РЕШЕНИЕ
№ 10010
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110168012 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
А. И. П. със съдебен адрес: /адрес/ против /фирма/, представлявано от изпълнителния
директор Б.М. , с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 7, пар. 1,
б. “а” от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 февруари 2004 година /Регламент (ЕО) 261/2004/ при условията на чл. 415 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че имал резервация за пътуване с полет номер FВ-808 за дата
31.05.2024 г. от летище Е.В., А., Г. до Летище С., Б.. Поддържа, че след като бил на летището
и изчаквал времето за излитане, се установило, че полетът е отложен и изпълнен със
закъснение повече от 3 часа. Поддържа, че превозвачът допуснал застъпване в графика на
два последователни полета- ********* и *********. Поддържа още, че предявил претенция
до ответника с искане за изплащане на обезщетение, но получил автоматичен отговор от
същия, че документите му ще бъдат обработени в най-кратък срок, да подаде оплакване на
указан уеб адрес. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 488,96 лева, ведно със законна лихва от
09.08.2024 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и
пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева, за което било образувано
ч.гр.д. № 48221/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението,
като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил
същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок от
връчване на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени настоящите установителни искове. Въз
основа на това ищецът претендира парично обезщетение в размер на сумата от 488,96 лева,
представляваща обезщетение по чл. чл.7, ал.1, б. „a“ от Регламент (ЕС) 261/2004 за закъснял
полет, планиран за 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК /09.08.2024 г./ до изплащане на вземането и сторените по
делото разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Със същия счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Поддържа, че били
налице извънредни обстоятелства, освобождаващи от отговорност ответното дружество.
Навежда твърдения, че в конкретния случай закъснението на процесния полет било
причинено от извършването на задължителна наземна инспекция на въздухоплавателно
средство с регистрационен знак *****, което първоначално било планирано да изпълни
полета. Навежда твърдения, че инспекцията е извършена на летище ******* - Париж от
Европейската агенция за безопасност (ЕАSA) по време на предходен полет 8821 от същата
дата в рамките на предпоследната ротация, изпълняван с въпросното въздухоплавателно
средство. Поддържа, че в резултат на наложените от инспекцията ограничения въздушният
превозвач е бил обективно възпрепятстван да изпълни процесния полет с планираното
въздухоплавателно средство. С оглед наложените мерки за сигурност и възникналата
необходимост за обезпечаване на безопасността, процесният полет е бил извършен със
заместващо въздухоплавателно средство с регистрационен знак ********, довелo до
настъпилото закъснение. Цитира практика на СЕС. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни и необосновани. Прави възражение за прекомерност по отношение
разноските на ищеца.
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на
делото са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 7, пар. 1, б. “a” от
Регламент (ЕО) 261/2004 при условията на чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сума в размер на 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял
полет с номер ********* по направление Летище Е.В., А., Г. - летище С. от 31.05.2024г.,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 – 09.08.2024 г., до
окончателното изплащане на сумите.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното от ищеца право включва
1)възникването на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за
въздушен превоз на пътници, попадащ в приложното поле на чл. 3 от Регламент № 261/2004
г., по който ответникът се е задължил да изпълни полет ********* на дата 31.05.2024 г. от
летище Е.В., А. Г. до Летище С., Б.; 2) установено закъснение на полета, т.е. неточно
изпълнение на договора, с времева разлика от предвиденото разписание три или повече часа
при полет, осъществен на територията на Съюза с разстояние до 1 500 километра; 3) липсата
на извънредни обстоятелства, обуславящи забавянето по смисъла на чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004.
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е указал, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: възникването на валидно облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен договор за въздушен превоз на
пътници, по който ответникът се е задължил да изпълни процесния полет и неговото
закъснение. Ответникът следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му, а
именно, че са били налице извънредни обстоятелства, които са попречили да се извърши
полета навреме или погасяване на вземането.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представената по делото бордна карта на г-н А.
П. се установява, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение,
въз основа на което ответникът, в качеството си на авиопревозвач е следвало да превози
пътника между летище А. и летище С..
Не е спорно и обстоятелството, че полетът е осъществен със закъснение от около 4
часа и 5 минути, за което са представени и писмени доказателства. Самолетът на
авиокомпания „Б. еър“ с № ***** е трябвало да излети от А. в 19:30 часа и да кацне в С. в
20:45, като в действителност той е кацнал в С. в 00:45-00:50.
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
2
дъгата на големия кръг – 531.243 км., т.е. под 1500 км.
Представена е извънсъдебна покана/иск за заплащане на парично обезщетение,
изпратена от представител на ищеца по електронна поща на 9.06.2024 г., както и отговор от
ответника, инкорпориран в електронно съобщение, в който е посочено, че документите на
ищеца ще бъдат обработени възможно най-бързо и че той трябва да подаде жалба на
посочен електронен адрес.
Представен е доклад за оценка на безопасността на въздухоплавателните средства на
общността, от който се установява, че на 31.5.2024 г. в 13:20 часа самолет с рег. номер
****** на авиокомпания Б. Еър е бил обект на инспекция на летище ******* в Париж,
където са констатирани редица повреди по оборудването и са дадени предписания за
отстраняването им.
