Решение по дело №180/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 276
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500180
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500180 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Г. АНГ. АНГ., ЕГН **********,
лично и в качеството си на законен представител на В. КР. КР., ЕГН
**********, чрез адвокат Радина Вакрилова от САК с адрес за получаване на
призовки: гр. София, ул. „Славянска“ № 5, ет.5, офис 30-32, против Решение
№ 1181 от 14.10.2021 г., постановено по гр. дело № 4287/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил молбата на въззивницата за
издаване на заповед за защита от осъществено спрямо тях домашно насилие
на 16.05.2021г. от страна на КР. Г. КР., ЕГН ********** от гр. В., ул. „П.“ бл.
**, вх.*, ап.*.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивницата, която счита същото за неправилно и необосновано. Моли съда
за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважена
молбата за защита. Твърди, че с оглед специфичния характер на отношенията,
които са предмет на приложение на ЗЗДН, е предвиден облекчен ред за
доказване, включително и с оглед предявяване на декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН. Според страната БРС не е направил задълбочен анализ на
1
доказателствата в тяхната съвкупност. Счита, че ответникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на своята теза. Излага съображения за
ирелевантност на свидетелските показания на свидетелката Д., тъй като тя не
е очевидец, а пресъздава разказаното й от въззиваемия К.. Позовава се на
полицейската преписка и поведението на въззиваемия пред органите на реда.
Според въззивницата К. е допуснал синът му да стане свидетел на споровете
между родителите, което е довело до разстройване на детето – писъци и плач,
които не са повлияли на поведението на въззиваемия. От друга страна,
последният неправомерно е извършил запис на 16.05.2021г., което не било
отчетено от първоинстанционния съд. Според страната БРС не е обърнал
достатъчно внимание на изготвения социален доклад по делото, при
извършване на анализ на свидетелските показания и останалия
доказателствен материал е стигнал до изводи, които са противоположни на
произтичащото от представените доказателства. Страната счита, че не е
нормално детето да се страхува от това баща му да не удря майка му, както е
приел първоинстанционния съд. Според страната съдът не е приложил
правилно закона, поради което е попречил да се постигнат целените от закона
правни последици. Оспорва твърдението на съда за неяснота, относно
обстоятелството кой е предизвикал скандала на 16.05.2021 г. възникнал
между страните.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
КР. Г. КР. чрез адвокат Сийка Христова от ВАК, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение като
потвърди първоинстанционното решение. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията във въззивната жалба.
Твърди, че е неверен изводът, че съдът разместил доказателствената тежест,
както и че не е направил задълбочен анализ на доказателствата в тяхната
съвкупност. Посочва, че в хода на висящото производство по гр. дело
№4287/2021г. по описа на БРС, с което въззивницата търси защита от бащата
на детето, същата сама през месец септември 2021 г. е молила бащата да ходи
с него на ресторант и е престояла няколко часа в компанията му. Твърди, че
не е вярно, че ответникът бил признал факти, които могат да бъдат
квалифицирани като домашно насилие над молителката, още по-малко над
общото им дете. Въззиваемият счита, че неслучайно въззивницата е
отправила молбата за защита от домашно насилие в последния възможен
2
срок, като настоящото производство цели защита на въззивницата срещу
евентуално образуване срещу нея на наказателно производство по чл.182 ал.2
от НК, както и, че това производство цели подпомагане на образуваното пред
БРС производство за изменение на режима на лични отношения на бащата с
детето. Излагат се съображения, че е спорно с оглед представените по делото
доказателства, кой кого е обиждал на въпросния 16.05.2021г. и какви са
преките и косвени доказателства за извършено домашно насилие. Моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.8 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че страните К.К. и Г.А. са родители на детето В.
К., като от няколко години са разделени. Родителските права над детето В. са
предоставени на майката, като е определен режим на лични отношения с
детето на бащата, съгласно одобрената съдебна спогодба от 08.05.2018 г. по
гр.д. №1016/2018 г. Твърди се, че отношенията между страните са обтегнати,
но поради обстоятелството, че следва да бъде изпълняван режимът по
отношение на детето, същите полагат усилия в тази връзка.
Настоящото производство по ЗЗДН е по повод възникнал скандал
между страните на 16.05.2021 г. около 16.30 часа, когато бащата е следвало да
върне детето на майката. Твърди се, че бащата е позвънил от личния си
телефонен номер на майката около 16.30 часа за посрещане на детето пред
дома на майката. По твърдение на майката детето е било видимо разстроено и
не искало да се прибира, като е казало, че за в бъдеще ще живее с баща си в
гр. В.. В отговор на въпрос на майката защо манипулира детето и го обърква
по този начин, бащата избухнал, разкрещял се е, твърдейки, че е истинския
родител, обиждал е майката, че тя е „лоша и негодна майка“, при което е
опитал с крак пред вратата да възпрепятства затварянето й, с което е
предизвикал притеснение и уплаха, особено за детето, което в продължение
на повече от 2 часа не е могло да се успокои. Поведението на бащата е
възприето като акт на физическо насилие спрямо майката и детето и е
породило основателен страх.
3
По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която
потвърждава изложеното в молбата за незабавна защита. Разпитани са
свидетели пред първоинстанционния съд.
За да постанови обжалвания резултат, районният съд е счел, че не са
доказани твърденията на въззивницата за осъществен на 16.05.2021 г. акт на
домашно насилие от страна на ответника спрямо нея и малолетното им дете,
поради което молбата за защита е счетена за неоснователна и по тази причина
е била отхвърлена.
Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
районния съд. По делото са разпитани трима свидетели – свидетелката Д.,
свидетеля С. и свидетеля Б., от които само един от свидетелите – свидетелят
С. е присъствал на възникналия инцидент. Свидетелката Д. в показанията си
излага написаното в отговора на молбата на въззивницата от въззиваемия, но
тя не е била пряк свидетел на случилото се. Установява, че след инцидента
майката заедно с детето са присъствали на организирано от бащата тържество
по случай първия учебен ден на детето. Това се потвърждава и от разпита на
свидетеля Б..
Според показанията на свидетеля С., който има магазин в
кооперацията в която живее въззивницата А., на 16.05.2021 г. между 15 и 17
часа е чул писъци на дете и е видял, че В. пищи, а един мъж е крещял около
него. От своя страна въззивницата се опитвала да успокои детето, прегърнала
го е и са тръгнали към входа. Според свидетеля мъжът е говорил на висок
тон, а детето е пищяло.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни оплакванията
във въззивната жалба. Не е налице разместване на доказателствената тежест в
специалното производство, тъй като първоинстанционният съд се е съобразил
с представените по делото доказателства, включително и декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, но е счел, че не са налице условията за издаване на заповед,
респективно е отхвърлил претенцията, тъй като от събраните свидетелски
показания не се установява наличието на осъществено домашно насилие.
Съдът се е съобразил и с представения социален доклад, като е посочил, че
във връзка със случилото се на 16.05.2021 г. детето е преживяло инцидента
емоционално негативно като е споделило, че иска да има контакт с баща си и
4
не се страхува от него, но се притеснява когато родителите му се срещат за
предаването му от единия на другия родител. Действително, нанасянето на
обиди от страна на бащата по отношение на майката може да бъде възприето
като акт на насилие и да се отрази негативно върху психиката на детето, но
видно от изложеното в молбата и другите доказателства по делото, наличието
на тези обстоятелства често съпътства контакта между родителите, а в случая
на конкретната дата на инцидента такива обстоятелства не се установяват.
Неоснователни са оплакванията и по отношение на приетите
доказателства по делото, включително и полицейската преписка, тъй като тя
не внася нищо ново по отношение на конкретния случай. Същото се отнася и
за оплакването, че не е нормално детето да се страхува от това баща му да не
удари майка му. Изложеното от районния съд за това, че е нормално детето да
се страхува за майка си, която е по-слабият физически родител, при когото
детето живее и който се грижи за него, звучи логично с оглед детската
психика, поради което съдът не вижда нарушение и в тази връзка. С оглед на
изложеното съдът намира, че постановеното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските по делото, и двете страни претендират
присъждането на такива, но пред настоящата инстанция няма доказателства за
направени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1181 от 14.10.2021 г., постановено по гр.
дело № 4287/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5