разпоредба са определени минималният и максималният размер
на възнаграждението, а конкретния размер се определя от компетентния
орган във всеки отделен случай при спазване правилото на чл. 1 от
Наредбата, според което заплащането на правната помощ се определя в
зависимост от вида и количеството на извършената дейност. С оглед на това
възнагражденията по НЗПП се дължат за определена извършена дейност.
По делото конкретно се установява, че е образувано по молба на
взискателя, чрез юрисконсулт А.Г. с представено по делото пълномощно. С
молбата е поискано образуване на изпълнителното дело за събиране на
задължението по изп.лист, разноските по изп.дело и извършването на справки.
Взискателят не е посочил конкретен способ, а е извършил възлагане на
съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Не се установява
взискателят да е проявил каквато и да било активност след подаване на
молбата за образуване на изп.дело, тъй като липсват данни за искани
обезпечителни мерки и посочване на способи за изпълнение (независимо от
възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), за осигуряване на съдействие за
изпълнението от страна на взискателя и други действия.
По изложените съображения, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП вр. чл. 27 от НЗПП, на взискателя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД следва
да се определи юрисконсултско възнаграждание в минималния размер от 50,
00 лв.
Ето защо, жалбата против отказа на съдебния изпълнител да намали
юрисконсултското възнаграждение на взискателя се явява основателна и
същото следва да бъде намалено от 150 лева на 50 лева.
По отношение на начислените такси в размер на 230, 62 лева с ДДС по
ТТРЗЧСИ:
Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или бъдат отменени от съда. В случая не е налице някое от посочените
изключения, освобождаващо длъжника от заплащане на разноските по
изпълнението. След като длъжникът не е платил дължимата сума преди
образуване на изпълнителното производство, то същият е станал причина за
образуване на изп.дело и дължи заплащането на таксите и разноските по
изпълнението. Следователно, извършеното погашение на задължението по
изпълнителния лист от длъжник в срока за доброволно изпълнение е
4
ирелевантно касателно отговорността му за заплащане на таксите.
В начислените от съдебния изпълнител такси от 230, 62 лева се уточни,
че се включват следните суми: 24 лева - т.1 от ТТРЗЧСИ, 42 лева - т.3 от
ТТРЗЧСИ, 24 лева - т.5 от ТТРЗЧСИ, 12 лева - т.4 от ТТРЗЧСИ, 90 лева - т.9
от ТТРЗЧСИ, 11, 62 лева - т.31к от ТТРЗЧСИ, 3 лева - т.31а от ТТРЗЧСИ, 24
лева - т.26 от ТТРЗЧСИ.
Оплакванията на длъжника конкретно се отнасят за таксите от 90 лева
по т.9, 11, 62 лева по т.31 к и 24 лева по т.26 от ТТРЗЧСИ. Оспорено е и
законосъобразното приложение на чл.73а от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оспорването на
таксата от 90 лева по т.9 от ТТРЗЧСИ. Посочената такса е начислена за
налагането на запор на вземанията на длъжника в „Транскарт Файненшъл
сървисис“АД, „ОББ“АД, „Юробанк България“АД, Банка „ДСК“АД и на
трудовото му възнаграждение в „Инвест 2020“АД, запорите са фактически
наложени и поради това на съдебния изпълнител се дължи заплащането на
такса от 18 лева с ДДС за всеки от запорите или общо 90 лева с ДДС съгл.т.9
от ТТРЗЧСИ. Не се споделя довода на длъжника за несъразмерност на
наложеното обезпечение, както и че същото не е било необходимо. В
конкретния казус се установява, че от наложените запори не са постъпили
суми за погасяването на дълга по делото, доколкото върху банковите сметки
на длъжника са били наложени предходни запори за вземанията на други
взискатели, а доходът на длъжника от трудовото му правоотношение е бил
несеквестируем. Обстоятелството, че длъжникът е платил задължението си по
изп.лист в срока за доброволно изпълнение не обоснова различен извод, тъй
като запорите са наложени преди извършеното плащане с цел обезпечаване на
принудителното изпълнение. В случая се констатира, че налагането на
запорите е било необходимо, предвид задълженията на длъжника към други
взискатели. Така се установява, че само публичните задължения на
длъжника са в размер на 8 160, 74 лева, а срещу него са били образувани още
пет изп.производства, за обезпечаването на които са наложени запори върху
банковите му сметки, дялове и ценни книжа. Същевременно запорите са
наложени в съответствие с разпоредбата на чл.442 от ГПК, според която
длъжникът по парично задължение отговаря с цялото си секвестируемо
имущество и за удовлетворяване на дълга по делото е допустимо прилагането
на няколко изпълнителни способа, както и преминаването от един способ към
друг. Ето защо неоснователни са доводите против таксата от 90 лева по т.9 от
ТТРЗЧСИ. По аргумент от изложеното, неоснователно е и възражението
против таксата от 11, 62 лева, тъй като същата е начислена за пощенски
разходи при връчването на запорните съобщения / т.31к от ТТРЗЧСИ/.
Основателно е обаче оплакването по отношение размера на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ от 24 лева. Съгласно чл. 26, ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се
начисляват върху събраната сума, като със "Забележка" е пояснено, че при
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг,
но се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от
размера на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви),
както и от разноските на взискателя, които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК,
са за сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ е
посочено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси, като законодателят е изключил от размера на вземането само този
разход на взискателя, не и другите му разноски, сред които е и платеното
адвокатско възнаграждение, а в случая - дължимото юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че при определяне на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ към задължението по изп.лист от 50 лева следва
да се включи и юрисконсултското възнаграждение от 50 лева, при което
таксата да се изчисли върху размер от 100 лева. Таксата по т. 26 от тарифата
5
следва да бъде изчислена по правилата на буква А, съгласно която за
задължение от 100 лева се дължи такса от 10 лева. Върху тази сума следва да
се начисли и ДДС, при което общо дължимата сума става 12 лева.
С оглед на това, начисляването на сумата за разликата над 12 лева до
24 лева, тоест за още 12 лева като такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се явява без
правно основание, поради което в тази си част жалбата следва да бъде
уважена и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се корегира до
действителния й размер от 12 лева.
Изложеното налага извод, че съдебният изпълнител неправилно е
изчислил таксите по ТТРЗЧСИ в размер на 230, 62 лева, тъй като същите са
218, 62 лева.
Настоящият състав на съда приема за основателно възражението на
жалбоподателя, че при определяне на таксите по изпълнението ЧСИ е
следвало да съобрази нормата на чл. 73а от ГПК, според която в зависимост
от размера на задължението отнесен към минималната работна заплата за
страната се определя и максималният размер на сбора от всички такси по
изпълнението за сметка на длъжника. В конкретният случай размера на
задължението е 50 лева, при който размер съгласно чл. чл. 73а, ал. 1, т. 1 от
ГПК дължимите разноски не следва да са повече от 30% от минималната
работна заплата – т. е 195 лв, тъй като МРЗ към 01.01.2021 г. е 650 лева. Ето
защо таксите от 218, 62 лева, следва да се редуцират до размера на 195 лева.
С оглед на изложеното, жалбата против начислените такси от 230, 62
лева с ДДС по ТТРЗЧСИ се явява частично основателна, поради което тези
такси следва да бъдат намалени до размера на 195 лева.
По разноските в настоящото производство: Настоящият състав намира,
че производството по разноските (каквото по същността си е производството
по настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на
разноските, определени в изпълнителното производство) не е самостоятелно
производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение
(в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018
г. на IV г. о. ВКС). Предвид изложеното, искането на ответника по жалбата за
присъждане на разноските е неоснователно и се оставя без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ по
изпълнително дело № 20218210400364 за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя, инкорпориран в съобщение с изх.№
11439/22.03.2021г., връчено на 24.03.2021г. на длъжника А. К. М., ЕГН:
********** с адрес: град Пловдив, ул.***, за разликата над сумата от 50 лева
до 150 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на юрисконсултското възнаграждение на
взискателя по изпълнително дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ, от сумата 150 лева на сумата от 50 лв., дължими
от длъжника А. К. М., ЕГН: ********** с адрес: град Пловдив, ул.***.
6
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 08.03.2021 г., инкорпорирано
в Покана за доброволно изпълнение, връчена на 11.03.2021 г. по
изпълнително дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№
821 от КЧСИ, относно таксите по ТТРЗЧСИ от 230, 62 лева за разликата над
сумата от 195 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от А. К. М., ЕГН: ********** с адрес: град
Пловдив, ул.***, в качеството й на длъжник по по изпълнително дело №
20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ, такси
по ТТРЗЧСИ от сумата 230, 62 лева на сумата 195 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. К. М., ЕГН: ********** с
адрес: град Пловдив, ул.***, подадена против Постановление за разноски от
08.03.2021 г., инкорпорирано в Покана за доброловно изпълнение, връчена на
11.03.2021 г., и против отказ за намаляване на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя, инкорпориран в съобщение с изх.№
11439/22.03.2021г., връчено на 24.03.2021г., постановени по изпълнително
дело № 20218210400364 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от КЧСИ,
в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7