Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.06.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10999 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2020
г. по гр.д. № 47305/16 г., СРС, І ГО, 47 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******срещу А.Г.А., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, че А.Г.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******сумата от 203,01лева главница, стойността на потребена топлинна енергия за
периода от 01.03.2013 г. до
3.04.2015г., 49,77лева лихва за забава за периода от
30.04.2013 г. до 04.04.2016г., както и 42,05лева главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г. и
2,72лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2013 г. до
04.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-27.04.2016г. до окончателното им плащане.
Осъдил
е А.Г.А., ЕГН ********** да заплати
на "Т.С.”ЕАД, ЕИК *******на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер на 425 лева в исковото и 75 лева в заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата А.Г.А., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р.С. от САК,
със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се
доводи, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна
връзка между страните, като „практически
липсва реално съществуващ договор между ищеца и ответницата по смисъла на закона.“
Съдът неправилно е кредитирал приетото основно заключение на допуснатата ССЕ,
като не е взел предвид допуснатото и прието допълнително такова. В това
допълнително заключение, вещото лице
изрично е посочило, че ищецът не е изпълнил указанията на ответницата за
превода със сумата от 734,40 лв., който е с основание на плащането „отопление и
топла вода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., като е намалена главницата с 690, 87
лв., а разликата от 43,52 лв. е взета за друг период. Не е изпълнено указанието
от превода погасяване „За дялово разпределение аб. № 180212 от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. Длъжникът има право да посочи кое свое задължение погасява, а
кредиторът е длъжен да се съобрази с неговия избор. Такъв е и настоящият казус.
В приетите от съда платежни документи, ответницата е посочила, че с направените
плащания погасява главница и дялово разпределение, като в този случай ищецът не
разполага с правото да отнесе получените суми за погасяване на други
задължения. Прави извод, че от изготвените основно и допълнително заключение на ССЕ може да се установи
обстоятелството, че счетоводството на ищеца не е водено редовно, което само по
себе си е предпоставка за отхвърляне на исковете като недоказани и
еноснователни. По делото не са установени наличие на валидно решение на ОС на
ЕС, липсват валидни договори между ищеца и третото лице-помагач.
Моли процесното решение
да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове, ведно със законните последици.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконконсулт М.оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че на 27.04.2016г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата за
заплащане на сумата от 203,01лева главница, стойността на потребена топлинна
енергия за периода от 01.03.2013г. до 03.04.2015г., 49,77лева лихва за забава
за периода от 30.04.2013 г. до 04.04.2016г., както и 42,05лева главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г. и 2,72 лева лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2013 г. до 04.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното им плащане. По повод поддено от ответницата възражение срещу ЗИ
по чл.410 ГПК било образувано настоящето производство. Сочи се, че ответницата
в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна
енергия по смисъла на &1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през
процесния период. Твърди се, че между страните съществува договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба. Ето защо, ответницата има задължение да заплаща дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, в 30-дневен срок от
публикуването им. С изтичане последния ден на месеца ответницата е изпаднала в
забава и дължи лихва за забава.
В тази връзка са предявени обективно съединени искове за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответницата, че дължи сумата от
203,01лева главница, стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.03.2013.г. до 03.04.2015г., 49,77лева
лихва за забава за периода от 30.04.2013 г. до 04.04.2016г., както и 42,05лева главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г. и 2,72 лева лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2013 г. до 04.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното им плащане
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По делото е била приета съдебно-техническата експертиза, която установява, че ищецът е изпълнил задължението
си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и
съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост,
където се намира топлоснабденият имот. Според приетата съдебно- счетоводната
експертиза, дължимите суми за потребена топлинна енергия през процесния период
са в прогнозен размер на 1661,64лева и +29,30лева от изравнителни сметки. След
извършени плащания от абоната в размер на 1487,93 лева е
останала сума за плащане в размер на 203,31 лева за периода м.04.2013г. до м. 04.2015г. Неплатеният остатък за дялово разпределние е в размер на 42,95 лв..
Размерът на законната лихва върху неплатената главница за периода 01.05.2013 г.
до 04.04.2016 г. е 49,77 лв. и 2,72 лв. лихва върху главницата за дялово
разпределение. По делото е било прието и допълнително заключение на ССЕ, според
което ищецът
не е изпълнил указанията на ответницата за превода със сумата от 734,40 лв.,
който е с основание на плащането „отопление и топла вода 01.05.2013
г.-30.04.2014 г., като е намалена главницата с 690, 87 лв., а разликата от
43,52 лв. е взета за друг период. Не е изпълнено указанието от превода
погасяване „За дялово разпределение аб. № 180212 от 01.05.2014 г. до 30.04.2015
г., като с тази сума от 31,83 лв. е погасено дялово разпределение м.06.2014
г./05.2013 г.-04.2014 г./ в размер на главница 27,65 лв. и лихви 4,18 лв.
От правна страна:
По делото е депозиран договор за дарение на недвижим имот, оформен в нот.акт №70 от 1992г., с
който ответницата дарява на дъщеря си апартамент № 17, находящ се в гр.София,
ул."******бл.** като си е запазила вещно право на ползване върху него. От
удостоверение, издадено от "ГИС София", се установява, че
горепосоченият адрес е идентичен със следния настоящ адрес:***, който
съответства с адреса на описания в исковата молба топлоснабден имот. От тези писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответницата, като вещен ползвател, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Ето защо напълно
неоснователни се явяват твърденията на процесуалния п редставител на ответницата,
че след като „практически липсва
реално съществуващ договор между ищеца и ответницата по смисъла на закона“, то липсва валидна облигационна връзка между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответницата да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото
лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове.
След като е установена доставката на топлоенергия,
ответницата дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само
чрез счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната
енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането
й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след
изтичането на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се
дължи лихва за забава.
Във въззивната жалба са развити доводи за приложението
на чл.76, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в контекста, че в приетите от съда платежни
документи, ответницата е посочила, че с направените плащания погасява главница
и дялово разпределение, като в този случай ищцовото дружество не разполага с
правото да отнесе получените суми за погасяване на други задължения, какъвто е
настоящия казус. Длъжникът има право да посочи кое свое задължение погасява, а
кредиторът е длъжен да се съобрази с неговия избор. Както бе посочено по-горе, в
приетото по делото допълнително заключение на ССЕ, вещото лице сочи, че ищецът не е изпълнил указанията на ответницата за
превода със сумата от 734,40 лв., който е с основание на плащането „отопление и
топла вода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., като е намалена главницата с 690, 87
лв., а разликата от 43,52 лв. е взета за друг период. Не е изпълнено указанието
от превода погасяване „За дялово разпределение аб. № 180212 от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., като с тази сума от 31,83 лв. е погасено дялово разпределение
м.06.2014 г./05.2013 г.-04.2014 г./ в размер на главница 27,65 лв. и лихви 4,18
лв. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че това дялово разпределение, с
което е погасено задлъжението, се отнася
до същия период.
Съгласно мотивите на т.р. № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, при предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на
чл.76, ал.2 ЗЗД. Когато
длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са
лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите
лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни
към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по члр.76,
ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно
- всяко от тях в реда по
чл.76, ал.2 ЗЗД. Предвид посоченото в тълкувателното решение на ВКС, както и
факта, че с извършеното от длъжника плащане не се погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, то този избор не обвързва кредитора, който е извършил погасяване по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
СКледва да бъде отбелязано
обстоятелството, че в хода на въззивното производство въззивницата/ответница А.Г.А.
е починала и на основание чл.227 ГПК на нейно място е конституирана нейната
наследница И.П.Т., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2020 г. по
гр.дело № 47305/16г. на СРС, І ГО, 47 състав по отношение на И.П.Т., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.