Р Е Ш Е Н И Е
№ ….............
/ 13.04.2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ–ти състав, в
публично съдебно заседание проведено на 13.03.2020г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар ХРИСТИНКА ИЛИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 19181 описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на С.Х.В.
ЕГН
**********, срещу „О.Ф.Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано
в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, ДА БЪДЕ
ОСЪДЕН ОТВЕТНИКЪТ ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА сумата от 1 418,62лв.,
получена без правно основание въз основа на разпределение
по вече прекратено на 13.08.2019г. изп. д.
№ ***на ЧСИ И.С., район на действие Варненски окръжен съд,
вписан с per. № *** в Камарата на Частните
съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. ***.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищцата твърди, че на 22.06.2010г., срещу нея е инициирано заповедно производство по реда
на чл.
417 от ГПК, в
резултат на което е образувано ч. гр. дело №9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII
състав.
Въз основа на издадените Заповед № 5461 от 23.06.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав, С.Х.В. Е ОСЪДЕНА да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 11 164,13 лв. - главница, 2 819,68 лв. - договорна
лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. - 22.06.2010 г., 1585,27 лв. лихва /такси закъснение за периода от 03.02.2009г. до 22.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 22.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.06.2009г. за
размера на дълга на длъжниците по договор за кредит № ***от 10.07.2008г., сключен между страните, както
и сторените съдебно - деловодни
разноски по делото от които сумата от 311,38 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 561,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По молба на „Банка ДСК" ЕАД и с разпореждане на съдебния
изпълнител от 28.12.2010г.,
е образувано изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на
ЧСИ Илияна Станчева, район на действие Варненски окръжен съд, вписана в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № ***, адрес на кантора: гр. Варна, ул.
***.
На
27.09.2013г., по
изпълнителното дело постъпва молба от „О.Ф.Б."ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор И.Д.М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, с която дружеството уведомява
частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия придобива
вземането на „Банка ДСК" ЕАД по изпълнителния лист въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
Поради това се счита, че именно „О.Ф.Б."
ЕАД е надлежния ответник по спора.
Депозирани са молби за прекратяване на производството, поради настъпила
перемция и на основание чл. 488 ал.1.т.8 от ГПК. Въпреки отправеното искане и настъпилата перемция, са
предприети изпълнителни действия срещу С.Х., като е наложен запор на банкови
сметки и запор на трудовото и възнаграждение.
Това налага предявяването на искова претенция, по която е налице влязло в сила Решение № 3491 от 26.07.2019 г. постановено по гр. дело № 1311 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд,
11-ти състав, с което е прието за установено, че С.Х.В. не дължи
на „О.Ф.Б." ЕАД сумите
по гореописаните Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради
„перемпция" и погасено по давност право на принудително изпълнение,
считано от 04.07.2014 г. /за което е налице и
признание от ответника/.
След депозиране на молба от длъжника за
прекратяване на изп. дело №2010***0400731 по
описа на ЧСИ И.С., същата прекратява производството с правно основание чл. 488, ал.1,
т.2 от ГПК.
След повторна молба вече и от взискателя
производството е прекратено с коректното правно основание чл. 488, ал.1,
т.8 от ГПК, като е издадено удостоверение с изх. № 15 769
от 13.08.2019 г. на ЧСИ И.С. от което
е видно, че след 04.07.2014 г. периодично са
постъпвали суми в общ размер на 1 418,62лв., посредством
принудителни ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника постъпили
от В.Х.ООД.
Неколкократно са изпращани покани до ответника за
доброволно уреждане н отношенията и заплащане на дължимото, но до настоящият
момент отговор или плащане не е получено.
Така за ищцата остава възможността да претендира
вземането си по исков ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Видно от представеното удостоверение безспорно се установява, че „О.Ф.Б." ЕАД е получило
сумата от 1418,62лв. след датата на
настъпилата перемпция - 04.07.2014
г. и съответно без правно основание.
С оглед на горното се настоява, че в полза на С.Х. И. възниква вземане в
размер на 1 418,62 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „О.Ф.Б."
ЕАД, ЕИК ***, е представил отговор с
който оспорва предявеният иск като неоснователен.
Твърди, че на 10.07.2008г.,
е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД,
като кредитор и С.Д.П., като кредитополучател за сумата от 11 200 лв.
Изпълнението на задълженията на кредитополучателя С.Д.П., е обезпечено със
сключения Договор за поръчителство от 10.07.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и ищцата С.Х.В.,
като поръчител.
Предвид неизпълнението по Договора за кредит от 10.07.2008 г., по заявление на „Банка
ДСК" ЕАД са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 5461/23.06.2010г. и Изпълнителен лист от по 23.06.2010 г. по ЧГД № 9343/2010 г. по описа на PC Варна, 7-ми с-в срещу
кредитополучателя С.Д.П.и поръчителите С.Х.В. и Д.Н.И. за следните суми:
- 11 164,13 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.06.2010 г. до
окончателното плащане;
- 2 819,68 лв. -
договорна лихва за периода от 23.01.2009 г. до 22.06.2010 г.;
-1 585,27 лв. - лихва/такси закъснение за периода от 03.02.2009 г. до 22.06.2010 г.;
- 311,38 лв. - заплатена държавна такса;
-561 лв. - юрисконсултско възнаграждение
По молба на „Банка ДСК" ЕАД
от
28.12.2010г., е
образувано изп. дело №731/2010г.
по описа на ЧСИ И.С., per. № *** на КЧСИ, район на действие ОС Варна, срещу
кредитополучателя С.Д.П.и поръчителите С.Х.В. и Д.Н.И., за събиране на
горепосочените суми.
На ищцата С.Х.В., е връчена
покана за доброволно изпълнение изп. дело № 731/2010г., ведно със заповедта за
изпълнение, на 30.12.2010г.,
с оглед на което на 13.01.2011г.
е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо нея.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, „О.Ф.Б."
ЕАД е придобило вземането срещу С.Х.В., произтичащо от Договор за поръчителство
от
10.07.2008 г. към
Договор за кредит от 10.07.2008
г. с кредитополучател С.Д.П..
Горното се потвърждава и от
приложеното в заверено копие към отговора Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия от 03.07.2013 г.
Видно от приложеното в заверено
копие към отговора потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до „О.Ф.Б." ЕАД за
прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 03.07.2013 г., същият е влязъл в сила и
произвел своето действие.
С изрично пълномощно цедентът
„Банка ДСК" ЕАД, е упълномощила цесионера „О.Ф.Б."
ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата на Договора за
цесия от
03.07.2013 г.
До ищеца С.Х.В. е изпратено
уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, с идентификационен код на пратката *PSFABG004R9UV*, който съвпада с този на
известието за доставяне, като уведомлението е изпратено на адреса, посочен от
ищцата в Договора за поръчителство. В този смисъл, С.Х.В., е надлежно уведомена
за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е
упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. В този смисъл е и Решение № 137 от 02.06.2015 г.,по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
Обстоятелството, че С.Х.В. е
уведомена за цесията не се оспорва от нея в подадената искова молба. Независимо
от гореизложеното, в случай, че се приеме, че ищцата не е надлежно уведомена за
прехвърлянето на вземането с изпратеното до нея уведомително писмо, то се моли
да се счете, че същата е уведомена за цесията с връчване на настоящия отговор
на искова молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които
и самият договор за цесия, писмото -уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 т.о.
По силата на Договора за цесия и
във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът "О.Ф.Б." ЕАД е частен правоприемник
на заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист.
Предвид горното, въз основа на
молба от
27.09.2013г., "О.Ф.Б."
ЕАД, е конституирано като взискател по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ И.С. на
мястото на цедента „Банка ДСК" ЕАД.
По изпълнителното дело, последно са поискани изпълнителни действия
по отношение на С.Х.В. на 12.07.2012г., поради което на 12.07.2014г. изпълнителното дело се е
прекратило по право спрямо нея, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Перемпцията настъпва по силата
на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС).
Така на 12.07.2017г., вземането за главницата от 11 164,13 лв. по Договора за кредит от 10.07.2008 г., е погасено по давност спрямо
С.Х.В..
Оспорват се от ответникът, изложените в
исковата молба твърдения, че "О.Ф.Б." ЕАД е признало, че
погасителната давност за вземанията по Договора за кредит от 10.07.2008г. е изтекла спрямо ищцата на 04.07.2014 г., респ. че с влязло в сила
Решение
№ 3491/26.07.2019 г.
по гр.д.
№ 1311/2019 г. на
PC Варна, 11-ти състав, е установена именно тази дата на
изтичане на срока на погасителната давност.
Както е видно от мотивите на
Решение
№ 3491/26.07.2019г.
по гр.д.
№1311/2019 г. на
PC Варна, 11-ти състав, и от
изложеното в депозирания от отговор на искова молба по същото дело (който се
прилага в заверено копие към настоящия отговор), "О.Ф.Б." ЕАД е признало, а съдът е установил, че погасителната давност
за вземанията nо Договора за кредит от 10.07.2008 г., е изтекла спрямо ищцата на 12.07.2017г.
Не се оспорва факта, че от С.Х.В.
са събрани суми в резултат от принудително изпълнение по изп. дело № 731/2010г. по описа на ЧСИ И.С., в периода
от 23.09.2014 г. до 22.06.2018 г., както е
видно и от приложеното към исковата молба Удостоверение от ЧСИ с изх. №
15769/13.08.2019 г.
Видно е, че сумите са събрани
след настъпила перемпция и прекратяване по право на изпълнителното дело спрямо
ищцата на 12.07.2014
г. Не всички суми обаче са събрани след изтичане на срока на погасителната
давност спрямо С.Х.В. - 12.07.2017 г.
С настоящия отговор на основание
чл. 110 от ЗЗД, се прави възражение
за изтекла погасителна давност и се моли да се отхвърли предявения иск за
следните суми, събрани по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ И.С. съгласно Удостоверение от ЧСИ с
изх. №
15769/13.08.2019 г.:
- сума в размер на 27,50 лв., постъпила на 23.09.2014 г.
- сума в размер на 32,60 лв., постъпила на 23.10.2014 г.
- сума в размер на 34,50 лв., постъпила на 21.11.2014 г.
Счита
се, че вземането на ищцата за тези суми е погасено по давност към датата на
подаване на исковата молба (22.11.2019 г.), респ. на 23.09.2019 г. за сумата от 27,50 лв., на 23.10.2019 г. за сумата от 32,60 лв. и на 21.11.2019 г. за сумата от 34,50 лв.
Горните
вземания в общ размер от 94,60лв., се сочи, че се погасяват с общата петгодишна давност,
която предвид безсрочния характер на задължението започва да тече от
изискуемостта на вземането, т.е. от датата на постъпване на всяка от сумите.
На
следващо място, се моли да се отхвърли предявения иск, за сумите в общ
размер от 1 101,06 лв.,
събрани по изп. дело № 731/2010
г. по описа на ЧСИ И.С., съгласно Удостоверение от ЧСИ с изх. № 15769/13.08.2019 г., за периода
от 18.12.2014 г. до 22.06.2017 г., като на
основание чл. 103 и сл. от ЗЗД, е направено възражение
за прихващане на вземането на ищцата С.Х.В. срещу „О.Ф.Б."
ЕАД за възстановяване на суми в общ размер от 1 101,06 лв., които са й удържани в
периода от 18.12.2014 г. до 22.06.2017 г. по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ И.С., със вземането на „О.Ф.Б." ЕАД срещу С.Х.В. за сума в размер на 11 164,13 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.07.2008 г. между „Банка
ДСК" ЕАД, като кредитор и С.Д.П.,
като кредитополучател, по който С.Х.В. е поръчител съгласно Договор за поръчителство от 10.07.2008 г.
Настоява
се от ответникът, че вземането за главницата по Договора за кредит от 10.07.2008г. в размер на 11 164,13лв., е погасено по давност спрямо
С.Х.В. на 12.07.2017
г. Следователно към датата на
постъпване на всяка от сумите в общ размер от 1 101,06 лв. по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ И.С., в
периода от 18.12.2014
г. до
22.06.2017 г., вкл.
главницата по Договора за кредит от 10.07.2008 г. не е била погасена по давност спрямо ищцата. Съгласно
чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прихващането се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността. Вземанията
на ищцата за възстановяване на горните суми в общ размер от 1 101,06 лв. са изискуеми (макар и не
забавени съгласно TP 5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС) от датата на постъпване на всяка от
тях. Вземането за главницата по Договора за кредит от 10.07.2008 г. се погасява по давност след
датата на постъпване на всяка от тези суми, събрани в периода до 12.07.2017 г. (от 18.12.2014 г. до 22.06.2017 г. вкл.) следователно
прихващането между описаните по-горе вземания е допустимо, макар понастоящем
вземането за главницата по Договора за кредит от 10.07.2008 г. да е погасено по давност
спрямо С.Х.В..
Възражението за прихващане не е прието за разглеждане в настоящото
производство/Определение №2273 от 06.02.2020г. на ВРС/.
Не се
оспорва факта, че сумите в общ размер от 222,96лв., постъпили по изп. дело № 731/2010 г. по описа на ЧСИ И.С. в
периода от 24.07.2017 г.
до
22.06.2018 г., са
удържани от трудовото възнаграждение на ищцата след настъпване спрямо нея на
перемпция по изп. дело № 731/2010г. и погасяване по давност на вземането на „О.Ф.Б."
ЕАД по Договора за кредит от 10.07.2008г.
Моли се за отхвърляне, като неоснователен предявения
срещу „О.Ф.Б." ЕАД осъдителен иск на С.Х.В. за сумата от 1 324,02 лева.
Претендират
се за присъждане направените в настоящето производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лева.
В
случай, че съда прецени, че следва да се присъдят разноски в тежест на
дружеството ответник, то се прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК, да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца, в минимален размер, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед на това, че делото не е сложно от
фактическа и правна страна.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на
чл. 55 ал.1 от ЗЗД съдържа в себе си три основания
за връщане на вещ – получаване
без основание, получаване на неосъществено
основание или получаване на отпаднало
основание. С оглед Постановление
№1/28.05.1978г. на Пленума
на ВС, първият
фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото
на друго. Начална липса на основание
е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа
на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването
на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на
някакво правоотношение.
В хода на производството по предявения иск
по чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД ищецът следва да докаже,
че процесната сума е платена на ответника без правно основание и датата, на която
е извършено плащането. От своя страна ответникът следва да проведе
насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и съответно да докаже възникването
на задължението на ищеца към ответника, размера на същото и основанието за пораждането му.
В
процесният случай, фактът на плащане и получаване на процесната
сума по
същество не се оспорва от
страните по делото, поради което съдът
следва да концентрира своето внимание предимно на въпроса
липсвало ли е правно основание
по смисъла на чл.55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД
за извършване на въпросното плащане от страна на
ищеца в полза на ответника.
ПРИЕТО ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните са следните обстоятелства,
на основание чл.146 от ГПК:
-че на 10.07.2008г., е сключен Договор за кредит
за текущо потребление между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и С.Д.П., като
кредитополучател1 за сумата от 11 200 лв.
-че
изпълнението на задълженията на кредитополучателя С.Д.П., е обезпечено със
сключения Договор за поръчителство от 10.07.2008г. между „Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и ищцата С.Х.В.,
като поръчител.
-че предвид
неизпълнението по Договора за кредит от 10.07.2008г., по заявление на „Банка
ДСК" ЕАД са издадени Заповед за незабавно изпълнение №5461/23.06.2010г. и Изпълнителен лист от по 23.06.2010г. по ЧГД № 9343/2010г. по описа на PC Варна, 7-ми с-в срещу
кредитополучателя С.Д.П.и поръчителите С.Х.В. и Д.Н.И. за следните суми:
- 11 164,13лв. -
главница, ведно със законната лихва от 22.06.2010 г. до
окончателното плащане;
- 2 819,68лв. -
договорна лихва за периода от 23.01.2009 г. до 22.06.2010 г.;
-1 585,27лв. - лихва/такси закъснение за периода от
03.02.2009 г. до 22.06.2010 г.;
- 311,38лв. - заплатена държавна
такса;
-561,00лв. - юрисконсултско възнаграждение
-че по молба на „Банка ДСК" ЕАД от 28.12.2010г., е образувано изп. дело №731/2010г. по описа на ЧСИ И.С., per. № *** на КЧСИ, район на
действие ОС Варна, срещу кредитополучателя С.Д.П.и поръчителите С.Х.В. и Д.Н.И.,
за събиране на горепосочените суми.
