№ 5548
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110142144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Ищецът М. С. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
по гр. д. № 1436/2010 г. на СРС, 72 с-в, срещу него бил издаден изпълнителен лист от
25.01.2010 г., въз основа на който по молба на ответника „....“ ЕООД срещу него било
образувано изп.дело № .... на ЧСИ К.П.. Твърди, че по изпълнителното дело е постъпила
сума в общ размер на 1169,50 лв., като част от нея, а именно сумата в размер на 1109,50 лв.
била преведена в полза на взискателя – ответник в настоящото производство. Твърди, че с
влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 669646/2021 г. на СРС, 51 с-в, било
установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна
давност. Сочи, че изпълнителното дело е прекратено без обаче да са му възстановени
събраните по принудителен ред суми в общ размер на 1169,50 лв., като същите били
събрани след погасяването по давност на вземането по изпълнителния лист. Искането към
съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
1109,69 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до датата
на окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „....“ ЕООД признава иска и моли съда да постанови решение при
1
признание на иска на основание чл. 237 ГПК. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
С молба от 10.03.2023 г. ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 , ал.1 ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Съгласно ал. 2 на същия член в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Поради изложеното и като съобрази, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, от друга страна е
признато право, с което страната може да се разпорежда, съдът намира, че следва да бъде
уважена исковата претенция в цялост по реда на чл. 237 ГПК.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
адрес да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес на основание чл. 55,
ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 1109,69 лв., заплатени без основание, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
адрес да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, адрес, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2