Определение по дело №1166/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3746
Дата: 8 юли 2019 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100901166
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдията Райкинска т. д. № 1166 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Делото е образувано в СГС след изпращане от СРС по подсъдност на депозирания от Н.Т., гражданин на Германия, Формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, против „М.Т.“ ООД. Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение от нарушаване на авторските му права върху авторска фотография в размер на 1395.60 лева, както и лихва за забава в размер на 197.99 лева за периода 15.02.2017 г. до 21.12.2018 г.

В свое разпореждане от 24.06.2019 г. настоящият състав е приел, че спорът не попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 861/2007, съобразно чл. 2, т. 2, б. „й“, тъй като авторското право също е право, свързано с личността. Приел е, че делото следва да продължи по общия ред и че съгласно чл. 96 ЗАПСП спорът е подсъден на окръжните съдилища, в случая СГС.  Указал е на ищеца, че може да оттегли иска, а ако желае делото да продължи, следва да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 105.82 лева.

С молба от 04.07.2019 г. ищецът е възразил против разглеждане на делото по общия ред. Посочил е определение на САС по ч.гр.д. № 2924/2017 г., с което по същия въпрос е прието, че защитата на авторските права не попада в изключението по чл. 2, т. 2, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 861/2007, защото там попадат само права, които са лични и охраняват основни, естествени права на човека и личността като правото на живот, лична свобода, сигурност, неприкосновеност

Във връзка с тази молба настоящият състав преразгледа становището си относно приложението на процедурата по Регламент (ЕО) № 861/2007 към  предмета на спора и след повторно обсъждане на разпоредбата на чл. 2, т. 2, б. „й“ от посочения Регламент, намира следното:

Според чл. 2, т. 2, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 861/2007 не попадат в обхвата на регламента дела, свързани с нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета. Записът е очевидно непрецизен, тъй като правото на личен живот от една страна и правата, свързани с личността от друга страна са свързани със съюза „и“, което оставя впечатление, че правото на личен живот попада извън правата, свързани с личността. Правото на личен живот обаче е право, свързано с личността. Според една от многото теоретични класификации на субективните права, те биват лични и имуществени. Личните права са тези, които нямат имуществено изражение и са тясно свързани с личността. Те са поначало непрехвърлими. Такива са правото на чест и достойнство, на неприкосновеност, на личен живот, на свободно придвижване и др. Лично право е и правото на авторство. Всички останали авторски права, включително имуществените, са тясно свързани с него.

Тъй като правото на авторство е лично право и е свързано с личността от една страна, а от друга, цитираната по-горе норма не е прецизна, настоящият състав първоначално е приел, че и свързаните с нарушение на авторски права дела попадат в хипотезата на тази норма. При сравнително тълкуване обаче на смисъла на тази норма и идентичната норма на чл. 1, т. 2, б. „ж“ от Регламент (ЕО) 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ), вземайки предвид чл. 8 от Регламент (ЕО) 864/2007, уреждащ приложимото право при нарушения на права върху обекти на интелектуалната собственост, се установява, че европейският законодател не е целял да включи права върху обекти на интелектуалната собственост, включително авторските права, в изключенията по посочените два регламента. Напротив, макар да изключва от приложението си посредством чл. 1, т. 2, б. „ж“ правата, свързани с личността, Регламент (ЕО) 864/2007 изрично е предвидил норма, уреждаща приложимото право към нарушенията на права върху обекти на интелектуалната собственост, каквито са и авторските права. Посоченото сравнително тълкуване действително води до извод, че под „права, свързани с личността“ европейският законодател е имал предвид само естествени лични права като правото на чест и достойнство, на неприкосновеност, на личен живот, на свободно придвижване и др. Имуществените авторски права, макар и тясно свързани с личното право на авторство, не са права, свързани с личността в посочения смисъл и не попадат в хипотезата на чл. 2, т. 2, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 861/2007. Ето защо следва да се приеме, че европейската процедура за дела с малък материален интерес по последния регламент е приложима за вземания за обезщетение за нарушаване на авторски права, доколкото претенцията е под 5000 евро, каквато е процесната претенция.

При този краен извод обаче настоящият съдия не възприема становището на районния съд, че към тази процедура е приложима нормата на чл. 96 ЗАПСП, която урежда специална родова подсъдност на исковете за нарушени авторски права пред окръжните съдилища. Тази родова подсъдност касае общото исково производство по ГПК и е приложима при него. С Регламент (ЕО) № 861/2007 се въвежда специфична европейска процедура за искове с малък материален интерес, като чл. 19 сочи, че при спазване разпоредбите на регламента, европейската процедура се урежда от процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата. Част от българското процесуално право, което урежда процедурата, е и нормата на чл. 624 ГПК. Тя предвижда специална родова подсъдност на делата, провеждани съобразно европейската процедура по искове с малък материален интерес - на районните съдилища. Ето защо, щом ищецът е избрал да следва по-опростената процедура по регламента, то компетентен да разгледа делото е районният съд.

На основание чл. 122 вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 ГПК, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Апелативен съд – София.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност пред Апелативен съд – София, възникнал между Софийски градски съд и Софийски районен съд относно компетентността за произнасяне по Исков формуляр А по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 за европейска процедура за искове с малък материален интерес, депозиран от Н.Т. против „М.Т.“ ООД, с искане за заплащане на обезщетение от нарушаване на авторските права върху авторска фотография в размер на 1395.60 лева, както и лихва за забава в размер на 197.99 лева за периода 15.02.2017 г. до 21.12.2018 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Делото да се изпрати на САС по повдигнатия спор за подсъдност.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: