№ 9877
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110137342 по описа за 2021 година
„Кредитформ България“ ЕООД е предявило срещу Н.Д. Г.-Иванова осъдителен иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв., представляваща главница
по договор за кредит № ********** от 27.07.2017 г., сключен между Н.Д. Г. - Иванова и
„4финанс“ ЕООД, вземанията, по който са били прехвърлени на „Кредитреформ България“
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от
23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-28.06.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД твърди, че на 27.07.2017г. бил сключен по
реда на чл. 6 ЗПФУР договор за кредит № **********, по силата на който „4финанс“ ЕООД,
опериращо с търговската марка „Вивус“, предоставило на ответника кредит в размер на 400
лв. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни, с падеж – 26.08.2017 г. Ответникът не погасил
дължимата кредитна главница, а на 23.11.2018 г. вземанията по договора били прехвърлени
с договор за цесия в полза на ищеца. Предвид тези твърдения ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати посочената сума. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред
съда особеният представител на страната оспорва предявения иск, посочва, че таксата за
експресно разглеждане на кредита противоречала на ЗПК, възнаградителната лихва
противоречала на добрите нрави, оспорва се цесията да е била съобщена на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото e представен договор за кредит № ********** от 27.07.2017 г., сключен
между Н.Д. Г. - Иванова, като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, като кредитодател, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 400 лв. Съгласно договора е
уговорено сумата да бъде върната след тридесет дни на 26.08.2017 г. В договора е посочено,
че се таксата за експресно разглеждане е 0 лв., лихвения процент е 0.00 %, като годишния
размер на разходите е посочен в размер на 0.0 %. Съгласно договора е предвидено
получаване на сумата да се осъществи чрез ИЗИПЕЙ. По делото са представени и Общи
условия по договора за кредит.
1
Представена е разписка за извършено плащане № 2000000131471040 от 27.07.2017 г.,
съгласно която 4финанс“ ЕООД е извършил паричен превод в размер на 400 лв., към
„Изипей“ с получател Н.Д. Г. – Иванова с основание договор № **********.
Представено е и писмо с изх. № 2022012117002367 от 25.01.2022 г. от „Изипей“ АД
към което е приложена разписка № 07000613935870 от 27.07.2017 г. подписана лично от
ответника, съгласно която на ответника на посочената дата е изплатен паричен превод на
стойност 400 лв. нареден от ВИВУС/„4финанс“ ЕООД/ с основание договор № **********.
Представен договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от
23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството му на цедент и „Кредитреформ
България“ ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който се прехвърлят вземания
описани в приложение № 1 към договора. Съгласно приложение № 1 към № BGF-2018-033
от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е
видно, че под номер 850 е посочен договор от ********** от 27.07.2017 г. с длъжник Н.Д.
Г.-Иванова и общо задължение в размер на 734.24 лв.
Приложено е и потвърждение от „4финанс“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършване на цесия на всички вземания, цедирани от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ
България“ ЕООД, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033 от 23.11.2018 г., които са индивидуализирани в приложение № 1, представляващо
неразделна част от договора.
Видно от представеното пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на
23.11.2018 г., ищецът е упълномощен от „4финанс“ ЕООД до уведоми от името на
последното всички длъжниците, вземанията срещу които са предмет на договор за продажба
и прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“
ЕООД в качеството му на цедент и „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на
цесионер.
Представено е уведомително писмо от „4финанс“ ЕООД, съгласно което се уведомява
ответникът, че на 23.11.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-033 между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД, по силата на
който е прехвърлено изцяло вземането към него произтичащо от процесния договор за
кредит, като кредитор на описаното вземане се явява „Кредитреформ България“ ЕООД.
Видно от известието за доставяне уведомителното писмо не е получено от ответника, като е
отбелязано непотърсено.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит по ********** от
27.07.2017 г., въз основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за
ответника е възникнало задължение да върне на предоставената сума, че претендиранoтo
вземанe за главница e станалo изискуемo, прехвърлянето на вземанията по договора за
потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това
прехвърляне.
Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от сключен на
27.07.2017 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********. В
случая доколкото се касае за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който
наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират
приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. В чл.
6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за
комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за
кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от
сайта на кредитора /www.vivus.bg/. На първо място съдът намира, че представения и приет
2
като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ договор за кредит с
кредитополучател ответника, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава
доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена
сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното изявление е направено от
ответника, като обстоятелството, че същото е изпратено от платформата www.vivus.bg не
променя този извод. Налице е електронна информация, електронно изявление за
установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис
/обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По
отношение така генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и
представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на електронен
носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частен документ,
подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите
изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ищеца.
Представените с исковата молба документи съдът цени и с останалите представени
писмени доказателства по делото – разписка за извършено плащане № 2000000131471040 от
27.07.2017 г., съгласно която 4финанс“ ЕООД е извършил паричен превод в размер на 400
лв., към „Изипей“ с получател Н.Д. Г. – Иванова с основание договор № **********, както и
разписка за извършено плащане № 07000613935870 от 27.07.2017 г. за сумата от 400 лв. с
наредител ВИВУС/„4финанс“ ЕООД/, получател Н.Д. Г. – Иванова с основание за
получаване е договор № **********. От горепосочените документи се установява, че на
27.07.2017 г. /дата, която съвпада с датата на сключване на договора/ ответникът лично е
получил заетата сума в размер на 400 лв., което обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Това извънсъдебно поведение на ответника – получаването на определена сума чрез
паричен превод, в която изрично като основание за превода е отразено договор №
**********, с наредител ВИВУС/„4финанс“ ЕООД/, освен доказването на получаването на
сумата, представлява отново признание на неизгоден факт – сключения договор за
потребителски кредит. Ответникът е получил сумата на основание договор № **********,
който съвпада със сключения между страните договор за кредит № ********** от 27.07.2017
г. От страна на ответника не са наведени други основания за получаване на сумата от 400
лв. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже,
получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова
трябва да го докаже /в този смисъл Решение № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на
ВКС, IV г. о. /. При това положение в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
е получил сума на друго основание от кредитора, каквито твърдения липсват по делото. С
оглед на гореизложеното се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит №
********** от 27.07.2017 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в
размер на 400 лв., която сума е следвало да бъде върната след тридесет дни на 26.08.2017 г.
3
В договора е посочено, че се таксата за експресно разглеждане е 0 лв., лихвения процент е
0.00 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 0.0 %.
От представените по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството му на цедент и
„Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер, от приложение № 1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., както и
от потвърждение от „4финанс“ ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия
на всички вземания, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033 от 23.11.2018 г., които са индивидуализирани в приложение № 1, се установи се и
обстоятелството, че „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД
вземането си срещу Н.Д. Г.-Иванова по процесния договор за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това,
като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за
извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията
преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но
това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от
предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка
следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по
уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото
е представено пълномощно от законните представители на кредитора, с което ищецът е
надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото
уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова
пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и
на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо
длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му
качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.
длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде
известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца,
действал като пълномощник на „4финанс“ ЕООД е породило правните си последици и
цесията от 23.11.2018 г. има действие по отношение на ответника. По делото е представено
пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от „4финанс“ ЕООД от името на
дружеството да уведоми всички длъжници по вземанията по кредити, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за сключения договор за продажба и прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД. Видно от известието за доставяне уведомлението не е
било връчено на ответника. В случая обаче доколкото договор за продажба и прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., приложение № 1 към договор за продажба и
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., потвърждение от „4финанс“
ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са
приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника на 26.10.2021 г., когато
същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и
приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответникът е получил
уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
4
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда
действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е
прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено
като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда
при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с
преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за
спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на
решението.
Видно от представените по делото доказателства, а именно разписка за извършено
плащане № 07000613935870 от 27.07.2017 г., както и разписка за извършено плащане №
2000000131471040 от 27.07.2017 г. по процесния договор за кредит са останали незаплатени
задължения за главница в размер на 400 лв., поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
За пълното следва да бъде посочено по отношение на възраженията на ответника за
нищожност на клаузите за експресно разглеждане на кредит, както и за и противоречие на
възнаградителната лихва с добрите нрави макар и принципно правилни доколкото се касае
за договор за потребителски кредит, при констатиране на нищожност на посочените по-горе
клаузи от същия, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието
им, като нищожността на клаузите не влече нищожност на целия договор – арг. чл. 26, ал. 4
ЗЗД и потребителят дължи чистата стойност на кредита – по арг. от чл. 23 ЗПК. Още повече,
че видно от процесния договор за кредит размера на таксата за експресно разглеждане е 0
лв., а на лихвения процент е 0.00 %, поради което и тези суми не са предмет на исковата
претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
и претендирани в настоящото исково производство разноски, в размер на сумата от 50 лв.
държавна такса, 150 лв. възнаграждение за особен представител, както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което настоящият състав
определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Д. Г.-Иванова, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Изток“ бул.
„Цариградско шосе“ № 24, вх. В, ет. 6, ап. 39, да заплати на „Кредитформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандьор Петьофи“ №
10, по предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 400 лв., представляваща главница по договор за кредит №
********** от 27.07.2017 г., сключен между Н.Д. Г. - Иванова и „4финанс“ ЕООД,
вземанията, по който са били прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
28.06.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Д. Г.-Иванова, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Изток“ бул.
„Цариградско шосе“ № 24, вх. В, ет. 6, ап. 39, да заплати на „Кредитформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандьор Петьофи“ №
10, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 300 лв. разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6