№ 260
гр. Враца, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. П.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. П. Административно наказателно
дело № 20251420200617 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба Ю. Ц. Г. от гр.Враца, ЕГН:********** против Наказателно
постановление №20-1795-000001/ 20.01.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР
Враца, РУ Враца, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба на
МВР №1з-2539 от 17.12.2012 г.му са отнети 10 контролни точки.
Излага се в жалбата, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалноправните
разпоредби. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй
като срокът на временните регистрационни табели изтичал в ден неделя- почивен ден,при
което се смята,че срокът изтича на първия работен ден след почивния.Излага се още,че
преди изтичане на срока на временните регистрационни табели жалбоподателят бил подал
заявление за издаване на постоянни регистрационни табели. Твърди се, че АНО не е
извършил и преценка дали са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения се иска отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Т.П., ВрАК поддържа жалбата така ,
както е подадена. Излага подробни доводи и съображения. Уточнява, че срокът на
регистрационните табели изтичал не в неделя, а в събота – също почивен ден.
Ответникът по делото, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, и не е
ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС Враца, с което е
представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на
адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
1
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалваното НП е издадено за това, че на 11.08.2024 г. към 16:29 часа, в гр.Враца, на
ул.“Никола Вапцаров“ до №2,с посока на движение ул.“Шипка“, жалбоподателят Г.
управлява л.а.м. “***** с рег.номер *****, собственост на „*****“, с изтекли временни
регистрационни табели към датата на проверката. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейски служители на РУ-Враца. Същите констатирали по време на проверката, че
процесното ППС е с изтекли временни регистрационни табели към датата на проверката –
11.08.2024г., и не е регистрирано по надлежния ред. За констатираното нарушение по чл.140
ал.1 ЗДвП съставили АУАН с.GA № 985286/11.08.2024 г., производството по който е
прекратено с резолюция на АНО от 03.09.2024 г. Преписката е изпратена на РП Враца за
търсене на наказателна отговорност от жалбоподателя по чл.345 ал.2 НК. С постановление
от 03.01.2025 г. прокурор при ВрРП ***** на основание чл.199 вр. чл.213 ал.1 ал.1 вр.
чл.207-211 НПК отказал да образува наказателно производство по посочената преписка,
като е приел, че формално е осъществен състава на престъплението, но поради това, че
неговата обществена опасност е явно незначителна ,деянието не е престъпление по смисъла
на чл.9 ал.2 НК.“ Прокурорът е приел, че деянието покрива признаците на административно
нарушение по ЗДвП, и е изпратил препис от постановлението на началника на сектор ПП
при ОДМВР- Враца по компетентност с оглед преценка реализирането на
административнонаказателната отговорност на водача. На 20.01.2025 година началник
сектор към ОДМВР-Враца, РУ Враца издал обжалваното Наказателно постановление №20-
1795-000001 против жалбоподателя за това, че на 11.08.2024 г. към 16:29 часа, в гр.Враца, на
ул.“Никола Вапцаров“ до №2,с посока на движение ул.“Шипка“ управлява л.а.м.“***** с
рег.номер *****, собственост на „*****“,с изтекли временни регистрационни табели към
датата на проверката, с което е нарушил чл.140 ал.1 ЗДвП – управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, като на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. В самото НП АНО е отбелязъл, че то се издава във връзка с
постановление на РП Враца вх.№ 967000-394/09.01.2025 г. /на основание чл.36 ал.2 ЗАНН/.
По делото са приложени и съответно приети относими писмени доказателства:НП №
20-1795-000001/20.01.2025г., заявление за регистрация от 31.07.2024г., Постановление на РП
Враца от 03.01.2025г., справка от 05.12.2024г., сведения -3 бр., искане за издаване справка за
съдимост, справка за съдимост, докладна записка от 27.11.2024г., резолюция за прекратяване
на административно наказателно производство, АУАН с.GA № 985286, докладна записка от
11.08.2024г., разрешение за временно движение, заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. и
заповед № 369з-307/ 07.02.2023г., и двете на министъра та вътрешните работи, справка за
нарушител водач.
Събирани са и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Д.Д. и П.Х.,
извършили проверката на жалбоподателя,които установяват изложеното в НП. Съдът дава
вяра на показанията на двамата свидетели, които са незаинтересовани от изхода на делото и
добросъвестно депозираха показания,които са последователни, взаимно се допълват, и се
подкрепят и от писмените доказателства по делото.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
НП формално отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържа всички
необходими реквизити, посочени в разпоредбата. Констатираното от проверяващия орган
2
административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място
на извършването му, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа
страна, посочена е конкретната законова разпоредба, която според АНО е нарушена и
съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
От приложените в административно наказателната преписка доказателства
/заповеди/се установява,че наказателното постановление е съставено съгласно изискванията
на чл.47 ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47 ал.1 от ЗАНН, от материално и териториално
компетентен орган.
Обжалваното НП, обаче, според настоящия състав се явява неправилно и
незаконосъобразно на друго основание- допуснато грубо процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че за констатираното нарушение липсва АУАН.
Административно-наказателният процес е строго регламентирана и нормирана
дейност, която съгласно правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН започва по правило със съставяне на
АУАН, който акт има едновременно констативна, обвинителна и сезираща функции, тоест
чрез съставянето на АУАН едновременно се установява административното нарушение,
повдига се официално обвинение за извършване на правонарушение, и се сезира съответен
държавен орган, разполагащ с правомощия да реализира административно- наказателна
отговорност чрез налагане на предвидено в закона административно наказание.
Именно поради тези функции на АУАН, към издаването му са въведени точно
определени изисквания, свързани с издаване в писмена форма, конкретно съдържание,
задължителни реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН и др.
Едновременно с това, и поради установеното законодателно, в т. ч. и в чл.6 от
ЕКЗОПСЧ основно право на защита всяко лице да узнае в какво е обвинено и какво
наказателно/административно-наказателно обвинение е повдигнато спрямо него, за да
организира защитата си в пълен обем, са въведени и последващи законодателни изисквания
относно съставянето и връчването на АУАН по чл.43-44 ЗАНН, обезпечаващо правото на
излагане на възражения, представяне на доказателства и пр.
В конкретния случай,както се изложи при констатиране на нарушението е бил
съставен АУАН, но административно наказателното производство по него е било прекратено
от административно-наказващия орган,при което АУАН липсва.
В чл.36 ал.2 от ЗАНН се въвежда изключение от общото правило на ал.1, допускайки
издаване на НП, без съставен АУАН, в изрично уредените случаи на прекратено друго
наказателно производство със съответен съдебен или прокурорски акт или в случай на
отказано от прокурора образуване на друго наказателно производство за същото деяние, с
препращане на материалите на компетентния наказващ орган.
В този случай, АНО може да издаде директно НП по реда на чл.36 ал.2 ЗАНН, без
съставяне на АУАН,или липса на такъв в случаите, когато е сезиран със съответно
прокурорско постановление - за прекратяване на образувано ДП или за отказ за образуване
на ДП, но само когато тези прокурорски актове съдържат изрични констатации за надлежно
извършено правонарушение откъм време, място начин, субект, предмет и средство на
3
извършване, степен на обществена опасност на извършеното и съответна форма или липса
на вина, както и изрични констатации за това, че макар и да не представлява престъпление
по НК, констатираното правонарушение осъществява състав на административно нарушение
по съответния закон, за което следва да се реализира отговорност по реда на ЗАНН.
С други думи, съдържанието на прокурорското постановление следва да покрива в
достатъчна степен, задължителните реквизити на редовен АУАН, съгласно чл.42, ал.1 от
ЗАНН, доколкото го замества като иницииращ и правопораждащ административно -
наказателното производство акт, в отклонение на редовната процедура по чл.36 ал.1 ЗАНН.
В случая, обаче ,не е на лице, нито една от хипотезите предвидени с чл.36, ал.2
ЗАНН,и това е така защото спрямо жалбоподателя не е било образувано ДП за това, че той е
управлявал МПС нерегистрирано по надлежният ред, и в същото време по това
производство настоящият жалбоподател не е имал качеството нито на свидетел, нито на
обвиняем, на който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от
НК-видно от данните по приложената прокурорска преписка.
При липсата на издадено Постановление от страна на ВРП, с което да е имало
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, спрямо
жалбоподателя , то и органите на МВР, не биха могли да се ползват от разпоредбата на чл.36
ал.2 ЗАНН, защото изначално е следвало да съставят АУАН за това, понеже спрямо
жалбоподателя не е имало повдигнато обвинение за управление на нерегистрирано МПС.
