№ 1369
гр. Варна, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501311 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32464/19.04.2024г./вх. No на
ВРС/, подадена от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1,
представлявано от изпълнителните си директори Б. И. и Т. Т., срещу
Решение № 1053/ 28.03.2024г., постановено по гр.д. № 7993 / 2023г. по описа
на РС – Варна, 51 –ви състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 3949,11 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Волво“ С 60, с peг. №
*******, вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило на територията на гр.
Варна, ул. „Янко Мустаков“, преди спирка „Мусала“ по вина на водача на лек
автомобил марка „Сеат Алхамбра, с peг. № *******, управляван от А. Т.ов и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена
от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
1
със срок на валидност от 21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със законната
лихва от исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано и
постановено при нарушение на процесуалния закон, което го правело
несправедливо. Твърди се, че първоинстанционният съд селективно възприел
доказателствата, които подкрепяли тезата на ищеца, като не отчел тези, които
ответникът бил поискал. Неоснователно ВРС не бил допуснал повторна СТЕ
при условие, че същата била своевременно и обосновано оспорена от
ответника. Позовава се на приложената по делото разпечатка от сайта
mobile.bg, която ответникът своевременно представил пред
първоинстанционния съд. Отправя искане съдът да допусне провеждане на
повторна СТЕ, която ВРС неправилно и в нарушение на
съдопроизводствените правила не бил допуснал. Моли съда да отмени
постановеното решение и да отхвърли претенцията, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорва последната и се моли решението на ВРС да бъде
потвърдено, както и да се присъдят разноските на въззиваемата страна за
въззивната инстанция. Сочи, че не следва да се допуска повторна СТЕ,
доколкото не са налице законовите предпоставки за това.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законен или
процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се
поддържа депозираната въззивна жалба и се отправя искане за отмяна на
решението и присъждане на разноски по обективиран в становището списък,
прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител – адвокат, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
решението, както и за присъждане на разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от М. Ж. Я. , ЕГН **********, с адрес: ***** срещу
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Дианабад",
бул. "Г. М. Димитров" № 1, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 3 949,11 лв. /след допуснато изменение на иска
чрез неговото увеличаване с протоколно определение от 08.03.2024г./,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „Волво“ С 60, с peг. №
*******, вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило на територията на в
гр. Варна, ул. „Янко Мустаков“, преди спирка „Мусала“, по вина на водача на
лек автомобил марка „Сеат Алхамбра“, с peг. № *******, управляван от А.
Т.ов и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица,
издадена от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, със срок на валидност от 21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди се, че на 28.05.2023г., около 11:30 часа, в гр.Варна, ул.
Янко Мустаков, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Волво“ С
60, с peг. № ******* ищецът бил блъснат от л.а. марка Сеат Алхамбра, с peг.
№ *******, управляван от А. Т.ов. Управляваният от ищеца лек автомобил
марка Волво С 60, с per. № ******* се движел по ул. „Янко Мустаков“, като
преди спирка „Мусала", движещият отдясно л.а. марка Сеат Алхамбра, с per.
№ ******* при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство" не го пропуснал и го блъснал. За настъпилото ПТП
попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за
настъпилото произшествие посочили водача на л.а. марка Сеат Алхамбра,
срег.№******. Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на действие 21/12/2022г. -
20/12/2023г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 29.05.2023г.
ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис -заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени:
предна дясна врата, лайсна в предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна в
задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна джанта алуминиева и задна
броня. На 06.05.2023г. като застрахователно обезщетение ищецът получил
3
сумата в размер на 344.26 лв., която не можела да покрие щетите. Ищецът
твърди, че за ремонта на автомобила са необходими 4000 лева, както и че
неправилно при огледа са описани част от щетите. Предна дясна врата имала
деформация в зоната на удара, която отговаря на 1 степен и за
възстановяването е необходим ремонт и боядисване, а не както
застрахователят е посочил само боядисване. Задна дясна врата не можела да
бъде възстановена и следвало да се подмени с нова, както и увреждането на
заден десен калник отговаря на 3 степен, а не както застрахователят посочил
на 2 степен. На 07.06.2023г. ищецът подал възражение до застрахователя, като
изискал да се извърши корекция в описа на увредените детайли, като
уврежданията бъдат посочени коректно. Застрахователят отказал да извърши
необходимата корекция, като на 13.06.2023г. изплатил още 35.53 лв. Сумата,
която застрахователят следвало да му изплати, като обезщетение била в
размер на 4 000.00 лева, от която сума следвало да се приспадне заплатената
до момента сума в общ размер на 379.79 лева, или сумата, която следвало
застрахователят да му заплати е в размер на 3 620.21 лева. Иска се да бъде
осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, да му заплати:
сумата от 100.00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 3
620.21 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, лайсна в предна
дясна врата, задна дясна врата, лайсна в задна дясна врата, заден десен
калник, задна дясна джанта алуминиева и задна броня на собственият ми лек
автомобил марка Волво С 60, с per. № *******, причинени в резултат на
реализирано на 28.05.2023г., ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на л.а. марка Сеат Алхамбра, с per. № ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който сочи,
че исковете са допустими, но неоснователни. Във връзка с реализираното
събитие и въз основа на отправена претенция на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение, на 29.05.2023г. при „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД била образувана преписка по щета № 0801- 003385 2023-01. По
щетата било определено и изплатено застрахователно обезщетение в полза на
4
М. Ж. Я. в общ размер на 379.79 лв. Признава наличието към датата на
процесното ПТП на валидно сключена полица по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка
„Сеат", модел „Алхамбра" с peг. № ******* като безспорни в настоящото
производство. Твърди, че експертите на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
били определили застрахователно обезщетение в размер на 379.79 лв.
Размерът бил определен на база извършените от специалисти на ответното
дружество огледи на пострадалия автомобил, като са отчетени наличието или
липсата на причинно-следствена връзка между всяко едно от претендиралите
увреждания и процесното събитие и степента на уврежданията. Във връзка с
подаденото от страна на ищеца възражение от 07.06.2023г., ответното
дружество се било произнесло с писмо с изх. № 2932/12.06.2023 г., с което
била направена корекция в съставения опис на увредените детайли от
29.05.2023г. по отношение на детайл „врата предна дясна" като променили
степента на ремонт от „Боя" на „1+Боя", за детайл „задна дясна врата" от
„2+Боя" на „3+Боя" , за „заден десен калник“ от „2+Боя" на „ 3+Боя" и „задна
дясна джанта" „ремонт ст.1 е Боя". Степените на останалите увредени детайли
останали непроменени поради липса на основание за корекция. При
определяне на обезщетението била взета предвид действителната пазарна
стойност на процесното МПС, при отчитане на факла, че към датата на
събитието автомобилът бил над 22 години. Размерът на вредите на лек
автомобил, марка "Волво". модел "С 60" с peг. № ******* бил определен
правилно и законосъобразно по експертна оценка, на база действителни
пазарни цени за ремонт на съответното превозно средство, при съобразяване
па нормативно въведените стойности за брой човеко/час труд за ремонт. Взета
била предвид и стойността на увреденото МПС. Искът за лихва бил акцесорен
и неоснователността на основния иск водел до неоснователност на иска за
лихви.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
5
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно
остойностяването на имуществените вреди по автомобила, като се позовава и
допуснато процесуално нарушение от ВРС.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между собственика на л.а. „Сеат Алхамбра“, рег. № ******* и
ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
28.05.2023г., както и че ответното дружество е заплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 379,79 лв.
Страните не спорят, а и от представения по делото препис от СРМПС
част I, издадено от МВР, се установява, че собственик на л.а. марка „Волво “С
60, с peг. № *******, е ищецът М. Ж. Я..
Отново не е спорно между страните, а и видно от двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на 28.05.2023г., в
11,30ч., е настъпило ПТП между МПС марка и модел „Волво С 60“, с peг. №
*******, ул. Янко Мустаков, управлявано от ищеца и л.а. марка Сеат
Алхамбра, с peг. № *******, управляван от А. Т.ов. Управляваният от ищеца
лек автомобил марка Волво С 60, с per. № ******* се движел по ул. „Янко
Мустаков“, като преди спирка „Мусала", навлизащият от пресечка отдясно
л.а. марка Сеат Алхамбра, с per. № ******* при наличие на пътен знак Б2 -
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" не го пропуснал и
блъснал лекия автомобил Волво. В протокола изрично е посочена вината на
водача на л.а. марка Сеат Алхамбра, с peг. № ******* - А. Т.ов. Подробно са
описани и щетите по двата автомобила.
На 29.05.2023г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, с посочени
6
увредени детайли: предна дясна врата, лайсна в предна дясна врата, задна
дясна врата, лайсна в задна дясна врата, заден десен калник, задна дясна
джанта алуминиева и задна броня.
На 07.06.2023г. ищецът подал възражение до застрахователя, като
изискал да се извърши корекция в описа на увредените детайли, като
уврежданията бъдат посочени коректно.
От приетото от първоинстанционния съд заключение по изготвената
САТЕ, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП-то е следният: на
28.05.2023г. около 11:30ч. в гр. Варна управлявайки собствения си л.а.
марка"Волво“, модел 4 „С60" с peг. №******* по ул."Янко Мустаков“ е бил
блъснал от л.а. марка Алхамбра, с рег.№******, управляван от А. Т.ов, които
при наличие на пътен знак Б2- .,Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство" не спира, не го пропуска и блъска. За настъпилото ПТП е
попълнен Двустранен протокол за 111 П. като виновен за настъпилото
произшествие е посочен водача на л.а.Сеат Алхамбра. Щетите по л.а.
марка"Волво“, модел „С60" с peг. №******* констатирани от вещото лице са:
предна дясна врата – лека деформация+боя, външно огледало, задна дясна
врата за подмяна, заден десен калник – тежка деформация +боя, задна броня –
лека деформация + боя, задна алуминиева джанта – лека деформация + боя,
лайсна предна дясна врата – боя, лайсна задна дясна врата –боя, тониране и
сушене. Настъпилите вреди са в причинно следствена връзка от процесното
ПТП. По отношение на остойностяването на вредите в съдебно заседание при
изслушването на вещото лице същото е направило корекции, които обаче са
неясни по отношение на начина, по който са направени изчисленията. Сочи, че
средната пазарна стойност на щетите е 4 325 лв., а съобразно методиката –
2469,31 лв.
Поради допуснато от ВРС процесуално нарушение, пред въззивната
инстанция е допуснато изготвяне на повторна съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и кореспондираща с
останалия доказателствен материал.
Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на ремонта на
автомобила в случай на подмяна на вратата с нова и при съобразяване както на
сертифицирани, така и на несертифицирани сервизи възлиза на
3256,31лв./цената, определена в тази хипотеза по методиката е 689,94лв./.
7
Средната пазарна стойност в случай, че вратата не се подменя е 2365,87 лв. /
по методиката – 466,08 лв./. Средната пазарна стойност в хипотезата на
подмяна на вратата с втора употреба е 1691,45 лв., като този тип ремонт е
възможен само в несертифицираните сервизи. / стойност съобразно
методиката – 635 лв./.
При ремонт на автомобилните купета се различават 3 степени на ремонт
след които следва подмяна на увреден детайл. В конкретния случай
процесната врата е със степен на ремонт №2, поради което същата може да
бъде възстановена. Обичайна практика на сервизите е да подменят увредена
врата с нова за автомобила от друг идентичен разкомплектован автомобил, по
който начин се ускорява ремонта и не се налага влагане дори и на минимално
количество пълнители за заглаждане на повърхността на вратата.