От приложения по делото рапорт на дневна смяна от 31 май 2024 г. се установява, че
вследствие на техническата инспекция посоченият самолет с рег. номер ****** е бил
ограничен да извършва полети в тъмните часове на денонощието. Установява се, че е било
планирано този самолет да извърши полет ***** от А. до С., но поради горната забрана,
както и приключването на работното време на екипажа, се е наложило полетът да се
осъществи със самолет с рег. № ******. Поради това полетът на ищеца закъснял значително,
като предвижданото от превозвача закъснение в този случай е било 3:30 мин.
Представена е справка от специализираната система за планиране на ответника –
*****, неоспорена от ищеца, съдържаща данни за процесния полет. От справката се
установява, че причината за закъснението е посочена в поле „Delays” - DL93/0410, т.е.
причината е подведена под код 93, а закъснението е с продължителност 4 часа и 10 мин.
Представен е препис от кодовете на IATA (Международна асоциация по въздушен
транспорт), видно от която код 93 означава „Предизвикани закъснения – смяна, (ротация) на
въздухоплавателното средство, късно пристигане на въздухоплавателното средство от друг
полет или от предишен сектор“.
Прието е извлечение от сайта *********, съдържащо списък с полети на
авиокомпания „*****“, извършени на 31.05.2024 г. Ищецът твърди, че това е справка за
дневното движение на самолета, изпълнил процесния полет, от която е видно, че
превозвачът е допуснал застъпване в графика на два последователни полета – ******* и
*****, съответно от А. до С. и от А. до С., поради което е настъпило закъснението. От
справката не става ясно какви са били критериите за търсене, въз основа на които са
показани резултатите, но с оглед останалите доказателства, приложени по делото, вкл.
справката от *****, се установява, че именно самолет с № ****** е изпълнил двата
последователни полета, но причината за това не е застъпване в графика поради грешка на
превозвача, а наложилата се поради технически неизправности смяна на въздухоплавателно
средство № ****** с ******. Вероятно самолетът с № ****** е изпълнил планирания си
полет от А. до С., кацайки в 20:11, след което се е върнал до А., за да осъществи полет *****
до С. и така се е стигнало до закъснение с над 4 часа.
От установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 422 ГПК е чл. 7, § 1, б. "a" от
Регламент № 261/2004 г.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение при
пристигане, тоест такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възниква
задължение за парично обезщетение по член 5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1 от Регламента (Решение
от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C629/10, EU: C: 2012: 657, т. 40; ИЗВЕСТИЕ
НА КОМИСИЯТА Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004, т. 3.3.2. и
цитираната там практика на СЕС). Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "a" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение в размер на 250 евро за всички полети
на територията на Общността до 1500 километра, когато полетът им е закъснял при
пристигане поне с три часа. Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
3
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от посочения регламент, като
дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член, въздушният превозвач се освобождава от
задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7 от Регламента, ако може да
докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа при пристигане на полет се
дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon
и др., C - 402/07 и C - 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 69 и от 31 януари 2013 г., McDonagh,
C12/11, EU: C: 2013: 43, т. 38). В тази връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че
такива обстоятелства могат да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач (вж. Решение от 22
декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU: C: 2008: 771, т. 21).
В случай на технически проблеми извънредните обстоятелства трябва да са свързани
със събитие, което отговаря на две кумулативни условия: по своето естество или произход 1)
то не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и 2) се намира извън ефективния му контрол (цитираното по-горе Известие на
Комисията, т. 5.1.; Решение Friederike Wallentin-Hermann/Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA,
C-549/07, ECLI:EU:C:2008:771, т. 23 и др.).
В т. 5.2.2 от Известието на Комисията, което обобщава практиката на СЕС по
прилагането на регламента, се дава тълкуване на понятието „технически дефекти“ на
самолета и доколко такива дефекти биха могли да представляват извънредни обстоятелства.
„Съгласно пояснението на Съда техническите проблеми, открити при поддръжката на
въздухоплавателните средства или поради дефект в такава поддръжка, не биха могли да
представляват сами по себе си извънредни обстоятелства. Съдът счита, че дори когато
случайно възникнал технически проблем не се дължи на лоша поддръжка и не е открит по
време на рутинни проверки за поддръжка, той не попада в определението за „извънредни
обстоятелства“, когато е присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния
превозвач. Пример за това са повредите, причинени от преждевременната неизправност на
някои самолетни части, които могат да представляват неочаквано събитие. Те обаче са
неразривно свързани с изключително сложната операционна система на
въздухоплавателните средства, чиято експлоатация се извършва при тежки или екстремни
условия (в частност метеорологични условия), като не бива да се забравя, че всеки от
техните компоненти подлежи на амортизация. Следователно може да се твърди, че
неочакваните събития са присъщи на нормалното упражняване на дейността на въздушните
превозвачи…Същевременно скрити фабрични дефекти, установени от производителя на
въздухоплавателното средство или от компетентен орган, или повреди в резултат на акт на
саботаж или тероризъм, биха представлявали извънредни обстоятелства“.
Следователно според Насоките на Комсията, които сами по себе си не са обвързващ
правен акт, но обобщават задължителна практика на СЕС, техническите повреди на
въздухоплавателните средства, които са открити при тяхната поддръжка, дължат се на лоша
поддръжка или са причинени от преждевременната неизправност на някои самолетни части,
дори и случайна, представляват неизменна част от нормалното упражняване на дейността на
въздушните превозвачи, поради което не могат да се считат за извънредни обстоятелства.
В настоящия случай в хода на рутинна инспекция на въздухоплавателното средство
от международните контролни органи са открити неизправности, които не са позволили то
да осъществява полети по тъмно. Видно от представената по делото оценка от органите на
SAFA, е имало неработеща електросветлинна маркировка на пътеката на пода,
нефункциониращи индикатор за изход и светещ знак за излитане. Липсвали са и други
конструктивни елементи като устройство за видеонаблюдение, винт под фюзелажа,
ограничителна преграда на седалка, капачка на вентила за напомпване на гумите и др.
4
Констатираните недостатъци очевидно не представляват скрити фабрични дефекти, нито акт
на саботаж или тероризъм, а са следствие от лоша поддръжка и пропуски при оборудването
и проверката на самолета от служителите на авиокомпанията, т.е. неполагане на дължимата
грижа. При това положение не може да се приеме, че възникването на повредите и оттам
наложилата се смяна на самолета, представлява извънредно обстоятелство, което се намира
извън ефективния контрол на превозвача.
Дори и да се приеме, че повредите са възникнали случайно и независимо от
положената от превозвача грижа, съгласно практиката на СЕС преждевременните
технически неизправности в оборудването на самолета, макар и случайни, са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на въздушните превозвачи и не представляват
извънредни обстоятелства. Следователно в настоящия случай възникването и
констатирането на неизправности в самолета, което е наложило спирането му от движение
през нощта и смяната му с друг за вечерния полет от А. до С., не може да се счита за
извънредно обстоятелство, което изключва отговорността на авиокомпанията.
Накрая съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е
доказал явяването си навреме за полета, което да изключва правото му на обезщетение.
Съгласно Определение на СЕС от 24 октомври 2019 г. по дело LC и MD срещу easyJet Airline
Co. Ltd., С-756/18, пар. 29 по отношение на пътници, които притежават потвърдена
резервация за полет и са били превозени чрез него, трябва да се счита, че са изпълнили
надлежно изискването на чл. 3, параграф 2, буква а) от Регламента да се представят на
гишето за регистрация. На още по-голямо основание следва да се счита, че пътниците, които
имат издадена бордна карта, са се явили на гишето за регистрация навреме за полета, поради
което правилата на Регламента се прилагат за тях (пар. 21 от Определението). В настоящия
случай по делото е представена бордна карта на ищеца и по делото не се спори, че той се е
качил на самолета от А., кацнал с 4 часа закъснение в С.. Поради това той има правата,
предвидени в Регламент (ЕО) 261/2004.
Предвид гореизложеното в процесния случай не са налице предпоставките на
нормата на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 за освобождаване на ответника от
отговорност, поради което предявените искове са основателни и ответникът дължи
обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламента, а именно 488,96 лв. Искът следва
да се уважи в пълния му предявен размер. Ответникът дължи и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на задължението.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Представен е списък по чл. 80 ГПК, въз основа на който в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени 25,00 лева, представляващи сторените разноски за заплатена държавна
такса в исковото производство. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна
адвокатска помощ, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адв. В. В. Ч. – М.,
ВАК, в размер на 480,00 лева включващо ДДС, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
необвързващата съда Наредба № 1 от 2004 за възнаграждения за адвокатска работа и
съответстващо на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост.
По отношение на разноските, сторени в заповедното производство, по което съдът
дължи произнасяне съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 25,00 лева
за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено в полза на адв.
В. В. Ч. – М., ВАК, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, в размер на
480,00 лева, включващо ДДС, с оглед естеството и сложността на предоставената
консултация.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар. 1, б. “а” от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004, че /фирма/, ЕИК *********, представлявано от Б.М., с адрес
/адрес/ ДЪЛЖИ на А. И. П., ЕГН ********** и с адрес: /адрес/, суми по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 27248 от 29.08.2024г. по ч.гр.д. №
48221/2024г. по описа на СРС, 154 с-в, в размер на 488,96 лева – обезщетение на основание
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за закъснение над 3 часа на полет
********* по направление летище Е.В., А., Г. – летище С. на 31.05.2024г., ведно със законна
лихва от 09.08.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 /фирма/, ЕИК *********, представлявано от Б.М.,
с адрес /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на А. И. П., ЕГН ********** и с адрес: /адрес/, следните
разноски: 25,00 лева –държавна такса в исковото производство и 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство, общо 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК *********, представлявано от
Б.М., с адрес /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Ч. – М., ВАК, сума в размер на 480,00 лева
– възнаграждение за предоставена безплатна адвокатско помощ на ищеца в исковото
производство, и 480,00 лева - възнаграждение за предоставена безплатна адвокатско помощ
на ищеца в заповедното производство, вкл. ДДС – общо 960 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6