Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
27.05.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 469 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.С.Д. *** срещу Наказателно постановление № 17 – 1253 - 001847 от 31.01.2018 г. на Началник – група в Сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 177, ал. 1,т. 2 и чл. 179, ал.3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „Глоба“ в размер на 200 лева – за нарушение по чл. 150а ЗДвП и „Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на санкционния акт, не били извършени твърдените нарушения на разпоредбите на ЗДвП, а наложените му наказания били явно несправедливи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител. В представено писмено становище от адв. А. Г. се заявява, че подадената жалба се поддържа.
Административнонаказващият орган – Началник - група на Сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото, за да заявят становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.08.2017 г. в около 08:20 часа свидетелят Т.З.М. и П.Б.Б. и двамата на длъжност мл. автоконтрольор в Група „ПП” при ОД на МВР – Хасково били на работа, в района на пътен възел за с. Узунджово по ПП I -8, км. 304+442. По същото време жалбоподателят Д.С.Д. управлявал по ПП I -8 товарен автомобил марка „Скания ***с рег. № *******, собственост на „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК:******** в посока град П., когато бил спрян от контролните органи за извършване на проверка. В хода на проверката били изискани от водача съответните документи и свидетелството му за управление на МПС и контролен талон към него, като било установено от контролните органи, че водачът не бил правоспособен за управляваното МПС, а в долен десен ъгъл на предното панорамно стъкло на товарния автомобил не бил залепен валиден за 2017 г. винетен стикер за удостоверяване, че е платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. С оглед тези констатации, на същата дата – 03.08.2019 г. срещу жалбоподатея, в негово присъствие, е съставен от свид. Т.З.М. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 838398, който Д.С.Д. подписал, а съответната графа за обяснения или възражения по него вписал, че имал залепен винетен стикер, който не бил залепил с № 36135665К8.
В законоустановения срок от връчване на екземпляр от така съставения АУАН, станало на същата дата – 03.08.2017 г. не са постъпили допълнително възражения от лицето сочено в АУАН като нарушител.
Видно от приложената по административнонаказателната преписка и приета от съда като писмено доказателство справка за нарушител/водач от региона, на името на жалбоподателя Д.С.Д., ЕГН: ********** е издадено СУМПС № *********, валидно до 08.09.2019 г. с правоспособност за категории А, С, М, АМ, В, ТКТ.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, посочвайки като извод в т. 1, че „е извършил: управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното него превозно средство, с което виновно е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, както и 2. управлява пътно превозно средство, предназн. за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, на което е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното”, квалифицирано както в акта, като нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.З.М. относно обстоятелствата, свързани с осъществената проверка по отношение на жалбоподателя и относно констатациите, до които са достигнали с колегата му – П.Б.Б., както и за тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, посочена в НП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а според актуалната към момента редакция, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По силата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, а според действащата редакция, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на деянието, посочена в НП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, а според действащата редакция, посоченото наказани есе налага на всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По силата на чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на нарушението, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000 лв, а според действащата редакция, по отношение на пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Следователно, деянието, за което е наложена на жалбоподателя административно наказание по всеки от пунктовете в НП е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Действително, не са допуснати пропуски по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на т. 4 от цитираната разпоредба - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка, изрично изрично следва на това място да се изтъкне, че е налице неизпълнение от страна на актосъставителя на изискването за пълно точно и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението по всеки един от пунктовете, като в случая се е задоволил да изложи твърдения за датата и мястото на извършване на процесното управление на пътно превозно средство, като е посочил и неговия вид, марка и модел, както и регистрационен номер, а така също и собственост, но не и необходимите индивидуализиращи белези, залегнали в закона, определящи за категорията, към която спада, за да може да бъде направена дължимата преценка кое се явява валидното свидетелство за управление на моторно превозно средство от гледна точка правоспособността за определена категория по отношение на деянието от пункт 1 на НП. А така също и за приложимата наказваща норма впоследствие при ангажиране на отговорността за нарушението по пункт 2 от санкционния акт. По този начин, освен правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в аспекта на обезпечаване на възможността да узнае всички факти от състава на нарушение, препятства се и възможността за осъществяване на съдебен контрол в рамките на заявените фактически твърдения, а така също и да се прецени постигнато ли е и необходимото съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната му квалификация. Това е достатъчно допуснатото процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено и да обоснове последващия извод за необходимост от отмяна на наказателното постановление, издадено въз основа на процесния АУАН на процесуално основание, след като описаната в акта фактическа обстановка е възпроизведена изцяло, като вместо да бъдат отстранени допуснатите в този аспект от дейността на актосъставителя пороци в съдържанието му, наказващият орган е допуснал и нови такива по отношение на деянието по пункт 2.
Преди това обаче, относно описаното нарушение по пункт 1 е необходимо да се отбележи и по същество това, че освен липсата на индивидуализиращи превозното средство белези, които да способстват преценката в коя категория спада, е налице и друг пропуск. А именно твърдения, че наред с описания влекач, в случая управлението, осъществено от жалбоподателя се отнася до превозно средство, което образува състав с ремарке/полуремарке и то с допустима максимална маса, която надвишава 750 kg, за да се обоснове извод за съставомерност на деянието по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, след като е установено по делото, че жалбоподателят, като водач на МПС разполага със свидетелство за управление на МПС валидно за категория С, която съгласно т. 10 на чл. 150а, ал. 2 ЗДвП се отнася за моторни превозни средства, различни от тези в категории D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg, които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg и в нея процесният влекач сам по себе си попада. Последното съставлява основание за отмяна на наказателното постановление в частта по т. 1 и поради необоснованост, оттам и неправилно приложение на материалния закон.
По отношение на деянието по пункт 2 от НП, при издаване на санкционния акт, както вече бе отбелязано, наказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, посочвайки, че „Същият /жалбоподателят, като водач на ППС/ не е закупил и залепил валиден винетен стокер“, а като фактически извод в т 2. управлява пътно превозно средство, предназн. за превоз на товари, състав от ППС с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, на което е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното”, квалифицирано както в акта, като нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, с което по недопустим начин за пръв път едва със санкционния акт е въвел нови фактически твърдения, за които липсва съответно административно – наказателно обвинение, доколкото макар и наказуемо по един и същи текст от закона, двете форми на изпълнително деяние са отделни и самостоятелно наказуеми, дадени като алтернативни основания за ангажиране на отговорността. Този порок в дейността съставлява особено съществено процесуално нарушение, което наред с липсата на яснота за вида на превозното средство от значение за квалификацията и подбора на съответната санкционна норма се явява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление без да се изследват въпросите по същество относно отговорността, включително и в аспекта на преценка наличието на основание за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и изследване на въпроса последвало ли е до влизане в сила на наказателното постановление различни нормативни разпоредби, за да се издири и приложи онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Изложеното обосновава извод за основателност на подадената жалба, която следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно, а в частта относно деянието по пункт 1 и неправилно – отменено изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17 – 1253 - 001847 от 31.01.2018 г. на Началник – група в Сектор ПП към ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.