№ 252
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 25. първоинстанционен
състав от 18.3.2022 г. по н.ч.д. № 796/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Е. Б. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в
размер на 1 година, 5 месеца и 10 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в
размер на 8 години, определено му по н.ч.д. № 1361/2019 г. на СРС за извършено
престъпление по чл. 196 НК, вр. с ал. 29, ал. 1 НК.
В жалбата, подадена от служебния защитник на осъдения адвокат С. К., се оспорват
крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за предсрочно
условно освобождаване на лишения от свобода Е.Б.. Излагат се доводи за това: че съдът не е
оценил доказателствата във връзка с поведението на осъдения в затвора; че задачите и
целите по плана за изпълнение на присъдата се приемат и спазват от Б.; че осъденият
многократно е награждаван и няма наложени наказания; че режимът му е променен от строг
на общ; че не работи поради съкращаване на щата, а е прекъснал образование поради
неизвестни причини; че са налице благоприятни ресурси в полза на осъдения – жилищно
устройване и трудоспособна възраст, липса на употреба на наркотици.
В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на първата инстанция и за
постановяване на ново, с което да се допусне условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Б..
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и
при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава
35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени
материали съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода Е. Б. Б. е
постъпил в Затвора *** на 24.7.2018 г., когато е бил преведен от затвора в град ***.
Началото на изпълнение на наказанието е 17.4.2018 г. Първоначално е разпределен в 12
група, като не е имал междуличностни конфликти с останалите лишени от свобода. Със
1
заповед № 16/13.2.2020 г. на началника на затвора първоначалният режим е заменен от
строг на общ. Към момента не е трудово ангажиран поради съкращаване на щата на
последно заеманата от него длъжност. Многократно е награждаван, към момента не е
наказван.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 85 точки, а към момента рискът е
редуциран на 81 точки, което все е в границите на високите стойности.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (18.3.2022 г.)
осъденият е изтърпял общо 6 години, 6 месеца и 20 дни, от които фактически 5 години, 6
месеца и 13 дни, от работа 1 година и 7 дни. Зачетен е предварителен арест в размер на 1
година и 3 месеца по н.о.х.д. № 22 232/2015 г. на СРС. Остатъкът за изтърпяване към същата
дата е 1 година, 5 месеца и 10 дни.
В докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в
поправителния процес на лишения от свобода, се констатира положителна тенденция в
поведението му – приемане на установените норми и правила, спазване на реда в групата и
затвора. В доклада на ИСДВР А. е констатирано минимално снижаване на риска от
рецидив, както и оставащи дефицитни зони – отношение към правонарушението, начин на
живот и обкръжение, които дори са с завишени от първоначалните стойности, съответно от
7 на 8 точки и от 6 на 9 точки.
Подобни изводи се съдържат и в становището на началника на Затвора ***, в което
се дава негативна оценка за поправянето на лишения от свобода Б., като аргументите
повтарят в обобщен вид, посочените в доклада на ИСДВР А..
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Правилно се сочи от състава на СГС, че спрямо лишения от свобода Б. са налице
формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той е изтърпял фактически
повече от 2/3 от наложеното му наказание, доколкото осъждането му е за престъпление при
условията на опасен рецидив.
От друга страна, апелативната инстанция споделя изводите на градския съд, че при
оценка по същество за наличие на втората предпоставка на закона, а именно доказателства
за поправяне на осъдения, следва да се даде отрицателен отговор.
От една страна, несъмнено е, че в поведението на осъдения до момента са
констатирани положителни моменти и тенденции – показва добро поведение и отношение
към администрацията на затвора, награждаван е, а наложените наказания са заличени.
Същевременно рискът от рецидив, който все още е във високите стойности, е редуциран
само с 4 пункта за времето на престоя му в Затвора *** – от 24.7.2018 г. до момента;
режимът за изпълнение на наказанието е променен в общ, но все още не е постигната
крайната цел на прогресивната система.
В доклада на ИСДВР К. е отбелязано, че Б. е осъждан многократно и е за пореден път
в затвора, но те се уточнява каква работа е извършена до момента с лишения от свобода, за
да се постигне ускорение и пълноценност на корекционния процес. Тази непълна
информация не позволява да се разбере какви са предстоящите дейности и как ще продължи
поправителната работа с Б., така че да има прогрес по дефицитните зони и най-вече – начин
на живот и обкръжение, защото прави впечатление, че почти четиригодишният престой на
осъдения в условията на Затвора ***, не е довел до съществен напредък в поправителния
процес, който да се отрази в правното положение на лицето – по-нататъшно смекчаване на
режима, преместване в затворническо общежитие и работа и дейности извън територията на
затвора.
В този смисъл не става ясно дали това се дължи на пасивното поведение на самия
затворник или на инертността на затворническата администрация. Според този състав на
САС не се използват в достатъчна степен за ускоряване на корекционния процес, от една
страна, констатираните от ИСДВР ресурси на осъдения – трудоспособна възраст, липса на
2
емоционални проблеми, жилищно устройване, липса на данни за злоупотреба с опиати, а от
друга, очевидно трайно изградения престъпен модел за поведение, така че включването му в
подходящи програми за въздействие, да доведе до видим напредък при прилагане на
прогресивната система. Особено усилие следва да се положи за включване на осъдения в
повишаване на образователния ми статус, както и за включването в подходящи за него
трудови и психологически мероприятия.
Констатираната инертност и бездействие на ангажираните с поправителния процес
длъжностни лица от Затвора ***, няма как да доведе до основателност на искането на
осъдения за условното му предсрочно освобождаване. Това е така, защото съдът е обвързан
от оценка на обстоятелствата по чл. 439а НПК, от гледна точка на формиране на обосновано
заключение за поправянето на осъдения. Към момента от наличните по досието на
затворника материали не може да се направи извод, че поправянето на Б. е настъпило в
степен, която да обуслови условното му предсрочно освобождаване: видно е, че процесът на
поправяне е с положителен ход, но най-вероятно поради пасивността на осъдения и
администрацията в Затвора ***, този процес не е приключил към момента.
При тези аргументи САС счита за неоснователни възраженията на защитника за това,
че поправянето на осъдения е нестъпило и искането му за предсрочно условно
освобождаване трябва да бъде уважено. Същевременно въззивният съдебен състав
констатира, че в обжалваното определение, макар и индиректно, съдът се е позовал на
високата степен на обществената опасност на деянията, за които е осъден лишеният от
свобода, което чл. 439а НПК не включва сред обстоятелствата, подлежащи на оценка в хода
на поправителния процес.
По изложените съображения, САС счита, че следва да потвърди атакуваното
определение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 25.
първоинстанционен състав от 18.3.2022 г. по н.ч.д. № 796/2022 г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Е. Б. Б. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част (в размер на 1 година, 5 месеца и 10 дни) от наказанието лишаване от
свобода - цялото в размер на 8 години, определено му по н.ч.д. № 1361/2019 г. на СГС за
извършено престъпление по чл. 196 НК, вр. с ал. 29, ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3