Съдът намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.55,
ал.1, пр.1-во ЗЗД.По делото е приложено гр.д.№1311/2019г. на ВРС, 11-ти състав,
видно от което е, че с постановено по него решение №3491/26.07.2019г., влязло в
сила на 17.08.2019г., е прието за установено на основание чл.439 ГПК в
отношенията между настоящите страни, че поради изтекла давност възможността за
събиране по принудителен път на вземането на ответника, признато с издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9343/2010г. на ВРС, 7-ми състав,
е погасено. Прието е, че взематнето се отнася и е предмет на образувано
изп.дело № ***. на ЧСИ И.С., с рег.№ 702, с р-н на действие ОС-Варна.
Не е спорно, а и се установява от представените материали по
гр.д.№1311/2019г. на ВРС, 11-ти състав, ведно с приложено към него изп.дело №***.
на ЧСИ И.С., с рег.№ 702, с р-н на действие ОС-Варна, че изп.дело е
образуванона 28.12.2010г. въз основа на издаден изп.лист по по ч.гр.д.№
9343/2010г. на ВРС, 7-ми състав, както и че на 12.07.2012г. съдебният
изпълнител по молба на „Банка ДСК“ЕАД е наложил запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от ищцата, като от него не са постъпили суми. След
тази дата липсват каквито и да било изпълнителни действия, както и липсват
дзанни за постъпили суми от наложения запор върху ТВ на ищцата, поради което на
12.07.2014г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Не е оспорено от ответникът, че сумата от 1 418,62лв., е събрана след 04.07.2014г., т.е. получена
е по вече прекратено изп. д. №***на
ЧСИ И.С., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per. № *** в Камарата на Частните съдебни изпълнители в
Република България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. ***.
По възражението за изтекла давност, наведено от
ответникът по отношение на част от събраните суми, съдът намира следното: Съгласно Удостоверение от ЧСИ с
изх. № 15769/13.08.2019 г. по
изп.дело на 23.09.2014 г. е постъпила сума в размер на 27,50лв.; на 23.10.2014 г. е постъпила сума в размер на 32,60 лв.; на 21.11.2014 г. е пожстъпила сума в
размер на 34,50 лв. Вземането на ищцата за тези суми
е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба - 22.11.2019 г., т.к. на 23.09.2019 г. е погасено по давност
вземането за сумата от 27,50 лв.; на 23.10.2019 г. - за сумата от 32,60 лв., и на 21.11.2019 г. - за сумата от 34,50 лв.
Горните вземания в общ размер от 94,60лв., сочи, се погасяват с общата
петгодишна давност, която предвид безсрочния характер на задължението започва
да тече от изискуемостта на вземането, т.е. от датата на постъпване на всяка от
сумите.
При
изложеното, исковдата претенция се явява основателна за сумата от 1324.02лв., а
за разликата до претендираните 1418,62лв., подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Предвид изходът от спора
и двете страни имат право на присъждане на разноски.
В полза на ищцата, на разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат разноски съобразно уважената част от исковата
претенция в редуциран размер от 332,96лв., при претендирани разноски, както
следва: 56.75лв. за държавна такса и 300.00лв. за адв.възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът е заявил за присъждане
ю.к.възнаграждение в размер на 300лв., но съдът определя да е в размер на
100,00лв., на основание чл.78, ал..8 във вр. С чл.25 от Наредба за заплащане
на правната помощ. При изложеното, следва да бъдат присъдени разноски за
ю.к. възнаграждение, редуцирани до размера на отхвърлената част от
претенцията/за сума от 94,60лв./, в
размер на 6,67лева в полза на отнетника.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, „О.Ф.Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано
в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С.Х.В.
ЕГН **********,***, сумата от 1324.02лв., получена без основание по изп.
д. №***на ЧСИ И.С., район на действие Варненски окръжен
съд, вписан с per. № *** в Камарата на Частните
съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. Варна, ул. ***,
след прекратяването му по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до претенддираните 1 418,62лв.,
получени без правно основание въз основа на разпределение
по вече прекратеното изп.
д. №***на ЧСИ И.С., район на действие Варненски окръжен съд, вписан с per.
№ *** в Камарата на Частните съдебни
изпълнители в Република България и за времето от 23.09.2014г.
до 21.11.2014г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „О.Ф.Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано
в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С.Х.В.
ЕГН **********,***, сумата от 332,96лв., представляващи сторени по настоящото производство
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото и
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, С.Х.В. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „О.Ф.Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., вписано
в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, сумата от 6,67лв.,
представляващи сторени по настоящото производство съдебно-деловодни разноски за
ю.квъзнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: