ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 915
гр. Смолян , 25.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20205400500480 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 396, ал. 2,
във връзка с чл. 390,във вр. с чл.391 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на „СТСКОМ” АД (с предишно
наименование „СТС-Слаботокови съединители“ АД), ЕИК ** със седалище и
адрес на управление гр. София, район Овча Купел, ул. „Любляна“ № 46,
представлявано от Красимир Николов Цветанов със седалище и адрес на
управление гр. София, район Овча Купел, ул. „Любляна“ № 46,
представлявано от К. Н.Ц., против определение № 232 от 20.10.2020 г.,
постановено ч.гр. д. № 342 /2020 г. по описа на Девински районен съд, с което
е отхвърлена като неоснователна молбата на дружеството за допускане
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за връщане
получените от К.А.А. без основание суми в размер на 7000лева,
представляващи неоснователно присъдени възнаграждения, чрез налагане на
обезпечителна мярка „спиране изпълнението по изпълнително дело №
521/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, 917 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Смолян до приключване на бъдещото исково
производство с влязло в законна сила решение.
В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на
атакуваното определение, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Направено е оплакване за незаконосъобразност на
направения извод за процесуална недопустимост на бъдещия иск, тъй като в
бъдещо исково производство за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД
1
ще се пререшава спор, разрешен с влязло в законна сила съдебно решение
№253 от 12.11.2018 година, постановено по гр.д.№ 253/2018година по описа
на районен съд Девин. Твърди се,че вземането на К. А. по изп.дело №
521/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова“ към 29.03.2019 година е бил 10
196.86 лева,в т.число разноски и такси по изпълнителното, по което
дружеството е извършило частични плащания. Поддържа,че след извършена
проверка въз основа на доклад от 10.09.2018 година, в изпълнение на заповед
от 01.10.2018година на изпълнителния директор на „СТС-Слаботокови
съединители“ АД е констатирано,че в проверявания период 01.06-
06.12.2017година служителката реално не е извършвала надомна работа и
въпреки това е отчетена от нея,макар да няма надлежни документи от които
да е видно количеството и качеството, както и времето на
извършване,положеният извънреден труд не фигурира във форма 76, като в
същия период служителката е присъствала само четиринадесет дни, с което се
обосновава правния интерес за установяване присъдените в полза на
взискателката по изп.дело суми са платени въз основа на неистински
документи,което определя и обезпечителната нужда. Твърди се относно
приетата вероятна неоснователност на бъдещият иск, че решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, като със
сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на постановеното
решение, не и неговите мотиви. Независимо от това дори и бъдещият иск да
не е подкрепен с писмени доказателства законът допуска обезпечаването му
само въз основа на представена парична гаранция.
Моли окръжният съд да отмени обжалваното Определение №
232/20.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. 342 /2020 г. по описа на PC-Девин и
да постанови друго, с което да уважи молбата на СТСКОМ АД като да
допусне исканата обезпечителна мярка.
На основание чл.396,ал.2пр.2 от ГПК препис от частната жалба не се
връчва на ответника по молбата за допускане обезпечение.
Въззивният съд, след като взе в предвид изложеното във
въззивната частна жалба, след преценка на данните и обсъждане
доказателствата, съобрази следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.
396, ал. 1 от ГПК. Същата е подадена от молителя в обезпечителното
производство, срещу съдебен акт, чието обжалване е изрично посочено в
закона - чл. 396, ал. 1 ГПК. С оглед на това съставът на въззивния съд приема
подадената частна жалба за процесуално допустима за разглеждане.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид
следното:
Отказа си да допусне налагане поисканата обезпечителна мярка спиране
2
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело до приключване
бъдещото исково производството районен съд мотивира в насока, че
представените доказателства от дружеството ищец не са убедителни като
развива съображения, обосноваващи вероятната неоснователност и
процесуална недопустимост на бъдещия иск.Приема,че твърденията на ищеца
относно представените доказателства целят възпрепятстване събиране
вземането от страна на ответницата по молбата за обезпечение, взискател по
изпълнително дело №521/2019година по описа на ЧСИ Соня Димитрова,рег.
№917 на КСЧИ и район на действие Смолянски окръжен съд. Приема,че не е
доказана и обезпечителната нужда от исканата обезпечителна мярка, тъй като
от изложените твърдения, на които молителят обосновава бъдещия иск и
приложените към молбата писмени доказателства не установяват наличие на
предпоставки за допускане исканото обезпечение.
Атакуваното определение е правилно постановено. Съображенията на
първоинстанционния съд следва да бъдат споделени, като наред с това,
въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за обезпечаване на
иска по посочения от молителя начин. Обезпечението цели защитата на
спорното материално право, докато трае висящността на процеса. С него се
осуетява опасността от промени, които би предприел ответника, за да
попречи на реализирането на тази защита и предполага вероятна
основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице
кумулативно дадени предпоставки, а именно - искът да е допустим, вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна
мярка да е подходяща,предпоставки ясно установени в закона - когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства. В настоящия случай, доводите на частния жалбоподател, в
стремежа си да създадат убеждението за вероятната основателност на
заявения иск излизат извън рамките на обезпечителното производство и в
една или друга степен се отнасят до съществото на спор, с който би бил
сезиран компетентният съд по бъдещият иск. В тази връзка, е необходимо да
се изтъкне, че молителят твърди, а и в този смисъл са и приложените към
молбата писмени доказателства, че между страните е приключил спор с
решение на ДРС, постановено по гр.д.№253/2018година. Въз основа на вече
влязлото в законна сила решение е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело №87/2018година по описа на ЧСИ Здравка Тонева,с
взискател ответницата по молбата Красимира Абаджиева и длъжник
„СТСКОМ“АД,чието изпълнение се иска да бъде спряно.
Представените към молбата за обезпечение писмени доказателства –
заповед за назначаване комисия за проверка работата на ответника по молбата
и за резултатите от проверката са представени и предмет на обсъждане по
гр.д.№253/2018година по описа на Девинския районен съд. Съдът по
обезпечението няма правомощията да излага съждения, които представляват
3
навлизане в същината на спора, включително и да се произнася по
допустимостта и относимостта на доказателствата, с които страните ще
доказват основателността на поддържаните в спора тези.
При съобразяване с това принципно положение, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай представените с исковата молба
доказателства не могат да обосноват категоричен извод в подкрепа на
основателността на предявения иск, а навеждат на извод,че с бъдещото
исково производство за неоснователно обогатяване се цели пререшаване на
спор, разрешен с влязло в законна сила съдебно решение,което е
недопустимо.
Ето защо изложените във въззивната жалба оплаквания, че по
изпълнителното дело дружеството е извършило плащания на задължението
му към взискателя К. А.,в подкрепа на което се представят три броя вносни
бележки за платени суми и твърдените други плащания по изпълнителното
дело, с което се цели установяване,че присъдените с влязлото в законна сила
решение суми са платени без основание, обстоятелство обосноваващо правен
интерес от бъдещият иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явяват
неоснователни и не се споделят от настоящия състав.
В тази връзка правилно е прието,че бъдещ иск за неоснователно
обогатявате иск би бил процесуално недопустим, тъй като на практика се
цели осуетяване принудително изпълнение на дължими суми от дружеството
на ответницата по молбата за обезпечение, без реално съществуваща
обезпечителна нужда и обезпечителен интерес.
С оглед изложеното без значение е изразената от частния жалбоподател
готовност да бъде представена гаранция в определен от съда размер на
основание чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
В обобщение и на основание гореизложените съображения, доколкото в
производството по чл. 390 ГПК съдът няма процесуална възможност да
установява в цялост фактическата и правната страна на спора, нито да
навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, то в
процесната хипотеза въз основа на изложените от молителя обстоятелства и
приложените писмени доказателства, въззивният състав счита,че направените
от настоящия състав изводи съответстват изцяло на изводите на
първоинстанционния съд за отхвърляне молбата за допускане на искането
обезпечение, поради което и на основание чл. 278, ал.3, във връзка с чл. 271,
ал. 1 от ГПК, обжалваното определение на Девински районен съд следва да
бъде потвърдено. По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 232 от 20.10.2020 г., постановено
ч.гр. д. № 342 /2020 г. по описа на Девински районен съд, с което е отхвърлена
като неоснователна молбата на дружеството за допускане обезпечение на
бъдещ иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за връщане получените от К.
А.А. без основание суми в размер на 7000лева, представляващи
неоснователно присъдени възнаграждения, чрез налагане на обезпечителна
мярка „спиране изпълнението по изпълнително дело № 521/2019г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова, 917 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Смолян до приключване на бъдещото исково производство с влязло в законна
сила решение, като законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5