Р Е Ш Е Н И Е

5.03.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на осемнадесети февруари

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Дарина Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2678 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

С наказателно постановление №19-0938-005128 от 27.08.2019г. *** на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на Д.И.М. ***, административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д.И.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Жалбоподателят Д.М. изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Освен това навежда правни доводи, че не е паркирал автомобила, а единствено е спрял за слизането и качването на пътници и то преди зоната на пътния знак, указващ автобусната спирка.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА  № 5128 от 18.09.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 06.07.2019г. около 12:15 часа в гр.Плевен, *** срещу  ***, жалбоподателят М. е паркирал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници /установено от преписка № *** от 06.07.2019г./.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител С.Г.К. и свидетеля Д.А.Х., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя К. се установява, че на 6.07.2019г. около 12:15 часа в гр.Плевен, *** срещу  ***, жалбоподателят М. бил паркирал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници, за което му бил съставен фиш серия GT № ***/06.07.2019г. Актосъставителят К. е категоричен, че автомобилът е бил паркиран на спирката от редовните линии за обществен превоз на пътници, като автомобилът е бил заключен и в него не се е намирал нито водача, нито други пътници. От показанията на свидетеля Х. се установява, че същият не е бил свидетел при констатиране на нарушението, а е свидетел при съставянето на акта на 18.09.2019г. От показанията на свидетелите И.Д.М. и Р.П.М. се установява, че същите са били в автомобила на жалбоподателя М., когато същият е спрял в гр.Плевен, на ***. Според показанията на свидетеля И.М. същият е слязъл от автомобила, за да си купи закуска и веднага след това се е качил, като водачът на автомобила – неговият баща Д.М., и пътникът на задната седалка – неговата майка Р.М., не са ставали от местата си и не са напускали автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелката Р.М., която е категорична, че нито тя, нито водачът на автомобила – съпругът й Д.М., са напускали автомобила. За изясняване на съществените противоречия между показанията на актосъставителя К. от една страна и от друга – между показанията на всеки един от свидетелите И.М. и Р.М., съдът извърши очни ставки, но въпреки това противоречията не бяха преодолени. В подкрепа на показанията на свидетелите И.М. и Р.М. са показанията на свидетеля Л.П., според които той е спрял успоредно до автомобила на жалбоподателя М. и през прозорците на двата автомобила са провели разговор. Свидетелят П. е категоричен, че автомобилът на жалбоподателя М. е бил спрял на аварийни светлини при работещ двигател на разстояние един метър преди пътния знак, указващ автобусната спирка. Освен това свидетелят П. е категоричен, че жалбоподателят М. е бил в автомобила на мястото на водача, а отзад на задната седалка се е намирала жена му. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите И.М., Р.М. и Л.П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, взаимно си кореспондират и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях спиране на автомобила от страна на жалбоподателя М. преди пътния знак, указващ автобусната спирка, светенето на аварийните светлини на автомобила и работещият му двигател, както и ненапускането на автомобила от водача – жалбоподателят М., и возещият се на задната седалка пътник – свидетелката Р.М.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да депозират показания, оневиняващи жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на актосъставителя К. в частта относно паркирането на автомобила от жалбоподателя  на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници и относно липсата на водача и пътника в автомобила. Както бе посочено по-горе показанията на актосъставителя К. бяха опровергани от показанията на свидетелите И.М., Р.М. и Л.П.. От приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. Разпореждане №2231 от 29.08.2019г., постановено по НАХД №1541/2019г., се установява, че  Районен съд – Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Д.И.М. против фиш серия GT № ***/06.07.2019 г., прекратил е съдебното производство по делото и е изпратил препис от разпореждането на *** сектор ПП при О.н.М. След като жалбоподателят М. е оспорил фиша, административнонаказващият орган е разпоредил на нарушителя да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение съобразно чл.39 ал.3 от ЗАНН. От показанията на актосъставителя К. и свидетеля Х. се установява, че във връзка с установено на 6.07.2019г. нарушение са съставени два акта за установяване на административно нарушение против жалбоподателя М., съответно на 18.09.2019г. сутринта пред дома на жалбоподателя в с.Гривица, *** и на 18.09.2019г. през деня пред *** на жалбоподателя в гр.Плевен, ***, като със съставянето на последващия акт се целяло отстраняването на допусната техническа грешка при съставянето на предходния. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят М. е доказал, че управляваният от него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** не е бил паркиран, а е престоявал на *** в гр. Плевен и то преди зоната на действие на пътния знак, указващ автобусната спирка.

Административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д.И.М. е извършил нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП.

Преди да се произнесе по правилността на наказателното постановление, като провери дали жалбоподателят действително е извършил виновно вмененото му във вина административно нарушение, съдът следва да се произнесе по направените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Последният твърди АУАН да е бил издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Цитираната разпоредба гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай не се спори, че нарушението е станало известно на наказващия орган още на 6.07.2019г., т.е. датата на откриването на нарушителя съвпада с тази на извършване на деянието. Следователно са били налице предпоставки за съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3-месечен срок, което е изключило приложението на едногодишния срок. Това налага извод, че АУАН срещу жалбоподателя М. е следвало да бъде съставен най-късно до 6.10.2019г. В конкретния случай АУАН е бил съставен на 18.09.2019г., установено от удостоверената датата на съставянето му, към който момент срокът за законосъобразното извършване на това действие  не е бил изтекъл съгласно правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

За пълнота следва да се посочи, че срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е императивен и при неспазването му като последица законодателят е предвидил забрана за образуване на административнонаказателно производство. Съгласно трайната и последователна съдебна практика ирелевантно е обстоятелството, че преди съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление е бил издаден фиш. Оспорването на фиша пред съда не оправдава бездействието на администрацията и пропуска й да спази сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая не е било необходимо да се изчаква производството пред Районен съд – Плевен по жалбата срещу първоначално съставения фиш от 6.07.2019г., за да се състави акт за установяване на административно нарушение. Доколкото оспорване по съдебен ред на фиша, издаден в хипотезата на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, въобще не е предвидено, то и да бъде подадена жалба, същата не е годна да пренесе производството пред съда и за административнонаказващия орган не стои ограничение да състави акт за установяване на административното нарушение. От друга страна, оспорването по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН представлява упражняване на потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, чиито последици са две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът като изпълнително основание се дисквалифицира и 2) за административнонаказващият орган възниква задължение да състави АУАН по реда на ЗАНН. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, от която е видно, че оспорването има сезираща функция за органа да издаде акт и НП. Разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН препраща към правилата на раздел първи от същия закон, вкл. и чл. 34 от ЗАНН, който ангажира органа да състави АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН не предвижда особени правила по отношение на началния момент, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН, независимо, че извършването на това действие предпоставя на първо място оспорване на нарушението или отказ за плащане на глобата. Законът ясно посочва, че и в този случай тримесечният срок за съставянето на АУАН тече от откриването на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението. Съдът счита, че извеждането на по-продължителен срок по тълкувателен път би довело до заобикаляне на закона и нерегламентирано утежняване на положението на административнонаказателно отговорните лица. Поради това в тежест на администрацията е било да организира дейността си така, че да съобрази наличието или не на обстоятелството по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН и да пристъпи към съставянето на АУАН в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Още повече, че в случая независимо от провелото се съдебно оспорване на издадения фиш, същото е приключило преди изтичането на 3-месечния давностен срок и преписката е била върната на наказващия орган, с което пречка за своевременното съставяне на АУАН не е имало и АУАН е съставен преди изтичането на 3-месечния давностен срок. Това налага извод, че разгледаното възражение е неоснователно, а наказателното постановление не е незаконосъобразно , тъй като АУАН е съставен в рамките на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

   Съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и тези нарушения са основание за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност.

На първо място, съобразно разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, т.е. един, а не няколко. В настоящия случай обаче във връзка с установено на 6.07.2019г. нарушение са съставени два акта за установяване на административно нарушение против жалбоподателя, съответно на 18.09.2019г. сутринта пред дома на жалбоподателя М. *** и на 18.09.2019г. през деня пред *** на жалбоподателя М. ***, като със съставянето на последващия акт се целяло отстраняването на допусната техническа грешка при съставянето на предходния. По делото не е представен първия акт и липсват доказателства той да е отменен, анулиран или др., каквато възможност изрично не е предвидена в ЗАНН, макар дейността на държавните органи при съставянето на АУАН да не е строго специфично регламентирана от законодателя. Действително, нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН дава възможност, когато е необходимо, наказващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, което може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство, но процесуалните норми при приложението им следва да се тълкуват стриктно, а посочената разпоредба не дава възможност за издаване на нов акт за установяване на същото административно нарушение, ако предходният е незаконосъобразен. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но не е регламентирано издаването на нов акт/актове, с цел да се отстранят допуснати нередовности във вече издаден такъв.  Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, която също не регламентира анулиране на АУАН и издаване на нов акт за същото нарушение, а урежда правомощията на наказващия орган да прекрати преписката, когато установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина. Когато административнонаказателната преписка е прекратена на основание чл.54 от ЗАНН, то това слага край на административнонаказателното производствои е абсолютно недопустимо да се издаде наказателно постановление, тъй като  с издадената резолюция по чл.54 от ЗАНН административнонаказващият орган всъщност се е произнесъл, че нарушителят не следва да носи административнонаказателна отговорност.

На второ място, от свидетелските показания на актосъставителя  С.Г.К. се установява, че е очевидец на процесното нарушение, за което първоначално е бил съставен фиш серия GT № ***/06.07.2019 г., а в последствие – на 18.09.2019г. били съставени два АУАН. Установява се, че вписаният в акта свидетел Д.А.Х. не е очевидец на нарушението, а е само свидетел по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. В случая при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Предвид на това, че вписаното като свидетел по акта лице не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

На трето място, от събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че в обжалваното НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съобразно нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Нормата кореспондира с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която, наказателното постановление, следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който е съставен, не съдържат ясно и пълно описание на извършеното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението  не е описано и конкретизирано в степен, която да не нарушава правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и в обжалваното наказателно постановление не е посочено обозначена ли е с пътни знаци спирката на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и ако е обозначена, с какви пътни знаци е направено това. Пътните знаци, указващи зоната на спирка са "Д23"  и "Д24",  като единствената разлика, че "Д24" касае автобусна спирка, а "Д23" – тролейбусна спирка.  Непосочването в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на пътен знак, указващ зоната на спирка, засяга същината на спора, доколкото не е установено дали се касае до "спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници", каквото е и изискването на  чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, поради което и това нарушение е съществено.

Поради изложеното съдът счита, че допуснатите съществени процесуални нарушения ограничават правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и са основание за отмяна на наказателното постановление само на това процесуално основание.

Но дори и да се разгледа правният спор по същество, обжалваното наказателно постановление също се явява незаконосъобразно. Няма спор, че на 6.07.2019 г. лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** е бил установен от полицейски служители в качеството им на орган за контрол и регулиране на движението спрял в гр.Плевен, *** срещу  ***. Спорно е дали автомобилът е бил паркиран или е престоявал, както и дали е бил паркиран или е престоявал на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В тази връзка съдът следва да посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" – освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно-разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите за контрол и регулиране на движението,  и причината за спирането е била да се качи синът на жалбоподателя – свидетелят И.М.. Поради това настоящият съдебен състав формира извод, че наказващият орган незаконосъобразно е приел, че на посочените в АУАН и в обжалваното наказателно постановление място, дата и час МПС-то е било "паркирано" по смисъла на закона. Освен това от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен и несъмнен начин, че автомобилът на жалбоподателя М. е престоявал в зоната на пътен знак "Д23", респ. "Д24". Напротив, от показанията на свидетеля Л.П. е видно, че жалбоподателят е бил спрял лекия си автомобил един метър преди знака, указващ зоната на спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници.

  Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-005128 от 27.09.2018г., с което *** на сектор "Пътна полиция" към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на Д.И.М. ***, административно наказание глоба в размер на 50 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: