Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Б.С. 19.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Втори наказателен състав, в публичното си заседание на 19 ноември,
Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ШАБАНСКИ
при
участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладвано от съдия ИВАЙЛО
ШАБАНСКИ АНД №422/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна Прокуратура гр. Б.С. е внесла постановление от
24.09.2020г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на Й.Н.К. ***, с ЕГН **********, за
извършено от него престъпление по чл.316 вр. чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.2 от НК, затова, че на 19.09.2016г. в гр. Б.С., обл.В. съзнателно се е ползвал, като
е представил пред РС-Б.С., като приложение към заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, вх. № 5410/19.09.2016г. по описа на съда от частен
документ – ценна книга Запис на заповед, с който е записано, че е от
14.01.2016г., носещ подписа на издателя Д.И.П., който документ е попълнен със
съдържание, което не съответства на волята на издателя, а именно: да заплати
сумата 300 000 лева, като от К. за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Обвиняемият
Й.Н.К. се явява в с.з. лично и с адв.Методи Стоянов от АК-В..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства в досъдебната фаза, анализирани поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Й.Н.К. е роден на ***г***, жител и живущ ***.
Същият е осъждан, женен, със средно образование и е безработен.
На
проведеното разследване е установено, че
св. Д.И.П. живее в с. А., обл. В., на ул.» Цар Асен» №9
заедно със съпругата си - св. А.Д. П.а. Св. П. е инвалид 94 процента, с чужда помощ, тъй като през
2009 год. е претърпял пътно – транспортно произшествие в Република Италия. Във връзка с това
произшествие на св. П. е изплатено обещетение в размер на 500,000 евро. Парите,
които получил от обещетението св. П. вложил в банка ОББ- клон В., за което
сключвал периодично договори за влог. Поради факта, че св. П. е инвалид той се предвижвал навсякъде
с помощта на съпругата си св. А.Д. П.а. Изискана и приложена е справка от КАТ- В.,
от която е видно, че св. П. притежавал валидно СУМПС до 18.02.2012 г. През
лятото на 2016 г. в дома на св. Д.И.П. дошъл неговият племенник св. Д. П.
Игнатов и предложил да му поднови СУМПС с ново такова, без св. Д.И.П. да ходи
до КАТ - В.. За целта св. Д.И.П. се
подписал на празен бял лист и изписал саморъчно трите си имена. Св. Д.И.П. дал листа на племенника
св. Д. П. Игнатов. Последствие св. Д. П. Игнатов казал на св. Д.И.П., че няма да може да му помогне да смени
СУМПС в КАТ – В., върнал личната карта,
като му обяснил, че той трябва лично да отиде до КАТ - В. за този вид услуга. На
04.10.2016 г., тъй като изтичал срока на договора му за влог с банката в гр. В.,
св. Д.И.П.
отишъл на място в банковият клон в гр. В. и там от служителка на банката
разбрал, че има наложен запор върху сметката му от ЧСИ - В.Й. от гр. В.. След
банката св. Д.И.П.
отишъл в кантората на ЧСИ - В.Й. и там научил обстоятелството, че бил осъден по
изпълнително дело № 927/2016 г. по описа на РС - Б.С. с изпълнително основание
– запис на заповед от 14.01.2016 г., носеща подписа му за издател и с
поемател обв. Й.Н.К.. Св. П. не бил
уведомяван до този момент по никакъв начин, че е длъжник по това изпълнително
дело. В същото време процедурата по изпълнението била задействана на 19.09.2016
г. в РС- Б.С. със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с вх. № 5410/19.09.2016 г. от обвиняемият Й.Н.К..
В показанията си като
свидетел К. е заявил, че в началото на 2016 г. отишъл в с. А., обл. В. и
предоставил на св. Д.И.П.
паричната сума
от 300 000,00 лева, за да може последният с тези
пари да започне за изкупува земеделска земя за него, при което св. П. извадил
от папка с документи въпросната запис на заповед, която била написана,св. П. се
подписал и изписал собственоръчно трите си имена. Това твърдение обаче не коренспондира с
показанията на св. Д.И.П. и с показанията на свидетелите П.Д.И., И.Т.И.и А.П. П..
От техните показания се установява, че датата на издаване на Записа на заповед
- 14.01.2016 г. съвпада с техния празник Васильовден. Според техните показания
този ден св. Д.И.П. бил с тях,
празнували празника по традиция в къщата на св. Д.И.П., находяща се в с. А.,
обл. В. като били на маса през целия този ден и никой не е посещавал тогава
дома на св. П., нито пък св. П. е излизъл да ходи някъде. Св. Д.И.П. твърди, че не познава обв. К., видял го за пръв път в съдебна зала в гр.
В., където се водело Търговско дело
№16/2017 г. по описа на Окръжен съд – В.,
с постановено Решение № 106/06.11.2017 г.
От
заключението на назначената и изготвена повторна тройна съдебно –
техническа експертиза е видно, че в
изследвания запис на заповед, подписан от името на Д.И.П. за сумата от
300 000 лева в полза на Й.Н.К. ,
издаден на 14.01.2016 год. в гр. Б.С., първо са изписани имената «Д.И.П.» и е
положен подпис след тях, а след това е отпечатан текста на документа на пишеща
машина.
Същият запис на заповед е съставен
чрез »кражба на подпис».
В хода на разследването е назначена и
изготвена почеркова експертиза на «Подписът» в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с рег. № 5410/19.09.2016 г. по
описа на РС - Б.С., от чието заключение е видно, че същият е положен от Й.Н. К., който е подал и самото заявление в РС- Б.С..
В хода на разследването е назначена и
изготвена съдебно - счетоводна експертиза от чието заключение е видно, че
размерът на запорираната сума от сметката на Д.И.П. във връзка с действията на
ЧСИ - В.Й. е 81 481,80 лева, а
сумата, която е преведена от сметката на ЧСИ – В.Й. по сметката на Й.Н.К. възлиза в размер на 73 932,44
лева, което плащане е извършено на 05.10.2016 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата фактическа обстановка, с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че обвиняемият
Й.Н.К. е осъществил състава на престъпление по чл.316 вр. чл.315, ал.1 вр.
чл.309, ал.2 от НК, затова, че на 19.09.2016г. в гр. Б.С., обл.В. съзнателно се
е ползвал, като е представил пред РС-Б.С., като приложение към заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, вх. № 5410/19.09.2016г. по
описа на съда от частен документ – ценна книга Запис на заповед, с който е
записано, че е от 14.01.2016г., носещ подписа на издателя Д.И.П., който
документ е попълнен със съдържание, което не съответства на волята на издателя,
а именно: да заплати сумата 300 000 лева, като от К. за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
От субективна страна обвиняемата е осъществила
деянието при форма на вина пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът счете, че по отношение на обвиняемия Й.Н.К. са
налице всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а НК: за
престъплението по чл.316 вр. чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.2 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до три години; обвиняемият е пълнолетен,
осъждан е, но е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на гл.VІІІ раздел ІV НК; с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие, че на
обвиняемият следва да се определи наказание „глоба“ в минималния предвиден в
закона размер, а именно 1000.00 лв., което ще изпълни целите на чл.36 НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът приема като смекчаващи обстоятелства
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за него.
Определяйки такова по вид и размер административно
наказание, съдът приема, че по отношение на обвиняемата ще бъде изпълнена както
личната така и генералната превенция на закона.
Предвид горното и на основание чл. 378 ал.4 т.1 НПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия Й.Н.К. ***, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, безработен, осъждан – в момента в ОЗ –В.
изтърпява присъда, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.09.2016г. в
гр. Б.С., обл.В. съзнателно се е ползвал, като е представил пред РС-Б.С., като
приложение към заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
вх. № 5410/19.09.2016г. по описа на съда от частен документ – ценна книга Запис
на заповед, с който е записано, че е от 14.01.2016г., носещ подписа на издателя
Д.И.П., който документ е попълнен със съдържание, което не съответства на
волята на издателя, а именно: да заплати сумата 300 000 лева, като от К.
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл.316 вр. чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.2 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15 дневен
срок от съобщението му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: