Решение по дело №1630/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1860
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100901630
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 1630 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от адв. С.Х.като пълномощник на „Б.9.“ ООД срещу отказ № 20190807115624/07.08.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Поддържа се теза за неприложимост на правилото на чл. 129 ал. 2 ТЗ при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да извърши вписването на обстоятелствата по заявление А4 20190801101751.

 

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.

 

По основателността на жалба.

Регистърното производство е инициирано от името на жалбоподателя с искане да бъде вписано прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на И.О.И.като управител и съдружник в дружеството.

От приложените към заявлението обстоятелства се установява писмен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието, видно от който И.О.И.продава на Г.К. собствените си 50 дяла от капитала на дружеството. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ, а и от отразените в отказа данни се установява, че Г.К. е съдружник в дружеството.

Съдът констатира, че по искането, обективирано в заявление А4 20190801101751 е постановен отказ № 20190801101751-2/07.08.2019 г. Отказ № 20190807115624/07.08.2019 г. касае идентифицирано в него заявление рег. № 20190807115624. Видно от данните по партидата на търговеца заявлението с посочения рег. № 20190807115624 касае изпълнение на указания, дадени по повод  заявление А4 20190801101751. При тези обстоятелства съдът приема да е сезиран с жалба срещу двата обективирани отказа по партидата на търговеца. За да откаже вписване на заявените обстоятелства длъжностното лице по регистрация се позовава на непредставена със заявлението декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Посочено е и че липсва изявление на едноличния собственик на капитала за оттегляне на овластяването на заявения за заличаване управител – И.И..

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на конкретни обстоятелства, за които законът предписва огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.

Предпоставка за произнасяне от страна на длъжностното лице по регистрация е конкретно искане за вписване или за обявяване на акт в търговския регистър. В заявление рег. № 20190807115624 липсва такова. Видно от съдържанието на отказ № 20190807115624/07.08.2019 г. обаче по същество е разгледано заявление № 20190801101751 и са изложени съображения, приповтарящи и съображенията по изричния отказ с рег. № 20190801101751-2/07.08.2019 г. Заявление Ж1 е призвано да удостовери предприето действие в рамките на предстоящо за разглеждане искане, а не инициира самостоятелно регистърно производство, ангажиращо регистърната администрация да се произнесе с нарочен акт. Ето защо липсва надлежно сезиране, а произнасянето без сезиране опорочава постановения акт и съответно обосновава неговата отмяна на процедурно основание.

С оглед търсената в случая защита съдът приема, че е надлежно сезиран и с искане за отмяна на отказ рег. № 20190801101751-2/07.08.2019 г. Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст.

При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.

 Допълнението в нормата на чл. 129, ал. 2 ТЗ следва във времето промяната в предходната алинея, чието допълнение с идентично текстово съдържание, според вносителя на законопроекта, цели да забрани продажба на дялово участие при неудовлетворени задължения към работници и служители по трудови правоотношения (срв. мотивите на вносителя, достъпни на https://www.parliament.bg/bills/44/754-04-72.pdf). Следователно, налага се извод, че възложената проверка на длъжностното лице по регистрация е пряко свързана с предходната алинея и в частност – с визираното условие. Видно както от чл. 129, ал. 1 ТЗ, така и от обсъжданията в пленарна зала при приемане на текста условието касае прехвърляне на дялове на лице извън кръга на съдружниците към датата на прехвърлянето, като изрично е указано, че прехвърляне на дяловете между съдружници е свободно. След като законът не предписва правоприемството между съдружници от очертаните в декларацията обстоятелства, то те не подлежат на изследване в рамките на регистърното производство. Представеният към заявлението договор отразява съгласие за прехвърляне на дялове, изразено в предписаната от закона форма.

Действително сред документите по преписката не се установява изрично обявено решение на едноличния собственик на капитала за освобождаване на И.И.. Това обаче не препятства извода, че заявеното обстоятелство е настъпило. Законът не изисква специална форма за оттегляне на овластяването на управител. Съгласно чл. 141 ал. 1 ТЗ това може да стане по всяко време. Необходимо и достатъчно е обективирана воля в тази насока, която не се нуждае от приемане. По силата на чл. 147 ал. 1 ТЗ едноличният собственик на капитала изпълнява и функциите на управител, а в случая е представено и изрично решение в тази насока, а учредителния акт свързва делегирането на управителната функция с наложен акт на едноличния собственик. Следователно, налице е еднозначно обективирана воля от едноличния собственик на капитала да поеме еднолично управлението на дружеството. Заявеното от него искане за заличаване на И.И. като управител на дружеството потвърждава обективираната в решението воля.

По изложените съображения съдът приема за документално удостоверено, че заявените обстоятелства са възникнали. Преценката в регистърното производство е ограничена до това обстоятелство. Ето защо и следва да бъдат вписани, а актуалният учредителен акт да бъде обявен.

Ето защо и като постановен в противоречие на закона обжалваният акт следва да бъде отменен, а на регистърния орган да бъде възложено вписване на заявените обстоятелства.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190807115624/07.08.2019 г. и отказ рег. № 20190801101751-2/07.08.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление А № 20190801101751.

 

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.

 

СЪДИЯ: