РЕШЕНИЕ
№ 4274
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110176233 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на от В. Т. В. с ЕГН **********
срещу С, код по БУЛСТАТ: *************, представлявана от ******************, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5000
/пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а именно:
претърпени болки и страдания вследствие на стъпване разрушени и изпочупени части от
стъпала на подлзез между булеварди *********** г. около 19.00 ч. и счупване на лявата
ръка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата сочи, че на ************ около 19.00 ч. със сестра си КТН слезли на спирката
на *********, намираща се непосредствено след кръстовището на софийските булеварди
****************. Пресекли подлеза и на изхода от другата страна на пътното платно в
посока центъра на града, тя се спънала в изпочупена част от стъпалата, водещи към изхода
на подлеза. В резултат на спъването паднала и си счупила лявата ръка, която инстинктивно
протегнала напред при падането си, за да се предпази, в областта на китката.
Сочи се, че В „*********“ било установено закрито счупване на долния край на
лъчевата кост и спри поставена локална упойка била наместена ръката, след което била
направена и поставена гипсова отливка за обездвижване. Счупването било съпроводено с
продължителни и силни болки и обездвижването за период от два месеца, притеснения
свързани с риска от непълно или много продължително възстановяване. Наложило се
сестрата на ищцата да й помага в битовите дейности и обслужването.
Излагат се доводи, че неимуществените вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на С да стопанисва и
поддържа общинските пътища и съпътстващите ги съоръжения и инфраструктура,
включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки, както и
неравности по тях.
1
Препис от исковата молба в връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Поддържа се, че не са налице безспорни, обективни доказателства, от които да може да
се изведе еднозначен извод за изложеното от ищеца, не се установява причинно-
следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца неимуществени
вред
Поддържа се, че в настоящият случай липсват предпоставките на чл. 45 ЗЗД и по-
конкретно наличието на виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите
служители. Няма реализирано от страна на CO противоправно действие или бездействие на
нейни служители, от което да са произтекли вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на
вредата при или по повод на възложената работа.
Твърди се, че задължението за поддръжка в изправност на общинската част от пътя, на
който е станал конкретния инцидент, е изпълнено. Не е налице бездействие на С или на
други лица, на които общината е възложила изпълнението на дейностите по чл. 31 от ЗП и
чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, което би довело до неизпълнение на посочените задължения.
******************************.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На ************ ищцата е посетила спешен кабинет по ортопедия и травматология в
*********. *********. Съставен е лист за преглед на пациент №************* и е снета
анамнеза, че по данни на пациента същата е паднала по стълби. Констатирано е обективно
състояние- болки и ограничени движения и болка в лява грив. става. Назначено е
изследване- ренгенография на лява гривнена става: фас и профил. Назначена е терапия-
поставяне на гипсова шина.
Представена по делото е епикриза на ищцата от 08.11.2023 г., изготвена от лекуващ
лекар ************* Поставена е диагноза ************ Счупване на долния край на
лъчевата кост,закрито. Съгласно анамнеза, снета по данни на пациентката тя е паднала по
стълби. Оплаква се от болки и ограничени движения в лява гривнена става. Посочено е, че
под локална анестезия е извършена мануална репозиция на фрактурата, последвана от
гипсова имобилизация. Констатирана е временна неработоспособност за периода от 32 дни.
За съшият период от ************ до 08.12.2023 г. е издаден болничен лист
№*********** за 2 дни болничен режим на лечение и 30 дни домашно-амбулаторен режим.
Посочено е, че ищцата заема длъжността ************ в *************
Видно от амбулаторен лист №********* от 11.12.2023 г. е извършен първичен преглед
на ищцата при диагноза счупване на долния край на лъчевата кост. Снета е анамнеза, че
ищцата е пострадала при падане на ************. Налице е репозиция и имобилизация в и-
т „*********“, като пациентката се оплаква от болка, оток, обем и движение в лява гривнена
става. Издадено е продължение на болничния лист за 30 дни – от 09.12.2023 г. до 07.01.2024
г.
