Р Е Ш Е Н И Е
№ 622/30.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на трети октомври, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 647 по
описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Е. Ж.
Р. А., ЛНЧ ********** ***, подадена чрез адв. У. *** против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 57/30.05.2023 г. на Т. Д. Т.– мл. инспектор
в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство, за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при липса на основание и съществено
нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
поддържа, че отразените в обстоятелствената част на заповедта факти и обстоятелства
са неверни. Сочи, че водачът на МПС не е извършил твърдяното нарушение, както и
че към момента на проверката е представил валидно международно свидетелство за управление
на МПС, валидно до 04.02.2031 г. Твърди, че като чужд гражданин не е разбирал в
какво е обвинен, какви са правата му и как може да ги защити, поради което е
следвало да му бъде назначен преводач. Моли съда да уважи подадената жалба и
отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя доказателства
в подкрепа на твърденията си.
В съдебно заседание жалбоподателят
– Е. Ж. Р. А., редовно уведомен, не
се явява. По делото е постъпило писмено становище от адв. У. ***, който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото
разноски, съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата – Т. Д. Т.–
мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, редовно уведомен, се явява лично.
Моли съда да потвърди издадената заповед, счита същата за правилна и законосъобразна.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на административното производство
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 57/30.05.2023
г. на Т. Д. Т.– мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, с която на Е.
Ж. Р. А., ЛНЧ ********** ***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, на водач,
който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваният административен акт е
връчен лично на жалбоподателя на 30.05.2023 г., като получаването му е удостоверено
с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок
е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пловдив.
С оспорената заповед на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, за срок от шест месеца“. Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 30.05.2023 г. на път ІІ-6435 км посока на
движение гр. Карлово гр. Пловдив, жалбоподателят управлява „Пежо Боксер“ с рег.
№ ***, лична собственост, без да е правоспособен, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед, в т. ч. АУАН серия АД № 237/23 от 3.05.2023 г.; справка за
нарушител/водач; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.на Директор на ОД МВР –
Пловдив.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата
е незаконосъобразна.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Младши инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив, упълномощен
със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.на
Директор на ОД МВР – Пловдив, е компетентен да налага ПАМ.
Заповедта
е обективирана в изискуемата писмена форма, но не съдържа необходимите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. В същата са посочени правните основания за издаването й, но липсва пълно
описание на фактическите обстоятелства довели до постановяването й. За да
приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел, че е
осъществено нарушение на чл. 150 от ЗДвП - водачът на автомобила е управлявал без да притежава СУМПС –
неправоспособен водач.
Както бе посочено по-горе
разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2а „прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление...“ за срок от 6 месеца до една година.
Нормата
на чл. 171, 2а от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които
са предвидени алтернативно, а не кумулативно, самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Редакцията на цитираната разпоредба, относима в процесния
случай, гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган е
следвало да конкретизира на коя от посочените в текста на закона хипотези се е
позовал. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени
законовите изисквания при издаването му. С изменението на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г.), законодателно е направено разграничение между управление на МПС
от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното МПС, като две самостоятелни и различни административни нарушения.
За да бъде приложената процесната ПАМ, е следвало от страна на административния
орган по безспорен начин да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП
изразяващо се в непритежаване на СУМПС; неправоспособност на водача или и
двете, доколкото не е ясно точно на кое от посочените основания или и на двете
последният се е позовал.
В
случай, че се приеме, че административният орган се е позовал и на двете
хипотези визирани в чл. 171, т. 2а
от ЗДвП касаещи непритежаване на СУМПС и неправоспособност на водача на МПС,
следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства се
установява, че от една страна необосновано административнонаказващият орган е
приел, че водачът на МПС е неправоспособен, а от друга неправилно е приел, че е
налице управление на МПС без водача да притежава СУМПС.
Съдът
намира, че в случая не е съобразена нормата на чл. 161 от ЗДвП, която предвижда, че
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република Б. за категорията, за която е
издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по С. договор
относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от
него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7
към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава-страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
В
случаите за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП, административният орган не е обвързан само с данните установени при
проверката, следвало е с оглед на установяване на фактите, служебно да изясни
притежавал ли е водачът на провереното МПС валидно към дата на проверката
СУМПС, като за това уведоми жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото
административно производство и изиска от водача на автомобила документ,
удостоверяващ правото му да управлява МПС, съответно превод на същото и да
извърши преценка дали са изпълнение изискванията на чл. 161 от ЗДвП. С оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е чуждестранен гражданин е следвало на същият да се осигури
превод, за да може да разбере какви документи се изисква да представи.
С оглед
на това, съдът намира, че като не е сторил това административният орган е
провел административно производство в нарушение на чл. 14, ал. 2 и 3 от АПК. По силата на чл. 14, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен
да назначи преводач в случите, в които участник в производството не владее
български език. Също така, по реда на чл. 14, ал. 3 от АПК, при представяне на документ на чужд език, непридружен с превод
административният орган следва да назначи преводач за сметка на лицето,
представило документа. В случая административният орган не е изпълнил тези свои
задължения, поради което и фактическата обстановка не е изцяло изяснена. При
извършената проверка от жалбоподателя е представено международно свидетелство
за управление на МПС, валидно до 04.02.2031 г., поради което не е налице
хипотезата на липса на свидетелство за правоуправление. С оглед
обстоятелството, че същото не е било преведено е следвало да се назначи
преводач, за сметка на чуждестранния гражданин, както и на същия да се осигури
преводач и да му се разясни какви доказателства следва да представи, за да се
извърши преценка дали са изпълнени изискванията на чл. 161 от ЗДвП.
Провеждането
на административното производство в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК се явява особено съществено, тъй
като заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа
обстановка и без да са събирани други доказателства. С оглед изложеното
оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.
Заповедта
е незаконосъобразна и на още едно основание.
Видно от
диспозитива на оспорената заповед липсва ясно и несъмнено индивидуализиране на пътното
превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Разпоредбата на чл. 171, т.
2а от ЗДвП съдържа две различни понятията „пътно превозно средство“, чиято регистрация
се прекратява и „моторно превозно средство“, което е управлявано, като смисълът
на понятията по ЗДвП е изяснен в § 6, т. 10 и т. 11 на Допълнителните разпоредби
на ЗДвП. Описанието на управляваното моторно превозно средство в мотивите на заповедта
за прилагане на ПАМ не замества необходимостта от посочване в диспозитива на същия
административния акт на конкретното пътното превозно средство, чиято регистрация
се прекратява. Още повече, че от смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата
на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се установява, че законодателят разграничава управляваното
МПС от това ППС, чрез което ще се приложи ПАМ срещу лицето нарушител. В акта, с
който се налага ПАМ, трябва да е разпоредено върху кое пътно превозно средство ще
бъде изпълнена принудата. Тоест разпоредителната част на индивидуалния административен
акт, каквато е Заповедта за налагане на ПАМ, следва да е ясна, да определя правата
или задълженията съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, съответно да разпорежда на
кое пътно превозно средство се прекратява регистрацията съгласно чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за
неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
По
направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист, като на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата
- Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата
страна да го заплати. Посоченото води до извода, че в разглежданата хипотеза предоставената
правна помощ е безплатна, поради което и не могат да се представят доказателства
за направени в този смисъл разноски.
За да упражни
обаче правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, адвокатът следва
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38,
ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване.
В
конкретния случай по делото не е налице договор за правна защита и съдействие,
от който да е видно, че на жалбоподателя е предоставена адвокатска помощ и съдействие
на някое от изрично изброените основания, поради което и направеното искане от
адв. У. съдът намира за неоснователно. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение
№ 5550 от 12.04.2019 г., постановено по адм. д. № 7892/2018 г. на ВАС – Трето
отделение.
Предвид
изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя единствено
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лева.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 57/30.05.2023 г. на Т. Д. Т.–
мл. инспектор в РУ Хисаря към ОД на МВР Пловдив.
ОСЪЖДА Районно
управление - Хисаря към ОД на МВР - Пловдив, да заплати от бюджета на ОД на МВР
– Пловдив на Е. Ж. Р. А., ЛНЧ ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 10 (десет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. У. *** за заплащане на направените по делото разноски,
за адвокатско възнаграждение, на основание на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)