№ 233
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000174 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260531/10.12.2020 г. по т.д.№ 2583/2019 г., СГС, ТО, VI-2 състав
е признал за установено по предявени от „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ срещу Национална
агенция за приходите искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Тиберий 2000“
ЕООД не дължи на Национална агенция за приходите публични вземания, включени под т.2
в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД
/н./, както следва : сумата в размер от 34 021.50 лв., съставляваща разликата над сумата от
302 496.60 лв., представляваща законна лихва за забава върху данъчните задължения,
начислена за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност), до пълния включен в списъка на приетите вземания размер на сумата
от 336 518.10 лв., и сумата в размер от 26.39 лв., съставляваща разликата над сумата от
3 532.90 лв., представляваща законна лихва за забава върху данъчните задължения
начислена за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., до пълния включен в списъка на
приетите вземания размер на сумата от 3 559.29 лв.
С решението е признато за установено по предявени от „Тиберий 2000“ ЕООД
срещу Национална агенция за приходите, с адрес – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52
искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Тиберий 2000“ ЕООД не дължи на
Национална агенция за приходите публични вземания, включени под т. 2 в одобрения от
съда списък на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД, както следва:
за сумата в размер от 56 107.03 лв., представляваща начислен ДДС за м. 02.2008 г.
съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г., за сумата в размер от 104 468.35
лв., представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м.
02.2008 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата в размер от 296,14 лв.,
представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м. 02.2008
1
г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
за сумата в размер от 95 351,40 лв., представляваща начислен ДДС за м. 09.2008 г.
съгласно Ревизионен акт № 1001830/25.08.2010 г., за сумата в размер от 116 191,66 лв.,
представляваща начислена законна лихва за забава върху начислен ДДС за м. 09.2008
г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност), и за сумата в размер от 476,89 лв.,
представляваща начислена законна лихва за забава върху ДДС за м. 09.2008 г. за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
за сумата в размер от 3 076, 01 лв., представляваща част от начислен данък по чл. 42
ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г., съгласно Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г.; за сумата в размер от 2 871,77 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода до 04.07.2009 г. (датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност) начислена върху част от данък по
чл. 42 ЗДДФЛ дължим за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г.; и за сумата в размер
от 16,24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г. начислена върху част от данък по чл. 42 ЗДДФЛ дължим за периода от м.
07.2009 г. до м. 10.2010 г.
за сумата в размер от 337,68 лв., представляваща туристически данък начислен за 2011
г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в размер от
251,98 лв., представляваща законна лихва за забава върху туристическия данък
начислен за 2011 г. начислена за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност); за сумата в размер от
1,78 лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху туристическия
данък за 2011 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от 2,80
лв., представляваща туристически данък за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал.
5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в размер от 1,82 лв., представляваща законна
лихва за забава начислена върху туристическия данък за 2012 г. за периода до
04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за откриване на производството
по несъстоятелност); за сумата в размер от 0,01 лв., представляваща законна лихва за
забава начислена върху туристическия данък за 2012 г. за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.; за сумата в размер от 2,00 лв., представляваща туристически данък за
2013 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; за сумата в
размер от 10,59 лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху
туристическия данък за 2013 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност); и за сумата в размер
от 0,01 лв., представляваща законна лихва начислена върху туристическия данък за
2013 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
за сумата в размер от 26 684,53 лв., представляваща невнесена част от начислени
задължителни осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г. съгласно Ревизионен акт №
**********/11.12.2008 г.; за сумата в размер от 53 109,76 лв. представляваща законна
лихва за забава начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2003 г. и 2004
г. съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г. за периода до 04.07.2019 г.
(датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); за сумата в размер от 140,84 лв., представляваща законна лихва за
забава начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2003 г. и 2004 г.
съгласно Ревизионен акт № **********/11.12.2008 г. за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.
за сумата в размер от 16 689,09 лв., представляваща невнесена част от начислени
задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. съгласно Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г.; за сумата в размер от 19 443,84 лв., представляваща законна
лихва за забава начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2009
г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г. за периода до 04.07.2019 г.
(датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); за сумата в размер от 88,08 лв., представляваща законна лихва за
2
забава начислена върху задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г.
съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.
за сумата в размер от 27,96 лв., представляваща публично вземане за задължителни
осигурително вноски за м. 01.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. №
220021015346867; за сумата в размер от 27,57 лв., представляваща законна лихва за
забава начислена върху публично вземане за задължителни осигурително вноски за м.
01.2010 г., дължима за периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението
за откриване на производството по несъстоятелност); за сумата в размер от 0,15 лв.,
представляваща законна лихва за забава начислена върху публично вземане за
задължителни осигурително вноски за м. 01.2010 г. дължима за периода от 05.07.2019
г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от 1 124,58 лв., представляваща публично
вземане за задължителни осигурителни вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация
Образец 6 с вх. № 220021020512978; за сумата в размер от 1 138,76 лв.,
представляваща законна лихва за забава начислена върху публично вземане за
задължителни осигурителни вноски за м. 11.2010 г. дължима за периода до 04.07.2019
г. (датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност); за сумата в размер от 5,94 лв., представляваща законна лихва за
забава начислена върху публично вземане за задължителни осигурителни вноски за м.
11.2010 г. дължима за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; за сумата в размер от 1
072,84 лв., представляваща публично вземане за задължителни осигурителни вноски
за м. 12.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021000254504; за сумата в
размер от 1 071,30 лв., представляваща законна лихва за забава начислена върху
публично вземане за задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г. дължима
периода до 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност); и за сумата в размер от 5,66 лв., представляваща
законна лихва за забава начислена върху публично вземане за задължителни
осигурителни вноски за м. 12.2010 г. дължима за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.,
доколкото очертаните вземания са погасени, поради изтекли давностни срокове по
смисъла на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.
С решението са отхвърлени предявените от „Тиберий 2000“ ЕООД срещу
Национална агенция за приходите искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ в
останалите им части.
Срещу решението, за част от него, която е част от уважени искове с правно
основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ е подадена въззивна жалба от Национална агенция за
приходите, която моли то да бъде отменено и въззивният съд да установи съществуването и
дължимостта в производството по несъстоятелност срещу длъжника на следните публични
вземания:
1./ публични вземания в размер на 1 068,31 лв. - главници, установени с Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г., издаден от ТД на НАП София представляващи дължим ДДФЛ за
периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г. ., както и начислените лихви върху посочените главници
за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
2./ публични вземания в размер на: 2,80 лв. - главници за туристически данък, начислен за
2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 1,82 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; публични вземания в размер на: 2,00
лв. - главници за туристически данък, начислен за 2013 г. съгласно декларация по чл. 61р,
3
ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.;
3./ публични вземания в размер на: 14 083,04 лв. - главници за задължителни осигурителни
вноски за 2009 г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както и начислените
лихви върху посочените главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г.;
4./ публични вземания в размер на 1 124,58 лв. - главници за задължителни осигурителни
вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021020512978; 1 138,76
лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 5,94 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; 1 072,84 лв. - главници за
задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. №
220021000254504; 1 071,30 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; и 5,66 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс в редакцията на разпоредбата преди изменението, обнародвано в ДВ,
бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, а по силата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Посочено е, че съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от
ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки, а съгласно ал. 2 на същия
член давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или
с предприемането на действия по принудително изпълнение. Давността била спряна и
прекъсната на основание чл. 685а от ТЗ с предявяването на публичните вземания пред съда
по несъстоятелността с молба изх. № 24- 28-1928/17#23/29.07.2019 г. Съдът подробно
анализирал представените от Национална агенция за приходите и приети по делото писмени
доказателства за действия, водещи до спиране и прекъсване на давностния срок - два броя
постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени през 2016 г., съобщение за
доброволно изпълнение, издадено през 2015 г., както и разпореждания за присъединяване на
публични вземания, издадени от публичен изпълнител, представени в приложение 119-120,
включително и 122-136, включително към подадения отговор на исковата молба. Съдът
неправилно приел за установено, че публични вземания, описани по основание и размери в
диспозитива на обжалваното решение са погасени по давност и съответно не са дължими в
производството по несъстоятелност срещу дружеството.
1./ По отношение недължимостта на публични вземания в размер на 1 068,31 лв. -
главници, представляващи дължим ДДФЛ за периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г. ., както и
начислените лихви върху посочените главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода
от5.07.2019 г. г. до 23.07.2019 г.
Първоинстанционният съд правилно приел, че давностния срок по отношение на
тях е прекъснат с издаването на Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., издаден от ТД
на НАП София и преди изтичането на новата 5-годишна давност същата е спряна с
налагането на обезпечителни мерки през 2016 г., с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. Независимо от това, съдът
направил извод, че вземанията са погасени поради изтичането на 10-годишния давностен
срок, определен от разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, предвид факта, че същият е
започнал да тече считано от 01.01.2010 г. и е изтекъл на 1.01.2020 г. Жалбоподателят
твърди, че разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която регулира института на
4
погасителната давност за публичноправните вземания по отношение на принудителното им
събиране в производството по принудително изпълнение по ДОПК не е специална по
отношение на разпоредбата на чл. 685а от Търговския закон. Съгласно чл.164, ал. 1 от
ДОПК публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производството по
несъстоятелност или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност, с
което кодексът предвиждал удовлетворяване на публични вземания в специфично
производство, каквото е производството по несъстоятелност, като регламентира общия ред
за възникване и погасяване на публичните държавни вземания. Докато в хипотезата на
принудително изпълнение по реда на ДОПК е възможно прилагането на нормата на чл. 171,
ал. 1 от ДОПК, тъй като предприемането на действия, водещи до спиране и прекъсване на
давността е включено в правомощията на държавен орган и зависи основно от неговата
инициатива, то в специфичното производство по несъстоятелност се прилагат специалните,
а не общите правила за погасяване по давност на публичните вземания. Поради това
решението в частта му, в която се признава несъществуването на публични вземания в общ
размер на 1 068,31 лв. дължим ДДФЛ за периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г., както и
начислените лихви върху посочените суми било неправилно.
2./ По отношение недължимостта на публични вземания в размер на: 2,80 лв. -
главници за туристически данък, начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5
ЗМДТ вх. № **********; 1,82 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.; публични вземания в размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък,
начислен за 2013 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв.-
лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.:
Жалбоподателят сочи, че за да направи извод, че посочените вземания са погасени
по давност, съдът неправилно приел, че независимо от факта, че публичните вземания са
присъединени по изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване № С170022-105-
0256602/27.10.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, само по
себе си разпореждането не представлявало действие по принудително изпълнение.
Национална агенция за приходите счита, че образуването на изпълнително дело,
респективно присъединяването на вземания по вече образувано изпълнително дело,
представлява действие по принудително изпълнение, което прекъсва давността по
отношение на публичните вземания. По силата на чл. 220 и следващите от ДОПК действия,
които водят до спиране и прекъсване на давността са образуване на изпълнително дело /за
което доколкото няма изискване за издаване на нарочен акт, за дата на образуване на
изпълнителното дело се приема съобщението за доброволно изпълнение/; присъединяване на
вземане за събиране по вече образувано изпълнително дело, опис на имуществото, налагане
на запор и възбрана и други. С оглед това изводът на съда за погасяване на публичните
вземания по давност предвид изтичането на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК бил
неправилен.
3./ По отношение недължимостта на публични вземания в размер на: 14 083,04 лв. -
главници за задължителни осигурителни вноски за 2009 г. съгласно Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г., както и начислените лихви върху посочените главници за периода
до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд правилно приел, че
давностният срок по отношение на тях е прекъснат с издаването на Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г., издаден от ТД на НАП София и преди изтичането на новата 5-
годишна давност, същата е спряна с налагането на обезпечителни мерки през 2016 г. с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С160022-022-
0004063/12.04.2016 г. Въпреки това съдът приел, че вземанията са погасени поради
изтичането на 10-годишния давностен срок, определен от разпоредбата на чл.171, ал. 2 от
5
ДОПК, който започнал да тече считано от 01.01.2010 г. и е изтекъл на 1.01.2020 г.
Жалбоподателят поддържа вече изложените си съображения за неправилност на
становището за погасяването на публичните вземания по абсолютна давност поради това, че
в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 685а от Търговския закон.
4./ По отношение недължимостта на публични вземания в размер на: 1 124,58 лв. -
главници за задължителни осигурителни вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация
Образец 6 с вх. № 220021020512978; 1 138,76 лв. - лихви върху главниците, начислени за
периода до 04.07.2019 г.; 5,94 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; 1 072,84 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски
за м. 12.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021000254504; 1 071,30 лв. -
лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; и 5,66 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че за да направи извод, че посочените вземания са
погасени по давност, съдът приел че независимо от факта, че публичните вземания са
присъединени по изпълнителното дело със Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
024197/2015/000001/26.09.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София,
това само по себе си не представлява действие по принудително изпълнение. Национална
агенция за приходите поддържа изложените по-горе съображения, че посоченото съобщение
представлява действие по принудително изпълнение, поради което давността по отношение
на публичните вземания е прекъсната с издаването му, а впоследствие е и спряна и
прекъсната на основание чл. 685а от Търговския закон.
По отношение съществуването на публичните задължения в първоинстанционното
дело били представени писмени доказателства и установени от неоспорената от страните и
приета от съда съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът не представил доказателства за
тяхното заплащане.
Национална агенция за приходите претендира разноските във въззивната
инстанция.
Въззиваемият „Тиберий 2000“ ЕООД оспорва въззивната жалба като се основава на
разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ДОПК. Поддържа, че присъединяването на вземане по
съществуващо изпълнително дело не представлява действие по принудително изпълнение,
предприето в рамките на определен изпълнителен способ по ДОПК, поради което не водело
до прекъсване на давността.
Въззивнаят съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от
„Тиберий 2000“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите, с която са предявени за
разглеждане искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване
несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на „Тиберий 2000“
ЕООД /н./, вземания, предявени от ответника с молба от 05.09.2019 г., които са включени в
изготвения от синдика Списък на приетите вземания, предявени на основание чл. 685 ТЗ,
одобрен с определение от 12.11.2019 г. от съда по несъстоятелността без да са внесени
промените поискани от ищеца с възражение касаещо: публични вземания за незаплатени
данъци в размер на сумата от общо 1 014 407,04 лв., от които : главница в размер от 674
329,65 лв., лихви върху данъчните задължения за периода до 04.07.2019 г. (датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на сумата от
6
336 518,10 лв., и лихви върху данъчните задължения за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г. в размер на сумата от 3 559,29 лв.; публични вземания за задължителни
осигурителни вноски в размер на сумата от общо 220 769,71 лв., от които главница в размер
от 105 508,31 лв., лихви върху осигурителните задължения за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на
сумата от 114 704,55 лв., и лихви върху осигурителните задължения за периода от 05.07.2019
г. до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 556,85 лв.; публично вземане за наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 100,00 лв.; частно вземане за сумата в размер от
8,88 лв. – съставляваща разход за образувано пред ТД на НАП изпълнително дело №
22150024197/2015 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
подаване на исковата до окончателното им погасяване. Ищецът е поддържал, че има
качеството на длъжник в открито спрямо него производство по несъстоятелност по т.д. №
2784/2017 г. на СГС, ТО, VI-18 състав. В списъка на приетите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ
вземания били включени описаните публичните вземания на НАП, формирани от начислен
ДДС, осигурителни вноски, корпоративен данък и местни данъци, след подадени от
длъжника справки-декларации по ЗДДС, декларации образец 6 по КСО, ГДД по ЗКПО,
декларации по ЗМДТ, влезли в сила четири ревизионни акта от 11.12.2008 г., 25.08.2010 г.,
31.05.2012 г. и 24.07.2015 г., както и издадено наказателно постановление от 23.02.2015 г. С
определение от 12.11.2019 г. съдът оставил без уважение подаденото от ищеца и в срока по
чл. 694 ТЗ длъжникът упражнявал правото си да предяви отрицателен установителен иск
относно съществуването на вземанията на ответника. Ищецът се позовава на чл. 171, ал. 1
ДОПК, съгласно който вземанията се погасяват с изтичането на 5-годиешн давностен срок,
отброяван от 1-ви януари на годината, следваща годината през която е трябвало да се
заплати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, както и на
чл. 171, ал. 2 ДОПК, съгласно който с 10-годишна абсолютна давност, отброяван от 1-ви
януари на годината, следваща годината през която е трябвало да се заплати публичното
задължение без значение, дали същата е била спирана или прекъсвана, освен в случаите
когато задължението е било разсрочено или отсрочено, или пък изпълнението е било спряно
по инициатива на длъжника.