В конкретният случай и според съдържанието на прокурорското постановление,
същото не представлява годен титул за иницииране на административно – наказателно
производство по обвинение - за управление на нерегистрирано МПС по реда на чл.36 ал.2 от
НК, поради което и АНО е следвало да започне административно – наказателното
производство по реда на редовната процедура на чл.36 ал.1 ЗАНН, щом като е счел, че има
основания за ангажиране отговорността на конкретното лице – жалбоподател.
Административно- наказващият орган, като е прекратил производството по
първоначално съставения АУАН и не е издал нов АУАН за претендираното нарушение, а е
издал директно обжалваното НП /издадено от Началник сектор при ОДМВР Враца, с-р
Пътна полиция Враца/ е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на
„абсолютните“ и неотстранимо чрез друг способ, освен чрез отмяна на НП само на това
формално основание.
Недопустимо е едва за първи път чрез НП да се повдига административно обвинение
спрямо жалбоподателя, защото това нарушава правото му на защита.
НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като, както се
посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили
значително правото на защита на жалбоподателя. НП са строго формални актове, реда за
издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН.
За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на
изискването на нормите на ЗАНН и издаването на Наказателно постановление в
4
противоречие на същите води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също
така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63
ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на
описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на
съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН.
И макар, че законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия
орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е
допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган е следвало да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.36 ал.1 по чл.42 и
по чл.57, ал.1, от ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност
на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Независимо от изложеното до тук,свързано с незаконосъобразност на НП поради
неиздаване на АУАН, настоящият състав намира,че при издаване на НП са допуснати и
други нарушения, които са самостоятелни основания за незаконосъобразност на
обжалваното НП.
В НП АНО е посочил, че жалбоподателят е нарушил разп.на чл.140 ал.1 ЗДвП.
Същата съдържа три хипотези, и макар словесно АНО да е описал нарушението, то
непосочвайки правната квалификация на конкретната хипотеза е допуснал процесуално
нарушение,което е основание за отмяна на НП.Няма спор, че описаната словесно в НП
хипотеза се подвежда под нормата на чл.140 ал.1 предл.1 ЗДвП, но не може и е
недопустимо по пътя на тълкуването да се извлича волята на АНО.
Процесуално нарушение,допуснато от АНО се явява и факта,че АНО не е отразил в
НП налице ли са основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, при което може да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици.
Доколкото преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол,
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган, при наличие на
предпоставките за прилагането му, е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да
санкционира като АНО включва и преценката му за маловажност на случая – Тълкувателно
решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49 / 83 г., ОСНК .
Не на последно място настоящият състав намира НП за незаконосъобразно и на друго
основание, поддържано и от жалбоподателя, което налага извод, че жалбоподателят на
5
посочената дата и място не е извършил вмененото му нарушение. Съгласно препратката на
чл.84 ЗАНН по отношение на сроковете в административно-наказателното производство се
прилагат разпоредбите на НПК, където в чл.183 ал.4 е предвидено, че когато последният ден
от срока е неприсъстен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В конкретния
случай срокът на разрешението за движение на процесното ППС, респ. срокът на
временните регистрационни табели съгласно представените писмени доказателства изтича
на 10.08.2024г.-това е ден събота, неприсъствен или неработен ден. При тази ситуация
съгласно цитираната разпоредба срокът изтича в първия следващ присъствен ден,а това е
12.08.2024г.-ден понеделник. Т.е.денят за който се поддържа да е извършено нарушението е
първият присъствен /работен/ ден,в който по закон изтича срока на временните
регистрационни табели/разрешението за движение/, или на 11.08.2024г.-ден неделя, също
неприсъствен, този срок не е бил изтекъл,респ.жалбоподателят не е бил в нарушение,не е
извършил вмененото му нарушение..
Всички изложени до тук процесуални нарушения и нарушения на материалния закон
сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и са самостоятелни
основания за отмяната му.
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна. Атакуваното НП следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят претендира разноски, поради което такива се дължат и следва да
бъдат присъдени,и които възлизат на 500 лв.- адвокатско възнаграждение .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН Врачански районен съд, III
Наказателен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1795-000001/20.01.2025 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП на Ю. Ц. Г. от гр.Враца, ЕГН:********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и на основание Наредба на МВР №1з-2539 от
17.12.2012 г.му са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР Враца да заплати на Ю. Ц. Г. от гр.Враца, ЕГН:**********
сумата от 500 лв., представляваща деловодни разноски- платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6