Р Е Ш Е Н И Е №149
05.06.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
При участието на секретаря:М.С., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в.гр.д.№74 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №584/07.12.2018г. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1156/2018г. по предявени от „* ЕАД, гр.С. искове по чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79 ЗЗД, е признато за установено по отношение на Д. З. К., ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца, сума в размер на *лева от която: * лева, представляваща главница по договор за паричен заем №2489169/09.02.2016г, сключен между „* АД и ответницата, * лева представляваща договорна възнаградителна лихва , начислена за периода от 10.03.2016г. ( датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната погасителна вноска -03.02.2017г., и *лева- обезщетение за забава, в размер на законната лихва, начислено за периода от 11.03.2016г.( датата на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска) до 30.08.2017г. ( датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение).К. е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на ** лева по първоинстанционното дело и *лева за заповедното производство,съразмерно уважената част от исковете.Със същото решение са отхвърлени исковете за признаване за установено дължимостта и на неустойка в размер на *лева, както и *лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания.
В срока за обжалване на решението е подадена жалба от адв.В., особен представител на ответницата, в частта му в която исковете за уважени за сумата от *лева.Твърди се, че исковете са неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени.Като причина за отхвърляне на исковете се сочи нищожност на договора за цесия,на който ищецът основава правата си, доколкото към момента на сключването му, срока по договора за кредит не е изтекъл, не са обявени за предсрочно изискуеми всички вземания, и за вземания които са с падеж след 01.09.2016г., от където следва че е прехвърлено бъдещо неопределено към 01.09.2016г. задължение.Твърди се, че цесията не била съобщена на длъжника,преди образуване на съдебното производство.Съобщаване липсва и след образуването му, доколкото ответницата се представлява от особен представител.В тази връзка, като неприложими в в разглеждания казус са посочени решения №143 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС, ІІ г.о и решение №3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13г. на І т.о.Оспорва се подписването на предложение за сключване на договор за паричен заем и се твърди противоречие на договора с изискванията на чл.5, ал.4 ЗПК, както и непредставяне на Общи условия.Като основание за недължимост на сумата, се сочи липса на погасителен план към договора, неизпълнение на задължението за заемодателя да представи информация за сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора.Твърди се неспазване на изискванията по чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, т.7, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото лихвения процент по заема е посочен, като абсолютна стойност, без ясно разписана методика за формирането на годишния процент на разходите.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор, в който е заявено искане за потвърждаване на решението.Твърди се, че неуведомяването на длъжника за извършена цесия преди образуване на съдебното производство не е по вина на ищеца, който положил усилия за това.Сочи се, уведомяване с връчването на преписи от исковата молба и приложено към същата уведомление за цесията.В тази връзка, като приложимо разрешение по този спорен въпрос се цитира съдебна практика – решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на Іт.о и решене №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ІІ т.о.С това уведомяване и Приложение №1 от 01.09.2016г. и рамков договор за цесия от 16.10.2010г. се обосновава активната материално- правна легитимация на цесионера.Поддържа се ,че договорът за заем отговаря на изискването по чл.10 ЗПК вкл. що се отнася до шрифта на договора, като всички елементи са с еднакъв формат и шрифт.Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, посочени са сумата за усвояване, лихвен процент, срок на договора, броя на вноските и падежа на всяка една от тях, ведно с условията при които заемателят може да се откаже от договора.Позовава се на заключнее на в.л- с което исковете са доказани по размер.
В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Нови доказателства във въззивното производство не са ангажирани.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.12 и чл.235 ГПК приема за установено следното:
На основание чл.410 ГПК ищецът в първоинстанцинното производство е подал пред ДнРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу К., за сумите, както следва: главница в размер на *лева, договорна лихва в размер на *лева за периода от 10.03.2016г. до 03.02.2017г., такса разходи в размер на *лева, неустойка в размер на *лева, обезщетение за забава в размер на *лева за периода от 11.03.2016г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.В графата за обстоятелства от които произтича вземането са посочени договор за цесия, приложение от 01.09.2016г. към рамков договор от 16.11.2010г. както и договор за паричен заем №2489169 между цедента и ищеца.Изрично е подчертано, че договора не е обявяван за предсрочно изискуем.
Издадена е заповед за изпълнение, като за връчването й по отношение на длъжника е приложена разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК.
На 10.05.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от предявяване на иск, относно вземането, като в едномесечен срок е подадена исковата молба във връзка с която е постановено обжалваното решение.
Представен е договор за паричен заем №2489169/09.02.2016г. със страни „* АД и Д. К. както и предложение за сключване на договор.Предложението е от 09.02.2016г. подписано е от длъжника, както е подписан и договорът, като не са ангажирани доказателства за противното.В предложението се съдържа искане за предоставяне на заем в размер на * лева със срок на погасяване 12 месеца, с дата на първоначалната вноска 10.03.2016г.В същия документ е обективирана и декларация от длъжника за това, че е получила стандартен европейски формуляр.
В договора е посочено, че се сключва на основание стандартен европейски формуляр, представен на заемателя и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем.Удостоверено е, че заемодателят предава на заемателя в собственост сумата от *лева,която същия се е задължил да върне – чл.2 от договора.В чл.2 т.2 е посочен размер на погасителната вноска – *лева, в чл.2 т.3 срок за на заема – 12 месеца, в чл.2.т.4 броя на вноските – 12, а в чл.2 т.5 датите на плащане на всяка от погасителните вноски, както следва: 10.03.2016г,. 09.04.2016г., 09.05.2016г., 08.06.2016г., 08.07.2016г, 07.08.2016г., 06.09.2016г.,06.10.2016г.,05.11.2016г., 05.12.2016г., 04.01.2017г., 03.02.2017г.В чл.2 т.6 е посочен лихвения процент – фиксиран годишен лихвен процент по заема *, а в т.7 общ размер на всички плащания ** лева.Годишния процент на разходите е определен на *.В чл.3 от договора е отразено, че с подписването на договора, заемателят удостоверява получаването изцяло и в брой на заетата сума, като на договора е придадено значението на разписка за предадената, получена сума.В чл.4 се съдържат уговорки за заплащане на неустойка, които съдът не обсъжда, доколкото решението във връзка с предявеното вземане за същата, не е обжалвано.В чл.10 от договора е постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията по договора от заемодателя. В чл.8 е уговорена обезщетение за забава в плащането на погасителните вноски в размер на законната лихва, върху забавената сума за всеки ден забава.В чл.5 от договора е посочено, че заемателят може да погасява задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план.Договорено е, събиране на вземанията, чрез посещения на посочените адреси на заемателя.В чл.7 от договора е предвидена възможността за снабдяване на заемателя с извлечение под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, възможност за предсрочно погасяване на кредита, размера на дължимите суми при предсрочно погасяване, право на отказ от договора в 14 дневен срок,и последиците от това.в чл.11 от договора е уговорен комуникация чрез елекронна поща, във връзка с договора и във връзка с бъдещи кандидатствания, съгласие за съхраняване и обработка на лични данни.В чл.13 са посочени условия за прекратяване на договора, в чл.14 уведомление за вписан особен залог, върху вземанията.В чл.15 начина на снабдяване с удостоворенеие за липса на задължения, в чл.16 съгласие за получаване на съобщения за целите на директния маркетинг на заемодателя, декларация за известностност на Тарифа за таксите на „* АД.В чл.18 и чл.19 от договора са уговорени условия за сключване на нови договори чрез използване на средство за комуникация от разстояние.Шрифтът и форматът на договора са еднакви и не се установява да са различни от установения със ЗПК.
Представен е и Тарифа на „* АД.Липсват доказателства договорянето между страните да е и във връзка с Общи условия.
Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2010г. между „*АД и „*ООД страните се споразумяват, продавачът да прехвърля на Купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключен от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират с Приложение №1, представляващо неразделна част от договора,считано от датата на неговото съставяне.
Представено е приложение №1 в което фигурира ответницата със задължения в размер на 888.50 лева, към 01.09.2016т, с посочена главница от *лева.Приложението има подпис за продавач и подпис и печат на купувача.
Съгласно пълномощно от 08.09.2015г. кредиторът по договор за кредит,упълномощава ищеца в първоинстанционното производство, като правоприемник на „*”ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
В потвърждение за сключена цесия, цедентът потвърждава извършената цесия на всички вземания, съгласно Договора за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1/01.09.2016г.в полза на „*ЕАД..
С уведомително писмо, препис от което е представено с исковата молба и връчено на особения представител на ответницата, се съдържа уведомяване на същата за извършената цесия, като е посочен договора за кредит, заетата сума от * лева и размер на задължението към 02.09.2016г. възлизащо на *лева.В уведомителното писмо се съдържа и покана за доброволно погасяване на задължението.Посоченото писмо е с дата 02.09.2016г., като не се твърди и не се установява да е връчено на ответницата преди образуване на съдебното производство.Писмо с аналогично съдържание с дата 21.05.2018г. също е представено по делото, като не се твърди и не се установява връчването му на длъжника К. преди образуване на съдебното производство.
Видно от заключение на в.л. Н.а Ш. е, че претендираната лихва за забава представлява сбор от лихвата за забава върху всяка една падежирала неплатена погасителна вноска, считано от 01.09.2016г. до 01.07.2017г. дата на подаване на заявление в съда, както и, че ответницата не е платила нито една погасителна вноска по договора за кредит.
С оглед на изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.
Предявените искове са допустими.Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК правото на иск за установяване на вземане, не е обусловено от подаването на възражение от длъжника – арг.чл.415,ал.1 т.2 от ГПК.
За да се уважат предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240,ал.2 ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК и чл.99 ЗЗД то в тежест на ищеца е да докаже, съществуването на договор за цесия по силата на който е придобил вземания възникнали въз основа на валидно облигационно правоотношение между цедента и ответника, че цесията е съобщена на длъжника, както и, че цедентът е изправна страна по договора.
В случая вземанията се основават на договор за потребителски кредит №2489169 със страни „* АД и ответницата Д.К. (спор по делото за това, че това е лицето сключило договора, независимо от разликата в имената , посочени в договора, няма).С оглед удостовереното в договора получаване на сумата от ответницата -доказано е предаването й.
На основание задължението на въззивния съд за служебно произнасяне по съответствие с императивни разпоредби, подлежи на преценка дали представения договор отговаря на изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, доколкото съгласно чл.22 ЗПК когато тези изисквания не са спазени договорът е недействителен.В случая съдът констатира, че договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.В същия , подписан от длъжника, е отразено че втория екземпляр е предоставен на длъжника. В договора е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите; съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж( обективиран в самия договор.)Тъй като е уговорено,че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо,не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски.Изложените в жалбата доводи в противен смисъл са неоснователни.В договора се съдържа информация за правото на длъжника да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.Доводът за непредставяне на информация за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договора се прави за първи път във въззивната жалба, поради което е преклудиран, като законът не обвързва евентуално допуснато нарушение относно преддоговорната информация с недействителност на договора.Освен това както бе отбелязано в декларация съдържаща подпис на длъжника е удостоверено получаването на стандартен европейски формуляр.Предложението е оспорено, но доказателства за оборване на авторството му от длъжника, в частта му обективираща нейни изявления не са ангажирани.
С оглед на изложеното следва, че не е налице несъответствие с изискванията по чл. по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Преценката за дължимостта на исковите суми при това положение се обуславя от преценка на останалите доводи на жалбоподателя, касаещи валидността на договора за цесия и съобщаването на цесията.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.99 ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва, определеността респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В случая съдът с оглед съдържанието на представения рамков договор за цесия и предвид представеното Приложение №1 индивидуализиращо прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен размер на главницата и общо дължими суми, твърденията за недействителност на цесията,основаващи се на обстоятелството, че към момента на цесията 01.09.2016г. е прехвърлено едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата му намира за неоснователни.Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед отразеното в Приложение №1 към рамков договор налага извод, че те са определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката няма за предмет бъдещи неопределени вземания по смисъла на решение № 32/09.09.2010 г. на ВКС, по т. д. № 438/2009 г., в който случай би била недействителна.Не съществува пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения.
С оглед на представеното с исковата молба уведомление за цесия от цесионера и изричното му упълномощаване от цедента за съобщаване на цесията, съдът намира цесията за съобщена на длъжника.В цитираното в първоинстанционното решение, решение на ВКС по гр.д.№5759/2014г. е даден положителен отговор по въпроса за възможността за съобщаване на цесията от цесионера, който е упълномощен за това от цедента. По въпроса за валидността на съобщаването на цесия в хода на исковото производство е даден положителен отговор в цитираното от страните решение на ВКС по т.д.№12/2009г. В Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК също е посочено също, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато съобщението е връчено като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.С решение по т.д.193/2018г. постановено по реда на чл.290 ГПК се приема, че тогава когато в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените доводи в противен смисъл се явяват неоснователни.
С оглед на изложеното
предявените искове са доказани, а подадената жалба неоснователна. Ответницата е
получила в заем сумата от ** лева за срок от 12 месеца при договорено плащане
на възнаградителна лихва.Доказателства за плащане на се представени.Освен
заетата сума и възнаградителна лихва, установена със заключението на в.л. с
оглед на неизпълнението на задължението й, тя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в посочения в исковата молба размер и период – сбор
от лихвите за забава, изчислени върху всяка отделна падежирала, неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва – чл.33 ЗПК.Доводи в
жалбата за размера на дължимите суми не са изложени.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди вкл. и в частта му за разноските.С оглед неоснователността на жалбата на ответника се дължат разноски за въззивното производство в размер на *лева( юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 07.12.2018г. решение №584. на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1156/2018г. ,в обжалваната му част, в която е признато за установено по отношение на Д. З. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „* ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № *, офис сграда „**“, ет.**, офис *, представлявано от Н. Т. С., сума в размер на общо *лв. (**, от които: *лв. (* лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 2489169/09.02.2016г., сключен между „* АД и ответницата, *лв. (*******), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.03.2016г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на последната погасителна вноска-03.02.2017г. и *лв. (*-обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 11.03.2016г. до 30.08.2017г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), както и в частта му за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. З. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „* ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „* № *, офис сграда „***“, ет. *, офис *, представлявано от Н. Т. С. разноски по настоящото дело в размер на **.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: