Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.04.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети март, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.
при секретаря Ю.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Г., гр. д. № 2 506 по описа за
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Г.К.Б.,
с адрес ***, да заплати на В.В.И., със съдебен адрес – адвокат Л.,***, следните
суми:
- 104 000,00 лева на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) зададък по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.04.2011 г. плюс законната лихва от
21.02.2013 г. до окончателното изплащане;
- 5 425,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски по делото.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
[3] Ако ответникът обжалва решението на съда, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 080,00 лева държавна такса по сметка на САС. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[4] В.И. заявява в искова молба от
21.02.2013 г., че е сключил предварителен договор с ответника Г.Б.. По него В.И.
се е задължил да извърши строително-монтажни работи по незавършена сграда за
52 000,00 лева, а срещу това Г.Б. да му прехвърли собствеността на
недвижим имот в сградата. Те също са се уговорили, че, ако Г.Б. не прехвърли
собствеността на ищеца, първият дължи на втория 104 000,00 лева.
[5] В.И.
е извършил уговорената работа за 52 000,00 лева, но Г.Б. не му е
прехвърлил собствеността на имота. Ето защо В.И. моли съда да осъди Г.Б. да му
заплати 104 000,00 лева (вж. исковата молба, л. 4-5).
2. На ответника
[6] Ответникът
Г.Б. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че В.И. не е извършил уговорената
работа. Затова Г.Б. не дължи прехвърлянето на собствеността на имота. Ето защо
ответникът моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 74).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[7] На 29.04.2011 г. Г.Б. и В.И. са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По него Г.Б. се е задължил да прехвърли на В.И.
собствеността на недвижим имот срещу 52 000,00 лева, за които В.И. се е
задължил да достави и монтира
[8] Още преди сключването на договора Г.Б. и В.И. са договорили
спецификацията на дограмата (вж. л. 11-48). До 06.06.2011 г. В.И. чрез „ТАНДЕМ
[9] В.И. е заплатил 1 265,00 лева за особен представител (вж. л. 68 и
л. 91-гръб, и 4 160,00 лева държавна такса (вж. л. 3. Липсват
доказателства договореното адвокатско възнаграждение от 3 000,00 лева да е
било заплатено). Г.Б. не е направил разноски по делото.
2. Спорни по делото обстоятелства
[10] Основното спорно по
делото обстоятелство е дали В.И. е доставил и монтирал процесната дограма.
Според показанията на свидетеля И., свидетел на ответника, той не е направил
това. Свидетелят И. обаче, знае това от Г.Б.. Същевременно свидетелят Х. е
категоричен, че дограмата е била монтирана, като той и К. Б., роднина на Г.Б.,
са подписали представения по делото приемо-предавателен протокол. Свидетелят Х.
е заявил, че той лично е участвал в доставката и монтажа на дограмата. Свидетелят
И. потвърждава, че К. Б. е роднина на Г.Б., както и, че К. Б. живее в гр.
Сандански, където се намира и процесната жилищна сграда.
[11] Съдът вярва на
показанията на свидетеля Х., защото той има непосредствени впечатления, показанията
му се подкрепят от представения по делото протокол, а в една част и от
показанията на свидетеля И.. Поведението на свидетеля при разпита не предизвика
съмнение у съда относно достоверността на споделената от свидетеля информация.
Показанията на свидетеля И. възпроизвеждат информация, която му е преразказана
от Г.Б.. Нещо повече, при разпита свидетелят изглеждаше несигурен. Затова съдът
възприема информацията, изнесена от свидетеля Х., че дограмата е била монтирана
до 06.06.2011 г.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[12]
В. И. е предявил иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Искът е основателен и съдът го уважава.
1. По
иска по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД от ТЗ
[13] Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, при даден задатък, ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът и ответникът да са сключили договор за задатък; 2. ищецът да е предал на ответника задатъка; 3. ответникът да не е изпълнил задължението си по договора за задатък, а ищецът да е изпълнил своето задължение; 4. ответникът да не е върнал на ищеца задатъка.
[14] Съдът установи, че В. И. и Г.Б. са сключили валиден договор за задатък. По него В. И. е извършил работа за Г.Б. за 52 000,00 лева. Г.Б. не е изпълнил задължението си да прехвърли на В.И. собствеността на договорения недвижим имот. Г.Б. не е върнал на ищеца задатъка.
[15] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда Г.Б. да заплати на В.И. 104 000,00 лева.
2. По
разноските
[16] В.И.
търси и разноски. Той е направил такива за 5 425,00 лева.
[17] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска
изцяло. Затова съдът осъжда Г.Б. да заплати на В.И. 5 425,00 лева разноски
по делото.
Съдия: