Р
Е Ш Е Н И Е
№
Троян, 21.12.2017 г.
Троянски районен съд, в проведеното на двадесет и първи декември, две хиляди и седемнадесета/ година в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1055 по описа за
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1
от ЗЗДН, депозирана от С.Н.Н. ***, с която се иска спрямо ответницата И.М.Ц.,
да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 и 3 от ЗЗДН за
максималния срок от 18 месеца.
В съдебно заседание молителят, редовно призован се
представлява от адв.Г.И.от АК-Ловеч.
Прави се искане спрямо ответницата да бъдат постановени
ограничителни мерки и по отношение на личните контакти между майката и малолетния и син – А.Н., роден на ***г.
Ответницата, редовно призована се представлява в процеса от
упълномощен защитник- адв.С.С.от АК-Ловеч, който моли съда да отхвърли молбата като неоснователна, както по
отношение на ответника, така и по отношение на малолетния на страните син.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни
доказателства, намира следното:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от
правоимащо лице по чл.3 от ЗЗДН, в предвидения в закона срок съгласно
чл.10,ал.1 от ЗЗДН досежно описваните действия, извършени от ответницата на
19.09.2017г., около 16.15-16.20 часа,
пред дома му, на ул.***, в предвидената от закона форма и е придружена от
необходимите доказателства, както и е подадена за защита срещу лице по чл.3, т.1
и т.3 от ЗЗДН, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.
Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от представения от молителя декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН която съгласно чл.13,ал.3 от същият закон представлява
достатъчно доказателство за основателността на депозираната молба за защита от
домашно насилие, чиято доказателствена стойност ответникът не е опровергал, тъй
като негова е доказателствената тежест.
Изложените в молбата по чл.8 от ЗЗДН факти се потвърждават
и от събраните в хода на производството
гласни такива.
По делото са разпитани двама свидетели - З.С.В.и М.Ц.М..
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията
на свидетелката В., тъй като са непосредствени, ясни и конкретни. Същите се
подкрепят и от изложеното в Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Свидетелката е
чула многократно отправени от ответницата обидни реплики към молителя, като от
възпроизвеждането им е видно, че са изключително вулгарни, дръзки и в разрез с
нормалния тон на общуване. Свидетелката твърди, че: ”…През цялото време се
опитваше да го удари по главата, а той отстъпвайки, просто се пазеше с
движения, избягвайки ударите й.….Псувните й бяха много вулгарни и неприятни за
ухото….”.
Съдът внимателно анализира показанията на свидетеля М.Ц.М.,
с оглед евентуална заинтересованост съобразно обстоятелството, че свидетеля е
баща на ответницата. Съдът счита, че същите не следва да бъдат кредитирани с
доверие, тъй като от показанията на свидетеля се установява, че между страните
не е имало конфликт, ответницата не е отправяла обидни думи към молителя и като
цяло, същия счита, че разговора не е излизал от добрия тон, което се явява в
противоречие както с показанията на св.В., така и с отразеното от соц.работник
в приложеното по делото становище.
От становището на главен соц.работник отдел „Закрила на детето”
, изслушан в проведеното на 21.12.2017г.
открито с.з. се установява, че отношенията между страните са „конфликтни”. В
изготвеното по делото становище е отразено, че по данни на ответницата, за
осъществения на 19.09.2017г. инцидент, се установява, че „..постъпката и е
провокирана от това, че бащата на А.не и е позволявал да вижда детето в
продължение на четири месеца…”. Обстоятелството, че помежду им има спор не
оправдава ответницата за така демонстрираното отношение към бащата на детето и.
Съдът намира, че извършените от ответницата действия,
изразяващи се във психическо и емоционално насилие върху лице, с което е живяла
в брак, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. От фактическите твърдения в молбата до съда, подкрепени от декларацията
по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, изразеното становище от страните в съдебно заседание,
както и гласните доказателства се установява, че е налице пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на молителя.
С оглед на това следва да бъдат наложени мерки за защита по
ЗЗДН, които да са адекватни на нуждата от защита, а именно-задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана да
приближава молителя, неговото жилище в град Т.*** и местоработата му в Хотелски
комплекс „***” в с.Ч., община Троян, на
разстояние по-малко от
При определяне на условията и срока на мярката за защита по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН съдът съобразява изложените в молбата за защита данни
за трайно влошени отношения между страните, водещи до агресия от страна на ответницата,
тежестта и интензитета на упражненото психическо и емоционално насилие върху
молителя, както и данните за други
случаи на конфликт между страните,
покриващи хипотезата на чл.2 от ЗЗДН, но не попадащи в релевантния
период по чл.10,ал.1 от ЗЗДН, като приема, че чрез налагането на посочената
мярка за максимално установения срок ще
бъде гарантирано в по-голяма степен спокойствието и сигурността на пострадалия.
С оглед факта, че страните имат малолетно дете- А.Н., роден
на ***г., че основно агресията на ответницата е насочена срещу молителя именно във връзка
със спорове досежно режима на контакти
между майката и детето, определен с Решение №295 от 03.11.2016г., постановено
по гр.д.№85/2016г. по описа на ТРС, заявеното от соц.работник Д.А.обстоятелство в
проведеното днес- 21.12.2017г. открито с.з., според която е била свидетел на
осъществена между майката-ответник и детето А.среща при ДСИ при ТРС, на която
„….Детето се разплака първоначално, защото очевидно и по техни думи то 4 месеца
не беше ги виждало. След това то се усмихна първо на дядо си, а след това каза
– мамо. Ние ги придружихме с ДСИ до дома на майката, за да установим дали има
риск в жилището на майката за детето. В дома беше топло, бяха приготвени детски
играчки за детето, а от бабата беше приготвена домашна торта. Детето беше
усмихнато и при срещата на дядо си и на баба си. Първоначално се разплака, но
явно от дългата раздяла, а след това там беше усмихнато…..”, решаващия състав
намира, че на майката – ответник не следва да
бъдат изменяни определените с решение Решение №295 от 03.11.2016г.,
постановено по гр.д.№85/2016г. по описа на ТРС мерки.
Действително,
законовата разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН гласи, че когато в молбата за
защита от домашно насилие се съдържат данни, че насилието е извършено в присъствието
на дете, то се приема, че децата са жертви на домашно насилие в неговите две
форми – психическо и емоционално.
В конкретния случай съдът съобрази обстоятелството, че детето
не е присъствало на инцидент , осъществен на 19.09.2017г. Настоящия състав
констатира, че липсват данни за негативно поведение на майката спрямо детето
си. Съобразно приетото в трайната
съдебна практика/ППВС №1/1974г. и в редица решения на ВКС, че при определяне
режима на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е
предоставено, съдебната намеса се
предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от
съображения за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите,
като основната цел е да се организират родителските функции по начин, който в
максимална степен да отговаря на интересите на детето чиято естествена
потребност е да общува и с двамата родители. Чрез режима на лични отношения
трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата
и с подкрепата и на двамата родители. По
тази причина, по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят
най-широка възможност за общуване между родителя и детето, при положение, че не
се налага ограничаване или лишаване от родителски права. Тези аргументи
мотивират състава да приеме за неоснователно искането на молителя, съдът да наложи ограничителни
мерки и по отношение на личните контакти между
майката и малолетния и син – А.Н., роден на ***г.
При този изход на делото следва да бъде наложена глоба на
извършителя на домашното насилие в размер на 200.00 лева, съгласно чл.5, ал.4
от ЗЗДН, както и бъде осъдена да заплати сторените разноски на молителя в
производството, възлизащи на сумата от 307.50 лева, съобразно уважената част,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а по сметката на Районен съд-Троян да заплати
държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.3 от ТДТССГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, С.Н. следва да бъде осъден да заплати на
ответницата И. Стоянова сумата от 100.00 лева, представляващи разноски за един
адвокат, съобразно отхвърлената част от претенцията на молителя.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по молбата на С.Н.Н., ЕГН********** с
постоянен и настоящ адрес *** за извършено домашно насилие от И.М.Ц., ЕГН ********** *** като:
ЗАДЪЛЖАВА И.М.Ц., ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Н.Н., ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на И.М.Ц., ЕГН ********** да
приближава жилището на С.Н.Н., ЕГН**********,*** и местоработата му в Хотелски
комплекс „***” в с.Ч., община Троян на не по-малко от 50 – петдесет метра за
срок от 18-осемнадесет месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Н.Н., ЕГН********** да бъдат наложени на И.М.Ц., ЕГН **********
ограничителни мерки и по отношение на личните контакти между майката и малолетния и син – А.Н., роден на ***г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА И.М.Ц., ЕГН ********** да заплати на С.Н.Н., ЕГН********** сторените
по делото разноски в размер на 307.50 лева адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а по сметката на Районен
съд-Троян да заплати държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.3 от
ТДТССГПК и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН********** да заплати
на И.М.Ц., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 100.00
лева, представляващи разноски за един адвокат, съобразно отхвърлената част от
претенцията на молителя.
За наложената глоба и присъдената държавна такса да се
издаде служебно изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в
7-дневен срок от връчването му на страните, като обжалването му не спира
изпълнението.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ „Полиция”-град Троян,съгласно 16,ал.3 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: