Решение по дело №2604/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ________

                                                                                            

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА Д.
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Д.
адм. дело № 2604/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Р.В., ЕГН: **********,*** ***, против Решение № 1305/03.10.2022г. на ВРС,
IV-ти състав, постановено по НАХД № 3355/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ****/05.08.2022г. на н-к група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, с което: 1/ за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 200,00лв; 2/ за нарушение чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че възприетата от ВРС като установена фактическа обстановка, противоречи на действителните факти и на събраните доказателства. Твърди, че противно на посоченото в НП и възприетото от съда, не се е движел в лява пътна лента, а в дясна лента, зад движещия се пред него велосипедист, като именно той е станал причина за ПТП. Сочи, че актосъставителят не е възприел произшествието непосредствено, а е съставил АУАН по обясненията на велосипедиста. Доколкото АУАН и протокола за ПТП са съставени на база фактите, осъществили се според велосипедиста, счита, че същите не установяват безспорно обстоятелствата около случая. Относно вмененото нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП твърди, че не е имал съзнанието за настъпило ПТП, както и че е нарушено правото му на защита, т.к. това нарушение е посочено за пръв път в НП. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендира и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответната страна – началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 17867/30.11.2022г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 17.06.2022г., в гр.Варна, касаторът Г.Р.В., управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ В **** КР. Около 12,10 часа, при движението на автомобила по „Аспарухов мост“ в посока към център на гр.Варна, автомобилът достигнал до велосипедиста С. В. Т.. В един момент Г.В. предприел маневра по навлизане от лявото пътно платно, в което се движел, в дясното платно за движение, при което блъснал с дясното си огледало велосипедиста, който се движел в дясната пътна лента. След настъпване на ПТП В. не останал на място и не уведомил органите на полицията, а се скарал с велосипедиста, след което си тръгнал. Впоследствие велосипедистът сигнализирал полицията и посетил МБАЛ „Св.Анна“ АД, където била констатирана контузия на лявата му ръка. По сигнала за ПТП служители на ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, сред които св.Г. П., установили лицето, което е управлявало автомобила, а впоследствие отвели велосипедиста в болничното заведение. Там пристигнал и В., който обяснил на полицейските служители, че намалил, но не разбрал, че има произшествие и си заминал. От участниците в ПТП били снети обяснения, както и бил съставен протокол за ПТП, след което св.П. съставил срещу Г.В. АУАН № ***/17.06.2022г. за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП. На 29.06.2022г. актосъставителят изготвил докладна записка, в която посочил, че е пропуснал да впише цифрова квалификация на второто от нарушенията, по чл.123 ал.1 т.2 буква а) ЗДвП. На 05.08.2022г. въз основа на съставения акт и депозираната докладна записка било издадено наказателно постановление, с което били санкционирани и двете нарушения.

При анализа на събраните доказателства ВРС е кредитирал показанията на св.П., доколкото пряко е възприел състоянието на пострадалия велосипедист, неговите обяснения, както и обясненията на Г.В., и не противоречат на събраните писмени
доказателства – АУАН и протокола за ПТП. Показанията на св.П., който се намирал в автомобила с В., са кредитирани частично от ВРС – само относно мястото на настъпилия удар и несъгласието относно обстоятелствата на ПТП. В останалата част – че са се движели в дясна пътна лента, зад велосипедиста, който в един момент навлязъл в ляво от платното, ВРС е приел, че противоречат на писмените доказателства по делото – обясненията на велосипедиста, АУАН и протокола за ПТП.

От правна страна ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. НП е издадено от надлежно оправомощен и компетентен орган, спазени са сроковете както и разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, досежно задължителните реквизити. По същество е прието, че на база събраните доказателства АНО е направил единственият възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП и след задълбочено разследване на обстоятелствата по извършването им, правилно е квалифицирал същите и правилно е приложил санкционните разпоредби. За неоснователно е прието оплакването за нарушено право на защита, поради посочване на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗАНН за пръв път в НП. Прието е, че в АУАН се съдържат факти, относими и към двете нарушения, поради което за В. не е възникнало затруднение да разбере срещу какви факти да се защитава и да организира адекватно защитата си. Относно оплакването за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, поради това че не е установена причинно-следствена връзка между ПТП и контузията, е прието, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява именно фактологията, твърдяна от наказващия орган. При преценката за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН е прието, че случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, както и че поради констатираните повече от едно нарушения, е налице хипотеза на завишена степен на обществена опасност.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването на касатора, че АУАН и НП са съставени при неустановени по безспорен начин факти, както и че е нарушено правото му на защита.

Неправилно при събраните по делото доказателства ВРС е приел за безспорно установено нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП, която разпоредба в предл. първо указва, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Според АУАН и НП, касаторът е причинил ПТП, след като от движение в лява, е преминал в дясна пътна лента и така с дясно огледало е блъснал движещия се по нея велосипедист С. Т.. По делото са налице безспорни доказателства за това, че велосипедистите са били двама – Т. и съпругата му, които са управлявали велосипедите си един зад друг – в този смисъл са обясненията на Т. и показанията на св.П.. Видно от протокола за ПТП, установените щети са: странично дясно огледало на автомобила и лява дръжка на кормило на велосипеда. При така установените щети и факта, че велосипедистите са били един зад друг, съприкосновението между лекия автомобил и първия велосипедист е възможно единствено в случай, че в един момент от движението си, автомобилът и велосипедът са се намирали един до друг, т.е. ако лекият автомобил е изпреварвал и двата велосипеда. Именно в този смисъл са и показанията на св.П., който при разпита си в с.з. на 28.09.2022г. посочва „…в момента, в който наближаваме предното колело, на мъжът, ние вече бяхме стигнали до задното му колело…“.

При това положение и в контекста на твърденията на участниците в произшествието, до наличие на ПТП може да се стигне или при описаната в АУАН и НП хипотеза, или при твърдяната от жалбоподателя. Безспорно е установено настъпилото съприкосновение между дясно огледало на автомобила и лява дръжка на кормило на велосипеда, но не и причината, поради която се е стигнало до ПТП.

Неправилно ВРС е приел, че АУАН и протокола за ПТП в случая са доказателства, които по безспорен начин установяват нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП. Липсва спор, че както акта, така и протокола са съставени не на мястото на произшествието, а впоследствие, в болничното заведение, като са възприети изцяло обясненията за случая на пострадалия велосипедист, като в тази хипотеза актът не може да се ползва със силата по чл.189, ал.2 ЗДвП, а други доказателства, обосноваващи вмененото нарушение не са събрани.

В частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП, решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Видно от съдържанието на АУАН, в същия са описани факти, относими към състава както на нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП, така и към нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗДвП. В разпоредителната част на акта обаче е посочена само разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП и именно това е административното нарушение, за което на водача е повдигнато обвинение. В същото време с НП са санкционирани и двете нарушения.

Съставената от актосъставителя докладна записка – че е пропуснал в акта да посочи разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП, не може да се интерпретира като допълване или поправяне на акта (което е и недопустимо), респ. не обосновава извод за несъществен пропуск при съставянето му по смисъла на чл.53, ал.2 ЗАНН, който може да бъде отстранен от АНО при издаване на НП. Следвало е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН да се състави отделен АУАН за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, буква а) ЗАНН, с който да се постави начало на самостоятелно административнонаказателно производство, а не да се издава НП за нарушение, за каквото на водача обвинение не е повдигано.

Като е стигнал до други фактически и правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции – общо 950лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1305/03.10.2022г. на ВРС, IV-ти състав, постановено по НАХД № 3355/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № ****/05.08.2022г. на н-к група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, с което на Г.Р.В., ЕГН: **********,*** ***:
1/ за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т., пр.4 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 200,00лв; 2/ за нарушение чл.123, ал.1 т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/05.08.2022г. на н-к група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, с което на Г.Р.В., ЕГН: **********,*** ***: 1/ за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т., пр.4 ЗДвП, е наложена глоба, в размер на 200,00лв; 2/ за нарушение чл.123, ал.1 т.2, буква а) ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Г.Р.В., ЕГН: **********,*** ***, разноски за две инстанции общо в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.

 

Решението е окончателно!

Председател:                       

 

Членове:       1.                                            

2.