По делото са представени снимки/л.17-18/, които са приобщени чрез извършването на
оглед в присъствието на страните. Констатирано е, че на същите са налице заснети стълби,
находящи се в градска среда, на които се виждат счупвания на
изградените бетонни основи.
В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитана КТН- сестра
2
на ищцата. Тя разказва, че е била очевидец на процесния инцидент. Прибирали се заедно с
ищцата с **********. Слезли на спирката на *************** Тъй като живеели
********** тръгнали да преминават през подлеза. Времето било сухо без снеговалеж или
валеж на дъжд. Ищцата била обута с ниски зимни боти. Свидетелката вървяла 2-3 крачки
след сестра си, когато при изкачване на стълбише видяла как кракът на сестра й пропаднал в
счупено стъпало на подлеза и тя с цялата си тежест на тялото си паднала напред и се
строполила на земята. Ищцата казала, че много я боли ръката, била пребледняла. Едно
непознато момиче помогнало да се опитат да я изправят като ищцата отначало отказала,
защото не можела да стане и започнала да плаче от болка, разтреперила се. Станало й
студено. Наплискали я с вода. Ищцата повтаряла „ръката, ръката“ и обяснявала, че много я
боли. Около 10-15 минути отказвала да стане, тъй като не се чувствала добре и че имала
усещане че ще припадне. След това ищцата и свидетелката отишли до *********. Там била
извършена процедура с наместване на китката. Бил поставен гипс. Лекарите казали, че
трябва много да се пази ръката, защото ако се размести ще трябва да се чупи наново. След
инцидента свидетелката два месеца ходила сутрин и вечер при сестра си, за да й помага.
Т************************************************
На свидетелката са предявени находящите се на л. 17-18 от делото снимки. Тя заявява,
че тя е направила снимките, които са от мястото, на което е паднала сестра й. Свидетелката
се върнала на местопроизшествието няколко дни след инцидента и направила снимките.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е установило на база
приложените в делото медицински документи, че ищцата е получила травматично
увреждане в дисталната (долната) част на лъчевата кост (радиуса), довело до фрактура в
описаната част от****************************************************************
Вещото лице сочи, че до даването на първа помощ в спешния травматологичен
кабинет, болката е с висока интензивност, след което, особено след наместването и
имобилизирането на счупването е умерена с тенденция към слаба в края на първия месец.
Възможни са инцидентни изостряния на болката в периода на рехабилитация след свалянето
на гипсовата шина. Страданията на ищцата не се обуславят само от понасяната болка, но и
от затрудненото самообслужване за срок от около 1 месец докато ръката е имобилизирана.
Движенията са затруднени, но не и невъзможни, доколкото само*******************, а
раменната и ракътната стави са свободни, както и пръстите на ръката.
В издадените медицински документи не е упоменат конкретния срок за направената
имобилизация с гипсова шина, като медицинските критерии за такава са около 30-35 дни за
възрастта на ищцата, била тогава на *******, което значи че не е възрастна жена. Този срок
е напълно достатъчен да зарасне *****************************. Задържането на
имобилизацията за по-дълъг срок се прилага изключително рядко, при възрастни пациенти и
сложни раздробени фрактури, като раздвижването след това е доста по-затруднено и бавно.
Ищцата е получила два болнични листа за временна неработоспособност, общо за 62
дни. като те не са били продължавани, следователно, може да се приеме, че това е нейния
конкретен срок за възстановяване до работоспособност.
От медицинска гледна точка има причинна връзка между получената фрактура на
радиуса на типично място и описаната в исковата молба злополука.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
3
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или
по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
От представената по делото медицинска документация, приетата съдебно-медицинска
експертиза, извършените огледи на веществени доказателства и разпита на свидетеля КТН
се установяват твърденията на ищцата че на ************ пресичайки подлеза между
******************* се спънала в изпочупена част от стъпалата, водещи към изхода на
подлеза. В резултат на спъването паднала и получила травматично увреждане в дисталната
(долната) част на лъчевата кост (радиуса), довело до фрактура в описаната част от лъчевата
кост, топографски разположена на около 2 см над гривнената става на китката.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата
и зелените площи за обществено ползване.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък/ подлеза между
*********** е част от общинската пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата
на чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени
задълженията да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и
своевременно отстранява появилите се препятствия за движение на пешеходци каквито
представляват дупки в тротоарната настилка, счупени и незакрепени към земята плочки.
Неизпълнението на тези законови изисквания от страна на работниците и служителите на
*************** на които същата е възложила дейността по поддържането и ремонта на
общинската пътна инфраструктура в процесния участък, е довело до неосигуряването към
************ на безопасни условия за движение на пешеходци по него. Настъпването на
разглеждания инцидент е резултат от противоправното бездействие на натоварените от
ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и поради нарушение на
регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да предупредят
участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато обективно
представляват изпочупени стълби в подлез/, като постави необходимите средства за
сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата
на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на
тези лица отговаря С, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен характер.
Вследствие на това бездействие на ищцата са причинени неимуществени вреди, които
подлежат на овъзмездяване.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване. Вината за непозволеното е
изцяло на *************** От събраните по делото доказателства, не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че пострадалата В. Т. В. с поведението си е
допринесла по някакъв начин за реализирането на конкретното непозволено увреждане
и/или за настъпването на вредоносния резултат.
При това съдът приема, че претенцията на ищцата за обезщетяване на неимуществени
вреди следва да бъде уважена до заявените размери.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
изходи от няколко обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и
4
оздравителния период до отшумяване на болките, както и неприятните психически
изживявания и стрес, които са от естеството си да бъдат предизвикани от едно такова
телесно увреждане. Ищцата към момента на инцидента е била на ************* средна
възраст, в която травматичните увреждания се отразяват не толкова тежко и
възстановителния процес е среден. Съдът отчита, че става въпрос за средна телесна повреда
със сравнително висок интензитет, а възстановителният процес е не е кратък, но не е
прекалено продължителен. Съдът отчита и, че такова непозволено увреждане на публично
място в присъствието на други хора е инцидентна проява, нехарактерна за нормалното
ежедневие на разхождащ се в градска среда човек, неочакващ да има препятствие по пътя.
Увреждане с такъв интензитет е годно да създаде стрес и неприятни психически
изживявания за сравнително среден период. Съгласно постоянната съдебна практика при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
а не към момента на постановяване на съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д.
№ 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/. Така съдът отчита
значителните инфлационни процеси и значителното покачване на средния месечен доход в
България, настъпили за последните години. От друга страна размерът на присъденото
обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
/Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение /
Така спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите
и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира за справедливо обезщетение,
такова в размер на 8000 лв. Доколкото се претендират 5 000 лева, с оглед диспозитивното
начало искът следва да се уважи до тази сума.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е
отбелязано, че „Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни,
а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
Доколкото не се претендира лихва от датата на деликта такава не следва и да се присъжда.
Основателна се явява акцесорната претенция за законна лихва върху главницата на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаването на исковата
молба - 20.12.2024 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски - държавна такса в размер на 200 лева и
депозит за вещо лице в размер на 300 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 800 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за минималните размери възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира и, че
такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С, код по БУЛСТАТ: *************, с адрес: ******************** да
5
заплати на В. Т. В. с ЕГН **********, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК,
сума в размер на 5000 /пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, а именно: претърпени болки и страдания вследствие на стъпване разрушени и
изпочупени части от стъпала на подлзез между *****************. около 19.00 ч. и
счупване на лявата ръка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба/20.12.2024 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 500 лева- съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА С, код по БУЛСТАТ: *************, с адрес: ******************** да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. В. Б. И., личен номер ************
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6