№ 635
гр. Благоевград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20211200100430 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Л. В. С., ЕГН **********, от
гр.С., ул.“А.Т.“ № 3, с адрес за призоваване адв.С. П., гр.С., ул.“м.б.“ № 1
срещу „ДЗИ - ОЗ.“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“
бул.“В.“ № 89 Б, ЕИК ********.
Сочи се в молбата, че на 11.04.2019 г. около 09.30 часа в гр.С., срещу
сградата на Общината ищецът е предприел пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека тип „Зебра“. Движел се в посока от сградата на РПК към
автобусната спирка от другия край, където има лавка за кафе. Ищецът бил
пресякъл половината пешеходна пътека, когато бил ударен, в областта на
ляво коляно и таз, от лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рев 4“, с ДКН Е
**** ВТ, управляван от водачът В.М.. При удара ищецът се качил върху
капака на автомобила, а при рязкото спиране на последния, ищецът бил
изхвърлен на асфалта, при което паднал на десния таз. Ищецът бил много
изплашен, за момент изгубил представа за реалността. Опитал се да се
изправи, но му било трудно, не можел да си вземе хубаво въздух. Дотичали
хора от караваната, които помогнали на ищеца да стане, напръскали го с вода.
Водачът на автомобила спрял от другата страна на пътя, е след това откарал
ищеца до спешното отделение в гр.С..
Ищецът сочи като причина за ПТП-то факта, че водачът на лекия
автомобил не го е пропуснал да премине по пешеходната пътека.
Ищецът твърди, че след удара бил много изплашен, стресиран,
1
неадекватен. Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош, десния таз и
дясно коляно. Лявата глезенна става също го боляла, тъй като била силно
ударена при удара с автомобила. В резултат, известно време при придвижване
с левия крак ищецът куцал.
На 12.04.2019г. ищецът посетил кабинет по съдебна медицина. При
извършен от д-р К. медицински преглед на ищеца били установени следните
травми: охлузна рана с размери 7/7 см в областта на дясна тазобедрена става,
охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5 см по вътрешната
страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна
болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява
глезенна става /медицинско свидетелство № 125/.
Твърди се в исковата молба, че след инцидента ищецът станал много
напрегнат и тревожен, имал неспокоен сън, съпроводен със множество
събуждания през вечерта и размисъл за преживяното. Обземало го чувство на
страх и паника, и постоянни мисли за най-лошия край от инцидента. Ищецът
не знаел как да се справи с това състояние и потърсил помощ от психиатър.
Твърди, че след преглед от психиатър е диагностициран със „синдром на
посттравматично стресово разстройство“. На ищеца било предписано лечение
с Trittico 75 мг по схема.
Твърди, че с времето болките в кръста се усилвали, започнали да се
разпространяват по левия му крак и от вътрешната страна на таза на десния
крак. Болките го довели до парализа. В тази връзка ищецът бил лекуван в
неврологично отделение на МБАЛ „Югозападна болница“ С., в периода
17.07.2019 г.-22.07.2019 г. След лечението в болницата бил посъветван да
проведе рехабилитация. Твърди, че въпреки проведеното лечение и
рехабилитация /в периода 11.09.2019 г.-18.09.2019 г./, състоянието му се
влошава. Вследствие на причинените му от процесното ПТП травми търпи
болки и страдания, за момента неопасни за живота му.
Ищецът твърди, че шест месеца след ПТП-то изпитвал страх да се
разхожда по улиците, а при пресичане на пътното платно изпитва страх и
паника. При всеки спомен за произшествието става неспокоен, обземат го
тревожни мисли, често сънува кошмари.
Твърди, че виновен за процесното ПТП е В.М.М. като водач на лекия
автомобил.
Сочи, че към датата на ПТП-то водачът на лекия автомобил е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството-ответник.
Твърди, че е отправил до ответника писмена претенция за изплащане на
обезщетение за вреди, претърпяни от процесното ПТП. Била образувана
преписка, в хода на която на ищеца било определено обезщетение 3000 лева,
която сума не го удовлетворява.
С горното обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
2
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, психически и физически, от
травми - охлузна рана с размери 7/7 см в областта на дясна тазобедрена става,
охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5 см по вътрешната
страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на костите, палпаторна
болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в областта на лява
глезенна става, болки в областта на кръста и остра реакция на стрес с
последващо посттравматично разстройство, виновно причинени на ищеца от
В.М. в резултат на ПТП, реализирано на 11.04.2019 г. около 09.30 часа в гр.С.,
ул.“С.“ на пешеходна пътека, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.11.2019 г. /дата на подаване на молбата по чл.380 КЗ/ до
окончателното й заплащане.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и съдебни разноски по делото /разпореждане №
253/19.05.2021 година/.
Препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея, разпореждане
№ 254/19.05.2021 г. по чл.131 ГПК са изпратени и надлежно връчени на
ответника.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва всички
обстоятелства, на които е основан искът. Твърди се, че ищецът в качеството
на пешеходец е предприел пресичане в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП,
без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, като е
излязъл внезапно на пътното платно и е станал причина за ПТП-то. Навеждат
се доводи за недоказаност на ищцовите твърдения относно вида и размера на
претърпяните от ПТП-то неимуществени вреди. Ответникът счита за
прекомерен и необоснован претендирания от ищеца размер обезщетение.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приема иска за доказан
по основание, ответникът заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като счита, че приносът на
последния в по-голямата част е негов, с което обосновава искане за
намаляване на претендираното обезщетение.
С горното обосновава искане за отхвърляне на иска като недоказан и
неоснователен, а при условията на евентуалност - да се определи размера на
обезщетението при отчитане приноса на ищеца за нанесените увреждания.
Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства –
3
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха, че
към 11.04.2019г. по отношение на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. №
Е****ВТ, собственост на нотариус Р.С.Б. е налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност“ в ответното дружество, полица BG
/06/118001442919, валидна от 15.05.2018г. до 14.05.2019г.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на
11.04.2019г. от служител при РУ-С., на 11.04.2019г. около 09.30 часа в гр.С.,
на ул.“С.“ е реализирано ПТП с участници - лек автомобил „Тойота Рав 4“ с
рег. № Е****ВТ, собственост на нотариус Р.С.Б., с водач В.М.М., ЕГН
**********, от гр.С., ул.“О.П.“ № 5 /участник № 1/, СУМПС №
*********/30.04.2020г., и пешеходецът Л. В. С., ЕГН **********, от гр.С.,
ул.“А.Т.“ /участник № 2/. Сочи се в протокола като причина за ПТП-то :
Участник № 1 не пропуска на пешеходна пътека пресичащият срещу него
участник № 2 , блъска го с предната броня, с което реализира ПТП с леко
ранен. Съгласно записването в протокола участниците в ПТП-то са тествани
за употреба на алкохол и наркотици, като и за двамата участници резултатът е
отрицателен.
Във връзка с гореописаното ПТП на 11.04.2019г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение с № Д799057/11.04.2019г. по
описа на РУ на МВР С. срещу В.М.М., ЕГН **********, от гр.С., ул.“О.П.“ №
5, за това че на 11.04.2019г. около 09.30 часа в гр.С., на ул.“С.“ като водач на
лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № Е****ВТ, собственост на нотариус
Р.С.Б., извършвайки маневра ляв завой по улица „С.“ в посока пл.България не
пропуска пресичащия срещу него по пешеходна пътека обозначена с пътна
маркировка М 8.1, тип „Зебра“ пешеходец Л. В. С., ЕГН **********, блъска
го с предната броня, в следствие на което пешеходеца С. пада на земята и
получава охлузвания в областта на десния крак, с което реализира ПТП с леко
ранен - нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на
11.04.2019г., който е заявил, че няма възражения относно констатациите в
него. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление с № 19-0339-
000884/20.05.2019г. по описа на РУ на ОДМВР Благоевград, с което на
В.М.М., ЕГН **********, от гр.С., ул.“О.П.“ № 5, за това, че на 11.04.2019г.