По отношение на вземанията, които са предмет на въззивното производство е
посочено, че вземанията по РА, издаден на 31.05.2012 г. били възникнали преди 2011 г., а
давността им била изтекла в началото на 2017 г. Ищецът поддържа, че всички лихви за
забава на публични задължения, които са възникнали и начислени до 04.07.2016 г. са
погасени, поради изтичането на 3-годишна давност. Твърди, че няма данни погасителната
давност спрямо формираните в полза на НАП вземания да е била прекъсната на някакво
валидно правно основание. Налагането на предварителни обезпечителни мерки и
присъединяването на НАП към образувани изпълнителни дела спрямо ищеца не можело да
се причислят към конкретни предявени вземания, поради което не могат да постигнат
прекъсване на давността. Към момента на налагане на съответните обезпечителни мерки
давността на предявените от НАП публични вземания вече била изтекла. На самостоятелно
основание ищецът излага, че не дължи приетите в производството публични вземания в
полза на НАП, защото е осъществил тяхното погасяване посредством извършено плащане.
Ответникът по исковете Национална агенция за приходите ги оспорва. Поддържа, че
вземанията за данъци и лихви върху тях са дължими на основание издадените четири РА от
11.12.2008 г., 25.08.2010 г., 31.05.2012 г. и 24.07.2015 г., както и подадените от самия
длъжник справка декларация от м. 03.2016 г., ГДД за 2017 г., декларации – образец 6
подавани в периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г., както и декларации по ЗМДТ за 2012 г.,
2013 г., 2014 г. и 2016 г. Част от публичните вземания били установени и се явяват
последица от издадените ревизионни актове, а друга от подадения от самият длъжник
данъчни декларации. Подавайки данъчните декларации дружеството-длъжник извънсъдебно
признало размера на дължимия от него данък подлежащ на заплащане в определените от
7
закона срокове. Публичните вземания за задължителни осигурителни вноски били
установени с РА от 11.12.2008 г. и 31.05.2012 г., както и от подадени декларации – образец 6
в периода от м.01.2010 г. до м.11.2018 г., с което били установени. Дължими били лихви
върху публични вземания. Не било налице погасяване по давност на Вземанията, предмет на
исковете, спрямо които приложение намирал текста на чл. 171, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно
течащата давност е спряна след налагането на съответните обезпечителни мерки. По
отношение давността разписана в чл. 171, ал. 2 ДОПК същата се прекъсвала, считано от
момента на издаване акта за установяване на публично вземане, или с предприемането на
действия по принудителното изпълнение. С писмо от 20.12.2017 г. от НАП били предприети
действия за прекъсване/спиране на давността по реда на чл. 172 от ДОПК. Върху
публичните вземания своевременно били наложени обезпечителни мерки. До
спиране/прекъсване на давността довело и предявяването от страна на НАП на публичните
вземания в производството по несъстоятелност открито спрямо ищеца – чл. 685а ТЗ.
Конституираният като страна в производството синдик на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./
– А. В. поддържа, че оспорените вземания съществуват и правилно са включени в списъка
на приетите вземания като исковете били недоказани и следвало да бъдат отхвърлени.
Няма спор между страните и от представените по делото писмени доказателства и
справка по електронната партида на ответника в Търговския регистър се установява, спрямо
„Тиберий 2000“ ЕООД /н./ е открито производство по несъстоятелност по т.д. № 2784/2017
г. на СГС, ТО, VI-18 състав.
В списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД
/н./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под т. 2 са включени вземанията на Национална
агенция за приходите, предявени с молба вх. № 99407/05.08.2019 г., изпратена по пощата с
клеймо от 29.07.2019 г.: 1/ публични вземания за данъци съгласно Ревизионен акт №
********** от 11.12.2008 г., Ревизионен акт № 1001830 от 25.08.2010 г., Ревизионен акт №
********** от 31.05.2012 г. Ревизионен акт № Р-2206-1404560-091-001 от 24.07.2015 г.,
издадени от ТД на НАП София, справка-декларация по ЗДДС вх. № 22061209787/10.03.2016
г., Годишна данъчна декларация за 2017 г. вх. № 2206И0082650, 67 на брой данъчни
декларации обр. 6 за периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г., и четири декларации по чл.
61р, ал. 5 ЗМДТ, възлизащи в общ размер на сумата от 1 014 407.04 лв., от които: сумата от
674 329,65 лв. – главници, ведно със законната лихва за забава за периода от 24.07.2019 г. до
окончателното им погасяване, сумата от 336 518,10 лв. – лихви за периода до 04.07.2019 г.
(датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), и сумата от 3
559,29 лв. – лихви за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., 2/ публични вземания за
задължителни осигурително вноски съгласно Ревизионен акт № ********** от 11.12.2008 г.,
Ревизионен акт № ********** от 31.05.2012 г., издадени от ТД на НАП София, и сто на
брой декларации обр. 6 за м. 01.2010 г. до м. 11.2018 г., възлизащи в общ размер на сумата
от 220 769,71 лв., от които сумата от 105 508,31 лв. – главници, ведно със законната лихва за
забава за периода от 24.07.2019 г. до окончателното им погасяване, сумата от 114 704,55 лв.
– лихви за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност), и сумата от 556,85 лв. – лихви за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.,
3/ публично вземания за имуществена санкция в размер на 100 лв. съгласно влязло в сила
наказателно постановление № 110/23.02.2015 г., ведно със законната лихва за забава за
периода от 24.07.2019 г. до окончателното му погасяване, както и 4/ сумата от 8,88 лв.,
представляваща разноски по изп. д. № 22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП София.
Изготвеният и обявен от синдика списък по чл. 685 ТЗ, в който са включени
описаните вземания, е оспорен с подадено възражение от „Тиберий 2000“ ЕООД /н./.
С определение от 12.11.2019 г. по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ, обявено в Търговския
регистър на 13.11.2019 г. под № 20191113131529, съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението на длъжника и е одобрил в съответната част списъка на приетите от
8
синдика вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ.
По делото са представени Ревизионен акт № ********** от 11.12.2008 г., Ревизионен
акт № 1001830 от 25.08.2010 г., Ревизионен акт № ********** от 31.05.2012 г. Ревизионен
акт № Р-2206-1404560-091-001 от 24.07.2015 г., издадени от ТД на НАП София, справка-
декларация по ЗДДС вх. № 22061209787/10.03.2016 г., Годишна данъчна декларация за 2017
г. вх. № 2206И0082650, 67 на брой данъчни декларации обр. 6 за периода от м. 01.2013 г. до
м. 11.2018 г., и четири декларации по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Предмет на установителния иск по чл.694 от ТЗ е установяване съществуването или
несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност,
респективно наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане.
Следователно на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност.
Материалноправната легитимация определя и страните в производството по специалния
установителен иск по чл.694 от ТЗ. Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е
направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен
установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на
друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по
несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В
зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно
легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен
иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е
оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е
кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в
процеса се определят с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика,
респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка и е
недопустимо установяването на вземане което е индивидуализирано в исковата молба по
чл.694 ТЗ с различни основание, произход, размер и обезпечение от посочените в
съставетните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от
посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Процесният иск е предявен пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от
датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4,
разгледан е от друг състав на съда и при участието на синдика, което е задължително /изм.
на чл.694 от ТЗ в ДВ, бр. 105/2016 г./.
Предявеният иск е допустим като относно неговата основателност следва да се има
предвид следното:
Процесните искове по чл.694, които са предмет и на въззивното производство имат за
предмет установяване несъществуване на:
1./ публични вземания в размер на 1 068,31 лв. - главници, установени с Ревизионен
акт № **********/31.05.2012 г., издаден от ТД на НАП София представляващи дължим
ДДФЛ за периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г. ., както и начислените лихви върху посочените
главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
2./ публични вземания в размер на: 2,80 лв. - главници за туристически данък,
9
начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 1,82 лв. -
лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; публични вземания в
размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък, начислен за 2013 г. съгласно
декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците, начислени за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
3./ публични вземания в размер на: 14 083,04 лв. - главници за задължителни
осигурителни вноски за 2009 г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както
и начислените лихви върху посочените главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
4./ публични вземания в размер на 1 124,58 лв. - главници за задължителни
осигурителни вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. №
220021020512978; 1 138,76 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; 5,94 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.; 1 072,84 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г.
съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021000254504; 1 071,30 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; и 5,66 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
I./ Съдът по отношение на първата група искове, предмет на въззивното производство
- публични вземания в размер на 1 068,31 лв. - главници, установени с Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г., издаден от ТД на НАП София представляващи дължим ДДФЛ за
периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г. ., както и начислените лихви върху посочените главници
за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., намира следното:
Вземанията се установяват от представения като доказателство по делото Ревизионен
акт № **********/31.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София
след проведена ревизия по отношение на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./. В ревизионния акт
наред с останалите публични задължения фигурират вземания на държавата за сумата от 5
426,63 лв., представляваща непогасена част от подлежащ на внасяне данък по чл. 42 ЗДДФЛ
за периода от м. 07.2009 г. до м. 10.2010 г.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода до 04.07.2019 г. - дата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, върху посочените задължения за внасяне на ДДС се дължи лихва за забава
в размер на сумата от 371,37 лв., съответно в размер на сумата от 2,09 лв. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., както и че за периода до 04.07.2019 г. - датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, върху посочените задължения за внасяне
на данък по чл. 42 ЗДДФЛ се дължи лихва за забава в размер на сумата от 5 066,35 лв.,
съответно в размер на сумата от 28,65 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
По отношение на възражението за изтекла давност въззъвният съд приема следното:
Съгласно чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ срокът за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за
периода от м. 07.2009 г. до м. 11.2009 г. от страна на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, в
качеството му на работодател е края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода
от предприятието.
Погасителната давност по отношение на публични държавни вземания, каквито са
тези за данъци, осигурителни вноски и такси, по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3 от
ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, се
10
подчинява на общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК. Съобразно
нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък
срок. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането
или прекъсването на давността.
Погасителната давност /по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10
годишна и последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е
материалноправен институт. Това обуславя приложение на тази материалноправна
разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение /при
липса на изрично предвиждане на обпатното й действие към заварени правоотношения/.
Приложимият закон ДОПК определя срока на погасителната давност с чл. 171 от ДОПК
както и спирането и прекъсване на давността, които са процесуалноправни норми. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на
спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността
не се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл. 172 от ДОПК, от прекъсването на давността
започва да тече нова давност. При спирането периодът на спиране не се включва в срока на
давността - с него тя се удължава, докато при прекъсване на давността - започва да тече нова
давност.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в редакцията
на разпоредбата преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г. публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а
съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
Давността за погасяване на задълженията за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за
периода от м. 07.2009 г. до м. 11.2009 г. е започнала да тече на 01.01.2010 г., като
петгодишната давност изтича на 01.01.2015 г.
Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК, с издаването на акта за установяване на публичното
вземане, което в случая е станало на 31.05.2012 г., давността е прекъсната, след което е
започнала да тече нова давност, която изтича на 30.05.2017 г.
С постановление изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. по отношение на част от
посочените вземания за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009 г. до м.
10.2010 г., възлизащи в общ размер на сумата от 3 418,60 лв., както и законната лихва върху
тях, са наложени обезпечителни мерки, което на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК е
довело до спиране на погасителната давност преди същата да е изтекла. По отношение на
останалата част от вземанията за внасяне на данък по чл. 42 ЗДДФЛ за периода от м. 07.2009
г. до м. 10.2010 г. за разликата над сумата от 3 418,60 лв. до пълния приет в производството
11
по несъстоятелност размер на сумата от 5 426,63 лв., давността не е спирана или прекъсвана,
в резултат на което е изтекла на 30.05.2017 г.
Абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, на изтичането на която се е
позовал „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ и която не се влияе от спиране или прекъсване, в случая
с вземанията възлизащи в размер на 1 068,31 лв. дължим ДДФЛ за периода м.07.2009 г. – м.
11.2009 г. вкл., е изтекла в периода 1.01.2010 г. до 1.01.2020 г. като тази давност намира
приложение и те следва да се смятат за недължими.
Неоснователни са възраженията на ответника че разпоредбата на чл.685а ТЗ се явява
специална по отношение на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 171,
ал. 2 ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания,
представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните
изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания,
като тази разпоредба се явява специална норма спрямо разпоредбите на чл. 685а ТЗ.
Абсолютната давност за публични вземания настъпва автоматично с изтичането на 10
години от началото на течене на давностния срок и е независима от спирането или
прекъсването на давността през този период. В подкрепа на тази теза е разпоредбата на чл.
173, ал. 2 ДОПК, съгласно която вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по
чл. 171, ал. 2 ДОПК. Доколкото абсолютната давност е настъпила в хода на
първоинстанционното производство, първоинстанционния съд правилно е съобразил този
новонастъпил факт като е приложил изтеклата абсолютна давност за вземанията – предмет
на въззивната жалба. Обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
II./ Съдът по отношение на втората група искове, предмет на въззивното
производство -публични вземания в размер на: 2,80 лв. - главници за туристически данък,
начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 1,82 лв. -
лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; публични вземания в
размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък, начислен за 2013 г. съгласно
декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците, начислени за
периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., намира следното:
По делото са представени декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № ********** и
декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********, подадени от ответника, от които се
установява задължението за внасяне на туристически данък.
Съгласно разпоредбата на чл.61р, ал. 3 ЗМДТ, в редакцията, относима към исковия
период, която към момента е чл.61р, ал.7 от ЗМДТ, туристическият данък се внася от
данъчно задължените лица до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който са
предоставени нощувките. С оглед правилото на чл.171, ал.1 ДОПК давността за погасяване
на задълженията за внасяне на туристическия данък за 2012 г. и 2013 г. е започнала да тече
съответно на 01.01.2013 г. и на 01.01.2014 г. като давностния срок без да има обстоятелства,
които водят до неговото спиране и прекъсване следвало да изтече съответно на 01.01.2018 г.
и на 01.01.2019 г.
Ответникът е въвел твърдения за прекъсване на давностния срок чрез
присъединяване на разглежданите публични вземания за принудително събиране по изп. д.
№ 22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП София съгласно Разпореждане за
присъединяване № С170022-105-0256602 от 27.10.2017 г.
Присъединяването в производството по събиране на публични вземания по изп. д. №
22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП София има предвиденото с чл.217, ал.4 от
12
ДОПК действие.
Присъединяването на публични вземания е уредено в чл.217 от ДОПК, чието
систематично място е в глава Двадесет и пета – Принудително изпълнение, раздел ІІІ –
Способи, което присъединяване представлява действие по принудително изпълнение с
извършването на което присъединяване се прекъсва давността на основание чл.172, ал.2 от
ДОПК. От този момент започва да тече нова давност, която изтича на 27.10.2022 г.. Към
момента не е изтекъл както 5-годишния давностен срок, така и абсолютния 10-годишен
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, поради вземанията са дължими и решението в тази
му част се явява неправилно.
Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия
се взискател, считано от момента на присъединяването.
По изпълнителното дело са наложени обезпечителни мерки с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0004063/12.04.2016 г., а именно запор на
банковите сметки на ищеца. От датата на извършеното присъединяване наложения запор
спира давността и по отношение присъединените вземания по подадената декларация за
2012 г. и за 2013 г.. Ето защо и след като към настоящия момент не е изтекъл нито 5-
годишния, нито 10-годишния абсолютен давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, тези
задълженията не са погасени по давност.
В подкрепа на това е тълкуването, извършено в мотивите по т.10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., в което Върховният касационен съд приема, че :
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица“.
С оглед изложеното следва да се приеме, че задълженията за сумите: 2,80 лв. -
главници за туристически данък, начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5
ЗМДТ вх. № **********; 1,82 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.; публични вземания в размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък,
начислен за 2013 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв.
- лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., съществуват и
решението, с което е отречено тяхното съществуване е неправилно като в тази част следва
да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
III./ Съдът по отношение на третата група искове, предмет на въззивното
производство - публични вземания в размер на: 14 083,04 лв. - главници за задължителни
осигурителни вноски за 2009 г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както
и начислените лихви върху посочените главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
С Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г. са установени публични задължения
на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, сред които приети в производството по несъстоятелност
вземания за сумата от 14 083,04 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски за 2009
г. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е изчислило лихвите
13
върху задълженията за осигурителни вноски за периода до 04.07.2019 г. (датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност), както и за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че вземанията са погасени
по давност.
Съгласно чл. 7, ал. 1 КСО в приложимата към процесните вноски редакция /ДВ, бр.
1 от 04.01.2002 г./ осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са
за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото
възнаграждение или на част от него.
С оглед правилото на чл. 171 ДОПК давността за погасяване на задълженията за
осигурителни вноски за 2009 г. е започнала да тече на 01.01.2010 г. като петгодишната
давност изтича на 01.01.2015 г., а абсолютната давност изтича на 01.01.2020 г. за вноските за
2009 г. Независимо, че впоследствие задълженията са установени с влязъл в сила
ревизионен акт, което представлява основание за прекъсване на давността по чл. 172, ал. 2
ДОПК, по отношение на публичните вземания за осигурителни вноски за 2009 г. и
законната лихва върху тях е изтекла абсолютната давност. Настоящият съдебен състав
напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че приетите в производството по
несъстоятелност публични вземания на държавата срещу „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ за
сумата от 14 083,04 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски за 2009 г. съгласно
Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както и начислените лихви върху посочените
главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. са
погасени по давност, съответно че исковите претенции на ищеца по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за
отричане на тяхното съществуване се явяват основателни и подлежат на уважаване.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
IV./ Съдът по отношение на четвъртата група искове, предмет на въззивното
производство - публични вземания в размер на 1 124,58 лв. - главници за задължителни
осигурителни вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. №
220021020512978; 1 138,76 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; 5,94 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.; 1 072,84 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г.
съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021000254504; 1 071,30 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; и 5,66 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.
Представени по делото са 100 броя декларации Образец 6, подадени от „Тиберий
2000“ ЕООД /н./ , от които се установяват осигурителни задължения на дружеството за
отделни периоди от м. 01.2010 г. до м. 11.2018 г., в това число декларация Образец 6 с вх. №
220021020512978, установяваща дължими главници за осигурителни вноски в размер 1
124,58 лв. - главници за задължителни осигурителни вноски за м. 11.2010 г. и декларация
Образец 6 с вх. № 220021000254504 за сумата 1 072,84 лв. - главници за задължителни
осигурителни вноски за м. 12.2010 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява размерът на
дължимата за периода до 04.07.2019 г. - датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност върху посочените публични вземания лихва за забава,
както и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. Спорен между страните е въпросът дали
така установените по делото вземания са погасени по давност.
Съгласно чл.171 ДОПК давността за погасяване на задълженията за осигурителни
вноски за м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г. е започнала да тече на 01.01.2011 г. и изтича на
01.01.2016 г. До датата на изтичане на давността по делото не се установява да са били
предприети действия или да са настъпили други обстоятелства, водещи до спиране или
14
прекъсване на давността. През 2015 г. за събирането на тези публични задължения е
образувано изпълнително дело № 22150024197/2015 г. по описа на ТД на НАП – София и е
било изпратено съобщение за доброволно изпълнение. Действията по образуване на
изпълнително дело не представляват действие по принудително изпълнение, предприето в
рамките на определен изпълнителен способ по ДОПК, поради което не води до прекъсване
на давността на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК.
За да направи горния извод, съдът съобрази разпоредбата на чл.220 ДОПК,
озаглавена „Образуване на изпълнително дело“, която е включена в раздел „Действия“ на
глава XXV-та „Принудително изпълнение“. Настоящият състав счита, че следва да се
направи разграничение между визираните в чл.172, ал.2 от ДОПК действия по принудително
изпълнение и съответно действия, които може да извършва публичния изпълнител. Отговор
на въпроса кои са действия по принудително изпълнение е даден в Тълкувателно решение
№2/2013 от 26 юни 2015г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
т.10 от мотивите на посоченото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Връчването на
покана за доброволно изпълнение не прекъсва давността, тъй като със съобщението за
доброволно изпълнение длъжникът се уведомява за образуваното срещу него изпълнително
дело, както и за законовото му право да предложи подходящ начин на изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.221, ал.2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното основание,
номера на изпълнителното дело и взискателя и следва да съдържа предупреждение към
длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Едва след като съобщението бъде връчено и изтече срокът за
доброволно изпълнение органът предприема действия по принудително
изпълнение. Съобщението за доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не
представлява властническо волеизявление на административен орган, с което да се
накърняват права или да се създават задължения за адресата му. В допълнение следва да се
посочи, че в чл.215, ал.1 от ДОПК, раздел III “Способи”, глава Двадесет и пета
“Принудително изпълнение” са посочени способите за осъществяване на принудително
изпълнение на вземанията по ДОПК, и сред тях не са образуване на изпълнително дело и
съобщение за доброволно изпълнение, поради което последните не представляват действие
по принудително изпълнение, които след извършването им от публичния изпълнител се
прекъсва давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК.
Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК след образуване на производство по
принудително изпълнение на основание на чл. 221, ал. 1 от ДОПК, според която разпоредба
когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен
срок за доброволно изпълнение. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 221,
ал. 4 от ДОПК, съгласно който в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки,
принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и
недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана,
с постановление на публичния изпълнител. Буквалното тълкуване на израза:
„принудителното изпълнение... започва“ сочи, че първото действие по изпълнение след
образуване на изпълнително производство е налагането на обезпечителни мерки, което
действие може да бъде направено със съобщението за доброволно изпълнение, тогава когато
не са наложени такива извън изпълнителното производство /чл. 221, ал. 5 от ДОПК/.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК показва същността на изпълнителния процес -
осребряване на имуществото на длъжника чрез установените в закона изпълнителни
15
способи, което да послужи за удовлетворяване на изискуемите и непогасени вземания на
кредиторите. Съобщението за доброволно изпълнение не е насочено към никой от
изпълнителните способи /изключение е случая, в който обезпечителните мерки се налагат
заедно с изпращане на съобщението/ и няма характера на действия по изпълнението по
смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. Те имат уведомителен характер, не възлагат задължения
и не засягат права на адресатите им, поради което и не подлежат на оспорване, за разлика от
действията по изпълнението.
Дори да се приеме, че съобщението за доброволно изпълнение може да прекъсне
давността, следва да се има предвид, че действията по принудителното изпълнение са
уредени в раздел ІV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на
изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано
такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане),
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на
възбрана, присъединяването на публични вземания. Действията, предприети от публичния
изпълнител, с които се прекъсва давността, следва да бъдат сведени до знанието на
длъжника, именно с цел той да упражни свои права и да направи възражения в хода на
изпълнителното производство, включително възражение за изтекла погасителна давност за
принудително събиране на публични вземания. Ако давността може да прекъсне без
знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да
съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин. Този
извод се налага при съобразяване на мотивите по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Предвид това, прекъсване на давността
без знанието на длъжника е невъзможно да настъпи, т.к. институтът е установен в негова
полза. В случая не е представено разпореждането за образуване на изпълнителното дело,
както и доказателства, че съобщението за доброволно изпълнение е връчено на „Тиберий
2000“ ЕООД и следователно давността, при липса на данни за спирането й и прекъсването
й, е текла безпрепятствено.
С постановление изх. № С160022-022-0004063/12.04.2016 г. по отношение на
посочените публични вземания за осигурителни вноски са били наложени обезпечителни
мерки, но това е станало едва след изтичането на 5-годишния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Следователно разглежданите вземания за сумата от 1 124,58 лв., представляваща
осигурителни задължения за м. 11.2010 г. съгласно декларация образец 6 с вх. №
220021020512978, за сумата от 1 138,76 лв. – законна лихва за забава върху осигурителните
задължения за м. 11.2010 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност), и за сумата от 5,94 лв. – законна лихва за забава върху
осигурителните задължения за м. 11.2010 г. за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., за
сумата от 1 072,84 лв., представляваща осигурителни задължения за м. 12.2010 г. съгласно
декларация образец 6 вх. № 220021000254504, за сумата от 1 071,30 лв. – законна лихва за
забава върху осигурителните задължения за м. 12.2010 г. за периода до 04.07.2019 г. (датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност), и за сумата от 5,66 лв. –
законна лихва за забава върху осигурителните задължения за м. 12.2010 г. за периода от
05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., са погасени по давност. Исковите претенции на ищеца по чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ за отричане на тяхното съществуване се явяват основателни и подлежат на
уважаване. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
Съдът по отношение отговорността за разноските по делото, намира следното:
Жалбата е уважена частично и отговорността за разноските следва да се носи от
двете страни, съобразно степента на уважаването й. Ответникът по жалбата не е направил
искане за присъждането на разноски, поради което съдът дължи произнасяне единствено по
искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени такива. Дължимите към жалбоподателя
16
разноски са тези за представителство от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ съдът общо дължимите разноски съдът
определя в размер на сумата от 450 лв. Съобразно изхода на спора във въззивната инстенция
ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 1.12 лв.
Предвид този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса по
сметка на САС съобразно уважената част от жалбата – 0.34 лв.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260531/10.12.2020 г. по т.д.№ 2583/2019 г., СГС, ТО, VI-2
състав В ЧАСТТА МУ, с която съдът е признал за установено по предявени от „Тиберий
2000“ ЕООД /н./ срещу Национална агенция за приходите искове с правно основание чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Тиберий 2000“ ЕООД не дължи на Национална агенция за приходите
публични вземания, включени под т.2 в одобрения от съда списък на приетите вземания на
кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, както следва : : 2,80 лв. - главници за
туристически данък, начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. №
**********; 1,82 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01
лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
публични вземания в размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък, начислен за 2013
г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., съществуват И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от предявените от „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул.
„Ботевградско шосе“, бл. 5, вх. Г, ап. 13 срещу Национална агенция за приходите, с адрес –
гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 установителни искове с правно основание чл. 694,
ал. 1, т. 1 ТЗ за съществуването на следните публични вземания: : 2,80 лв. - главници за
туристически данък, начислен за 2012 г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. №
**********; 1,82 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01
лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
публични вземания в размер на: 2,00 лв. - главници за туристически данък, начислен за 2013
г. съгласно декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ вх. № **********; 10,59 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 0,01 лв. - лихви върху главниците,
начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г., съществуват.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260531/10.12.2020 г. по т.д.№ 2583/2019 г., СГС, ТО,
VI-2 състав В ЧАСТТА МУ, с която съдът е признал за установено по предявени от
„Тиберий 2000“ ЕООД /н./ срещу Национална агенция за приходите искове с правно
основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „Тиберий 2000“ ЕООД не дължи на Национална агенция
за приходите публични вземания, включени под т.2 в одобрения от съда списък на приетите
вземания на кредиторите на „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, както следва :
- публични вземания в размер на 1 068,31 лв. - главници, установени с Ревизионен акт №
**********/31.05.2012 г., издаден от ТД на НАП София представляващи дължим ДДФЛ за
периода м. 07.2009 г. - м. 11.2009 г. ., както и начислените лихви върху посочените главници
за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.;
- публични вземания в размер на: 14 083,04 лв. - главници за задължителни осигурителни
вноски за 2009 г. съгласно Ревизионен акт № **********/31.05.2012 г., както и начислените
17
лихви върху посочените главници за периода до 04.07.2019 г. и за периода от 05.07.2019 г.
до 23.07.2019 г.;
- публични вземания в размер на 1 124,58 лв. - главници за задължителни осигурителни
вноски за м. 11.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. № 220021020512978; 1 138,76
лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до 04.07.2019 г.; 5,94 лв. - лихви върху
главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г.; 1 072,84 лв. - главници за
задължителни осигурителни вноски за м. 12.2010 г. съгласно декларация Образец 6 с вх. №
220021000254504; 1 071,30 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода до
04.07.2019 г.; и 5,66 лв. - лихви върху главниците, начислени за периода от 05.07.2019 г. до
23.07.2019 г.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, бл. 5, вх. Г, ап. 13, да
заплати в полза на Национална агенция за приходите, с адрес – гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52, на основание чл. 78, ал. 8 ПГК сумата от 1.12 лв. – възнаграждение за
представителство от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „Ботевградско шосе“, бл. 5, вх. Г, ап. 13, да
заплати в полза на бюджета на Софийски апелативен съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ,
сумата в размер от 0.34 лв., съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на
предявените в настоящото производството искове съразмерно на отхвърлената тяхна част.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на А. Л. В., в качеството й на синдик на
„Тиберий 2000“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18