Вещото лице сочи, че средната пазарна най-висока офертна стойност на
автомобила към датата на ПТП е била около - 7 008 лв., при отсъствие на
договаряне с продавача и корекция +10% за налична газова инсталация, а в
случай, че се приеме, че е с времето е имало спад на цената /независимо, че
такива данни липсват/, то стойността на автомобила към датата на ПТП -
офертна най-висока стойност би била - 7 708 лв.
Възприемайки и евентуално и двете стойности, вещото лице сочи, че
към датата на ПТП, стойността на автомобила е значително по-висока от
установените варианти на ремонт на автомобила и не е налице „тотална щета“.
В осз. вещото лице уточнява, че е извършил оглед на автомобила в
заключено, мръсно състояние на паркинг и не може да бъде категоричен по
отношение на подмяната на детайла „задна врата“. Счита, че се касае за втора
степен на деформация, а най-тежката е трета. За да се каже със сигурност
трябва да се направи оглед на автомобила в сервиз и да се каже дали вратата
може да бъде отремонтирана или да бъде подменена. Вещото лице пояснява,
че стойността на новата врата е получена от Мото Пфое, като е приложил и
отговора на официалното запитване към експертизата.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380. В конкретния случай, именно това е и характера на
8
предявения иск – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От представените по делото доказателства се установява изпълнението
на изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на
застрахователното дружество – ответник е извършено и плащане на
дължимия, според него, размер на обезщетение.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца
/въззиваема страна в настоящото производство/, е да установи при условията
на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит
застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната полица и
размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в
резултат на събитието. Установяването на твърденията по правоизключващите
отговорността на ответника /въззивник/ обстоятелства се възлагат в негова
тежест, а именно, че размерът на застрахователното обезщетение е този,
посочен от ответника.
Не са спорни обстоятелствата, както и същите се установяват от
доказателствата по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на
валидност на застрахователната полица /процесното ПТП, за което вина носи
делинквента/, както и че именно в резултат на процесното ПТП са настъпили
щетите, които ищецът твърди и които са констатирани и от застрахователното
дружество –ответник при огледите на увредения автомобил. Спорно е по
какъв начин следва да се изчисли обезщетението за настъпилите вреди, респ.
общият му размер.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване. Съгласно императивната правна
9
норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати
обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието.
В този смисъл и неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
оценката следва да се извърши със съобразен процент на овехтяване,
съобразно възрастта на МПС. Застрахователното обезщетение при частично
унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за
овехтяване. / в този смисъл решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II
т. о./. В процесния случай, именно частично увреждане на имуществото е
налице, а не се касае за „тотална щета“.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че оценката следва да
се направи като се приложи Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по Наредба No 49 от 16.10.2014г.
Съобразно константната практика на ВКС, методиката се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. /решение No
209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. No 1069 /2010г., II т.о., решение № 165 от
24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о./
Съобразно посочената по-горе практика методиката към Наредба
№49/16.10.2014г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. (Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).
С оглед на всичко гореизложено и за възстановителна стойност следва
да се приеме стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна
цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
10
прилага коефициент за овехтяване на увредените части.
По отношение на остойностяване на щетите, съдът намира, че следва
при изчисляване на средната пазарна цена да се вземат предвид както
сертифицираните сервизи, така и тези, които не притежават сертификат по
ISO, като се възприеме осреднена стойност на труда. По отношение на детайла
„задна врата“ въззивната инстанция намира, че същата следва да бъде
подменена с нова, доколкото и вещото лице инж. М. сочи, че обичайната
практика на сервизите е вратата да се подмени. Доколкото подмяната с врата
втора употреба не е възможна в сертифицираните сервизи, то следва да се
остойности подмяната на нова врата. В този смисъл и доколкото
заключението на инж. М. изслушано и прието пред въззивната инстанция
отговаря на посочените критерии / изискана е и официална информация за
стойността на нов детайл „задна врата“/, за разлика от това, което е възприето
от първата инстанция, именно и това заключение настоящият състав
кредитира, като възприема, че дължимата на ищеца сума е в общ размер на
3256,31 лв. Не е налице „тотална щета“ с оглед и на най-високата пазарна
стойност на автомобила към датата на ПТП. На ищеца са му били изплатени
379,79 лв., поради което и му се дължат 2 876,52лв. и до този размер е
основателна претенцията му.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС
касателно размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна,
включително в частта за разноските.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, на двете страни в
производството.
Съответно съобразно изхода на спора, на ищеца за първоинстанционното
производство следва да се присъдят 956,36 лв., представляващи разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение. С решението си ВРС е присъдил на ищеца сума в размер на
1312,96лв. за съдебно-деловодни разноски като за разликата над 956,36 лв.,
решението следва да се отмени. На ответника за първа инстанция се дължат
разноски в размер на 81,48 лв., определени съразмерно от юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда общ размер от 100 лв. и заплатено
възнаграждение за вещо лице от 200 лв.
11
За въззивната инстанция, общо дължимата на ищеца съразмерно сума за
разноски е 604,57 лв., представляващо заплатеното адвокатско
възнаграждение, съответната на уважената част от иска, а на ответника –
въззивник - 157,25 лв., представляващи съответна част от разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда общ размер от 100 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1053/ 28.03.2024г., постановено по гр.д. № 7993 /
2023г. по описа на РС – Варна, 51 –ви състав, В ЧАСТТА за горницата над
2 876,52лв./ две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет и
две стотинки/ до присъдените 3 949,11 лв. /три хиляди деветстотин
четиридесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес:
*****, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на
ищеца л.а. „Волво“ С 60, с peг. № *******, вследствие на ПТП от 28.05.2023 г.,
настъпило на територията на гр. Варна, ул. „Янко Мустаков“, преди спирка
„Мусала“ по вина на водача на лек автомобил марка „Сеат Алхамбра, с peг. №
*******, управляван от А. Т.ов и обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“
по застрахователна полица, издадена от "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със срок на валидност от
21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от исковата молба –
20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА М. Ж. Я., ЕГН
**********, с адрес: *****, РАЗНОСКИ за размера над 956,36 лв.
/деветстотин петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ до
присъдените с първоинстанционното решение 1312,96лв. / хиляда триста и
дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес: *****,
срещу ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище:
гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, представлявано от
12
изпълнителните си директори Б. И. и Т. Т., иск с правно основание чл. 432 от
КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата над 2 876,52лв./
две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/
до присъдените от ВРС 3 949,11 лв. /три хиляди деветстотин четиридесет
и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца М. Ж. Я. имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца л.а. „Волво“ С 60, с peг. № *******,
вследствие на ПТП от 28.05.2023 г., настъпило на територията на гр. Варна,
ул. „Янко Мустаков“, преди спирка „Мусала“ по вина на водача на лек
автомобил марка „Сеат Алхамбра, с peг. № *******, управляван от А. Т.ов и
обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена
от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
със срок на валидност от 21.12.2022 г. – 20.12.2023 г., ведно със законната
лихва от исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1053/ 28.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 7993 / 2023г. по описа на РС – Варна, 51 –ви състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес: *****, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, представлявано от
изпълнителните си директори Б. И. и Т. Т., сумата от 81,48 лв./ осемдесет и
един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващи сторените от
ответника разноски за първа инстанция, както и сумата от 157,25 лв. / сто
петдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
сторените от ответника – въззивник разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото въззивно производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1,
представлявано от изпълнителните си директори Б. И. и Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ
на М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 604,57 лв.
/шестстотин и четири лева и петдесет и седем стотинки/ , представляваща
13
сторените от ищеца разноски във въззивното производство, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14