около 09.30 часа в гр.С., на ул.“С.“ като водач на лек автомобил „Тойота Рав
4“ с рег. № Е****ВТ, собственост на нотариус Р.С.Б., извършвайки маневра
ляв завой по улица „С.“ в посока пл.България не пропуска пресичащия срещу
него по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.1, тип „Зебра“
пешеходец Л. В. С., ЕГН **********, блъска го с предната броня, в следствие
на което пешеходеца С. пада на земята и получава охлузвания в областта на
4
десния крак, с което реализира ПТП с леко ранен – нарушение по чл.119, ал.1
от ЗДвП, е наложено на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП на М. наказание глоба в размер на 200 лева. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на 18.06.2019г., като по делото няма
данни за обжалването му /нещо повече, липсват твърдения за такова
обжалване/, поради което съдът приема, че с изтичане на седемдневния срок
за обжалване, същото е влязло в сила.
Във връзка с гореописаното ПТП на 12.04.2019г. ищецът е посетил кабинет
по съдебна медицина, където след извършен медицински преглед във връзка с
претърпяно на 11.04.2019г. около 09.30 часа /по анамнеза, съгласно
медицинско свидетелство № 125/12.04.2019г., издадено от д-р К./ е
установено следното : охлузна рана с размери 7/7 см в областта на дясна
тазобедрена става, охлузна рана с размери 3/5 см и охлузна рана с размери 5/5
см по вътрешната страна на дясна колянна става, без данни за фрактура на
костите, палпторна болка в областта на гръден кош, оток с насиняване в
областта на лява глезенна става, причинено му е болка и страдание, временно
разстройство на здравето за момента неопасно за живота му. В медицинското
свидетелство липсват данни, по анамнеза на пациента, за болки в областта на
кръста.
По делото е приложено медицинско удостоверение № 56/15.05.2019г.,
издадено от ЕТ „Д-р Огнян Велков-Индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ по психиатрия“, гр.С., съгласно което
ищецът Л. В. С. боледува от посттравматично стресово разстройство.
Страните не спорят относно това обстоятелство, а останалите гласни и
писмени доказателства го потвърждават.
Установи се по делото, че на 17.07.2019г. ищецът е бил приет за лечение в
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр.С. поради болки в областта на таза и
по вътрешната страна на горната трета на дясно бедро /по анамнеза на
пациента/, а на 22.07.2019г. е изписан с окончателна диагноза „Увреждания на
междупрешленни дискове в поясни и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия. Съгласно епикриза към ИЗ 8425/2019г. /издадена на от д-р
А.Г./ лечението е приключило с подобрение като пациента е насочен за
амбулаторно лечение и рехабилитация.
Съгласно епикриза към ИЗ № 4159, издадена от д-р А., на 11.09.2019г.
ищецът е приет за лечение в „Специализирани болници за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД, филиал гр.С., поради болки в областта на кръста
ирадиращи по долен ляв крайник, изтръпване на същия, схващане на кръста,
ограничени движения /по анамнеза на пациента/, а на 18.09.2019г. е изписан с
окончателна диагноза : „Увреждания на междупрешленни дискове в поясни и
други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Съгласно епикризата
5
състоянието на пациента се е повлияло благоприятно, на същия е
препоръчана диета и физиотерапия.
Съгласно изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена
от страните и необорена от останалите доказателства по делото, претърпяните
от ищеца вследствие на процесното ПТП телесни наранявания представляват:
охлузна рана в областта на дясна тазобедрена става; охлузна рана в областта
на дясното коляно; контузия на гръден кош; оток и кръвонасядане на лявата
глезенна става, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Експертното становище сочи по категоричен начин, че описаните
травматични увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП,
както и че тези увреждания не изискват специфично медикаментозно или
друго терапевтично поведение. Вещото лице сочи, че по делото липсват
данни за извършен на ищеца непосредствено след инцидента медицински
преглед, както и за назначено лечение/терапия и предписани в тази връзка
медикаменти.
Съгласно съдебно-медицинското заключение непосредствено след
процесното ПТП и в следващите няколко дни ищецът е изпитвал болки в
травмираните области като болката е била с лек до умерен интензитет.
Експертът сочи, че в такива случаи лечението е симптоматично - в рамките на
една седмица се вземат нестероидни противовъзпалителни средства, а
възстановителният период като цяло е от порядъка на 15-20 дни.
Относно релевираните от ищеца болки в десния крак като пряка последица
от процесното ПТП вещото лице сочи - на база данните за извършената
диагностика и лечения на ищеца, съгласно епикриза към ИЗ 8425/2019г. и
епикриза към ИЗ № 4159, издадена от д-р А., на 11.09.2019г. - се касае за
увреждане на поясния отдел на гръбначния стълб и двете ТБС с
дегенеративен, възрастово обусловен, нетравматичен характер и същото е
било налице преди процесното ПТП. По делото липсва данни, които да
опровергават експертното заключение, поради което съдът изцяло кредитира
с доверие съдебно-медицинското заключение. В тази връзка съдът приема за
безспорно установено, че болките и изтръпването на десния крак на ищеца не
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съгласно събраната по делото съдебно-психиатрична експертиза,
претърпяното от ищеца на 11.04.2019г. ПТП е оказало негативно въздействие
върху психиката му, което се е изразило в остра стресова реакция и
последваща изява на посттравматично стресово разстройство. Острата
стресова реакция е продължила около три дни, а впоследствие от около две
седмици след инцидента са се проявили симптомите на посттравматичното
стресово разстройство. Те са били най-изявени първите три месеца, в
6
следващите три месеца са се редуцирали, а след първата година от инцидента
и към момента на изследването /месец март 2022година/ е завишена
ситуативна тревожност, астения, които не покриват критериите за психично
разстройство. Вещото лице сочи, че към момента на изследването /месец март
2022г./ проявите на посттравматичното стресово разстройство у ищеца са
отзвучали /преминали.
По делото са разпитани свидетелите В.Н. /б.р./ и В. С. /син на ищеца/.
Първият от тях е възприел състоянието на ищеца непосредствено след
инцидента, но не е очевидец на реализирането на ПТП-то. Вторият свидетел
сочи на състоянието на ищеца след ПТП-то и възстановяването му. Съдът
изцяло кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, тъй като
същите са логични, последователни и не се опровергават от останалите
доказателства по делото.
Не се спори по делото, че на 27.11.2019г. ищецът е депозирал пред
дружеството ответник молба с вх.92-2206 за изплащане на обезщетение за
претърпяните от процесното ПТП неимуществени вреди. Установи се, че с
писмо изх.№ 0-92-786/16.02.2020г. по описа на „ДЗИ ОЗ.“ ЕАД ищецът е
уведомен, че по искането му за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на претърпяно на 11.04.2019г. ПТП е образувана
застрахователна преписка № 43072951900328, а застрахователно-
медицинската комисия, създадена към дружеството е определила
обезщетение в размер на 3000 лева. С писмото ищецът е уведомен, че следва
да представи пълни данни за банковата сметка, по която да му бъде изплатено
обезщетението. По делото липсватданни за изплащане на обезщетението.
При така изясненото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ със сключването на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 от КЗ. Разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ създава задължение за
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се
7
установява, че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на
иска, както и основание за възникване на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл.432 от КЗ от ответното
застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото производство, е
безспорно установено наличието и валидността на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на процесния лек автомобил.
Съдът счита, че в случая е спазено рекламационното производство по реда
на чл.380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Установи се по делото, че такава претенция е отправена от ищеца
към застрахователя и е входирана с № 92-2206/27.11.2019г. По делото не се
ангажираха доказателства за изплащане на обезщетение по претенцията.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.423, ал.1 от КЗ е необходимо освен
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за безспорно доказан описания по-горе механизъм на пътното
произшествие. По делото безспорно се доказа, че на 11.04.2019г. около 09.30
часа в гр.С., на ул.“С.“ В.М.М., ЕГН **********, от гр.С., ул.“О.П.“ № 5, като
водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № Е****ВТ, собственост на
нотариус Р.С.Б., извършвайки маневра ляв завой по улица „С.“ в посока
пл.България не е пропуснал пресичащия срещу него по пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М 8.1, тип „Зебра“ пешеходец Л. В. С., ЕГН
**********, в следствие на което го блъска с предната броня, пешеходецът С.
пада на земята и получава охлузвания в областта на десния крак. Т.е.
безспорно е по делото извършено от водача на лекия автомобил виновно
противоправно деяние, изразило се в нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП,
което е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил процесните
травматични увреждания.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника бе да докаже, че застрахованият при него
водач няма вина за настъпилото ПТП, което в настоящия казус не бе сторено.
Събраните по делото доказателства –писмени и гласни, установиха по
8
непротиворечив начин вината на водача М. за настъпване на процесното ПТП.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на релевираното от
ответника твърдение, че ищецът в качеството на пешеходец е предприел в
случая пресичане в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП, без да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства, като е излязъл внезапно на
пътното платно и е станал причина за ПТП-то. В тази връзка съдът счита за
неоснователно възражението на страната, че ищецът е виновен за процесното
ПТП.
Безспорно се установиха в процеса и релевираните с исковата молба
травматични увреждания на ищеца, както и причинно-следствената им връзка
с противоправното поведение на водача М.. Причинно-следствената връзка
между противоправното деяние и вредата от него е налице, когато е
необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е
случайно свързано с последното /решение № 196/10.11.2017 г. по гр.д. №
3026/2008г. ВКС 4г.о.; решение № 228/19.01.2016г. по гр.д. № 6774/2014 г.
ВКС, 3 г.о./ Събраните по делото писмени и гласни доказателства установиха
по несъмнен начин, че процесните телесни увреди са настъпили именно в
следствие на процесното ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца съдът
намира за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.
Изводът следва предвид липсата на доказателства за поведение – действие
или бездействие, от страна на ищеца, изразяващо се в неспазване на
правилата за движение по пътищата, с което същият да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ
във връзка с чл.45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от
травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската
експертиза.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази вида, характера и степента на телесните наранявания,
получени от Л. С. в следствие на процесното ПТП, техния медико-биологичен
характер, продължителността и интензитета на тежи увреждания,
възстановителния период, както и настъпилото пълно възстановяване. Наред с
това съобрази и страданията и психически негативните преживявания на
пострадалия през възстановителния период. Същевременно съдът съобрази
9
възрастта на пострадалия, здравословното му състояние /към момента на
инцидента и след него/, факта, че във връзка с претърпяното ПТП същият не е
ползвал отпуск за временна неработоспособност, също и липсата на данни по
делото процесното ПТП да е причинило негативна промяна в социалния
живот на пострадалия.
С оглед на горното и предвид съдебната практика относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди в аналогични случаи, съобразени към
датата на увреждането, настоящият съдебен състав счита, че претърпените от
ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер
на 3 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие и спецификите на случая. В тази връзка съдът счита предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди за доказан и основателен до размер
от 3 000 лева, поради което следва да го уважи за посочената сума, а за
разликата до претендирания размер от 26 000 лева искът следва да се
отхвърли като недоказан и неоснователен.
По отношение на претендираната законна лихва:
Съгласно чл.497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, освен ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В настоящия казус се събраха категорични данни, че на 27.11.2019 г.
ищецът е предявил пред застрахователя –ответник претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, съответно не се
събраха данни за застрахователят да е изплатил в срока по чл.496, ал.1 КЗ
исканото обезщетение. Ето защо в случая ответникът дължи на ищеца
законна лихва за забава върху присъденото в полза на последния
обезщетение, считано от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по
чл.496, ал.1 КЗ – 27.02.2020г., т.е. считано от 28.02.2020г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението. В този смисъл искането на
ищеца за присъждане на законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение, считано от по-ранна дата е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
По разноските:
По аргумент на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски има всяка от
страните.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска.
10
От материалите по делото се установи, че ищецът е освободен на
основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и съдебни
разноски по делото /разпореждане № 253/19.05.2021 година/. В тази връзка
страната не е сторила по делото разноски, представляващи такса по
предявения иск и депозит за събиране на доказателства. Същевременно съдът
съобрази, че в хода на процеса ищецът е представляван от адвокат С. П.,
надлежно упълномощен съгласно пълномощно /лист 20 в кориците от
делото/. По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който да
е уговорено, че за осъщественото от адвоката процесуално представителство
ищецът дължи на адвокат С.П. конкретен размер адвокатско възнаграждение,
липсва договорка относно начин на плащане и падеж на задължението.
Липсват по делото и доказателства за заплащане на такова възнаграждение.
Ето защо съдът счита за неоснователно искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
В случая не е налице и основание за заплащане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА, когато насрещната страна е
осъдена за разноски, като съдът е този, който в случая следва да определи
служебно възнаграждението на процесуалния представител в размер не по-
нисък от предвидения в Наредба по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна
да го заплати. Следва извод, че за да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, е
необходимо наличието на две предпоставки – да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена на разноски.
Когато е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, то винаги се
дължи от тази страна, чиито претенции са отхвърлени от съответната
инстанция, при положение, че е доказано заплащането му като разход в
случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното
представителство се осъществява като безплатно за страната. Във втория
случай е достатъчно да се представи договора за правна помощ, защото
писмената форма е един способите за доказването му и в него е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА, за да може съдът
да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато насрещната
страна е осъдена за разноски.
По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено, че ищецът ще се представлява безплатно от адвокат С.П., поради
11
на което на последния не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 от ЗА.
По отношение искането на ответника за съдебни разноски съдът съобрази
представения от страната списък по чл.80 от ГПК, доказателствата за
заплатен от страната депозит в размер на: 250 лева –възнаграждение на вещо
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза и 1 572 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, за осъщественото от адв.Злати Ангелов
процесуално представителство на ответника по делото. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 1 611.77
лева.
С оглед частичната основателност на предявения иск, факта, че ищецът е
освободен при условията на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 120 лева държавна такса върху уважения
иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОЗ.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр.С., район „Т.“ бул.“В.“ № 89 Б, ЕИК ******** да заплати на Л.
В. С., ЕГН **********, от гр.С., ул.“А.Т.“ № 3 сумата от 3 000 /три хиляди/
лева обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, психически и
физически, в следствие от ПТП, настъпило на 11.04.2019 г. около 09.30 часа в
гр.С., ул.“С.“ на пешеходна пътека, с делинквент В.М.М., ЕГН **********, от
гр.С., ул.“О.П.“ № 5, като водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. №
Е****ВТ, собственост на нотариус Р.С.Б., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, от гр.С., ул.“А.Т.“ № 3 да заплати на
„ДЗИ - ОЗ.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.С.,
район „Т.“ бул.“В.“ № 89 Б, сумата от 1 611.77 /хиляда шестотин и
единадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЗИ - ОЗ.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр.С., район „Т.“ бул.“В.“ № 89 Б да заплати
по сметка на Окръжен съд-Благоевград сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения иск.
12
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13