№ 6794
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100503441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗД „Е.” АД, действащо
чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., срещу решение № 481 от
11.01.2023 г., постановено по гр. д. № 43343/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 87 състав.
Решението се обжалва в частта, в която на основание чл. 405, ал. 1 КЗ ЗД
„Е.” АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *******,
сумата от 432 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вредите от
щети по МПС марка „Сеат“, модел „Атека“, рег. № *******, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 30.04.2018 г., за което МПС е сключен
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица по
застраховка „Каско“ на МПС № 00500100230794 от 18.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 23.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се
1
решението в осъдителната част да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „А.“ ООД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е
изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
2
увреждането и да му представи необходимите документи.
Основния спорен въпрос по делото е дали ищецът е уведомил ответника
за настъпилото застрахователното събитие.
Действително, видно от представената застрахователна полица,
застрахован при ответното дружество е бил именно автомобил рег. №
*******. Вярно е и, че с писмо към претенция № TEMP ********** по
полицата, изходящо от жалбоподателя, е изискано представянето на
определени документи от застрахования за изплащане на обезщетение. От
събраните доказателства обаче се установява, че тази претенция е за друго,
съвсем различно застрахователно събитие.
Видно от представената преписка по щетата, искането за изплащане на
застрахователно обезщетение е от дата 17.12.2018г. /л. 43 от делото на СРС/ и
за настъпило именно на тази ПТП. В исковата молба се твърди, че
застрахователното събитие е настъпило на 30.04.2018г., а това се установява и
от представения по делото протокол за ПТП. Видно от искането, става въпрос
за съвсем различно застрахователно събитие от описаното в исковата молба и
протокола за ПТП.
На следващо място, в исковата молба и протокола за ПТП е посочен
следният механизъм: водачът на застрахования автомобил навлиза в кръгово
движене в крайна лява лента. В същото време в кръговото движение навлиза
лек автомобил Фоксваген, който засича лекия автомобил и последвал удар,
като са нанесени щети на преден десен калник, предна броня, счупен преден
спойлер. В искането за изплащане на обезщетение е описан съвсем друг
механизъм: при удар на паркинг управляващият автомобила сам се удря в
бетонова саксия, при което са нанесени щети на предната броня.
По делото е представен протокол за оглед от 17.12.2018г., за същото това
събитие, състояло се на 17.12.2018г.
Като доказателство по делото е прието и уведомително писмо към
претенция № TEMP **********, който номер претенция е именно описаният в
искането, обсъдено по – горе и което се отнася до съвсем различно
застрахователно събитие от процесното. Именно във връзка с това събитие са
изискани допълнително съответните документи от ищеца, необходими за
изплащане на обезщетението.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил
3
становище за приемане на представените документи по щетата. Не е оспорил,
че не касаят процесното събитие, предмет на исковата молба, не е направил
никакви доказателствени искания в тази връзка.
Ето защо, основателни са оплакванията във въззивната жалба, че по
делото не е установено ищецът да е отправил покана за изплащане на
обезщетение за описаното в исковата молба застрахователно събитие.
Искането, протоколът за оглед и писмото за изискване на допълнителни
документи, касаят съвсем различно застрахователно събитие.
При това положение следва да бъдат разгледани възраженията на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност.
Видно от протокола за ПТП, събитието е настъпило на 30.04.2018г.
Исковата молба е предявена на 23.07.2021г.
Нормата на чл. 378,ал.1 от КЗ предвижда, че правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Процесното застрахователно събитие е настъпило на 30.04.2018год. и
тригодишния давностен срок изтича на 30.04.2021год., като следва да бъде
взето предвид и спирането на всички срокове, включително и давностните,
съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при
условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за
здравето, ДВ, бр. 44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. до 20.05.2020год.
включително /2 месеца и 7 дни/. С оглед на изложеното, давностния срок е
изтекъл на 07.07.2021г.
Ето защо, към датата на подаване на исковата молба на 23.07.2021г. е
изтекъл предвидения в закона давностен срок, поради което исковете следва
да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено в обжалваната част.
4
По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 125 лв., представляваща
направените разноски във въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 481 от 11.01.2023 г., постановено по гр. д. №
43343/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав в обжалваната
част, в която на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ЗД „Е.” АД, ЕИК ******* е осъден
да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 432 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за вредите от щети по МПС марка „Сеат“, модел
„Атека“, рег. № *******, причинени от застрахователно събитие, настъпило на
30.04.2018 г., за което МПС е сключен застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100230794
от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 23.07.2021 г. до окончателното й
изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу ЗД „Е.” АД,
ЕИК ******* иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 432 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение настъпилите вреди по МПС
марка „Сеат“, модел „Атека“, рег. № *******, причинени от застрахователно
събитие, настъпило на 30.04.2018 г., за което МПС е сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица по застраховка „Каско“ на
МПС № 00500100230794 от 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.07.2021
г. до окончателното й изплащане, като погасен по давност.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК
*******, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 125 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6