Определение по дело №1159/2020 на Окръжен съд - Варна

 

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                           №               /                2020г.

                      

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание  в състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                  ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –мл.с.

 

разгледа докладваното от председателя на състава

ч. гр. д.№ 1159 / 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 6997/ 03.06.2020г. . постановено по ч.гр.д.№ 5657/ 2020г. Районен съд-Варна, е повдигнат спор за подсъдност между Варненски районен съд и Шуменски районен съд за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на производството по делото.

Въззивният състав, след запознаване с приложените документи, приема следното :

От Национална агенция за приходите, Териториална дирекция- Варна, е депозирано искане за разкриване на банкова тайна , на основание чл. 62, ал.6, т.3б.“б“ от Закона за кредитните институции, по отношение на лице с посочен адрес по чл.8 от ДОПК в гр.Шумен,   образувано в ч.гр.д.№ 682/ 2020г. по описа на Районен съд –Шумен.

С определение № 987/ 16.04.2002г. е прието, че регламентираното в чл.67, ал.7 ЗКИ, във вр.чл.62, ал.6 ЗКИ производство е охранително по характер , развива се едностранно с участието на заинтересованото лице, в случая държавен орган. По правилото на чл.531, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе е районният съд , в чиито район е постоянният адрес на молителя. „

Според становището на Районен съд-Варна, производството по разкриване на банкова тайна не представлява безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения и на това основание чл. 531 , ал.2 ГПК е неприложим. Предвид отсъствието на конкретен текст в специалния ЗКИ , на основание чл. 46, ал.1 ЗНА,  следва да се търси аналогична правна норма съпоставимо на искането за разкриване на банкова тайна, като вид подготвително действие и способ за събиране на доказателства в изпълнение на правомощията на Комисията по ЗПКОНПИ, към която насочват разпоредбите на  чл. 116, ал.3 и чл. 153, ал.1 от Закона.  Според постоянния адрес на проверяваното лице компетентността е на Районен съд – Шумен.

По повдигнатия спор съдът преценява :

Съгласно  чл.62 ,ал.6, т.3 ЗКИ съдът може да постанови разкриване на сведения по ал. 2 / за факти и обстоятелства, съставляващи банкова тайна/ по искане на директор на ТД на НАП  в хипотезите на б.“а „ и б.“б“. В разглеждания случай искането е направено от легитимиран правен субект  по отношение на лице с посочен адрес по чл.8 от ДОПК и адрес на кореспонденция в гр.Шумен. Целта на производството е да бъдат събрани сведения за приключване на ревизионно производство, възложено със заповедта по т.1  на лицето Нермин Джеват Мехмед,чрез издаването на акт по предвидения процесуален ред в специален закон.

Няма аналог между искането за разкриване на банкова тайна и искането за издаване на охранителен акт по чл.531, ал.1  ГПК, с изключение, че двете производства се образуват по инициатива на заинтересовано лице и приключват едностранно.

Охранителното производство представлява безспорна съдебна администрация в гражданско правоотношение,  което улеснява молителя при постигане на изгоден за него правен резултат / напр. производства за съставяне на актове за гражданско състояние,назначаване на настойник, назначаване на представител  от съда/. Последиците от охранителните актове се отнасят до гражданските правоотношения в широк смисъл, а не до държавноправни отношения  и последици, дори актът да бъде издаден от съд / Сталев,Ж. Българско гражданско процесуално право, С.1988г./. В контекста на това съображения  охранителният акт е извън защитата по повод на правонарушения . Неговата цел е различна- да породи изгодни за молителя правни  последици без да засяга / обременява/  чужда правна сфера.

Доколкото Законът за кредитните институции не дава яснота за местно компетентния съд правилно, според настоящия съд, е прилагането по аналогия на разпоредби от ЗПКОНПИ – чл.153, ал.1, определящи компетентността на съда по постоянния адрес на проверяваното лице .

Съобразно посоченият адрес на лицето в гр.Шумен правилно молбата е депозирана до Районен съд- Шумен, който се явява местно компетентния съд да разгледа искането по чл. 62 от ЗКИ.

Делото да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия на Районен съд-Шумен.

На основание чл. 122 ГПК и изложените мотиви съдът

 

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОПРЕДЕЛЯ  за местно компетентен Районен съд-Шумен, на който да се изпрати делото за образувано под нов номер и продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                                  2.